Свържете се с нас

Таблоид

Откриха уникален жертвеник на прабългари в Туховище

Публикувано

на

В опит да се направи карта на неизвестните некрополи в района на Югозападните Ро­допи с цел тяхното категори­зиране и по-добро опазване, изследователят Тодор Узу­нов откри преди време арте­факт с неясно предназначе­ние и принадлежност.

Днес обаче Узунов, който е председател на клуб SATO, сдружение за опазване на паметниците на културата, вече има свое обяснение на открития артефакт при про­учване на наричаната от него „Голяма могила“ в местност­та Св. Архангел над с. Дъбни­ца.

„Това, което намерих, пред­ставлява мраморен блок с трапецовидна форма, като върху горната му страна са издълбани вписани квадра­ти, с улей един към друг, во­дещи до корито в предната част. Той не съвпада с нито един от известните дотогава артефакти от района, принад­лежащи към епоха­та на елинистичния или трако-римския период. В проце­са на проучването се оказва, че той има не каква да е, а прабългарска принадлежност. Сравнителният ана­лиз показва, че той спада към група предмети, наричани от някои изследова­тели

“ЖЕРТВЕНИЦИ ОТ ПРЕНОСИМ ТИП”

и негови паралели се откри­ват в Североизточна Бълга­рия, Крим, Белгород и в Севе­роизточно Каспийско море“, разказва Узунов, който е ро­дом от Сатовча, но от дълги години живее в София.

Той е сезирал Инспектора­та към Министерството на културата и е направен под­робен протокол, а „жертвени­кът“ е прибран за съхранение в експозицията на древния град Никополис ад Нестум край Гоце Делчев.

Узунов твърди, че върху най-високата част от хребета има огромна могила с ди­аметър 56 метра, подсилена в късноантичната епоха с подпорни стени. Прилежаща към нея е сводеста цистер­на за прясна питейна вода, превърната и припозната впоследствие като парак­лис, който местните нари­чат „Свети Арангел“. Върху самата могила има видими руини от масивна постройка, в едно от чиито помещения е открит при оглед и самият мраморен „жертвеник“. „Ке­рамиката в района показва присъствие от всички позна­ти исторически епохи. Пре­цедент в случая е построй­ката върху самата могила, защото тя ясно говори за не­осъзнаване или директно не­зачитане на предходния по­гребален обичай. Вероятно в своя първоначален вид сгра­дата представлява цитадела от познатия ни средновеко­вен тип, с представителна и административна функция“, категоричен е откривателят.

Казва, че още през 1975 г. е разбрал за открит некропол в село Ту­ховище, община Сатовча, свързан с прабълга­ри. „Тогава хората с ислямско вероизповедание приемаха скептично откритието, като го смятаха за „активно меро­приятие“, с цел доказване на техните български корени. То бе датирано към първата по­ловина на IX век, като освен странности в погребалните обичаи бе открита и керами­ка, твърде различна от позна­тата ни елинска, тракийска и римска. Днес тази история се потвърждава по безспорен начин говори за един

НЕИЗВЕСТЕН ДОСЕГА СЕГМЕНТ

в етногенезиса на местни­те хора. Наличието на този мраморен артефакт в цитаде­лата от дъбнишката могила навежда на извода за трайно упражняване на прабългар­ско военно и административ­но управление в този район“, смята Узунов.

Изследователят казва, че в чисто исторически план се разкрива една история за българо-византийските от­ношения от времето на хан Пресиян. Некрополът в Тухо­вище, вече става ясно, е част от все още неизследвани не­крополи и следи от Пресия­нови и Куберови прабългари в Неврокопското поле. „По­строяването на цитадела, в която бе открит артефактът, говори за трайните намере­ния на българите към реги­она и упражняването на

ВОЕННА И АДМИНИСТРАТИВНА ВЛАСТ

в един продължителен период от време. Това е и първото присъединяване на региона към българската държава, поради което опаз­ването на този обект е от особено ва­жно значение за българска­та история“, твърди Узу­нов. Досега на археологи­ята бяха по­знати подоб­ни артефакти в Северна България, но за първи път се открива такъв и в юж­ната част на страната ни.

Изследователят се надява последващите археологиче­ски проучвания да запълнят една празнина в нашата ис­ториография, а и да превър­нат района в туристическа атракция.

Преди няколко години Тодор Узунов откри и пра­историческа лечебница на 7000 години, на север от тракийското светилище Градище край село Долно Дряново. Там той е наме­рил фрагменти на съдове не само от тракийския и късноантичния период, а и от времето на каменно-мед­ната епоха. Скални блокове са образували проход, нари­чан „промушкалка“. Върху покривната му част има три ями за приношения. Преми­навайки през тунела, човек се озовава на голяма ка­менна площадка, оградена от масивни блокове. Изпра­веният камък е с формата на човешка глава. Узунов е убеден, че това е своеобраз­на праисторическа лечебни­ца, където хората са идвали да оставят своята болка и страдание.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Покровители на виното и веселието

Публикувано

на

„Виното е най-полезното от питиетата и най-вкусното от лекарствата“ (Хипократ)

Творческите чудеса на природата, тяхната магич­ност и необяснимост, са станали причина човекът да развихря фантазията си и да открива божествени наме­си в много свои действия и в битието си. Така се е слу­чило и със създаването на виното и всичко друго, кое­то създава в голяма степен смислието на човешкия жи­вот. Да си позволим, макар и в една бегла маркировка, да представим това, на което човекът дължи онова нещо, което прави живота му ра­достен и весел – ВИНОТО и създателите, и покровители­те му.

А това са редица богове и божества из все що има земя и човеци из нея и най-вече из земите на Тракия, Рим и Македония и тачени вече от хилядолетия.

Приема се, че дивата лоза ще да е опитомена от чове­ка някъде около 10 000 го­дини преди раждането на Христа. И това е станало из земите на Балканите. Траки­те най-вероятно са изпрева­рили и Македония, а и Рим, пък и всеки в света. Това потвърждава и Страбон в книга 15, стр. 88, касаещо Вавилон, като е изпреварена и тази велика древна циви­лизация. Страбон пише: „… лозе там не е расло преди да засадят тракийците. Понеже лозя нямаше там, те за пър­ви път засадиха лози в Сози­ена и Вавилон. Те не копали дупки, но втиквали в земята колци с железни върхове, които после изваждали и на мястото им натиквали лозо­ви пръчки…“

И родила се лозата в опи­томен вид, а тя пък родила грозде и людете се научили от гроздето да правят напит­ката, наречена ВИНО. Която според Хипократ е най-по­лезната от питиетата и най-вкусна от лекарствата.

Да надникнем из календа­ра на виното.

… 7000 г. пр. Хр. – На та­кава възраст са открити на­ходки от старо вино в Южен Кавказ.

… 5000 г. пр. Хр. – В Египет се прави вино, нари­чано „целебна отва­ра“.

… 460 г. пр. Хр. – Ба­щата на медицината Хипократ го ползва за свалянето на темпе­ратура.

… 129 г. пр. Хр. – Ле­карят Марк Аврелий лекува с вино рани на гладиатори.

… 1179 г. – Хилде­гард фон Бинген за­явява, че бирата е за пиене, а виното за ле­чение.

… 1235 г. – Издаден е първият справочник на ви­ната.

… 1797 г. – Написана е пър­вата дисертация за лечебни­те свойства на вината.

… 1892 г. – За първи път се издава медицинска рецепта за покупка на вино.

Хилядолетия вече човекът е с най-полезната от напит­ките и най-вкусната сред ле­карствата и хилядолетия е отдавал и отдава почит към нейните богове и божества.

Без­спорно из зе­мите на Бал­каните вър­ховно­то бо­жество на ви­ното и лозар­ството е ДИ­ОНИС. Името му оз­начава „син на Зевс“. Почи­тан е бил от старите гърци, траки, маке­донци, илири и други насе­лители на Балканите, като култът му е прескачал и из по-далечни земи. Това се потвърждава и от факта, че освен из Балканите, негови светилища е имало в голе­мите културни някога сре­дища Тива, остров Наксос. В България най-много све­тилища има в районите на Родопите и Пирин планина. Образът му е представян най-често на оброчни плочки от мрамор или друг камък, а в по-ново време художници го представят и на платна. В чест на Дионис са уреждани състезания и всевъзможни тържества, наричани ДИ­ОНИСИЙ. Това са веселия, организирани в негова чест, в които са участвали сатири и менади и вечно пияният Силен, духовният учител на Дионис. От празненствата Дионисий се приема, че се ражда театърът.

В древния Рим, а и из дру­ги земи, се тачи и бог ЛИБЕР. В негова чест са провежда­ни празниците ЛИБЕРАРИИ, които са свързани също с веселието и оплождането.

Дионис не е старогръцки бог и е пришълец на Олимп. Пришълец е и в Рим, но там само са сменили името му и от Дионис е станал БАКХ / Вакх/, като функциите са му пак на покровител на вино­то и лозата. В представите на римляните, а и на траки­те, той е красив младеж. И Бакх, както Дионис, е почи­тан с много празненства, на които ме­надите са на­речени ВАК­ХАНКИ.

Пропуск ще е да не се спо­менат имена­та и на други­те божества, които се явяват като епите­ти на Дионис. Един от тях е БАСРЕЙ, чието име означа­ва Шумния, Веселия. Друг пък е ИАКХ, означаващ вик, вопъл. Дионис във функция произвеждащ вино се при­покрива с ЛЕНЕЙ, като име­то му в превод е „изтикващ сокове от грозде“. Много празненства са се правели най-често пред храма му Ле­неон в Атина. ЛИНЕЙ пък е епитет на Дионис, чието име буквално е „освобождаващ от грижи“. Има и бог НИЗЕЙ, покровител на виното, който е бил отгледан от нимфи в планината Низа. Друг пък е ЕЛЕЛЕЙ, чието име идва от възгласа „елелей“.

Дионис обаче си е имал и предшественици. Един от тях, САБАЗИЙ, е бог на лозар­ството и виното, чието име означава „Спасител“. Този бог не е само тракийски, но е малко и фригийски. Оброчни плочи са му откривани и по долината на Струма. С Ди­онис се свързва и ЗАГРЕЙ. Този бог е орфически, роден е от богинята Персефона и е разкъсан от титаните. С историческата съдба на Ди­онис се свързва и ЕРИГОНА, дъщерята на Икар, която Ди­онис обладал и я превърнал в лоза. САТИРИТЕ /в Рим Фауни/ са полубожества, придружители в шествията на Дионис и Бакх. Същата роля са из­пълнявали и МЕНАДИТЕ / Вакханките/.

Може би единствено­то физическо лице, обо­жествено като покровител на виното и ло­зарството, е бил великият пълководец Александър Ма­кедонски, който е бил пре­възнасян и като нов Дионис.

И сред всичките тези бо­гове и техни спътници идва още един, който в голяма степен ги измества по знат­ност, а и по чествания, поне из наши земи. Това е Свети Трифон Зарезан, един мъче­ник на Християнството. На­ричан е още Трифон Чипия, Трифон Пияница, Трифон Зарезой.

В житейската си съдба Трифон е човек, извършил много чудеса и най-вече ле­чения на болни, на които ле­карите не могли да помагат. Бил посечен с меч на 14 фев­руари 264 г. в италианската област Умбрия от римски воин, защото вярвал в Хрис­тиянството. Костица на Све­ти Трифон сега се съхранява в църквата „Св. Георги Побе­доносец“ в Черниче. От тази църква започват всички ло­зарски тържества, организи­рани най-вече от Винената партия с председател Иван Лулейски, която вече повече от 20 години единствена в страната, а и в света, живее само с призива веселието да е постоянен спътник в живота на хората.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Крими

Ще убият ли Петричкия Ескобар в гръцката килия?

Публикувано

на

От страх за живота си трепери в гръцки арест прочутият наркотрафикант Огнян Атанасов, по-известен у нас като Петричкия Ескобар и Фантома от долината на Струма. Това разкриват запознати със случая. По думите им сблъсък от миналото с местни адвокат и бивше ченге е поводът за притесненията на екстрадирания преди седмица в южната ни съседка мафиот. Историята е от най-силните години на Ескобара в престъпния бизнес с дрога, но въпреки изтеклото време той бил наясно, че враговете му ще го преследват и трудно ще се измъкне от разчистването на сметки.

Името на Огнян Атанасов нашумява в средата на 90-те години, когато е арестуван при опит да продаде два килограма хероин на ченге под прикритие в Гърция. Тогава местните власти обявяват, че роденият в петричкото село Тополница бандит е най-големият наркотрафикант на Балканите и контролира канали за дрога от България за Гърция.

Атанасов е разследван и изправен на съд за контрабанда на наркотици. По време на процеса избухва скандал. В съда Огнян Атанасов крещи, че е дал 50 милиона драхми, за да не получи доживотна присъда. Криминалисти установяват, че бившият полицай Йоанис Б. е посредничил на българина защитата му да бъде възложена на познат адвокат. С парите юристът трябвало да подкупи съдиите за по-лека присъдата. Властите правят светкавично разследване. Оказва се, че сумата е прибрана от атинския адвокат Панайотис К. и Йоанис Б. Двамата гърци са осъдени на по три и половина години затвор за измама на Огнян Атанасов.

Петричкия Ескобар също получава присъда. На 8 октомври 1996 г. съдът му дава доживотен затвор. Мафиотът обжалва и наказанието му е намалено на 18 години. Прекарва две от тях при строг тъмничен режим. След това изненадващо е преместен при по-леки условия в затвора „Касандра“. През ноември 1998 г. успява да избяга.

„Това ми струваше много пари. Платих, на когото трябваше, защото нямаше друг начин да се измъкна. Животът беше свършил за мен. Условията бяха убийствени. Чупиха ми два пъти краката, караха ме да пия урина. Беше нетърпимо. От 130 килограма станах 52. Скелет, обвит в кожа, така изглеждах. Бях готов на всичко, за да избягам. Имах пари и верни хора навън и вътре, които ми помогнаха да се спася. Криеха ме във вили край Солун. Спал съм под храсти в планината, докато цялата полиция ме търсеше в Гърция. Веднъж попаднах на ченгета с куче. Огромно животно, щеше да ме разкъса, но се изплъзнах и се покрих в гората“, разказва Петричкия Ескобар години след бягството си от затвора.

Твърди, че е прекарал около месец в нелегалност на гръцка територия. Ятаци го завели до българската граница. На 6 декември 1998 г. стигнал до билото на Беласица над Петрич. Опитът от войнишките години, когато служил като граничар, му помогнал да мине през кльона, без да се задейства охранителната техника. „Целунах земята като четниците на Христо Ботев и се запътих към дома си в Тополница“.

В родното си село отваря цех за блиндирани врати и сейфове. Паралелно с това продължава да движи и контрабандата на дрога, показват по-късно разследванията срещу него. Беглецът от затвора е спокоен. По това време между България и Гърция няма спогодба за правна помощ и не може да бъде върнат в обратно в затвора „Касандра.“

НОВИ ОБВИНЕНИЯ ЗА ОПИАТИ
Единадесет нови обвинения чакат в Гърция наркотрафиканта Огнян Атанасов. Той бе предаден на правораздавателните органи в южната ни съседка в края на миналата седмица. Всички престъпления, за които той е обвинен, са извършени след бягството му от затвора „Касандра“ на Халкидическия полуостров преди 21 години.

Мафиотът е предаден на апелативната прокуратура в Солун, с което се изпълняват пет от общо седемте заповеди за арест, издадени срещу него от гръцкото правосъдие. На Ескобара е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, докато бъдат взети решения по делата, които се водят срещу него. В България делата му за дрога и пране на пари са спрени преди една година заради влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Това е и причината той да бъде освободен от ареста.

Тодор Тодоров

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ