Свържете се с нас

Таблоид

Владимир Москов: Необходима е революция в доходите на хората

Публикувано

на

Владимир Москов е кмет на община Гоце Делчев от 1995 г. – шест поредни ман­дата. Той е член на Изпълни­телното бюро на БСП. Магис­тър е по педагогика. Член е на Европейския комитет на регионите, както и на Упра­вителния съвет на Нацио­налното сдружение на общи­ните в Република България. Семеен е, с две дъщери. Сред най-успешните управ­ници не само в Пиринския край, но и в страната. И сред най-опитните, тъй като вече 23 години управлява община Гоце Делчев. Москов е за­местник-председател на НС на БСП. С кмета на Гоце Дел­чев разговаряме за проекти­те и проблемите на община­та, за БСП, за протестите и надеждите на българина

– Господин Москов, скоро в Гоце Делчев бяха китайски инвеститори. Какви са техните намерения?

– Има сериозен интерес от представители на бизнеса в Шанхай, които се занимават с преработка на пластмаси. Наскоро проведохме среща, запознаха се с работата на предприятието за преработка на пластмаса в Гоце Делчев – „Пиринпласт”. В момента об­съждаме къде точно може да се реализира тази инвестиция. Идеята е да се преработва мека и твърда пластмаса, от­падъчна пластмаса, от коя­то при преработката да се произвеждат пластмасови гранули. След това вторич­но могат да се използват за различни пластмасови изделия. Инвеститорите са хора, които работят в Шан­хай в тази сфера, за втори път се срещаме с тях. Ако нещата се реализират, го­ляма част от това, което правим като разделно съ­биране на територията на нашата община и на реги­она, ще се преработва и ще се получава допълнителн продукт. Той ще се използ­ва за промишлеността. Производството е еколо­гично, не е свързано със замърсяване на околната среда По предварителни разчети около 150 човека ще могат да започнат ра­бота, като ще могат да работят и хора с ниска квалификация, и хора с ценз – инженери, които ще управляват технологията и производството. На този етап изглеждат сериозни намере­нията на представителите на китаския бизнес. Въпросът е да уточним детайлите, какви количества ток, вода ще бъ­дат необходими за това про­изводство, какъв ще е съгла­сувателният режим от страна на държавните институции. Ще направим всичко възмож­но тази инвестиция да се слу­чи на територията на нашата община, при положение, че има сериозно отношение и от тяхна страна. Ще направим консул­тации с представители на ком­петентните държавни институции. Те искат да на­пра­вят го­лямо предпри­ятие. За първи път обаче ще пробват бизнес у нас, все още не познават в детайли пазара в България. Искат да стартират с по-малко производство, тър­сят помещение под наем. Щом бизнесът им потръгне, ще из­градят голямо предприятие за производство на пластмасо­ви гранули. Нещото, което ги кара да дойдат в Гоце Делчев, е добрият икономически кли­мат и близостта до Солунско­то пристанище и границата с Гърция.

– Има ли и други нови ин­веститори, които искат да вло­жат средства в община Гоце Делчев?

– Нови инвеститори в града няма, знаете каква е ситуаци­ята като цяло в страна­та, особено по отношение на чуждите инвес­тиции. Важното за нас е, че работят стабилно тези, които от години развиват дейност тук. И външните инвеститори, и тези, които са от Гоце Дел­чев и региона. Всички работят добре, справят се. Единстве­ният проблем е в най-голямата шивашка фирма в Югозападна България – „Пирин-текс”. Той идва от това, че собственикът свива производството. Това, което знам е, че това се прави не заради липсата на достатъч­но поръчки и работа, а заради това, че има голямо текучество на работна сила. Много от ра­ботниците ползват тази префе­ренция – да излязат известно време да се трудят в чужбина, а след това да отидат на борсата. Ползват се от тази възможност в законодателството. В това производство, в шивашката ин­дустрия, наруши ли се ритъмът, където всяка операция се из­пълнява от подготвени хора, това нарушава и качеството на работа. Това знам от собстве­ниците на „Пирин-текс”. Няма достатъчно работна ръка, която да попълни празнина­та от тези, които отиват зад граница. Всички останали фирми работят стабилно – и в промишлеността, и в сферата на услугите, и в областта на хранител­но-вкусовата промишле­ност. Напоследък силно се развива сезонният туризъм, СПА туризмът върви силно и в нашата община, и в съседна­та Гърмен. Това води много туристи в Гоце Делчев. Развива се добре уикенд тури­змът, посещават се културните забеле­жителности. При нас върви и търговският туризъм.

– Води ли туристи в региона най-новото село Попови ливади и готвите ли проекти за инфраструктурата там?

– По инициатива на общината курортната местнаст бе обявена за село през 2015 годи­на. Целта ни бе точно тази – да може да осъ­ществим европейски

 

проекти в населеното място, тъй като преди това бе невъз­можно. Лека-полека се отваря за туризъм Попови ливади не само за българските, но и за чуждите туристи. Това лято за първи път и англичани, студен­ти от Манчестър, две големи групи, бяха за една седмица на отдих в Попови ливади. Те се настаниха в частни вили и ос­танаха удивени от красотата на природата. Имаме много хуба­ва визия за развитието на това курортно селище, но нямаме необходимите средства. Всич­ко е въпрос на финанси, за да реализираме тази наша страте­гия. Имаме готови проекти, но все още не можем да ги разви­ем, защото сериозните проекти, свързани с инфраструктурата, още не се случват. Въпреки че имаме готови работни проекти. Кандидатствали сме някол­ко пъти по трансграничните програми. Очакваме сега резултатите по програмата Трансгранично сътрудни­чество България-Македо­ния, там сме предложи­ли ученическия лагер в Попови ливади за ця­лостно реновиране. Ще се оформи като център, в който ще могат да се провеждат различни събития, свър­зани с младите хора. Раз­бира се, че ще се полз­ва за отдих и спорт, ще бъде спорт­но-възста­нови­телен център. Много хубав е про­ектът, чакаме резултати­те през де­кември тази година. Първата стъпка обаче е напра­вена, тя е за опазване на при­родата и животинския свят в Попови ливади. Заедно с гръц­ката община Просочани, те са водеща община по проекта по ТГС България-Гърция. Той е за защита на пиринските орли тук и на дивите коне там. Предвиж­да се наблюдение на тези пти­ци, не е случайно, че в Пирин планина има връх Ореляк, име­то му е заради многото орли в района. С този проект ще се създадат условия за опазване на пиринския орел и на дру­гия животински свят. Ще се изградят пунктове за наблюдение, ще се извършат природоза­щитни действия, ще има и посетителски център в Попови ли­вади.

– Реализирате ли инфра­структурни проекти в другите населени места?

– Приключихме големия про­ект за ремонт на улици, тро­тоари, водопроводи в Запад­ния квартал за над 7 милиона лева, още не сме го открили официално. Смятам, че почти няма забележки по изпълне­нието и хората, които живеят в този квартал, посрещат всич­ко направено с адмирации и изразяват уважението и бла­годарността си за това, което е направено. Имахме много проблеми там, появиха се и допълнителни изисквания от гражданите, но успяхме почти на 90% да изпълним желанията на хората, въпреки че някои от исканията не бяха заложени в проекта. Отделно от това, хора­та проявиха голямо разбиране и на много места направиха отстъпки със своя собственост, за да се изпълни проектът. За да се оформят тротоари, зеле­нина, на много места се нало­жи да влизаме в частни имоти. Но хората отстъпиха, за да се изпълни всичко, както трябва. В същото време ние, където хо­рата поставиха допълнителни изисквания за ВиК-мрежата, за допълнително осветление, за укрепване на мостовете, за отводняването на квартала, реогирахме и го направихме. При внезапни и силни валежи в квартала се пълнят улиците с вода. Това нещо ние го пред­видихме и на две улици, които са събирателни на дъждовни води, направихме допълнител­ни колектори, с които да отвеж­даме водата. Много добро и ка­чествено изпълнение от страна и на фирмата по проекта, много добре работихме с експертите от МРРБ. В момента ни пред­стои стартиране на втори етап от Програмата „Региони в рас­теж” за цялостно обновяване на Второ основно училище, на две детски градини в квар­талите „Комсала” и „Средна”, пред завършване сме на дет­ската градина в село Лъжница, на разширението на детската градина в село Корница. При­ключваме с нашата програма за асфалтиране на улици в Мо­сомище, Борово, Лъжница и Господинци. Следващата годи­на предстоят процедури с наши средства да продължим асфал­тирането на улици в селата. Стартираме проекта за създа­ването на общинско социално предприятие „Цветен град”, ще се построи оранжерия за цветя, с които ще се засаждат населе­ните места.

– Как успявате да задържи­те голяма част от младите хора не само в града, но и в някои от селата?

– Нещото, кое­то смятам, че е плюс за града ни е, че след 1990 година почти нямаше крайни залитания. Защо­то имаше един период, в който всичко се отрича­ше – икономика, култура…Тук, с разума на хора­та и на местните политици, се за­щитиха тезите да се върви напред, да се използват даденостите, да се доразвиват. Не мина и без грешки. Давам пример – според мен заводът за УКВ радиостан­ции не трябваше да се закри­ва. Имаше възможности да се прегрупира и да има друго ре­шение за него. Да се привлекат нови технологии в производ­ството. За съжаление заводът не случи на ръководители, които да поемат отговорност, други пък, които поеха отговор­ност, бяха възпрепятствани от конюнктурата и политическите партии. В крайна сметка основ­ното е, че голяма част от стара­та икономика намери развитие в новите условия, макар и в намалени обороти. Много ини­циативни хора успяха да вля­зат в новата система – иконо­мическа и пазарна, създадоха нови производства, откриха се и съвсем нови сектори. При нас сериозно дръпнаха средният и малкият бизнес. Това, за кое­то непрекъснато говорим, че е гръбнакът на цялата икономи­ка у нас. Имаме много иници­ативни хора, през годините не­щата, които са зависели от мен и общината, гледали сме вина­ги да помагаме, а не да пречим на изпълнението на различни инициативи. Същото е било и в областта на образованието, културата. Има някои общи проблеми за страната, които не можем и ние да избегнем. И тук има млади хора, които пред­почетоха чужбина. Доста хора пък работят в София – особено тези с инженерни специално­сти, лекари.

– Споменахте за лекарите. Стабилно ли е състоянието на МБАЛ „Иван Скендеров”?

– Болницата продължаваме да я спасяваме и в момента. Още много неща трябва да се направят. Като база и условия е добре, но като кадри пред­стои да извървим още много дълъг път. Сега работим по програма, за която даваме око­ло 250 000 лева за издръжка на специализанти. Целта ни е в рамките на 4-5 години във всички отделения да имаме млади специалисти. Това се изпълнява, отделно от това преговаряме с действащи ле­кари от други градове, които да работят и при нас. Преди дни имахме много сериозна среща с ръководството на УМ­БАЛ „Света Екатерина”-София. Искаме да работим съвместно, да помогнем на хората, особе­но за тези болести, които са характерни за нашия регион. Говорихме с целия екип, надя­ваме се това също да помогне за кадровото стабилизиране на местната болница. Ще помо­лим за подкрепа и колегите от съседните общини – Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, които в момента са наблюдатели, а болницата е общинска. Трябва да се намесят, защото всички първо опират до нашата болни­ца, след това отиват в Благоев­град и София. Много ще разчи­таме и на финансово участие от тяхна страна, дори ще им дадем възможност да участват в управлението на болницата във всяко едно отношение.

– Общината добре ли е фи­нансово в края на тази година?

– Не мога да кажа, че сме добре финансово, тъй като мно­го паднаха собствените прихо­ди, но успяваме да си вършим работата. Докато няма допъл­нителни приходи в общините, няма да можем да се справим с всичко. Жива община означа­ва и много разходи, всичко се поддържа с пари – и за инфра­структура, и за болница, и за образование, и за култура, и за спорт. Ограничили сме до ми­нимум разходите. Но има мно­го необходими разходи, които не можем да избегнем. Най-го­лемият проблем във финан­совото осигуряване е асфал­тирането на улиците в селата, това в момента е най-големият ни проблем, а хората очакват най-после той да се реши. Ако влезете в Брезница, Мосоми­ще, Борово, Лъжница, Корница, ще видите улици, които нямат асфалт. Трябва част от голе­мите данъци – част от данъка върху доходите на физически лица или от ДДС да се връща в общините. Не само да говорим за самостоятелност на общини­те и за тяхната децентрализа­ция, а да им се даде сериозен финансов ресурс. Много често ни въвлича централната власт да вдигаме данъци, прехвър­лят се държавни отговорности на общините, но без финансова обезпеченост. Необходимо е в диалог парламент, правител­ство и Националното сдруже­ние на общините да намерим заедно решение, но без да се правят политически шумотеви­ци ида се извличат дивиденти от цялата тази работа. Не се очакват сериозни приходи от вдигането на данъка на стари­те коли. Тези дни чух коментар, че е по-добре да се намали да­нъкът на хората, които купуват екологични коли, отколкото да се натоварват хората, които са със стари коли. Основният ак­цент тук беше екологията, но този проблем може да се ре­шава и по други начини, не със забранителни режими, а да се стимулират тези, които купуват екологични автомобили. Може би това е по-правилната фор­мула.

– Коментарът Ви за искането на кметове на малки населени места да имат свой бюджет?

– Този проблем не е масов. Явно това го има в общини, къ­дето има някакви неразбории между общинския кмет и оста­налите кметове. Аз изхождам от нашата позиция. Не че сме изчистили всички проблеми на населените места, но никой общински кмет не е заинтере­сован да не върви работата в определено населено място. Защото там жителите гласу­ват и за общински кмет, и за селски кмет. Не бива да има някакво политическо проти­вопоставяне, това е загубено време. Предполагам, че оттам идва проблемът. Не виждам да е масов този проблем, колегите като цяло си изпълняват анга­жиментите.

– В страната цари сериозно напрежение, хората негодуват от ниски доходи, от несправед­ливо отношение на държавата към тях. Справедлив ли е гне­вът им?

– Има натрупани проблеми. В повечето случаи някой от уп­равляващите в София решава нещо и то става факт. Нарушен е диалогът с хората, с обществе­ните организации. Малко повече започнахме да говорим за Евро­па, за европейските проблеми и забравихме нашите задачи, кои­то трябва да се решават. Смя­там, че оттам тръгна този про­блем и като се наруши диалогът с обществото, то няма как да не избие. Всеки иска да е по-евти­но, да има по-високи доходи, да

 

живее спокойно и в сигурност. И вие, и аз, и всички го искаме. Въпросът е да се намери балан­сът. Мога да кажа, че ако не се направи революция в доходите, колкото и смело да звучи, ще загубим още потенциал в Бълга­рия. Говоря за хора, които могат да работят за страната ни, а не да работят за чужди икономики. Тук става въпрос и за интелек­туалната сфера. Ще ви кажа с какво се сблъсках преди време като член на Европейския ко­митет на регионите. Имахме за­седание на икономическата ко­мисия – участвахме с кмета на Монтана в Букурещ, показаха ни иновации, модерни технологии в ядрен център до румънската столица, създаден с европейски средства. Този ядрен център е трябвало да бъде изграден в Со­фия, там работят специалисти от България, запознах се с трима инженери, които са работили на други места зад граница, но са български учени. Те с болка спо­делиха, че предложението е било този ядрен център да се изгради до София – модерни технологии да се развиват и да се ползват в различни сфери на живота. Точ­но в този период министър на финансите бил Симеон Дянков. Спомняте си, че по негово време имаше атака срещу БАН. Точ­но в този времеви отрязък се е предвиждало да се направи този ядрен център у нас. Част от при­чината да не стане е тази атака срещу БАН. А в този ядрен цен­тър край Букурещ работят учени от цяла Европа.

– Очаквате ли някакъв реа­лен резултат от протестите?

– Смятам, че протестите ще доведат до по-добро управле­ние. Хората искат спокойствие, сигурност, по-високи доходи. Сега колкото и да се оправда­ваме, че няма пари, че такава е икономиката, то как се справят в Гърция, в Румъния, въпреки че и там има протести, но за друго. Знаем, че там доходите не са проблем в момента. У нас основният проблем е да има диалог с хората, а вторият го­лям проблем са доходите, тъй като много хора мизерстват. Колкото и да говорим, че много българи пътуват към Гърция, към чужбина, пътуват от зор по­вечето. Колко хора пътуват за Гърция? От 7 милиона души ня­къде към 300 000 души, това ли е цялото население на държава­та? Побратимени сме с италиан­ски град, бяхме на посещение да обсъдим проекти, по които искаме да кандидатстваме. Пъ­тувахме с нискотарифна линия. С нас пътува и цветът на наци­ята, млади хора, които отиват да работят в Италия, Испания, Португалия. Ние бяхме най-въз­растните в самолета. Това ми направи впечатление. Същото е и като пътувам в други посоки, в самолетите е пълно с бълга­ри, които отиват да работят в чужбина. Затова трябва да има революция в доходите, тук да има работа, може някои от не­щата тук да се правят. Бизнесът малко трябва да се бръкне, дър­жавата да подпомогне бизнеса. Да се види какви регулации да се въведат, за да се вдигнат до­ходите. Не съм голям експерт, но от опита, който имам, без вдигане на доходите ще продъл­жим да се мъчим. Много хора получават много ниски заплати за труда, който полагат. Има и такива, които получават високи заплати и могат да пътуват до Гърция и могат да си позволят една седмица почивка там. Но и това не е кой знае какъв лукс. Но веднага се говори колко много българи ходят на почивка. Има големи резерви в държавата, които могат да се изполват раз­умно при едно преструктурира­не на средства и в един реален диалог с бизнеса. Могат да се намерят решения. Да се дадат стимули за бизнеса, който да вдигне доходите. Има все още и много сива икономика. Сега се появяват тези проблеми и в нашата община. Знаете преди години колко много гръцки фир­ми бяха тук, хората тогава по­лучаваха високи заплати, но на ниско осигуряване. И в момента получават ниски пенсии.

– БСП в кондиция ли е на фона на тази обстановка в страната?

– БСП, ако стои зад лидера си и не се занимава с вътрешни проблеми, мисля, че ще успее и БСП, ще успее и държавата. Да не продължаваме да се за­нимаваме само със себе си, с вътрешните проблеми, които са под мотото „нас ни няма в ръководството”. Това обезсил­ва БСП. Има много хора в пар­тията, които винаги смятат, че те трябва да определят прави­лата, да бъдат питани за всич­ко. И не искат да отстъпят от светлината на прожекторите. Като цяло обаче партията ни стои зад своя председател. Не бива да забравяме, че и БСП създаде проблеми като участ­ник в управлението, хората ня­мат доверие и в нас. За да се върне това доверие, трябва да се покаже нова политика и да влязат и други хора в ръковод­ството на партията. Но не гово­рим само заради постовете, а да свършат много работа за хо­рата. За да има спокойствие за всички, трябват нови решения. Защото и сега има закони, но не се спазват.

Вяра Илиева

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Циганки се омъжват фиктивно за индийци

Публикувано

на

Жените от махалата в град Рила имали посредници, които уреждали сделките и ги водели до Кипър, където сключвали браковете

Някои от булките са глобени от съда заради многоженство, на други са спрени социалните помощи, защото вече имали съпруг с недоказани доходи

“Моят Мохамед беше най-хубав от всички. Не е от Кипър, но не си спомням откъде беше. Заведе ме в голям магазин и ми купи много дрехи. На подписването не бях с булчинска рокля, ама имаше много цветя. От сватбата нито съм го виждала, нито съм го чувала.”

Това разказва 38-годишната Галя от град Рила за сключения фиктивен брак в Кипър с мъж от Пакистан. Тя е една от 12-те жени от ромската махала в града, които преди няколко години ходили до Кипър, за да се омъжат фиктивно срещу заплащане.

Заминала с приятелки от махалата, а посредник ги настанил в апартамент. Там били 20-ина дни, докато дойде време за подписването.

“Каквото

поисках,

Мохамед ми

даваше

Беше много мил. Мисля, че държеше на мен. Секс обаче не сме правили”, категорична е Галя и свенливо признава, че искала наистина да заживее с него като семейство, ама не станало.

КМЕТЪТ ГЕОРГИ КАБЗИМАЛСКИ

Получила 500 евро и след като и другите жени се омъжили, всички се върнали обратно в България. Самолетният билет в двете посоки им бил платен от посредник, на когото тя твърди, че не помни името.

Галя казва, че има 2-3 деца и пак е бременна. Притеснява се от снимки, защото наскоро я снимали с мобилен телефон, а после много я болял коремът.

Дни след разговора ни Галя роди поредното си дете. Заради мизерията, в която живее, и невъзможност да се грижи за децата си, те били взети от социалните служби.

Емилия пък срещу 600 евро се съгласила на такъв брак с непознат чужденец, защото ѝ казали, че е фиктивен и след 3 месеца ще се разпадне “от само себе си”.

Добринка уж отишла да работи в Кипър с помощта на българка, но разбрала, че може само за няколко дни да получи лесни пари, като сключи брак с непознат. 

Добринка казва, че докато чакала датата на подписването, била в апартамент, където осигурявали храна.

Светла дори показва на телефона си фейсбук профила на своя жених Муклеш, който бил от Бангладеш. Категорична е, че никой не я е тормозил.

Стояла 15 дни в

жилище, където

ѝ носели храна, цигари и каквото си поиска. Подписала с Муклеш, взела 250 евро и се върнала. Като нея са направили Славка, Елена, Милка… А Жана и Павлина успели дори да се омъжат по два пъти.

Схемата с фиктивните бракове се разплела, когато в община Рила започнали да пристигат години по-късно документи от външното министерство. Оказало се, че много жени от махалата са съпруги на мъже от Индия, Шри Ланка, Пакистан и др. страни извън ЕС.

Кметът Георги Кабзималски подал сигнал до службите. Всички “кипърски булки” тук живеели на семейни начала с мъже, имали и по няколко деца. Заради сключените бракове обаче им спрели социалните помощи, защото се изисквало документ за доходите на законния мъж.

“Помогнахме на няколко жени да подадат документи за развод в Кипър, за да може да получават тук помощи. Това направихме обаче само за тези, чиито деца ходят на училище или на детска градина. Две вече са разведени, в ход е процедурата за още няколко”, казва Кабзималски.

28-годишната Жана С., която е от Петрич, но живее с мъж в Рила и има две деца, е успяла да се омъжи два пъти. Заради многоженство прокуратурата в Дупница я подведе под отговорност, а съдът ѝ наложи глоба от 1000 лв.  

Галя признава, че би искала да живее с Мохамед, за когото се омъжила в Кипър, но той изчезнал.

Първия път се омъжила за Давиндър от Индия. Срещу заплащане сключила граждански брак с него на 2 декември 2014 г. в Никозия. Направила го, защото нямала пари за семейството си тук. Посредничка в сделката била нейна приятелка.

През септември 2016 г. пък в ромската махала на Рила дошъл познат на Жана от Сандански, който ѝ предложил 1000 евро, за да сключи граждански брак с чужд гражданин. Тя се съгласила и отпътувала за Кипър, където на 6 октомври, без бракът ѝ с индийския гражданин да е прекратен, сключила в Никозия още един брак – с Мамун от Бангладеш.

Когато застанала пред съда в Дупница, се оправдала, че е подписвала документи ,без да знае какви са, и била подведена.

И Павлина Н.

също бе глобена

с 1000 лева

от съда

в Дупница за многоженство. На 23 септември 2015 г. в общинския съвет в Арадипу, област Ларнака, тя се омъжила за пакистанеца Азис А. На 24 юни следващата година пък отново станала булка на друг пакистанец – К. Х.

Историята с Павлина започнала през 2015 г., когато заминала на работа в Кипър. Там тя се съгласила на предложението на нейна позната от ромски произход да сключи граждански брак с чужденец срещу 500 евро. Така станала съпруга на пакистанеца Азис, когото видяла тогава за първи и последен път. През юни следващата година се срещнала с познат от Сандански, който ѝ предложил да сключи брак с чужденец пак за 500 евро. Павлина

не казала, че

вече е омъжена,

и подписала с

друг пакистанец След няколко години, когато документите пристигнали у нас, се разбрало за многоженството и Павлина също бе изправена на съд, но се отърва само с 1000 лв. глоба.  

Жените от Рила не се оплакват, че са били принуждавани да се омъжат. Някои откровено признават, че са го направили за пари. Други пък се оправдават, че са подписвали документи, без да знаят какво пише в тях. Като посредници в схемата посочват хора от Сандански и Благоевград, но без да знаят точните им имена и дали наистина са от тези градове.

Някои от жените

са станали и

собственички

на фирми

в този период, показа наша проверка.

Вероятно посредниците, възползвайки се от това, че разполагат с личните документи на “булките”, са им прехвърлили фирми. Галя например знае, че има няколко фирми, но мъжът, с когото контактувала по тези “бизнес дела”, я успокоил, че няма нищо престъпно.

Преди дни Гранична полиция и СДВР, под ръководството на Специализираната прокуратура, разкри и задържа организирана престъпна група, която се занимава с трафик на жени с цел брак с мъже от трети страни. В ареста са индиецът Мухамад Юсуф, Трайчо Найденов и сестрите Таня и Славка Тодорови от София. Част от задържаните са живеели в столичния кв. “Факултета”. По думите на разследващите групата е действала от 2015 г. и за това време са сключени поне 10 брака.

Групата набирала жени в София, с които мъже от Индия и Пакистан да сключат фиктивни бракове с цел нелегална миграция чрез законови разрешителни режими въз основа на сключени бракове с гражданки от ЕС. Подписването на браковете се е извършвало както в България, така и в страни от Западна Европа и в Кипър.

Впоследствие чуждите граждани се регистрирали на адреси в съответните държави и кандидатствали за продължително пребиваване на територията на страни от Западна Европа, възползвайки се от сключените фиктивни бракове с българките. Жените, въвлечени в незаконната дейност, били принуждавани да съдействат на индийците и пакистанците пред съответните миграционни власти в различни страни – Австрия, Белгия, Дания и др.

Според разследващите браковете са сключвани първоначално в Кипър, а след това в Белгия, Дания, Австрия, както и в България.

Сумите, които са получили българките, са 1000-1500 евро на сключен брак, твърдят разследващите. Престъпната група е склонявала жените, като им е подсигурявала транспортните и битовите разходи. Давали са им указания, настанявали ги в наети под наем жилища, където идвали индийци и пакистанци. В някои случаи на жените им е намирана фиктивна работа, така че да се възползват от социалната система.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

19 къщи за гости в град в Югозапада на прицел на прокуратурата заради злоупотреба с евросредства

Публикувано

на

По разпореждане на прокуратурата в Сапарева баня се проверяват 19 къщи за гости, построени с евросредства.

Това е съобщил кметът на курортната община Калин Гелев, цитиран от БНР.

Проверката се извършва от икономическа полиция.

В Сапарева баня са изградени и работят около 120 къщи за гости, само 19 от тях са с пари от фонд „Земеделие“. Те се проверяват от началото на тази седмица. Засега не се обявяват резултати и констатации. Кметът на Сапарева баня Калин Гелев поясни:

„И на икономическа полиция е възложена проверка относно нощувките. Искат и от нас справки – разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация, удостоверение за категоризация, колко звезди е, отговарят ли на условията. Относно броя на реализираните нощувки те минават само през „Местни данъци и такси“.

Градоначалникът не скри, че за месец април, когато имаше празници и къщите за гости бяха пълни, не е внесен нито един лев туристически данък в общинската хазна./pirinsko.com/

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ