Свържете се с нас

Анализи и Коментари

Първата правилна реакция при опасност от челен удар дава шанс за спасение

Публикувано

на

По време на курсовете бъдещите шофьори получават базови знания, усвояват начални навици как да тръгват от място с колата, да превключват скоростите, да натискат спирачката, да вземат завой и т.н. Но какво трябва да правят в екстремна ситуация, когато от насрещното със скоростта на торпедо към вашата кола лети друг автомобил, автобус или камион, уви, не разказват. 

За съжаление по родните пътища все повече зачестяват смъртоносни ситуации, които поставят в шах опитни шофьори, а какво остава за новобранците.

Какво трябва първо да направи шофьорът при директна и неминуема заплаха от челен удар – да набие спирачки или да бяга. Ако тръгне да спира, как да го направи? Ако тръгне да бяга – накъде?

Тези и други подобни въпроси неминуемо си задават всички автомобилисти, защото единствените, които са 100% застраховани от авария, са тези, които не вадят колата от гаража. А в подобни драматични ситуации наистина е нужно да се действа и то за броени секунди.

В началото да си припомним изискванията от официалните документи и съветите на КАТ. В обобщен вид те гласят, че при възникване на опасност, която шофьорът е в състояние да открие, той е длъжен да вземе възможните мерки да я избегне като намали скоростта включително до пълното спиране на превозното средство. С други думи не се забелязват конкретни указания какво трябва да направи шофьорът, заплашен от челен удар.

Експертите по екстремни ситуации по пътищата имат малко по-различно мнение. Те смятат, че когато от насрещното излита автомобил, то шофьорът на колата, заплашен от челен удар трябва не само да натисне спирачките, но и да се опита да се изплъзне. Да се отмести поне малко встрани, за да поеме удара по допирателна или да скочи в канавката. Всеки от този сценарй на развитие на събитията ще е по-добър от удара чело в чело.

На обикновения човек са му необходими около 2 секунди, за да оцени ситуацията на пътя и да вземе решение какво да прави. Най-важното тук е по-възможност да предусети действията на другия шофьор. По погледа, по положението на ръцете му върху волана, по направлението на колелата на насрещната кола да пресметне траекторията на полета ѝ и да направи всичко възможно да се размине с нея без сериозни повреди.

Това, което категорично не бива да прави шофьорът, след като е разбрал, че след секунди ще се случи страшното, е да се мята от единия до другия край на шосето. Крайно рисковано е да се опитва да се спаси на банкета. Според статистиката много често именно там се случват челните удари, защото и двамата шофьори, опитвайки се да го избягнат, гледат да напуснат платното. Да се отклони в насрещното е също толкова опасно.

Най-важното е да се запази самообладание. И да не се разчита на другия шофьор и на късмета./auto.blitz.bg 

коментара

Анализи и Коментари

Дончо колкото и да го въртиш клипа на Карбовски, няма да изтриеш нито делата за проститутките и кокаина нито абортите на Пепа?!

Публикувано

на

Лупменът Дончо – подигравката на цял Благоевград, днес пак върти по платените си кухи групи, клипа на Карбовски, в който брадатия, закръглен журналист, който Бойко Борисов нарича „ялов“, се опитва да внуши, че Топ Преса сме рекетирали бабя Юлия от село Крибул пред игодина и половина.

Каква е идеята? Да ни маскари защото Топ Преса извади политическото му лицемерие и интриги на бял свят и отказа да взема парите му за медиен комфорт! Дончо, Лумпене, нужно ли е да публикуваме фактурите с които ти сам си плащаше на Топ Преса за реклама и чрез тях се опита да ни натискаш да „изпълняваме поръчките“ срещу Камбитов? Сигурен ли си че нямаме и записи? Дончо, Карбовски няма да покрие далата за трафик на кокаин, нито за проститутките, седемнадестте аборта на твоята еблива Пепа. Това е самото началото Дончо, простотията ти мина всички граници,а ние от Пор преса,борим с простотията с по голяма простотия! Можеш да питаш сина на бабата, която сме рекетирали, който преди месец дойде лично в офиса на Топ Преса и заяви че всичко е фалш. Като си такъм „морален стожер“ иди питай твоите хора от вестник „Струма“, колко са искали на месец за да не плюят – това какво е рекет ли е? Дончо, Дончо…пускай и плюй. Но преди това следи Топ Преса и се учи. Очакавай неочакваното!

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ ТОЗИ ПЕТЪК ВЪВ ВЕСТНИК ТОП ПРЕСА – ЮГОЗАПАДНИЯТ ТАБЛОИД!

коментара

Продължете с четенето

Анализи и Коментари

Жирардели: Не бива хората в Банско да чакат по 2 часа, за да се качат в планината

Публикувано

на

Марк Жирардели даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Легендарният алпиец се чувства у дома си в България. Той е сребърен медалист в гигантския и супергигантския слалом на олимпийските игри в Албервил през 1992 г. и петкратен носител на Световната купа в ските. Въпреки че спря да се състезава през 1997-ма година, Жирардели все още стряска сънищата на някогашните си конкуренти в слалома. Дългогодишен консултант е на Българската федерация по ски и рекламно лице на курорта Банско, както и собственик на фирма „Юлен“.

– Какво е значението на Банско за България?

– Банско за България е като Сент Мориц за Швейцария, Кицбюел за Австрия или пък Кортина Д’Ампецо за Италия. Тук е пикът на зимния туризъм и със своята стратегия и представяне Банско е един от най-популярните ски-курорти в България и Източна Европа.

– Нуждае ли се Банско от още нещо?

– Абсолютно. От много години се борим за по-добра инфраструктура – основно за втори кабинков лифт, което е задължително. Не бива хората да чакат по два часа – два часа и половина на начална станция, за да се качат в планината. Една кабинкова линия не е достатъчна за извозването на всички желаещи да практикуват зимни спортове. Когато съм споделял този проблем с хора в Австрия и Германия, те все ми се смеят, защото си мислят, че всичко в България е по-лесно за започване и реализиране на подобно начинание. Налага се да им обяснявам, че тук е много по-сложно в сравнение с Швейцария, Австрия и Германия.

– Какво е положението примерно в Австрия през този сезон? Имат ли нова инфраструктура?

– В Австрия само през този сезон откриха една голяма телекабина, 13 гондоли, 10-15 седалкови лифта и още няколко по-малки съоръжения. Това са сериозни подобрения в инфраструктурата, които са необходими. Тук в Банско ни спират от толкова много години да продължим да се развиваме и подобряваме нивото на туризма в България. Трудно ми е да обясня това на чуждестранни медии, защото те не могат да го разберат.

– Какво смятате за новата политика без пластмасови изделия в зоната?

– Това е най-доброто, което може да се направи. Един от най-добрите ми приятели е шефът на водещ спортен концерн. Името му е Каспър Рорстед. Вероятно сте го чували? Преди две години създаде нова линия за спортни обувки, произведени от пластмаса от океаните. Те направиха 2 милиона чифта маратонки с тези пластмасови отпадъци. Това решение имаше огромно положително отражение в медиите, което според мен ще се случи и в България. Много е важно да правим стъпки към опазване на природата и чистотата в страната. Това е една изключително важна крачка на Банско.

– От доста време сте свързан с нашата страна. Знаете ли думи или фрази на български?

– Говоря български не пред публика. Не бих искал да провокирам телевизионните зрители. Мога да говоря малко, но предпочитам да съм на 1-2 чаши хубаво българско червено вино. Тогава българският става наистина добър. Сега, когато говоря с вас ще се въздържа да използвам родния ви език.

– Кое е по-трудно за един човек – да е в политиката или да е професионален спортист?

– Аз не съм в политиката и не мога да направя сравнение. Мога да ви кажа, че да си спортист на нивото на което аз бях, е много, много трудно. Сега моята работа, която много обичам, е в сферата на икономиката. Аз съм публична личност не само в България, но в целя свят. Говоря 4-5 езика и за мен е удоволствие да се запознавам с различни култури – в България, Чехия, Америка, Африка и дори Азия. Затова когато имам избор, предпочитам нови за мен страни.

– Кое е най-голямото предизвикателство сега пред Вас?

– През последните 2-3 години имах няколко нови идеи в икономическо отношение. Издадох три книги, които до момента са само на немски, те са криминални новели свързани със ски бизнеса. Разказват историята на един човек, който кара на ниво Световна купа и е от Швейцария. Така че вече сме на пазара с първите три части, а следващата есен се очаква да излезе и четвъртата. Това е ново за мен. Имам линия за ски облекло, което се произвежда основно в България, притежавам туристическо списание, което е с тираж 250 000 копия. Участвам и в много конференции, даже наскоро бях лектор на форум в Икономическия университет в Цюрих. Това са някои от новите насоки, в които се пробвам и експериментирам. И да ви призная, ми харесва.

– Занимавате се с толкова много неща. Как ви стига времето?

– Денонощието е 24 часа за всички, спя 6 часа и имам 18 за работа. Обичам работата си и ако не правя нищо, ми е скучно и се изнервям. Затова се опитвам да запълня всичките 18 часа – уча нови езици, срещам се с хора, работя, чета книги и пътувам. Всичко това е много важно за мен.

– Доста време вече сте съветник на министъра на туризма у нас – кой е най-трудният съвет, който сте давали и какви са най-големите предизвикателства пред вас?

– Най-важното нещо за всяка страна са туристите, които идват от чужбина. Те трябва да се чувстват добре дошли. В Австрия и северна Италия са почти безгрешни в това отношение. Една от причините да обичам България е, че хората тук са много приятелски настроени и приветстват чужденците. Но това трябва да се случва на по-високо професионално ниво. Не е достатъчно да се усмихнем, нужно е и да предложим отлично обслужване на туристите. Примерно няма как да предложиш добра услуга, ако пътищата към курортите – и зимните, и на Черноморието, не са в добро състояние. Същото важи и за инфраструктурата в ски-курортите, която трябва да е съвременна – нови оръдия за правене на сняг, нови лифтове, паркинги близо до ски-съоръженията, ресторанти и хотели на високо ниво. Това са услугите, които трябва да предлагаме на туристите. Те изграждат отличен положителен имидж на страната. Това е бъдещето, ние строим бъдещето на нашите деца по този начин. Това са важни неща не само за България, а за целия модерен свят.

– Сутрин, като се будите, изпитвате ли някакви болки, напомнящи Ви състезателната кариера?

– Разбира се, че ме боли всеки ден, но предпочитам да ме боли, отколкото обратното, защото това ще означава, че съм умрял. Предпочитам да живея и да ме боли тук-там. Болежките ме карат да се чувствам жив. Претърпял съм много контузии и операции. Свикнал съм да изпитвам малко болка в тялото си, защото толкова много хора нямат късмета да продължават да карат ски, да играят голф, до ходят в планината и да карат велосипеди. Има хора, които са в инвалидни колички, или лежат в болници, защото не са здрави. Аз съм щастливец, защото може да имам някакви травми, но продължавам да правя каквото си искам. И пожелавам на всички хора, които имат някакви здравословни проблеми да ги преодолеят. Здравето е най-голямото богатство.

– В началото сте били не само скиор алпиец, но сте практикували и ски-скокове. Кога за последно скачахте?

– Когато бях момче на 11-12 години участвах в състезание по ски-скокове в родния ми град. Спечелих, след като сутринта бях участвал в състезание по алпийски дисциплини. Не беше дълъг опит – 30 м, но бях само 11-годишен. Беше хубаво преживяване, но не беше това, което исках. В алпийското спускане имаме достатъчно големи скокове, които могат да достигнат до 80 метра, което ме удовлетворяваше. Нямах нужда да правя скокове по 150 метра. И смятам, че не съм сбъркал!

pik.bg

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ