На 9 декември православната църква чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица

Благовещение на св. Анна. Мозайка от църквата „Иисус Христос Спасител в Хора“ (Кахрие Джами) в Истанбул

Света Анна се смята за покровителка на брака, на семейството и майчинството, както и закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.

Днес оковите на безчадието се развързват, 
защото Бог, като чу Иоаким и Анна, повече от надеждата, 
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният, 
Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: 
радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски –  автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

„Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.“

Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:

• на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – свв. Иоаким и Анна,
• на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
• на 25 юли – денят на успението (смъртта) й

Зачатие на светата Божия Прамайка Анна

Нашият Господ и Бог, желаейки да създаде за Себе Си жива Църква и свят Дом за Своето пребиваване, изпратил Своя Ангел при праведните Иоаким и Анна. От тях Той пожелал да подготви Своя Майка по плът и предвъзвестил на бездетната и неплодна Анна за зачатието и раждането на Девата от нея.

Така Светата Дева Мария била зачената и родена по обещание от Бога, макар и чрез плътско съединение. Защото само един Господ и Бог Иисус Христос се родил от Пресветата Дева Мария без мъж и без брак, неизречено и неизказано, от Дух Свети, родил се съвършен Бог и съвършен Човек.

Господ, за Своето въплъщение в съвършенство, възприел всичко необходимо за човешкото естество, както изначално сътворил и създал и самото човешко естество. Някои казвали, че Пресветата Дева се родила след седем месеца – и без мъж, но това е неправилно. В действителност, тя се родила след девет месеца и по пътя на човешкото съединение.

Празненството в чест на Зачатието се чества в пречестния храм на Пресветата наша Владичица Богородица, намиращ се в Евораний, близо до светата велика Църква*.

* Подробно сказание за зачатието и раждането на Пресвета Богородица се намира в житието на светите Богоотци Иоаким и Анна под датата 9 септември. Веселието на праведните Богоотци Иоаким и Анна в Иерусалимския храм и живата им благодарност към Бога, освободил ги от неплодството и снел от тях укора на ближните, било и начало на празнуването на Зачатието. В Заченалата се не само праведните родители, но и целият свят имал верен залог за изкуплението, защото Нейното зачатие се извършило по особен благодатен Божий промисъл. Началото на църковното празнуване на Зачатието на Пресвета Богородица е трудно да се определи с точност, поради недостиг на писмени паметници, но може с достоверност да се предполага, че то започнало още в древни времена; тъй като всички обстоятелства от живота на Божията Майка били важни и свещени за древните православни християни. В VII в. преподобни Андрей Критски, в деня на Зачатието на Божията Майка написал канон и беседа. Денят на Зачатието е отнесен към 9 декември, защото този ден е девет месеца преди деня на Рождеството на Пресвета Богородица. В Константинопол празненството в чест на Зачатието на Пресвета Богородица на този ден било отпразнувано в Еворании, според друго четене, Урании, близо до храма “Света София”. Тук храмът на Пресвета Богородица бил построен от един сенатор още при Константин Велики.

pravoslavieto.com

 

ПОВЕРИЯ И ТРАДИЦИИ

Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии “хващат”. Затова строго се спазват различните забрани – жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.