Откриха уникален жертвеник на прабългари в Туховище

В опит да се направи карта на неизвестните некрополи в района на Югозападните Ро­допи с цел тяхното категори­зиране и по-добро опазване, изследователят Тодор Узу­нов откри преди време арте­факт с неясно предназначе­ние и принадлежност.

Днес обаче Узунов, който е председател на клуб SATO, сдружение за опазване на паметниците на културата, вече има свое обяснение на открития артефакт при про­учване на наричаната от него „Голяма могила“ в местност­та Св. Архангел над с. Дъбни­ца.

„Това, което намерих, пред­ставлява мраморен блок с трапецовидна форма, като върху горната му страна са издълбани вписани квадра­ти, с улей един към друг, во­дещи до корито в предната част. Той не съвпада с нито един от известните дотогава артефакти от района, принад­лежащи към епоха­та на елинистичния или трако-римския период. В проце­са на проучването се оказва, че той има не каква да е, а прабългарска принадлежност. Сравнителният ана­лиз показва, че той спада към група предмети, наричани от някои изследова­тели

“ЖЕРТВЕНИЦИ ОТ ПРЕНОСИМ ТИП”

и негови паралели се откри­ват в Североизточна Бълга­рия, Крим, Белгород и в Севе­роизточно Каспийско море“, разказва Узунов, който е ро­дом от Сатовча, но от дълги години живее в София.

Той е сезирал Инспектора­та към Министерството на културата и е направен под­робен протокол, а „жертвени­кът“ е прибран за съхранение в експозицията на древния град Никополис ад Нестум край Гоце Делчев.

Узунов твърди, че върху най-високата част от хребета има огромна могила с ди­аметър 56 метра, подсилена в късноантичната епоха с подпорни стени. Прилежаща към нея е сводеста цистер­на за прясна питейна вода, превърната и припозната впоследствие като парак­лис, който местните нари­чат „Свети Арангел“. Върху самата могила има видими руини от масивна постройка, в едно от чиито помещения е открит при оглед и самият мраморен „жертвеник“. „Ке­рамиката в района показва присъствие от всички позна­ти исторически епохи. Пре­цедент в случая е построй­ката върху самата могила, защото тя ясно говори за не­осъзнаване или директно не­зачитане на предходния по­гребален обичай. Вероятно в своя първоначален вид сгра­дата представлява цитадела от познатия ни средновеко­вен тип, с представителна и административна функция“, категоричен е откривателят.

Казва, че още през 1975 г. е разбрал за открит некропол в село Ту­ховище, община Сатовча, свързан с прабълга­ри. „Тогава хората с ислямско вероизповедание приемаха скептично откритието, като го смятаха за „активно меро­приятие“, с цел доказване на техните български корени. То бе датирано към първата по­ловина на IX век, като освен странности в погребалните обичаи бе открита и керами­ка, твърде различна от позна­тата ни елинска, тракийска и римска. Днес тази история се потвърждава по безспорен начин говори за един

НЕИЗВЕСТЕН ДОСЕГА СЕГМЕНТ

в етногенезиса на местни­те хора. Наличието на този мраморен артефакт в цитаде­лата от дъбнишката могила навежда на извода за трайно упражняване на прабългар­ско военно и административ­но управление в този район“, смята Узунов.

Изследователят казва, че в чисто исторически план се разкрива една история за българо-византийските от­ношения от времето на хан Пресиян. Некрополът в Тухо­вище, вече става ясно, е част от все още неизследвани не­крополи и следи от Пресия­нови и Куберови прабългари в Неврокопското поле. „По­строяването на цитадела, в която бе открит артефактът, говори за трайните намере­ния на българите към реги­она и упражняването на

ВОЕННА И АДМИНИСТРАТИВНА ВЛАСТ

в един продължителен период от време. Това е и първото присъединяване на региона към българската държава, поради което опаз­ването на този обект е от особено ва­жно значение за българска­та история“, твърди Узу­нов. Досега на археологи­ята бяха по­знати подоб­ни артефакти в Северна България, но за първи път се открива такъв и в юж­ната част на страната ни.

Изследователят се надява последващите археологиче­ски проучвания да запълнят една празнина в нашата ис­ториография, а и да превър­нат района в туристическа атракция.

Преди няколко години Тодор Узунов откри и пра­историческа лечебница на 7000 години, на север от тракийското светилище Градище край село Долно Дряново. Там той е наме­рил фрагменти на съдове не само от тракийския и късноантичния период, а и от времето на каменно-мед­ната епоха. Скални блокове са образували проход, нари­чан „промушкалка“. Върху покривната му част има три ями за приношения. Преми­навайки през тунела, човек се озовава на голяма ка­менна площадка, оградена от масивни блокове. Изпра­веният камък е с формата на човешка глава. Узунов е убеден, че това е своеобраз­на праисторическа лечебни­ца, където хората са идвали да оставят своята болка и страдание.

Вестник “ Топ Преса „