Свържете се с нас

Интервюта

Адвокат Албина Анева – Томова с националната награда „Дело на годината“

Публикувано

на

Без съмнение Албина Анева е една от най-популярните адвокатки в Югозапада, а вече и призната като такава. Имам честа да я познавам от доста време и за това ще си говорим на „Ти“. Ето какво сподели тя специално за вас, читателите на Топ Преса. Поводът за срещата ни е Националната  награда за правосъдие в категория „Дело на годината“.

 

Как се чувстваш след тази награда?

– Добре… Чувствам се добре след наградата. Много развълнувана. Наградата беше съвсем неочаквана. Всяка година за последните шест години се раздават национални награди за правосъдие,като церемонията включва гала-вечеря в зала София на хотел Маринела веднага след деня на българският адвокат 22-ри ноември. По традиция събитието е изцяло благотворително и е в полза на децата болни от церебрална парализа, които също присъстват. В тяхна помощ се разиграва и търг с картини на известни художници и томбола. Водещи на вечерта бяха певицата Боряна Баташова и юристът Юлиян Демирев.  На церемонията се избират най-добрите през годината адвокат, съдия, прокурор, нотариус, синдик, млад юрист, кантора, медиатор и най-интересното от юридическа гледна точка дело на годината. Тази година официален гост на церемонията беше г-н Мартен Прадел – директор към Международния адвокатски съюз. По стечение на обстоятелствата г-н Прадел беше и адвокат защитник на колегата Рангел Бараков в Париж  по наказателното дело, което беше възобновено с участието на Прадел и адвоката Рангел Бараков беше изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. Националните правосъдни награди се дават за шести пореден път. Създадени са през 2013 г. и се раждат по идея на Балканската медийна асоциация на Софийската адвокатска колегия за издигане нивото и имиджа на адвокатурата в обществото. Събитието се осъществява с подкрепата на всички адвокатски колегии от страната, Нотариалната камера, Българската съдийска асоциация, Асоциация на медиаторите в България, Асоциация на жените адвокати, Асоциация на синдиците и други съсловни организации в системата на правораздаването. Тази година голямата награда, която се даде „Град при за юридическа дейност“ беше на професор д-р Александър Янков –  преподавател в Софийския университет по международно публично право, дългогодишен представител на България в ООН,Заместник председател на международния съд в Хага.Професор Янков ми е преподавал и на мен в СУ“Св.Климент Охридски“-всички с интерес присъствахме на лекциите му,никой не пропускаше негова лекция. Наградата му се връчи от миналогодишния победител проф. Васил Мръчков. Сред другите специални награди е Адвокатът в медиите. За адвокатът, който има най-висок рейтинг в медийните участия беше избран  бившият правосъден министър Антон Станков. Победителите се избираха от медийното жури, което включваше 25 журналисти – те присъстваха на церемонията и връчваха наградите, и професионално жури, с председатели проф. Огнян Герджиков, проф. Сашо Пенов и адвокат Владимир Дончев и др.Адвокат на годината бе адв.Златина Панайотова,която е вдовица с три деца и се пребори за промяна в законодателството относно наследствените пенсии на деца. Миналата година бяхме  номинирани за делото на адвокат Рангел Бараков. Тази година когато отидохме,се шегувахме с колегите,че засвидетелствуваме само участие. Когато обаче обявиха победителя в нашата категория бях изненадана и аз и колегите от кантората.Конкуренцията беше повече от оспорвана.Аз съм много благодарна на колегите от кантората адвокатите София Касабова-Беличенова и Атанас Малешевски,както и на адв.Бояна Ангелова за тяхната професионална работа по всички дела,които сме поели!Те са страхотни млади юристи!Благодарна съм и на всички приятели ,клиенти и колеги,които поздравиха мен и колегите за наградата,в кантората,във фейсбук на страницата ми! Благодаря за признателността и уважението!

Какво е мнението ти  за протестите на местно ниво. Одобряваш ли ги?

–  Аз изцяло подкрепям тези протести.Нямам нищо общо с организацията им. Отидох и като човек, и като гражданин да ги подкрепя на пешеходното шествие, което беше в Благоевград. Част от общинските съветници подкрепихме протестите с декларация!Участниците в тези протести са предимно млади хора,които искат по-добър живот,това са смели хора,защото не всеки би рискувал да излезе на тези протести.Считам, че състоянието на обикновените хора не само в нашата община, но и в държавата е изключително тежко. Аз лично недоволствам от липсата на достойна работа и възнаграждения на хората,от високите данъци, от цените на горивата, от стандарта на живот.

Как те приеха хората като те видяха там. Все пак си от местната власт?

    Аз съм независим общински съветник. Не съм от управляващите.Отидох да окажа своята подкрепа на исканията на хората. Направих го абсолютно добронамерено. Даже отидохме двамата с мъжа ми. Нито съм отишла по някакви политически подбуди, нито съм целяла нещо друго освен подкрепа на протеста. Аз много преди да почнат тези протести ,дадох подробно интервю затова, че нашият град умира. Винаги това ме е боляло, че града ни отива на зле,а хората си мълчат,вече си мислех,че всичко е загубено. Да живееш в България, да работиш достойно и да получаваш достойно възнаграждение, за да си покриваш разходите си ,са много трудни неща. Възнагражденията на работещите не стигат да покрият най-насъщни нужди,пенсиите са изключително ниски.На протеста хората излязоха спонтанно,без политици и без партии-това е хубавата му страна,но протестиращите трябва да изчистят и посочат целите и идеите за бъдещето-оставка,а след това…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Bayraktarski

коментара

Интервюта

Иван Балабанов, изпълнителен директор на Ubisoft: Извървяхме първата половина от пътя

Публикувано

на

ПРОФИЛ

Иван Балабанов е из­пълнителен директор на софийското студио на про­изводителя на игри Ubisoft. Завършва Американския университет в Благоевград със специалност политиче­ски науки, международни отношения и история. Спе­циализира докторантура по Международни отноше­ния с насока Близкия из­ток в Англия. Дълго време работи като 2D и 3D худож­ник, за да финансира обу­чението си, и така любовта му към гейминга постепен­но прераства в професия. Когато Ubisoft отваря офис в София, кандидатства и е приет на работа като 3D художник. След това става главен художник на студи­ото, мениджър и накрая ог­лавява студиото.

КОМПАНИЯТА

Ubisoft Sofia е създаде­но през 2006 г., като част от един от най-големите производители на виде­оигри в света – Ubisoft. В началото компанията тряб­ва да се развива на почти несъществуващ пазар в България, където специа­листите в този сегмент са изключително малко. Но постепенно то разширява дейността си и в момента има над 220 служители, сред които разработчици, художници и дизайнери. Приходите на българско­то дружество „Юбисофт“ за 2017 г. достигнаха 11.6 млн. лв. за 2017 г., а на гло­балната компания Ubisoft – 1.73 млрд. евро за 2018 г.

– Как Ubisoft Sofia успя да се превърне за малко пове­че от десетилетие в едно от водещите гейм студия в Ев­ропа?

– Две са нещата. Първото са усилията на всички ра­ботещи тук, защото става въпрос за групово усилие. И второто е търпение. Нашите условия са много специфич­ни за пазара. Като цяло Бъл­гария няма много традиции в сферата на разработка на видеоигри. Още при откри­ването на студиото тръгнах­ме в посока един ден да сме на мястото, където сме днес, а утре да сме още по-напред. В индустрия като нашата правенето на игри за нас е, от една страна, рабо­та, а от друга – страст. И успях­ме да проя­вим тър­пение и да не скочим в най-го­лемите игри от начало, което беше много прави­лен ход. Защото всеки наш проект досега е бил стъпка в правилната посо­ка – да израснем като про­фесионалисти и група хора, следвайки внимателно из­градения стратегически план. Така за около десет го­дини извървяхме поне пър­вата половина от пътя.

– Защо Ubisoft избра Бъл­гария?

– Това е свързано с пър­вата половина от предиш­ния отговор – хората. Чисто икономически и бизнес по­гледнато, геймингът е една от индустриите с възможно най-висока добавена стой­ност. А от друга страна е нещо, което е плод на зна­ние и талант, които са кон­центрирани тук, в умовете на хората. Без хората всич­ко останало са едни големи зали с компютри и кабели. Реално хората са и продъл­жават да бъдат причината Ubisoft да инвестира в Бъл­гария. Става дума за голяма мултинационална компания, която много цени култур­ното разнообразие. Защото представители на различни­те култури гледат на въпро­сите с много високо ниво на трудност по малко по-разли­чен начин. И този различен начин вкарва специфични нюанси в крайния резултат, което води до допълнително удовлетворение и разноо­бразие за потребителите на нашите продукти.

– Споменахте първите де­сет години, какви са плано­вете за следващите десет?

– Може би леко наивно и твърде ентусиазирано в самото начало малката гру­па хора, с които основахме компанията, си поставихме супер амбициозната цел да направим студио от светов­на величина, работещо по възможно най-големите про­дукти на нашата индустрия, поставящо на световната карта както компанията ни, така и България. Извърве­ли сме немалка част от този път, но още не сме там. Ние се мерим с най-добрите в тази индустрия на глобално ниво. Има още какво да на­учим, а и преследваме бяга­ща цел, защото индустрията не стои на едно място и е супердинамична. Една съ­временна игра е нещо много различно дори спрямо две години по-рано. Наваксваме с много добри темпове и бъ­дещето ни е да станем едно от най-добре установените и известни гейминг студия в цялата индустрия в све­товен план. В краткосрочен план продължаваме да тру­паме опит в най-модерните тенденции в нашата индус­трия.

– На такъв динамичен па­зар как една игра успява да остане актуална до излиза­нето си, при условие че се подготвя дълго време?

– Не е тривиална ситуация и няма тривиално решение. Всеки проект се бори за мяс­то под слънцето при много специфични условия – пазар­ни, технологични и т.н., така че няма една формула. Но Ubisoft като голяма между­народна компания може да си позволи да заделя финан­сови и човешки ресурси, чи­ято задача е да погледнат в бъдещето – какви са настоя­щите тенденции, какво пред­стои да излезе на пазара като софтуер и хардуер и др. Имаме екипи, чиято работа е да прототипират и експери­ментират с неща, които все още са в зародишна фаза. Така че се опитваме всеки път да отчетем всички тези фактори, за да може след две-три години, когато тази игра излезе, да е на върха на тенденциите. Не е нещо аб­солютно сигурно, но работи досега.

– Имате ли любима игра от студиото тук?

– Всички игри предизвик­ват у мен топли, емоцио­нални реакции по една или друга причина. Всяка една е била ценна за нас и сме научили нещо от нея. Но едно от нещата, което ми е най-трудно, е да играя игри, които сме правили. Изисква от мен много съзнателно и концентрирано усилие. За­щото хората виждат в тях забавление, интересни си­туации и голямо напрежение, което води до някакъв гранд финал. Аз пък виждам „ето тук имахме пробле­ми, а тук бъгове“ и т.н. Просто не мога да се отърся от всички трудности, които сме срещна­ли при направата им.

В интерес на истината предпо­читам да гледам как съпругата ми играе, а не аз, тъй като тогава имам възможност да об­ръщам внимание на всичко, което се случва на екрана.

– Какви проекти предстоят на софийското студио?

– Част от игрите, по които работим в момента, вече са официално обявени. Напри­мер The Division 2, която ще излезе на 15 март. Участ­ваме още в разработката на втората част на Beyond Good & Еvil, както и на Skull & Bones, която ще даде въз­можност по различен начин хората заедно да съпрeжи­веят морски битки. Отвъд тях не мога да влизам в мно­го подробности.

– Колко трудно беше да направите студиото тук от нулата?

– Работата ни е предиз­викателство по няколко ли­нии. Първата е, че работим по нещо с непредсказуем краен резултат. Всяка една игра е софтуер, чиято цел е да носи забавление. А то не подлежи на ясна предвари­телна дефиниция. Може на хартия една концепция да изглежда страхотно, обаче всичко става ясно едва ко­гато човек хване контролера

 

и започне да играе. Тогава се разбира дали тази идея има стойност. За да може да се оперира в тази среда на несигурност, има нужда от едно нещо – опит. Опитът позволява да се пресява достатъчно рано и точно кои от идеите си заслужават. И тъй като в България нямаше много традиции в правенето на игри, и опитни хора няма­ше. В момента ситуацията е различна, но преди 10-15 го­дини беше много трудно. И това беше огромно предиз­викателство – да намерим хора. От другата страна са чисто технологичните аспе­кти – в крайна сметка край­ният ни продукт е софтуер. Тъй наречените AAA игри, то­ест тези с най-висок бюджет, еквивалент на холивудските блокбъстъри, са изключи­телно сложни. Ще дам при­мер: през 2011 г. NASA на­прави електрическа кола с ядрен реактор и сложи в нея 11 изключително автономни и точни лаборатории. Сло­жиха я на върха на ракета и я пратиха на Марс, където ровърът „Кюриосити“ още се търкаля и си върши рабо­тата. NASA свърши всичко това с 3.5 млн. реда код. Ре­довете код са някакво много относително представяне на сложността на един софтуер. Става дума за най-голямото технологично постижение на човечеството. Енджинът на последната игра, по която работихме – Assassin‘s Creed Origins, има над 16 млн. реда код, така че може да се на­прави някаква съпоставка на нивото на сложност. Ра­ботата с такива технологии и среда имат нужда от мно­го опитни хора. В началото това беше най-голямото ни предизвикателство. Започ­нахме да работим с по-мал­ки проекти с идеята стъпка по стъпка да натрупаме ин­дивидуално и институцио­нално нужния опит, за да мо­жем да се справяме с такава предизвикателна среда, хем като технология, хем като творчески процес, както и да се сработим като екипи. Поне за момента смятам, че сме намерили разумен на­чин да се движим напред.

– Кои са най-интересните тенденции за вас в индус­трията?

– Те се движат в няколко различни траектории. Пър­вата е творческата страна и геймплеят, втората е чисто технологичната, и третата е някаква комбинация между двете. По първата игрите стават все повече среда за самоизразяване на играча, който търси начин да бъде себе си в контекста на иг­рата. Най-лесните приме­ри са онлайн игрите като Overwatch и Destiny, при които елементът на създа­ване на уникален герой има голяма стойност за играчи­те – да представиш себе си чрез виртуалния си аватар. Представете си това нещо не само просто визуално, а и всичко останало – какво правиш и допринасяш за общността в играта. За да се направи това, има нужда от огромни отворени светове и свобода. Което пък изисква нови технологии и начин на разработка на игри.

По линия на чисто техно­логичното развитие е всеиз­вестен факт, че устройства­та, които използваме сега, в един момент ще изчезнат. Това започва да се променя и тенденцията е всички тези изчисления да се случват не локално, а в облака на го­леми клъстъри от сървъри. Което пък ще позволи на игрите да са много по-впе­чатляващи отсега, световете да са по-големи, а броят на играчите да е в пъти по-го­лям. Вкъщи ще е само кон­тролерът и устройството, през което се осъществява връзката с облака и с теле­визора. Още не сме там, но това е бъдещето.

По третата линия попадат нови устройства, които пре­доставят възможности иг­рачът да преживява игрите по нов начин – виртуална и добавена реалност. Това може да доведе до ка­чествен скок на начините как играем, какво озна­чават за нас игрите, как общуваме с други играчи и т.н.

– Започнали сте в Ubisoft като 3D худож­ник. Трудно ли беше да станете мениджър?

– Да, започнах като 3D художник. Това е нещо, което винаги ми е било страст. Научих се сам в университета – първо беше хоби, после сред­ство да се издържам като студент и в един момент трябваше да избирам дали да си завърша док­тората, или да се занима­вам с това. Казах си: док­торатът ще почака, сега ми се правят игри. Така започнах и в Ubisoft.

Що се отнася до ме­ниджмънта, това беше едно от най-трудните неща за мен и ни отне близо две години – на мен и неудовлетворението ми от промяната. Защото в индустрията ме доведе желанието да правя игри с ръцете си, да виждам крайния резултат на това, което съм създал, макар и виртуално. И в продъл­жение на години ми липс­ваше до момента, в който не осъзнах, че мениджър­ската работа също е мно­го творческа. Тя изисква много сериозно ниво на импровизация и намиране на решения извън стандарт­ната кутия с инструменти. Защото индустрията ни е такава, а и спецификата на средата, в която оперира­ме в България, вкарва един допълнителен фактор на трудност в цялата ситуация. В един момент главата ми превключи и започнах да се чувствам по-добре в тази си роля.

– Сещате ли се за едно трудно решение в досегаш­ната си кариера?

– Такива неща се случват непрекъснато, но най-труд­ните ми решения досега винаги са били свързани с прекратяването на даден проект. Работили сме, вло­жили сме усилия и надежди, намерения, и в един момент трябва да дръпнем щепсела по съвсем обективни при­чини. В зависимост колко време и усилия са вложени, понякога дори е било леко сърцераздирателно за всич­ки ни.

– Ако можехте да се вър­нете, бихте ли променили нещо в кариерата си досега?

– Предполагам, че ще прозвучи много арогантно, но мисля, че не. Стигнал съм дотук след много големи криволичения – това, което съм учил, няма нищо общо с това, с което се занимавам, работил съм какво ли не през годините. Но това екс­периментиране постепенно ме е довело до мястото, къ­дето се чувствам най-поле­зен и най-добре. Тези кри­воличения са ме обогатили като човек.

– Коя е любимата ви игра?

– Без съмнение поредица­та Fallout, която продължа­вам да играя с удоволствие.

– Има ли такова нещо като баланс между лично и работно време?

– Успял съм да намеря ня­каква форма на разпределе­ние и разделение на двете. Един ден може би ще стане и баланс. Но намирам дос­татъчно време за живота си извън офиса. Имам няколко различни хобита и интереси, които ме държат ангажиран.

– Остава ли ви време за игри за удоволствие?

– Играя почти всеки ден, но има и дни, в които не ис­кам да виждам никакви ек­рани.

– Имате ли любимо бизнес четиво?

– Да ви кажа честно, не съм мениджър по образование, работата ми по-скоро беше въпрос на чисто персонална еволюция. Нещата, довели ме дотук, са от по-различни сфери – история, психология, международни отношения, изкуство и т.н. Те са офор­мили мисловния ми процес и по-скоро търся вдъхнове­ние в тях.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Проф. д-р Мира Кожухарова със страшни данни за грипа у нас (ВИДЕО)

Публикувано

на

Грипът е заболяване, което винаги може да ни изненада. Той е непредвидим. Малките деца често се разболяват, но при тях по-рядко се наблюдават усложнения и смъртни случаи. Тежките форми на грипа са при възрастните хора. Понякога усложненията се развиват за часове”, заяви в студиото на „Здравей, България” експертът по епидемиология Мира Кожухарова.

По думите й грипът причинява повече смъртни случаи, отколкото са ни известни. Тя допълни, че когато се преценява дали да бъде обявена грипна епидемия, се гледа броят на отсъстващите, а не колко души са с грип.

„Прегледах данните на Националния център по заразни и паразитни болести и ми направи впечатление, че в някои от регионите забавят обявяването на епидемията. Страната ни е в епидемично състояние. Трябва да се следи ден по ден нивото на заболеваемостта”, каза още Кожухарова. Според нея пикът на грипа в голяма част от областите се очаква да бъде тази седмица, след което броят на болните трябва да намалее.

  

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ