Владимир Москов: Необходима е революция в доходите на хората

Владимир Москов е кмет на община Гоце Делчев от 1995 г. – шест поредни ман­дата. Той е член на Изпълни­телното бюро на БСП. Магис­тър е по педагогика. Член е на Европейския комитет на регионите, както и на Упра­вителния съвет на Нацио­налното сдружение на общи­ните в Република България. Семеен е, с две дъщери. Сред най-успешните управ­ници не само в Пиринския край, но и в страната. И сред най-опитните, тъй като вече 23 години управлява община Гоце Делчев. Москов е за­местник-председател на НС на БСП. С кмета на Гоце Дел­чев разговаряме за проекти­те и проблемите на община­та, за БСП, за протестите и надеждите на българина

– Господин Москов, скоро в Гоце Делчев бяха китайски инвеститори. Какви са техните намерения?

– Има сериозен интерес от представители на бизнеса в Шанхай, които се занимават с преработка на пластмаси. Наскоро проведохме среща, запознаха се с работата на предприятието за преработка на пластмаса в Гоце Делчев – „Пиринпласт”. В момента об­съждаме къде точно може да се реализира тази инвестиция. Идеята е да се преработва мека и твърда пластмаса, от­падъчна пластмаса, от коя­то при преработката да се произвеждат пластмасови гранули. След това вторич­но могат да се използват за различни пластмасови изделия. Инвеститорите са хора, които работят в Шан­хай в тази сфера, за втори път се срещаме с тях. Ако нещата се реализират, го­ляма част от това, което правим като разделно съ­биране на територията на нашата община и на реги­она, ще се преработва и ще се получава допълнителн продукт. Той ще се използ­ва за промишлеността. Производството е еколо­гично, не е свързано със замърсяване на околната среда По предварителни разчети около 150 човека ще могат да започнат ра­бота, като ще могат да работят и хора с ниска квалификация, и хора с ценз – инженери, които ще управляват технологията и производството. На този етап изглеждат сериозни намере­нията на представителите на китаския бизнес. Въпросът е да уточним детайлите, какви количества ток, вода ще бъ­дат необходими за това про­изводство, какъв ще е съгла­сувателният режим от страна на държавните институции. Ще направим всичко възмож­но тази инвестиция да се слу­чи на територията на нашата община, при положение, че има сериозно отношение и от тяхна страна. Ще направим консул­тации с представители на ком­петентните държавни институции. Те искат да на­пра­вят го­лямо предпри­ятие. За първи път обаче ще пробват бизнес у нас, все още не познават в детайли пазара в България. Искат да стартират с по-малко производство, тър­сят помещение под наем. Щом бизнесът им потръгне, ще из­градят голямо предприятие за производство на пластмасо­ви гранули. Нещото, което ги кара да дойдат в Гоце Делчев, е добрият икономически кли­мат и близостта до Солунско­то пристанище и границата с Гърция.

– Има ли и други нови ин­веститори, които искат да вло­жат средства в община Гоце Делчев?

– Нови инвеститори в града няма, знаете каква е ситуаци­ята като цяло в страна­та, особено по отношение на чуждите инвес­тиции. Важното за нас е, че работят стабилно тези, които от години развиват дейност тук. И външните инвеститори, и тези, които са от Гоце Дел­чев и региона. Всички работят добре, справят се. Единстве­ният проблем е в най-голямата шивашка фирма в Югозападна България – „Пирин-текс”. Той идва от това, че собственикът свива производството. Това, което знам е, че това се прави не заради липсата на достатъч­но поръчки и работа, а заради това, че има голямо текучество на работна сила. Много от ра­ботниците ползват тази префе­ренция – да излязат известно време да се трудят в чужбина, а след това да отидат на борсата. Ползват се от тази възможност в законодателството. В това производство, в шивашката ин­дустрия, наруши ли се ритъмът, където всяка операция се из­пълнява от подготвени хора, това нарушава и качеството на работа. Това знам от собстве­ниците на „Пирин-текс”. Няма достатъчно работна ръка, която да попълни празнина­та от тези, които отиват зад граница. Всички останали фирми работят стабилно – и в промишлеността, и в сферата на услугите, и в областта на хранител­но-вкусовата промишле­ност. Напоследък силно се развива сезонният туризъм, СПА туризмът върви силно и в нашата община, и в съседна­та Гърмен. Това води много туристи в Гоце Делчев. Развива се добре уикенд тури­змът, посещават се културните забеле­жителности. При нас върви и търговският туризъм.

– Води ли туристи в региона най-новото село Попови ливади и готвите ли проекти за инфраструктурата там?

– По инициатива на общината курортната местнаст бе обявена за село през 2015 годи­на. Целта ни бе точно тази – да може да осъ­ществим европейски

проекти в населеното място, тъй като преди това бе невъз­можно. Лека-полека се отваря за туризъм Попови ливади не само за българските, но и за чуждите туристи. Това лято за първи път и англичани, студен­ти от Манчестър, две големи групи, бяха за една седмица на отдих в Попови ливади. Те се настаниха в частни вили и ос­танаха удивени от красотата на природата. Имаме много хуба­ва визия за развитието на това курортно селище, но нямаме необходимите средства. Всич­ко е въпрос на финанси, за да реализираме тази наша страте­гия. Имаме готови проекти, но все още не можем да ги разви­ем, защото сериозните проекти, свързани с инфраструктурата, още не се случват. Въпреки че имаме готови работни проекти. Кандидатствали сме някол­ко пъти по трансграничните програми. Очакваме сега резултатите по програмата Трансгранично сътрудни­чество България-Македо­ния, там сме предложи­ли ученическия лагер в Попови ливади за ця­лостно реновиране. Ще се оформи като център, в който ще могат да се провеждат различни събития, свър­зани с младите хора. Раз­бира се, че ще се полз­ва за отдих и спорт, ще бъде спорт­но-възста­нови­телен център. Много хубав е про­ектът, чакаме резултати­те през де­кември тази година. Първата стъпка обаче е напра­вена, тя е за опазване на при­родата и животинския свят в Попови ливади. Заедно с гръц­ката община Просочани, те са водеща община по проекта по ТГС България-Гърция. Той е за защита на пиринските орли тук и на дивите коне там. Предвиж­да се наблюдение на тези пти­ци, не е случайно, че в Пирин планина има връх Ореляк, име­то му е заради многото орли в района. С този проект ще се създадат условия за опазване на пиринския орел и на дру­гия животински свят. Ще се изградят пунктове за наблюдение, ще се извършат природоза­щитни действия, ще има и посетителски център в Попови ли­вади.

– Реализирате ли инфра­структурни проекти в другите населени места?

– Приключихме големия про­ект за ремонт на улици, тро­тоари, водопроводи в Запад­ния квартал за над 7 милиона лева, още не сме го открили официално. Смятам, че почти няма забележки по изпълне­нието и хората, които живеят в този квартал, посрещат всич­ко направено с адмирации и изразяват уважението и бла­годарността си за това, което е направено. Имахме много проблеми там, появиха се и допълнителни изисквания от гражданите, но успяхме почти на 90% да изпълним желанията на хората, въпреки че някои от исканията не бяха заложени в проекта. Отделно от това, хора­та проявиха голямо разбиране и на много места направиха отстъпки със своя собственост, за да се изпълни проектът. За да се оформят тротоари, зеле­нина, на много места се нало­жи да влизаме в частни имоти. Но хората отстъпиха, за да се изпълни всичко, както трябва. В същото време ние, където хо­рата поставиха допълнителни изисквания за ВиК-мрежата, за допълнително осветление, за укрепване на мостовете, за отводняването на квартала, реогирахме и го направихме. При внезапни и силни валежи в квартала се пълнят улиците с вода. Това нещо ние го пред­видихме и на две улици, които са събирателни на дъждовни води, направихме допълнител­ни колектори, с които да отвеж­даме водата. Много добро и ка­чествено изпълнение от страна и на фирмата по проекта, много добре работихме с експертите от МРРБ. В момента ни пред­стои стартиране на втори етап от Програмата „Региони в рас­теж” за цялостно обновяване на Второ основно училище, на две детски градини в квар­талите „Комсала” и „Средна”, пред завършване сме на дет­ската градина в село Лъжница, на разширението на детската градина в село Корница. При­ключваме с нашата програма за асфалтиране на улици в Мо­сомище, Борово, Лъжница и Господинци. Следващата годи­на предстоят процедури с наши средства да продължим асфал­тирането на улици в селата. Стартираме проекта за създа­ването на общинско социално предприятие „Цветен град”, ще се построи оранжерия за цветя, с които ще се засаждат населе­ните места.

– Как успявате да задържи­те голяма част от младите хора не само в града, но и в някои от селата?

– Нещото, кое­то смятам, че е плюс за града ни е, че след 1990 година почти нямаше крайни залитания. Защо­то имаше един период, в който всичко се отрича­ше – икономика, култура…Тук, с разума на хора­та и на местните политици, се за­щитиха тезите да се върви напред, да се използват даденостите, да се доразвиват. Не мина и без грешки. Давам пример – според мен заводът за УКВ радиостан­ции не трябваше да се закри­ва. Имаше възможности да се прегрупира и да има друго ре­шение за него. Да се привлекат нови технологии в производ­ството. За съжаление заводът не случи на ръководители, които да поемат отговорност, други пък, които поеха отговор­ност, бяха възпрепятствани от конюнктурата и политическите партии. В крайна сметка основ­ното е, че голяма част от стара­та икономика намери развитие в новите условия, макар и в намалени обороти. Много ини­циативни хора успяха да вля­зат в новата система – иконо­мическа и пазарна, създадоха нови производства, откриха се и съвсем нови сектори. При нас сериозно дръпнаха средният и малкият бизнес. Това, за кое­то непрекъснато говорим, че е гръбнакът на цялата икономи­ка у нас. Имаме много иници­ативни хора, през годините не­щата, които са зависели от мен и общината, гледали сме вина­ги да помагаме, а не да пречим на изпълнението на различни инициативи. Същото е било и в областта на образованието, културата. Има някои общи проблеми за страната, които не можем и ние да избегнем. И тук има млади хора, които пред­почетоха чужбина. Доста хора пък работят в София – особено тези с инженерни специално­сти, лекари.

– Споменахте за лекарите. Стабилно ли е състоянието на МБАЛ „Иван Скендеров”?

– Болницата продължаваме да я спасяваме и в момента. Още много неща трябва да се направят. Като база и условия е добре, но като кадри пред­стои да извървим още много дълъг път. Сега работим по програма, за която даваме око­ло 250 000 лева за издръжка на специализанти. Целта ни е в рамките на 4-5 години във всички отделения да имаме млади специалисти. Това се изпълнява, отделно от това преговаряме с действащи ле­кари от други градове, които да работят и при нас. Преди дни имахме много сериозна среща с ръководството на УМ­БАЛ „Света Екатерина”-София. Искаме да работим съвместно, да помогнем на хората, особе­но за тези болести, които са характерни за нашия регион. Говорихме с целия екип, надя­ваме се това също да помогне за кадровото стабилизиране на местната болница. Ще помо­лим за подкрепа и колегите от съседните общини – Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, които в момента са наблюдатели, а болницата е общинска. Трябва да се намесят, защото всички първо опират до нашата болни­ца, след това отиват в Благоев­град и София. Много ще разчи­таме и на финансово участие от тяхна страна, дори ще им дадем възможност да участват в управлението на болницата във всяко едно отношение.

– Общината добре ли е фи­нансово в края на тази година?

– Не мога да кажа, че сме добре финансово, тъй като мно­го паднаха собствените прихо­ди, но успяваме да си вършим работата. Докато няма допъл­нителни приходи в общините, няма да можем да се справим с всичко. Жива община означа­ва и много разходи, всичко се поддържа с пари – и за инфра­структура, и за болница, и за образование, и за култура, и за спорт. Ограничили сме до ми­нимум разходите. Но има мно­го необходими разходи, които не можем да избегнем. Най-го­лемият проблем във финан­совото осигуряване е асфал­тирането на улиците в селата, това в момента е най-големият ни проблем, а хората очакват най-после той да се реши. Ако влезете в Брезница, Мосоми­ще, Борово, Лъжница, Корница, ще видите улици, които нямат асфалт. Трябва част от голе­мите данъци – част от данъка върху доходите на физически лица или от ДДС да се връща в общините. Не само да говорим за самостоятелност на общини­те и за тяхната децентрализа­ция, а да им се даде сериозен финансов ресурс. Много често ни въвлича централната власт да вдигаме данъци, прехвър­лят се държавни отговорности на общините, но без финансова обезпеченост. Необходимо е в диалог парламент, правител­ство и Националното сдруже­ние на общините да намерим заедно решение, но без да се правят политически шумотеви­ци ида се извличат дивиденти от цялата тази работа. Не се очакват сериозни приходи от вдигането на данъка на стари­те коли. Тези дни чух коментар, че е по-добре да се намали да­нъкът на хората, които купуват екологични коли, отколкото да се натоварват хората, които са със стари коли. Основният ак­цент тук беше екологията, но този проблем може да се ре­шава и по други начини, не със забранителни режими, а да се стимулират тези, които купуват екологични автомобили. Може би това е по-правилната фор­мула.

– Коментарът Ви за искането на кметове на малки населени места да имат свой бюджет?

– Този проблем не е масов. Явно това го има в общини, къ­дето има някакви неразбории между общинския кмет и оста­налите кметове. Аз изхождам от нашата позиция. Не че сме изчистили всички проблеми на населените места, но никой общински кмет не е заинтере­сован да не върви работата в определено населено място. Защото там жителите гласу­ват и за общински кмет, и за селски кмет. Не бива да има някакво политическо проти­вопоставяне, това е загубено време. Предполагам, че оттам идва проблемът. Не виждам да е масов този проблем, колегите като цяло си изпълняват анга­жиментите.

– В страната цари сериозно напрежение, хората негодуват от ниски доходи, от несправед­ливо отношение на държавата към тях. Справедлив ли е гне­вът им?

– Има натрупани проблеми. В повечето случаи някой от уп­равляващите в София решава нещо и то става факт. Нарушен е диалогът с хората, с обществе­ните организации. Малко повече започнахме да говорим за Евро­па, за европейските проблеми и забравихме нашите задачи, кои­то трябва да се решават. Смя­там, че оттам тръгна този про­блем и като се наруши диалогът с обществото, то няма как да не избие. Всеки иска да е по-евти­но, да има по-високи доходи, да

живее спокойно и в сигурност. И вие, и аз, и всички го искаме. Въпросът е да се намери балан­сът. Мога да кажа, че ако не се направи революция в доходите, колкото и смело да звучи, ще загубим още потенциал в Бълга­рия. Говоря за хора, които могат да работят за страната ни, а не да работят за чужди икономики. Тук става въпрос и за интелек­туалната сфера. Ще ви кажа с какво се сблъсках преди време като член на Европейския ко­митет на регионите. Имахме за­седание на икономическата ко­мисия – участвахме с кмета на Монтана в Букурещ, показаха ни иновации, модерни технологии в ядрен център до румънската столица, създаден с европейски средства. Този ядрен център е трябвало да бъде изграден в Со­фия, там работят специалисти от България, запознах се с трима инженери, които са работили на други места зад граница, но са български учени. Те с болка спо­делиха, че предложението е било този ядрен център да се изгради до София – модерни технологии да се развиват и да се ползват в различни сфери на живота. Точ­но в този период министър на финансите бил Симеон Дянков. Спомняте си, че по негово време имаше атака срещу БАН. Точ­но в този времеви отрязък се е предвиждало да се направи този ядрен център у нас. Част от при­чината да не стане е тази атака срещу БАН. А в този ядрен цен­тър край Букурещ работят учени от цяла Европа.

– Очаквате ли някакъв реа­лен резултат от протестите?

– Смятам, че протестите ще доведат до по-добро управле­ние. Хората искат спокойствие, сигурност, по-високи доходи. Сега колкото и да се оправда­ваме, че няма пари, че такава е икономиката, то как се справят в Гърция, в Румъния, въпреки че и там има протести, но за друго. Знаем, че там доходите не са проблем в момента. У нас основният проблем е да има диалог с хората, а вторият го­лям проблем са доходите, тъй като много хора мизерстват. Колкото и да говорим, че много българи пътуват към Гърция, към чужбина, пътуват от зор по­вечето. Колко хора пътуват за Гърция? От 7 милиона души ня­къде към 300 000 души, това ли е цялото население на държава­та? Побратимени сме с италиан­ски град, бяхме на посещение да обсъдим проекти, по които искаме да кандидатстваме. Пъ­тувахме с нискотарифна линия. С нас пътува и цветът на наци­ята, млади хора, които отиват да работят в Италия, Испания, Португалия. Ние бяхме най-въз­растните в самолета. Това ми направи впечатление. Същото е и като пътувам в други посоки, в самолетите е пълно с бълга­ри, които отиват да работят в чужбина. Затова трябва да има революция в доходите, тук да има работа, може някои от не­щата тук да се правят. Бизнесът малко трябва да се бръкне, дър­жавата да подпомогне бизнеса. Да се види какви регулации да се въведат, за да се вдигнат до­ходите. Не съм голям експерт, но от опита, който имам, без вдигане на доходите ще продъл­жим да се мъчим. Много хора получават много ниски заплати за труда, който полагат. Има и такива, които получават високи заплати и могат да пътуват до Гърция и могат да си позволят една седмица почивка там. Но и това не е кой знае какъв лукс. Но веднага се говори колко много българи ходят на почивка. Има големи резерви в държавата, които могат да се изполват раз­умно при едно преструктурира­не на средства и в един реален диалог с бизнеса. Могат да се намерят решения. Да се дадат стимули за бизнеса, който да вдигне доходите. Има все още и много сива икономика. Сега се появяват тези проблеми и в нашата община. Знаете преди години колко много гръцки фир­ми бяха тук, хората тогава по­лучаваха високи заплати, но на ниско осигуряване. И в момента получават ниски пенсии.

– БСП в кондиция ли е на фона на тази обстановка в страната?

– БСП, ако стои зад лидера си и не се занимава с вътрешни проблеми, мисля, че ще успее и БСП, ще успее и държавата. Да не продължаваме да се за­нимаваме само със себе си, с вътрешните проблеми, които са под мотото „нас ни няма в ръководството”. Това обезсил­ва БСП. Има много хора в пар­тията, които винаги смятат, че те трябва да определят прави­лата, да бъдат питани за всич­ко. И не искат да отстъпят от светлината на прожекторите. Като цяло обаче партията ни стои зад своя председател. Не бива да забравяме, че и БСП създаде проблеми като участ­ник в управлението, хората ня­мат доверие и в нас. За да се върне това доверие, трябва да се покаже нова политика и да влязат и други хора в ръковод­ството на партията. Но не гово­рим само заради постовете, а да свършат много работа за хо­рата. За да има спокойствие за всички, трябват нови решения. Защото и сега има закони, но не се спазват.

Вяра Илиева

Вестник “ Топ Преса „