Свържете се с нас

Таблоид

Владимир Москов: Необходима е революция в доходите на хората

Публикувано

на

Владимир Москов е кмет на община Гоце Делчев от 1995 г. – шест поредни ман­дата. Той е член на Изпълни­телното бюро на БСП. Магис­тър е по педагогика. Член е на Европейския комитет на регионите, както и на Упра­вителния съвет на Нацио­налното сдружение на общи­ните в Република България. Семеен е, с две дъщери. Сред най-успешните управ­ници не само в Пиринския край, но и в страната. И сред най-опитните, тъй като вече 23 години управлява община Гоце Делчев. Москов е за­местник-председател на НС на БСП. С кмета на Гоце Дел­чев разговаряме за проекти­те и проблемите на община­та, за БСП, за протестите и надеждите на българина

– Господин Москов, скоро в Гоце Делчев бяха китайски инвеститори. Какви са техните намерения?

– Има сериозен интерес от представители на бизнеса в Шанхай, които се занимават с преработка на пластмаси. Наскоро проведохме среща, запознаха се с работата на предприятието за преработка на пластмаса в Гоце Делчев – „Пиринпласт”. В момента об­съждаме къде точно може да се реализира тази инвестиция. Идеята е да се преработва мека и твърда пластмаса, от­падъчна пластмаса, от коя­то при преработката да се произвеждат пластмасови гранули. След това вторич­но могат да се използват за различни пластмасови изделия. Инвеститорите са хора, които работят в Шан­хай в тази сфера, за втори път се срещаме с тях. Ако нещата се реализират, го­ляма част от това, което правим като разделно съ­биране на територията на нашата община и на реги­она, ще се преработва и ще се получава допълнителн продукт. Той ще се използ­ва за промишлеността. Производството е еколо­гично, не е свързано със замърсяване на околната среда По предварителни разчети около 150 човека ще могат да започнат ра­бота, като ще могат да работят и хора с ниска квалификация, и хора с ценз – инженери, които ще управляват технологията и производството. На този етап изглеждат сериозни намере­нията на представителите на китаския бизнес. Въпросът е да уточним детайлите, какви количества ток, вода ще бъ­дат необходими за това про­изводство, какъв ще е съгла­сувателният режим от страна на държавните институции. Ще направим всичко възмож­но тази инвестиция да се слу­чи на територията на нашата община, при положение, че има сериозно отношение и от тяхна страна. Ще направим консул­тации с представители на ком­петентните държавни институции. Те искат да на­пра­вят го­лямо предпри­ятие. За първи път обаче ще пробват бизнес у нас, все още не познават в детайли пазара в България. Искат да стартират с по-малко производство, тър­сят помещение под наем. Щом бизнесът им потръгне, ще из­градят голямо предприятие за производство на пластмасо­ви гранули. Нещото, което ги кара да дойдат в Гоце Делчев, е добрият икономически кли­мат и близостта до Солунско­то пристанище и границата с Гърция.

– Има ли и други нови ин­веститори, които искат да вло­жат средства в община Гоце Делчев?

– Нови инвеститори в града няма, знаете каква е ситуаци­ята като цяло в страна­та, особено по отношение на чуждите инвес­тиции. Важното за нас е, че работят стабилно тези, които от години развиват дейност тук. И външните инвеститори, и тези, които са от Гоце Дел­чев и региона. Всички работят добре, справят се. Единстве­ният проблем е в най-голямата шивашка фирма в Югозападна България – „Пирин-текс”. Той идва от това, че собственикът свива производството. Това, което знам е, че това се прави не заради липсата на достатъч­но поръчки и работа, а заради това, че има голямо текучество на работна сила. Много от ра­ботниците ползват тази префе­ренция – да излязат известно време да се трудят в чужбина, а след това да отидат на борсата. Ползват се от тази възможност в законодателството. В това производство, в шивашката ин­дустрия, наруши ли се ритъмът, където всяка операция се из­пълнява от подготвени хора, това нарушава и качеството на работа. Това знам от собстве­ниците на „Пирин-текс”. Няма достатъчно работна ръка, която да попълни празнина­та от тези, които отиват зад граница. Всички останали фирми работят стабилно – и в промишлеността, и в сферата на услугите, и в областта на хранител­но-вкусовата промишле­ност. Напоследък силно се развива сезонният туризъм, СПА туризмът върви силно и в нашата община, и в съседна­та Гърмен. Това води много туристи в Гоце Делчев. Развива се добре уикенд тури­змът, посещават се културните забеле­жителности. При нас върви и търговският туризъм.

– Води ли туристи в региона най-новото село Попови ливади и готвите ли проекти за инфраструктурата там?

– По инициатива на общината курортната местнаст бе обявена за село през 2015 годи­на. Целта ни бе точно тази – да може да осъ­ществим европейски

 

проекти в населеното място, тъй като преди това бе невъз­можно. Лека-полека се отваря за туризъм Попови ливади не само за българските, но и за чуждите туристи. Това лято за първи път и англичани, студен­ти от Манчестър, две големи групи, бяха за една седмица на отдих в Попови ливади. Те се настаниха в частни вили и ос­танаха удивени от красотата на природата. Имаме много хуба­ва визия за развитието на това курортно селище, но нямаме необходимите средства. Всич­ко е въпрос на финанси, за да реализираме тази наша страте­гия. Имаме готови проекти, но все още не можем да ги разви­ем, защото сериозните проекти, свързани с инфраструктурата, още не се случват. Въпреки че имаме готови работни проекти. Кандидатствали сме някол­ко пъти по трансграничните програми. Очакваме сега резултатите по програмата Трансгранично сътрудни­чество България-Македо­ния, там сме предложи­ли ученическия лагер в Попови ливади за ця­лостно реновиране. Ще се оформи като център, в който ще могат да се провеждат различни събития, свър­зани с младите хора. Раз­бира се, че ще се полз­ва за отдих и спорт, ще бъде спорт­но-възста­нови­телен център. Много хубав е про­ектът, чакаме резултати­те през де­кември тази година. Първата стъпка обаче е напра­вена, тя е за опазване на при­родата и животинския свят в Попови ливади. Заедно с гръц­ката община Просочани, те са водеща община по проекта по ТГС България-Гърция. Той е за защита на пиринските орли тук и на дивите коне там. Предвиж­да се наблюдение на тези пти­ци, не е случайно, че в Пирин планина има връх Ореляк, име­то му е заради многото орли в района. С този проект ще се създадат условия за опазване на пиринския орел и на дру­гия животински свят. Ще се изградят пунктове за наблюдение, ще се извършат природоза­щитни действия, ще има и посетителски център в Попови ли­вади.

– Реализирате ли инфра­структурни проекти в другите населени места?

– Приключихме големия про­ект за ремонт на улици, тро­тоари, водопроводи в Запад­ния квартал за над 7 милиона лева, още не сме го открили официално. Смятам, че почти няма забележки по изпълне­нието и хората, които живеят в този квартал, посрещат всич­ко направено с адмирации и изразяват уважението и бла­годарността си за това, което е направено. Имахме много проблеми там, появиха се и допълнителни изисквания от гражданите, но успяхме почти на 90% да изпълним желанията на хората, въпреки че някои от исканията не бяха заложени в проекта. Отделно от това, хора­та проявиха голямо разбиране и на много места направиха отстъпки със своя собственост, за да се изпълни проектът. За да се оформят тротоари, зеле­нина, на много места се нало­жи да влизаме в частни имоти. Но хората отстъпиха, за да се изпълни всичко, както трябва. В същото време ние, където хо­рата поставиха допълнителни изисквания за ВиК-мрежата, за допълнително осветление, за укрепване на мостовете, за отводняването на квартала, реогирахме и го направихме. При внезапни и силни валежи в квартала се пълнят улиците с вода. Това нещо ние го пред­видихме и на две улици, които са събирателни на дъждовни води, направихме допълнител­ни колектори, с които да отвеж­даме водата. Много добро и ка­чествено изпълнение от страна и на фирмата по проекта, много добре работихме с експертите от МРРБ. В момента ни пред­стои стартиране на втори етап от Програмата „Региони в рас­теж” за цялостно обновяване на Второ основно училище, на две детски градини в квар­талите „Комсала” и „Средна”, пред завършване сме на дет­ската градина в село Лъжница, на разширението на детската градина в село Корница. При­ключваме с нашата програма за асфалтиране на улици в Мо­сомище, Борово, Лъжница и Господинци. Следващата годи­на предстоят процедури с наши средства да продължим асфал­тирането на улици в селата. Стартираме проекта за създа­ването на общинско социално предприятие „Цветен град”, ще се построи оранжерия за цветя, с които ще се засаждат населе­ните места.

– Как успявате да задържи­те голяма част от младите хора не само в града, но и в някои от селата?

– Нещото, кое­то смятам, че е плюс за града ни е, че след 1990 година почти нямаше крайни залитания. Защо­то имаше един период, в който всичко се отрича­ше – икономика, култура…Тук, с разума на хора­та и на местните политици, се за­щитиха тезите да се върви напред, да се използват даденостите, да се доразвиват. Не мина и без грешки. Давам пример – според мен заводът за УКВ радиостан­ции не трябваше да се закри­ва. Имаше възможности да се прегрупира и да има друго ре­шение за него. Да се привлекат нови технологии в производ­ството. За съжаление заводът не случи на ръководители, които да поемат отговорност, други пък, които поеха отговор­ност, бяха възпрепятствани от конюнктурата и политическите партии. В крайна сметка основ­ното е, че голяма част от стара­та икономика намери развитие в новите условия, макар и в намалени обороти. Много ини­циативни хора успяха да вля­зат в новата система – иконо­мическа и пазарна, създадоха нови производства, откриха се и съвсем нови сектори. При нас сериозно дръпнаха средният и малкият бизнес. Това, за кое­то непрекъснато говорим, че е гръбнакът на цялата икономи­ка у нас. Имаме много иници­ативни хора, през годините не­щата, които са зависели от мен и общината, гледали сме вина­ги да помагаме, а не да пречим на изпълнението на различни инициативи. Същото е било и в областта на образованието, културата. Има някои общи проблеми за страната, които не можем и ние да избегнем. И тук има млади хора, които пред­почетоха чужбина. Доста хора пък работят в София – особено тези с инженерни специално­сти, лекари.

– Споменахте за лекарите. Стабилно ли е състоянието на МБАЛ „Иван Скендеров”?

– Болницата продължаваме да я спасяваме и в момента. Още много неща трябва да се направят. Като база и условия е добре, но като кадри пред­стои да извървим още много дълъг път. Сега работим по програма, за която даваме око­ло 250 000 лева за издръжка на специализанти. Целта ни е в рамките на 4-5 години във всички отделения да имаме млади специалисти. Това се изпълнява, отделно от това преговаряме с действащи ле­кари от други градове, които да работят и при нас. Преди дни имахме много сериозна среща с ръководството на УМ­БАЛ „Света Екатерина”-София. Искаме да работим съвместно, да помогнем на хората, особе­но за тези болести, които са характерни за нашия регион. Говорихме с целия екип, надя­ваме се това също да помогне за кадровото стабилизиране на местната болница. Ще помо­лим за подкрепа и колегите от съседните общини – Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, които в момента са наблюдатели, а болницата е общинска. Трябва да се намесят, защото всички първо опират до нашата болни­ца, след това отиват в Благоев­град и София. Много ще разчи­таме и на финансово участие от тяхна страна, дори ще им дадем възможност да участват в управлението на болницата във всяко едно отношение.

– Общината добре ли е фи­нансово в края на тази година?

– Не мога да кажа, че сме добре финансово, тъй като мно­го паднаха собствените прихо­ди, но успяваме да си вършим работата. Докато няма допъл­нителни приходи в общините, няма да можем да се справим с всичко. Жива община означа­ва и много разходи, всичко се поддържа с пари – и за инфра­структура, и за болница, и за образование, и за култура, и за спорт. Ограничили сме до ми­нимум разходите. Но има мно­го необходими разходи, които не можем да избегнем. Най-го­лемият проблем във финан­совото осигуряване е асфал­тирането на улиците в селата, това в момента е най-големият ни проблем, а хората очакват най-после той да се реши. Ако влезете в Брезница, Мосоми­ще, Борово, Лъжница, Корница, ще видите улици, които нямат асфалт. Трябва част от голе­мите данъци – част от данъка върху доходите на физически лица или от ДДС да се връща в общините. Не само да говорим за самостоятелност на общини­те и за тяхната децентрализа­ция, а да им се даде сериозен финансов ресурс. Много често ни въвлича централната власт да вдигаме данъци, прехвър­лят се държавни отговорности на общините, но без финансова обезпеченост. Необходимо е в диалог парламент, правител­ство и Националното сдруже­ние на общините да намерим заедно решение, но без да се правят политически шумотеви­ци ида се извличат дивиденти от цялата тази работа. Не се очакват сериозни приходи от вдигането на данъка на стари­те коли. Тези дни чух коментар, че е по-добре да се намали да­нъкът на хората, които купуват екологични коли, отколкото да се натоварват хората, които са със стари коли. Основният ак­цент тук беше екологията, но този проблем може да се ре­шава и по други начини, не със забранителни режими, а да се стимулират тези, които купуват екологични автомобили. Може би това е по-правилната фор­мула.

– Коментарът Ви за искането на кметове на малки населени места да имат свой бюджет?

– Този проблем не е масов. Явно това го има в общини, къ­дето има някакви неразбории между общинския кмет и оста­налите кметове. Аз изхождам от нашата позиция. Не че сме изчистили всички проблеми на населените места, но никой общински кмет не е заинтере­сован да не върви работата в определено населено място. Защото там жителите гласу­ват и за общински кмет, и за селски кмет. Не бива да има някакво политическо проти­вопоставяне, това е загубено време. Предполагам, че оттам идва проблемът. Не виждам да е масов този проблем, колегите като цяло си изпълняват анга­жиментите.

– В страната цари сериозно напрежение, хората негодуват от ниски доходи, от несправед­ливо отношение на държавата към тях. Справедлив ли е гне­вът им?

– Има натрупани проблеми. В повечето случаи някой от уп­равляващите в София решава нещо и то става факт. Нарушен е диалогът с хората, с обществе­ните организации. Малко повече започнахме да говорим за Евро­па, за европейските проблеми и забравихме нашите задачи, кои­то трябва да се решават. Смя­там, че оттам тръгна този про­блем и като се наруши диалогът с обществото, то няма как да не избие. Всеки иска да е по-евти­но, да има по-високи доходи, да

 

живее спокойно и в сигурност. И вие, и аз, и всички го искаме. Въпросът е да се намери балан­сът. Мога да кажа, че ако не се направи революция в доходите, колкото и смело да звучи, ще загубим още потенциал в Бълга­рия. Говоря за хора, които могат да работят за страната ни, а не да работят за чужди икономики. Тук става въпрос и за интелек­туалната сфера. Ще ви кажа с какво се сблъсках преди време като член на Европейския ко­митет на регионите. Имахме за­седание на икономическата ко­мисия – участвахме с кмета на Монтана в Букурещ, показаха ни иновации, модерни технологии в ядрен център до румънската столица, създаден с европейски средства. Този ядрен център е трябвало да бъде изграден в Со­фия, там работят специалисти от България, запознах се с трима инженери, които са работили на други места зад граница, но са български учени. Те с болка спо­делиха, че предложението е било този ядрен център да се изгради до София – модерни технологии да се развиват и да се ползват в различни сфери на живота. Точ­но в този период министър на финансите бил Симеон Дянков. Спомняте си, че по негово време имаше атака срещу БАН. Точ­но в този времеви отрязък се е предвиждало да се направи този ядрен център у нас. Част от при­чината да не стане е тази атака срещу БАН. А в този ядрен цен­тър край Букурещ работят учени от цяла Европа.

– Очаквате ли някакъв реа­лен резултат от протестите?

– Смятам, че протестите ще доведат до по-добро управле­ние. Хората искат спокойствие, сигурност, по-високи доходи. Сега колкото и да се оправда­ваме, че няма пари, че такава е икономиката, то как се справят в Гърция, в Румъния, въпреки че и там има протести, но за друго. Знаем, че там доходите не са проблем в момента. У нас основният проблем е да има диалог с хората, а вторият го­лям проблем са доходите, тъй като много хора мизерстват. Колкото и да говорим, че много българи пътуват към Гърция, към чужбина, пътуват от зор по­вечето. Колко хора пътуват за Гърция? От 7 милиона души ня­къде към 300 000 души, това ли е цялото население на държава­та? Побратимени сме с италиан­ски град, бяхме на посещение да обсъдим проекти, по които искаме да кандидатстваме. Пъ­тувахме с нискотарифна линия. С нас пътува и цветът на наци­ята, млади хора, които отиват да работят в Италия, Испания, Португалия. Ние бяхме най-въз­растните в самолета. Това ми направи впечатление. Същото е и като пътувам в други посоки, в самолетите е пълно с бълга­ри, които отиват да работят в чужбина. Затова трябва да има революция в доходите, тук да има работа, може някои от не­щата тук да се правят. Бизнесът малко трябва да се бръкне, дър­жавата да подпомогне бизнеса. Да се види какви регулации да се въведат, за да се вдигнат до­ходите. Не съм голям експерт, но от опита, който имам, без вдигане на доходите ще продъл­жим да се мъчим. Много хора получават много ниски заплати за труда, който полагат. Има и такива, които получават високи заплати и могат да пътуват до Гърция и могат да си позволят една седмица почивка там. Но и това не е кой знае какъв лукс. Но веднага се говори колко много българи ходят на почивка. Има големи резерви в държавата, които могат да се изполват раз­умно при едно преструктурира­не на средства и в един реален диалог с бизнеса. Могат да се намерят решения. Да се дадат стимули за бизнеса, който да вдигне доходите. Има все още и много сива икономика. Сега се появяват тези проблеми и в нашата община. Знаете преди години колко много гръцки фир­ми бяха тук, хората тогава по­лучаваха високи заплати, но на ниско осигуряване. И в момента получават ниски пенсии.

– БСП в кондиция ли е на фона на тази обстановка в страната?

– БСП, ако стои зад лидера си и не се занимава с вътрешни проблеми, мисля, че ще успее и БСП, ще успее и държавата. Да не продължаваме да се за­нимаваме само със себе си, с вътрешните проблеми, които са под мотото „нас ни няма в ръководството”. Това обезсил­ва БСП. Има много хора в пар­тията, които винаги смятат, че те трябва да определят прави­лата, да бъдат питани за всич­ко. И не искат да отстъпят от светлината на прожекторите. Като цяло обаче партията ни стои зад своя председател. Не бива да забравяме, че и БСП създаде проблеми като участ­ник в управлението, хората ня­мат доверие и в нас. За да се върне това доверие, трябва да се покаже нова политика и да влязат и други хора в ръковод­ството на партията. Но не гово­рим само заради постовете, а да свършат много работа за хо­рата. За да има спокойствие за всички, трябват нови решения. Защото и сега има закони, но не се спазват.

Вяра Илиева

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Покровители на виното и веселието

Публикувано

на

„Виното е най-полезното от питиетата и най-вкусното от лекарствата“ (Хипократ)

Творческите чудеса на природата, тяхната магич­ност и необяснимост, са станали причина човекът да развихря фантазията си и да открива божествени наме­си в много свои действия и в битието си. Така се е слу­чило и със създаването на виното и всичко друго, кое­то създава в голяма степен смислието на човешкия жи­вот. Да си позволим, макар и в една бегла маркировка, да представим това, на което човекът дължи онова нещо, което прави живота му ра­достен и весел – ВИНОТО и създателите, и покровители­те му.

А това са редица богове и божества из все що има земя и човеци из нея и най-вече из земите на Тракия, Рим и Македония и тачени вече от хилядолетия.

Приема се, че дивата лоза ще да е опитомена от чове­ка някъде около 10 000 го­дини преди раждането на Христа. И това е станало из земите на Балканите. Траки­те най-вероятно са изпрева­рили и Македония, а и Рим, пък и всеки в света. Това потвърждава и Страбон в книга 15, стр. 88, касаещо Вавилон, като е изпреварена и тази велика древна циви­лизация. Страбон пише: „… лозе там не е расло преди да засадят тракийците. Понеже лозя нямаше там, те за пър­ви път засадиха лози в Сози­ена и Вавилон. Те не копали дупки, но втиквали в земята колци с железни върхове, които после изваждали и на мястото им натиквали лозо­ви пръчки…“

И родила се лозата в опи­томен вид, а тя пък родила грозде и людете се научили от гроздето да правят напит­ката, наречена ВИНО. Която според Хипократ е най-по­лезната от питиетата и най-вкусна от лекарствата.

Да надникнем из календа­ра на виното.

… 7000 г. пр. Хр. – На та­кава възраст са открити на­ходки от старо вино в Южен Кавказ.

… 5000 г. пр. Хр. – В Египет се прави вино, нари­чано „целебна отва­ра“.

… 460 г. пр. Хр. – Ба­щата на медицината Хипократ го ползва за свалянето на темпе­ратура.

… 129 г. пр. Хр. – Ле­карят Марк Аврелий лекува с вино рани на гладиатори.

… 1179 г. – Хилде­гард фон Бинген за­явява, че бирата е за пиене, а виното за ле­чение.

… 1235 г. – Издаден е първият справочник на ви­ната.

… 1797 г. – Написана е пър­вата дисертация за лечебни­те свойства на вината.

… 1892 г. – За първи път се издава медицинска рецепта за покупка на вино.

Хилядолетия вече човекът е с най-полезната от напит­ките и най-вкусната сред ле­карствата и хилядолетия е отдавал и отдава почит към нейните богове и божества.

Без­спорно из зе­мите на Бал­каните вър­ховно­то бо­жество на ви­ното и лозар­ството е ДИ­ОНИС. Името му оз­начава „син на Зевс“. Почи­тан е бил от старите гърци, траки, маке­донци, илири и други насе­лители на Балканите, като култът му е прескачал и из по-далечни земи. Това се потвърждава и от факта, че освен из Балканите, негови светилища е имало в голе­мите културни някога сре­дища Тива, остров Наксос. В България най-много све­тилища има в районите на Родопите и Пирин планина. Образът му е представян най-често на оброчни плочки от мрамор или друг камък, а в по-ново време художници го представят и на платна. В чест на Дионис са уреждани състезания и всевъзможни тържества, наричани ДИ­ОНИСИЙ. Това са веселия, организирани в негова чест, в които са участвали сатири и менади и вечно пияният Силен, духовният учител на Дионис. От празненствата Дионисий се приема, че се ражда театърът.

В древния Рим, а и из дру­ги земи, се тачи и бог ЛИБЕР. В негова чест са провежда­ни празниците ЛИБЕРАРИИ, които са свързани също с веселието и оплождането.

Дионис не е старогръцки бог и е пришълец на Олимп. Пришълец е и в Рим, но там само са сменили името му и от Дионис е станал БАКХ / Вакх/, като функциите са му пак на покровител на вино­то и лозата. В представите на римляните, а и на траки­те, той е красив младеж. И Бакх, както Дионис, е почи­тан с много празненства, на които ме­надите са на­речени ВАК­ХАНКИ.

Пропуск ще е да не се спо­менат имена­та и на други­те божества, които се явяват като епите­ти на Дионис. Един от тях е БАСРЕЙ, чието име означа­ва Шумния, Веселия. Друг пък е ИАКХ, означаващ вик, вопъл. Дионис във функция произвеждащ вино се при­покрива с ЛЕНЕЙ, като име­то му в превод е „изтикващ сокове от грозде“. Много празненства са се правели най-често пред храма му Ле­неон в Атина. ЛИНЕЙ пък е епитет на Дионис, чието име буквално е „освобождаващ от грижи“. Има и бог НИЗЕЙ, покровител на виното, който е бил отгледан от нимфи в планината Низа. Друг пък е ЕЛЕЛЕЙ, чието име идва от възгласа „елелей“.

Дионис обаче си е имал и предшественици. Един от тях, САБАЗИЙ, е бог на лозар­ството и виното, чието име означава „Спасител“. Този бог не е само тракийски, но е малко и фригийски. Оброчни плочи са му откривани и по долината на Струма. С Ди­онис се свързва и ЗАГРЕЙ. Този бог е орфически, роден е от богинята Персефона и е разкъсан от титаните. С историческата съдба на Ди­онис се свързва и ЕРИГОНА, дъщерята на Икар, която Ди­онис обладал и я превърнал в лоза. САТИРИТЕ /в Рим Фауни/ са полубожества, придружители в шествията на Дионис и Бакх. Същата роля са из­пълнявали и МЕНАДИТЕ / Вакханките/.

Може би единствено­то физическо лице, обо­жествено като покровител на виното и ло­зарството, е бил великият пълководец Александър Ма­кедонски, който е бил пре­възнасян и като нов Дионис.

И сред всичките тези бо­гове и техни спътници идва още един, който в голяма степен ги измества по знат­ност, а и по чествания, поне из наши земи. Това е Свети Трифон Зарезан, един мъче­ник на Християнството. На­ричан е още Трифон Чипия, Трифон Пияница, Трифон Зарезой.

В житейската си съдба Трифон е човек, извършил много чудеса и най-вече ле­чения на болни, на които ле­карите не могли да помагат. Бил посечен с меч на 14 фев­руари 264 г. в италианската област Умбрия от римски воин, защото вярвал в Хрис­тиянството. Костица на Све­ти Трифон сега се съхранява в църквата „Св. Георги Побе­доносец“ в Черниче. От тази църква започват всички ло­зарски тържества, организи­рани най-вече от Винената партия с председател Иван Лулейски, която вече повече от 20 години единствена в страната, а и в света, живее само с призива веселието да е постоянен спътник в живота на хората.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Крими

Ще убият ли Петричкия Ескобар в гръцката килия?

Публикувано

на

От страх за живота си трепери в гръцки арест прочутият наркотрафикант Огнян Атанасов, по-известен у нас като Петричкия Ескобар и Фантома от долината на Струма. Това разкриват запознати със случая. По думите им сблъсък от миналото с местни адвокат и бивше ченге е поводът за притесненията на екстрадирания преди седмица в южната ни съседка мафиот. Историята е от най-силните години на Ескобара в престъпния бизнес с дрога, но въпреки изтеклото време той бил наясно, че враговете му ще го преследват и трудно ще се измъкне от разчистването на сметки.

Името на Огнян Атанасов нашумява в средата на 90-те години, когато е арестуван при опит да продаде два килограма хероин на ченге под прикритие в Гърция. Тогава местните власти обявяват, че роденият в петричкото село Тополница бандит е най-големият наркотрафикант на Балканите и контролира канали за дрога от България за Гърция.

Атанасов е разследван и изправен на съд за контрабанда на наркотици. По време на процеса избухва скандал. В съда Огнян Атанасов крещи, че е дал 50 милиона драхми, за да не получи доживотна присъда. Криминалисти установяват, че бившият полицай Йоанис Б. е посредничил на българина защитата му да бъде възложена на познат адвокат. С парите юристът трябвало да подкупи съдиите за по-лека присъдата. Властите правят светкавично разследване. Оказва се, че сумата е прибрана от атинския адвокат Панайотис К. и Йоанис Б. Двамата гърци са осъдени на по три и половина години затвор за измама на Огнян Атанасов.

Петричкия Ескобар също получава присъда. На 8 октомври 1996 г. съдът му дава доживотен затвор. Мафиотът обжалва и наказанието му е намалено на 18 години. Прекарва две от тях при строг тъмничен режим. След това изненадващо е преместен при по-леки условия в затвора „Касандра“. През ноември 1998 г. успява да избяга.

„Това ми струваше много пари. Платих, на когото трябваше, защото нямаше друг начин да се измъкна. Животът беше свършил за мен. Условията бяха убийствени. Чупиха ми два пъти краката, караха ме да пия урина. Беше нетърпимо. От 130 килограма станах 52. Скелет, обвит в кожа, така изглеждах. Бях готов на всичко, за да избягам. Имах пари и верни хора навън и вътре, които ми помогнаха да се спася. Криеха ме във вили край Солун. Спал съм под храсти в планината, докато цялата полиция ме търсеше в Гърция. Веднъж попаднах на ченгета с куче. Огромно животно, щеше да ме разкъса, но се изплъзнах и се покрих в гората“, разказва Петричкия Ескобар години след бягството си от затвора.

Твърди, че е прекарал около месец в нелегалност на гръцка територия. Ятаци го завели до българската граница. На 6 декември 1998 г. стигнал до билото на Беласица над Петрич. Опитът от войнишките години, когато служил като граничар, му помогнал да мине през кльона, без да се задейства охранителната техника. „Целунах земята като четниците на Христо Ботев и се запътих към дома си в Тополница“.

В родното си село отваря цех за блиндирани врати и сейфове. Паралелно с това продължава да движи и контрабандата на дрога, показват по-късно разследванията срещу него. Беглецът от затвора е спокоен. По това време между България и Гърция няма спогодба за правна помощ и не може да бъде върнат в обратно в затвора „Касандра.“

НОВИ ОБВИНЕНИЯ ЗА ОПИАТИ
Единадесет нови обвинения чакат в Гърция наркотрафиканта Огнян Атанасов. Той бе предаден на правораздавателните органи в южната ни съседка в края на миналата седмица. Всички престъпления, за които той е обвинен, са извършени след бягството му от затвора „Касандра“ на Халкидическия полуостров преди 21 години.

Мафиотът е предаден на апелативната прокуратура в Солун, с което се изпълняват пет от общо седемте заповеди за арест, издадени срещу него от гръцкото правосъдие. На Ескобара е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, докато бъдат взети решения по делата, които се водят срещу него. В България делата му за дрога и пране на пари са спрени преди една година заради влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Това е и причината той да бъде освободен от ареста.

Тодор Тодоров

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ