Планинарят Ивайло Валеов, участвал в акцията в Пирин: Бог спаси падналия от Кончето

КОЙ Е ТОЙ

Ивайло Валеов е планински спасител в Планинската спасителна служба „Отряд Банско“ от над 10 г. Започва да се занимава с това, след като става доброволец. Преди дни той взе участие в най-мащабното спасяване на паднал от 200 метра височина мъж на връх Кончето. 30 човека се включиха в спасителната акция, която продължи 14 часа. Пострадалият оцелява по чудо.

– Г-н Валеов, спасителната акция продължи 14 часа. Какви са опасностите при толкова дълготрайно прекосяване на планина?

– Получихме сигнала за паднал мъж в 4 ч. следобед, а в 6 ч. сутринта предадохме човека на медиците. Всичко премина в няколко етапа, доста неща се случиха през това време. Най-хубавото е, че бързо се организираха хора, и то 30 човека. След това се разделихме на екипи, като всеки екип подхожда от различна точка на планината. Ситуацията ни бе улеснена от човека, подал сигнала, защото той ни изпрати точни координати на местонахождението на падналия. Обясни ни детайлно маршрута, през който са преминали. Това беше голям плюс за нас, защото екипите трябва да предвидят местата, през които преминават, и тяхната опасност. Ако не ни беше съобщено точното място, тогава работата ни щеше да се удължи, а шансовете за оцеляване на човека щяха да бъдат минимални. Искам да кажа, че дори когато пристигнахме на място, търсихме човека около 10-15 мин. Преспите са огромни и дори при такава конкретика на местонахождението пострадалият беше трудно да се открие. Важно бе и ние спасителите да стигнем невредими до него, за да можем да го спасим.

– Пострадалият е бил планински водач. Не трябва ли той да е по-запознат с района и да не се стига до инциденти?

– Планински водач е, но това не означава нищо. Това, че знае какво прави и не е аматьор, не го застрахова. Едно грешно движение и всичко приключва. Ако се разсееш дори за една секунда, може да коства живота. Колкото и да е подготвен човек, в планината никога не може да си сигурен в нищо.

– Как трябва да се подготвим при изкачването на планини и кое е най-важното нещо, което трябва да знаем?

– Добрата екипировка е най-важното. Без нея не трябва да се тръгва в планината. Необходимо е да имате термобельо, мембрани, пухенка. В този случай добрата екипировка е спасила човека. Както и признавам голяма доза късмет. Той беше с необходимите дрехи и до голяма степен те са го спасили. Защото е седял над 10 часа в снега обездвижен, докато ни чака. Ако не беше с цялата задължително планинска екипировка, вероятно нямаше да го открием жив. Трябва да се отбележи, че в планинските райони, ако човек не се движи, замръзва по-бързо. Ниските температури и бурният вятър подпомагат за скоростното замръзване.

– Акцията се е провела през нощта. Какви са рисковете при нощно спасяване?

– Рисковете са доста големи както през деня, така и през нощта. Но при нощното спасяване опасности се крият буквално отвсякъде. Видимостта е много намалена, не можем да видим къде точно има козирка и колко е голяма, лавина може да падне, подхлъзването става по-лесно, не дай боже и да паднем. Всичко това забавя операцията, което може да е фатално. Въпреки рисковете никой от моите колеги не се е замислял дали да тръгне и дали е ден или нощ, защото спасяваме човешки живот.

– Мъжът е паднал от близо 200 м височина. Какво го е спасило?

– В този случай най-вече му е помогнал Господ, друго логично обяснение няма. Аз самият не очаквах, че там при такива условия може да оживее човек при падане. Все още не осъзнавам как се размина само с незначителни травми. Доколкото знам, е със счупен глезен, проблеми с връзките в едното коляно и е с 1 степен на хипотермия. Това е прецедент в историята на планинското спасяване. Нереално е. Друго важно е добрата екипировка, както споменах и може би, че е паднал на преспа.

– Колко време след такова падане човек може да замръзне и това да доведе до фатален край?

– Много бързо, вероятно за минути. Температурите падат рязко и ако не се движи човек, това улеснява замръзването му.

– Какви са рисковете в планината в момента?

– В момента периодът е такъв, че в ниските планински части няма сняг, по високите части изглежда, че има по-малко, но преспите достигат 60-70 см. Вятърът пренася снега и той влиза в различни улеи, става като топче и е по-нестабилен за придвижване по него. Затова, както казах, опасността от това къде ще стъпиш е на всяка крачка и не трябва да се подценява.

– Има ли някакви ограничения в планините в момента?

– Няма ограничения, но хората, които искат да се катерят, трябва много внимателно да преценят възможностите си и дали могат да се справят.

– Има ли увеличаване на сигналите за бедстващи хора в планините след началото на зимния сезон?

– Не, това е най-сериозният и мащабен случай до този момент.

Виктория СТОЯНОВА