Свържете се с нас

Таблоид

Любов по време на евроинтеграция

Публикувано

на

Красимира Дойчинова:
Аз съм човек подчинен на разумната достатъчност

Адвокат Красимира Дойчинова е родена в Благоевград. Зодия скорпион. Завършва право в СУ „Климент Охридски”. Била е младши съдия, а от 30 години (б.а. към днешна дата те са вече 34) е адвокат в Благоевград. Страстите й са произведения на изкуството и хубавите обувки. Художниците в града я смятат за свой меценат.

Александър Арабаджиев:
Съдия – това е начин на мислене и поведение

Александър Арабаджиев е роден в Благоевград на 18.12.1949 г. Зодия стрелец. Дипломира се в СУ “Климент Охридски” през 1972 г. Работи като съдия в Благоевград, във Върховния и в Конституционния съд. Депутат в 39-то и 40-то Народно събрание. Член е на Конвента на Европа по изготвяне на Европейската конституция. От 1 януари 2007 г. става първия български магистрат с мандат в Съда на Европейските общности
( б.а. от 1 януари 2010 г. е преименуван на Съд на Европейския съюз – с влизането в сила на Лисабонския договор).

2615092181bb56dab9540236a407b81d04cdad

Александър Арабаджиев и Красимира Дойчинова са доказателство за твърдението, че в сянката на всеки успял мъж стои жена. Разбира се, ако съдбата ги срещне.

Познават се от деца, животът ги разделя и се откриват, когато и двамата вече са семейни: той съдия, а тя млад адвокат. Градът е Благоевград – център на територия, продавана от Коминтерна, залагана, ухажвана от соцрежима… Или по думите на един политик – част от най-романтичната българска история.
Но любовта и приятелството са еднакви във всяка точка на света – градация на химия, инстинкти, интелигентност и интуиция. Колкото повече напреднеш в тази верига, толкова повече имаш основание да твърдиш, че си изживял любов.
Тези две личности доказват, че могат да се борят срещу псевдо соцпатриархалния модел: “Сватбата ни в Банско беше само с приятели, тайно от родителите ни, защото се разведохме, за да се оженим. Три дни яли, пили и се веселили… Чак на четвъртия ден се прибрахме”, спомня си Красимира.
И чудото става – щастливи, успели в професията, с много приятели.
Съвместният им живот е амбиция за амбицията и жертва за жертавата на другия. И нещата се получават. Тези хора не стават за рекламни лица за “мека топлина”. Тяхното е жар – гори и пари… още!

2615095a250dbb5d1825e68f6d393e47c064ca

Адвокатът, който не мечтае за Люксембург

Когато става адвокат през януари 1978 г. в Благоевград има още девет колеги. И всичките мастити, с огромен опит.
Тогава се чака на опашка за бюро на защитник. Късметът й обаче проработва. Искала е да стана съдия, но в Благоевград няма места. Отказва да отида в Гоце Делчев. В този момент един благоевградски адвокат умира, а тя – без протекции и връзки, си записва час при министър Светла Даскалова. След три месеца я поканват на неговото място. Дори не е мечтала за това.
На въпроса какво е мечтала, отговаря: “Когато завърших знаех, че не искам да ставам прокурор, следовател или юрисконсулт.. Истината е, че като дете бях много приказлива и артистична и баба ми по селски казваше: “Наша Краса, че я прайме айдукат.”
Сега звучи доста актуално, но баба надали го е мислила сериозно.
Баща й е лекар и желае да го последва на професионалното поприще. Но тя му отговаря: “Как ме виждаш в такива сериозни неща, да отговарям за човешки живот.” Не че в правото не носиш отговорност за човешкото здраве и живот…
С диплома шест е отгоре до долу. В провинцията по това време да си отличник е въпрос на чест и гордост. Приятели я майтапели, че такава диплома няма никъде по света и само в България е възможна.
Красимира Дойчинова

има прекрасна колекция

от над 150 произведения на изкуството. Запалила се отдавна: „Веднъж още бях млада и нафукана адвокатка, бях се запътила към току-що открития магазин на “Бали” в София, защото съм луда по хубавите обувки. Срещна ме приятел, художник от Благоевград – Пламен Бонев-Гибона, и ми каза: „Остави обувките, Красимиро, и ела на една изложба, за да видиш за какво става дума.” Убеди ме. Видях произведения на Свилен Блажев-Свик… и се влюбих в работите му. Казах:”Това не може да бъде истина. Искам да притежавам част от тях”. Дадох депозит и бях щастлива. Това беше първата сериозна покупка в живота ми. Но душата ми не издържа и отидох и за обувки. И оттогава – като тръгна, няма спиране.”
Кюстендилецът Свилен Блажев е любимият й автор. Горда е с приятелството му и припомня: „Неговият триптих “Хлябът ІІ” от 1988 г. смая еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. Хареса творбата, поиска я и тя стоя около година в кабинета му в Брюксел. Каза, че само заради тази уникална картина България трябва да влезе по-рано в ЕС.”

Кантората й прилича по-скоро на галерия.

Адвокат Дойчинова се гордее, че без да иска, възпитава хората. “Всички клиенти се заглеждат – от лелката с бохчата до големия бизнесмен. Връщат се втори, трети път и непременно намират начин да попитат или да кажат нещо, което ги е впечатлило. Има хора, които идват само за да гледат. А авторът на едни от най-любимите ми пластики и картини Димитър Угринов от Кресна казва: “Няма по-щастлив човек от този, който може, когато поиска, да отиде да види и да си погали творбата.” И докато беше жив често го правеше. Нищо не си говорехме, знаех защо е тук и ми беше приятно.”

Сред творците в региона е известна като меценат. Когато някой закъса, я вика: „Ела да ти покажа нещо хубаво.” Сякаш имат таен код. Но всеки си знае мярката и цената. Нищо не е купила само заради благотворителност. Намира начин да направи подарък или услуга, а не непременно да им дава пари. Достойно – без натрапчивост. Хем придобива нещо безценно, хем подпомага човека в нужда.
Води всякакви дела. “Всички прозорци ми бяха отворени след съдийската работа. Няма по-ценно нещо от добитият опит като младши съдия. Научава се колкото после не можеш за тридесет години да научиш”.

261509a2e4084b947a6db8f92233628c7b99df

Навлиза в дебрите на ГПК

„Това за мен е най-трудната наука и до ден днешен преди сериозни дела изпитвам притеснения като пред най-сериозния изпит в живота ми. Но е невероятно удоволствие.”
Занимава се активно с всичко, когато има интрига и закачка: “В малкия град е трудна тясната специализация. С бракоразводните дела не съм на ти. Делото може да е за един декар селскостопанска земя и да е много по-сложно от най-големия и шумен наказателен процес.”
Изпитва удовлетворение от професията. “Боледувам, сънувам, плача, преживявям. Всички дела ми минават през сърцето. Разни тарикати не са ми плащали, но съм го преживяла. Като видя някой окаян и в нужда не мога да му кажа „гледай си работата”.”

Притеснява се на тема пари

“Може да се бъхтя зверски, но стане ли дума за хонорара ми, говоря, сякаш се извинявам. Някога мога тонове работа да свърша и да взема пет лева, а някога за нещо дребно – 5000. Това е големият ми проблем, но никога не съм се оплаквала от липсата на пари, нито съм се хвалела с излишество. Аз съм човек, подчинен на принципа на разумната достатъчност.”
Чувства се благодарна на Бог, че й дава здраве и възможност да печели и да помага на възрастните си роднини: „Щастлива съм, че мога да го правя, защото знам, че има хора, които не могат да си го позволят, без това да значи, че са лоши деца.”

Не са й чужди човешките слабости

“Имам ли излишни пари, отивам и си купувам най-скъпите обувки. Нямам ли – не си купувам. Като ги имам, харча като луда, като нямам – не си мисля за това и приключва въпросът. Много обичам риба, а любимото ми заведение е „Капанина”. Цените са високи, но е много спокойно. Понякога нямам нужда от общуване. Сядам и мълча. Седиш си сам и ти е гот.”
Не е опитвала да прави съдружие с големи кантори. „Обичам всеки да си знае гьола и да не си пречим. Аз съм чешит. Не страдам от излишно самочувствие, но както аз мога да си го свърша, никой не може. При мен импровизацията е най-великото нещо, когато съм подготвена, разбира се. Когато настъпи моментът, сякаш някой ми го налива в главата и не мога да се спра. Е, на кой мога да го възложа – да импровизира, имам предвид. Как да стане? Докато обяснявам, ще го свърша. Ако някой иска да го уча, му казвам да върви с мен. Ако има време да гледа, да слуша и да мълчи.”

Не понася

клиентите да й говорят в проценти какъв е шансът за успех.
За свободата на свободната професия адвокат смята, че е: „Дотолкова, доколкото можеш да си избереш да работиш с този ли онзи клиент. Да прецениш дали да се ангажираш. От там нататък си несвободен, защото си зависим от тезата на клиента, от закона и от този, който стои отсреща – от решаващия съдебен състав.”
Няма намерение да се възползва от статута на съпруга си и безметежно да си живее в Люксембург. „Обикновено грея със собствена светлина, с отразена – никога! Обидно ми е, когато говорят, че дължа нещо на мъжа си, че ми е помагал. Заради работата ни формално не живея с него – той е в Люксембург, а аз – в Благоевград. Ние сме безкрайно различни като характери, но мислим еднакво. Откакто сме се запознали гледаме в една посока, личностният и професионалният ни хоризонт е един и същ. Аз съм най-добрият му и верен приятел и съм щастлива, че той реализира това, за което цял живот се е готвил и учил.”
За нея животът и професията й са тук. „И за един декар на дядо Петко от съседното село да става дума за мен е удоволствие и призвание. Съжалявам най-много за малкото време, което ми остава за сина ни Сашо. Често се виждаме чак когато отида да го завия за лека нощ. Нямам нужда да се боря за милиони и няма да отида в Люксембург.”

Евросъдията, който е запознал Благоевград с „Бийтълс”

Александър Арабаджиев е първият български магистрат в Съда на Европейските общности. Близки и приятели го наричат „Съдията”. Описват го като човек, който цял живот не спира да учи. Сегашният му пост е апогей на натрупаните знания и опит. Оценките са, че в Люксембург е тръгнал с летящ старт – има вече проекторешения и обръща хода на предрешени дела с концепциите си.
Завършил е Английската гимназия в Пловдив, известна със строгия си пансионен режим и отлична подготовка. Там открива „Бийтълс” и е първият, който занася „тави” на великата четворка в родния Благоевград.
Дипломира се в СУ “Св. Климент Охридски” през 1972 г. и отива в Благоевградския съд. Качествата му са високо оценени и през 1986 г. става

най-младият магистрат във Върховния съд

Попада в състав, чийто титуляр е Соломон Розанис, когото боготвори и до днес. Години след смъртта му го смята за еталон и за най-великия съдия. Соломон Розанис пък многократно е казвал, че харесва способността на Арабаджиев да мисли и амбицията му. Тачел го е като роден син.
Вместо обичайната професионална завист от по-възрастните и опитни колеги, във Върховния съд Арабаджиев получава изключително уважение и доверие. Показателно е, че през 1991 г. именно Върховния съд го избира от своята квота за съдия в новосформирания Конституционен съд, където е до 2000 г. Пак е най-младият, но оставя невероятна следа с

култовите си за прехода ни решения

и особени мнения.
Много пъти е бил обвиняван в политически пристрастия и крайности по важни и възлови дела на Конституционния съд, на които винаги е отговарял: „Аз съм съдия – това е начин на мислене и поведение.”
Арабаджиев е докладчик и автор на решението по делото от 1992 г. дали ДПС е етническа партия, или не е. И същевременно – с особено мнение. Юристи от Европа и САЩ изразиха удивление пред аргументацията му като докладчик на Конституционния съд, че ДПС не е етническа партия, и пред особеното му мнение, че ДПС е етническа партия.
На практика решение нямаше. Шест на шест бяха гласовете на конституционните съдии, тъй като един от тях получи инфаркт от притеснение и така и не можа да участва в делото, за да наклони везните. Конституционният съд трябваше да тълкува казуса: „Е ли е ДПС етническа партия?” и да се обоснове. Но не се събраха нужните гласове – половината от членовете му плюс един, които да кажат, че ДПС е етническа партия и остана завареното положение, че след като съдът я е регистрирал – не е.
Основополагащо и емблематично за демократизирането ни е решението на Александър Арабаджиев по

конституционното дело за свободата на словото.

Пише го след най-трагичното, което може да се случи на човек – смъртта на сина му Стоян при катастрофа. Затваря се сам – в планината. Решението му е преведено на повече от осем езика. Цитират го непрекъснато журналисти, юристи и политици. А председателят на ВКС Иван Григоров заяви, че Александър Арабаджиев вкара България в Европейския съюз много по-рано с това решение.
На петдесетгодишния му юбилей корифеят проф. Живко Сталев каза:

„При Сашо мисълта мисъл ражда.”

В това знаково решение (№ 7 по к.д. № 1/96 ) Арабаджиев въвежда понятието „комуникационни права” и дава задължително тълкуване на чл. 39-41 от Конституцията под влиянието на нормите на международното право.
Забележителното е в развитието на тезата относно свободата и нейните ограничения.
Според Арабаджиев: Ограниченията „представляват същинският интерес в тези разпоредби и пораждат необходимост от тълкуването им.” И още:
– Правото на свободно изразяване не е абсолютно и е с „очертана дистанцията, на която се намира от абсолютната свобода”
– Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако те накърняват права или законни интереси на други.
– Правото на свободно изразяване е основно и неотменимо.
– Балансът в конфликта между правото на свободно изразяване и ограниченията му е в полза на „ограничение на ограничението”.

Същественото в становището на Александър Арабаджиев е, чежурналистът, който работи в средствата за масово осведомяване няма привилегии спрямо другите граждани.“Като прокламира изрично в отделна разпоредба (чл. 40, ал. 1) свободата на средствата за масова информация, и въвежда забрана на цензурата, Конституцията прави това не с цел да удостои тези институции (или работещите в тях журналисти) с някаква специална привилегия, която ги отличава от останалите в противоречие с принципа на равенство (чл. 6), а защото смята, че те имат и изпълняват една необходима обществена функция да предоставят информация на обществото като цяло…” Това определение на магистрата е цитирано и в Речник на основните понятия, ВГБ, ИК Труд, София 2005 г.
Александър Арабаджиев е бил

в Европейската комисия по правата на човека в Страсбург

от 1997 г. до 1999 г. От 2001 г. е депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от парламентарната група на Коалиция за България. Бил е член на постоянните комисии по правни въпроси и по правата на човека и вероизповеданията, на временната комисия за промени в Конституцията, наблюдател в Европейския парламент и член на постоянната делегация на НС към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
От 2002 г. до 2003 г. участва в Европейския конвент по изготвяне на Европейската конституция. За приноса му там изпратиха

специални благодарности на правителството ни

Извън правните дебри, където изглежда сериозен и затворен, за близки и приятели той е Сашо – чувствителен и честолюбив. И изключително вглъбен. Веднъж, когато с приятели били на море и го съзерцавали, той стоял мълчаливо. Някой няколко пъти го питал: „Сашо, колко е часът?” След един час, на четвъртия въпрос, Арабаджиев проговорил: “Утре ще ти кажа…”
Бил е много близък с баба Ванга и дълги години са общували. Един от организаторите и от учредителите на фондацията й е.
Александър Арабаджиев е и сред учредителите на Асоциация за хармонизация на правото, която издава сп. „Правен свят” (б.а. до месец юли 2009 г.) и чийто почетен председател е проф. Живко Сталев (б.а. почина на 95-годишна възраст на 20 февруари 2008 г.).

Петър Бучков

коментара

Таблоид

УЧИТЕЛ И УЧЕНИЧКА ОТ СУ-САТОВЧА С НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ ОТ КОНКУРС НА ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Публикувано

на

Вчера , на официалната церемония по награждаването  в Благоевград ,учителката  Райка Славчева и ученичката Мира Арнаудова от 8-„б“ клас на СУ Св. Св. „Кирил и Методий“ в Сатовча бяха удостоени с национални награди и грамоти от ученическия конкурс „Героите не се забравят – XI Македонска дивизия и 115 години от подвига на Радон Тодев и неговата чета“, организиран от Фондация „Българска памет“, Общински съвет по наркотични вещества – Благоевград, Община Благоевград, РУО – Благоевград и Община Банско.

Община Сатовча и училище Сатовча за пореден път  имат повод за гордост след като станаха ясни  резултатите и от този национален  конкурс.

Ученичката Мира Арнаудова зае второ място в категорията писане на стихотворение, а неин консултант бе класният й ръководител – г-жа Райка Славчева.И двете получиха специални  поздрави от председателят на ОбСНВ, д-р Теменужка Любенова  от заместник областния управител  Иван Стоянов и от  представители на РУО – Благоевград.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Собствениците на магазин “Албена“ облякоха с нови топли грейки , палта и обувки настанените в Центъра за възрастни с умствена изостаналост потребители

Публикувано

на

Истинско коледно настроение  се завихри   днес и в Цнст –Гоце Делчев . Потребителите на Център за настаняване от семеен тип, за пълнолетни лица с умствена изостаналост в Гоце Делчев бяха истински зарадвани от невероятните коледни подаръци които им поднесоха собствениците на магазин „Албена „ в града – Александър и Албена Тюмбелекчиеви .

Двамата бизнесмени с големи сърца за предстоящите светли Коледни празници подариха на всички потребители от центъра топли грейки , палта и обувки които бяха облечени от тях на момента с голяма радост и признателност .

За истински човешкият жест към потребителите на центъра, ръководството и  колективът на социалната институция благодариха и пожелаха на  дарителите Албена и Александър здраве и благословение през новата 2019 година.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ПОПУЛЯРНИ