ЗА ЕДНО КАЗАРМЕНО НАПИВАНЕ В ГАРА ПИРИН

Понеже в един друг форум почнахме с темата, та не се сдържах да го споделя и тук…

За начало трябва да преду­предя, че въпреки всеобщо­то мнение изобщо не съм се родил завършен алкохолог. До сериозна възраст един­ствената алкохолна напитка с която имах близки срещи беше бялото вино на сред­ношколските екскурзии…. е и чаша шампанско на Нова Година.

През първата си година прекарана в едно добре из­вестно плевенско поделе­ние, с изключение на една две злоупотреби с крайно некачествена водка , комай нямах други постижения по темата. Нещата се промени­ха съществено в момента в който „захапах“ задълже­нията си като фазан в град (колко да е град) Кресна (в армейските среди известен, като Гара Пирин щото нали се сещате с кво се римува Кресна). Поради относител­ната ценност на пернатите като мен имаше почин сред младшия офицерски състав да бъдем интегрирани в со­циалния живот на на гарни­зона и извън поделението. Проблема идеше от там че в горенаписания град социал­ния живот се свеждаше до „Сръб и чук“, а който не е за­познат как поркат младши­те офицери от Сухопътните Войски еле па тези в затън­тени гарнизони…. просто не му и трябва да разбира. Та за около 4-5 месеца бяхме натрупали вече сериозен банкетно-запоен стаж и тва там едни 5-6 джина/ водки/ ракии вечер не плашеха ду­шите наши още повече, че след като една вечер се бя­хме прибрали в поделението със строева крачка и песен компито (командира на пол­ка) предвидливо ни нагони на квартири в града.

Кулминацията на цялата история беше когато мен и още един от „фазаните“ по някакъв каприз на старшата генералска мисъл решиха и ни произведоха предсрочно младши лейтенанти… Защо е тема на друг дълъг разго­вор, но не включва комен­датско – домакински услуги.

Та по това време командир на въпросната дивизия беше един доста колоритен гене­рал (заместник командир и беше един още по колоритен подполковник който вече, като генерал стана известен с това че си изпуска пищова по летищата. Та въпросният генерал „поемаше чашка­та“ много добре…Толкова добре, че според мълвите в поделението завода в Търго­вище произвеждащ водката „Царевец“ черен етикет ра­боти основно за него. Та…

Преди самата процедура на произвеждане в „първо офицерско звание“ се започ­на с лек коктейл* включващ основно въпросното питие… амбицирани от генералска­та закачка „че аз непиещи в офицери не произвеждам“ двамата с колегата се поста­рахме да оправдаем очаква­нията , в следствие на което по време на процедурата с получаването на пагоните преди „Служа на република България“ мен лично ми се наложи да преглътна някол­ко пъти и да го слея в почти единичен мощен рев. да не говорим, че около цялата груптичка произвеждащи и произвеждани спиртни­те изпарения бяха такива, че старшината бай Пешо от около 20 метра набръчи мра­воядския си датчик за алко­холни пари (намиращ се там където при нормалните хора носа)( пусна едно приглу­шено „ухаа….“ и доволно се усмихна под мустак. Как и да е цялата церемония мина някак ( колегата изпълни един не лош троен тулуп с двоен аксел докато слиза­ше от трибуната) и нещата* продължиха в подходящи­ят банкетно -столови стил. Основната драма беше, че освен новите пагони всеки един от нас получи и по една „първа“ офицерска запла­та измерението на която в алкохол по ценоразписите на кресненските заведения гарантираше делириум тре­менс за поне две седмици. С подбрана орда от лейте­нанти и старши лейтенанти се устрои продължение из заведенията до последова­телното им затваряне. Не­знайно защо, аз реших че ако мина на джин и тоник това ще подобри положение­то. Крайният ефект беше че освен фъфленето започнах и да заеквам и предвижва­нето ми ставаше по треак­тория подобна на брауново движение на елек­троните. След някол­ко екса се свестих в канцеларията на батальона. До себе си имах 3 (три) броя пистолети Макаров, всички в различен стадий на изчерпва­не на боеприпасите. Как съм влезнал в поделението не пом­нех- интересното беше, че и дежурни­ят по КПП нямаше спомен да съм вли­зал. В устата прили­чах на клоун (резул­тат от мляскането с една барманка с достъпни сексуални добродетели и ярко червило). На друго­то креватче лежеше и смърдеше стар­ши лейтенанта ( в момента подполко­вник) П. Смърдеше на акита щото беше до лактите в такива, но пък гордо стис­каше в ръка брачна халка ( някъде в разгара не вечерта беше решил, че вече не е женен и беше запоки­тил пръстена в тоалетната с неработещо казанче, обаче няколко часа по- късно беше размислил по темата)…* След опит да стана реших, че ще изчакам … и си лежах докато един след друг се появиха собствениците на трите пистолети – всичките завидно притеснени и из­трезнели на бързо…. От то­гава не пия джин след като съм пил водка… смесвам си ги предварително.

Тома Спахиев