Кметът на Банско Георги Икономов: Как да сме готови за новия сезон без втори лифт и без нови писти???

Няма да вдигаме отново шум за кабинката. То вече не едо шума. Шум вдигахме 8 години и какво се промени!?

Георги Икономов е кмет на община Банско от 2011 г. Един от приоритетите на екипа му е превръщането на курорта в целогодишна туристическа дестинация. По професия е икономист, завършил е специалност „Счетоводство и контрол“ в УНСС. Между 2009 до 2011 г. е депутат в 41-то Народно събрание. Преди това, между 2007 и 2009 г., е председател на Об­щинския съвет в Банско. Един от най-иновативните градоначалници, за което доказателство са множе­ството награди, които пе­чели общината. Разгова­ряме с Георги Икономов за очакванията, подготовка­та, проблемите, разочаро­ванията и надеждите му преди новия зимен сезон.

– В кон­ди­ция ли е об­щи­на Банско в навечерието на новия зимен сезон?

– Всяка годи­на ме питате дали сме готови за сезона. Винаги казвам гото­ви сме. Сега обаче ще ви изне­надам – не, не сме готови. Защото и тази зима по­срещаме без вто­ри кабинков лифт. Без нови писти. Как да сме готови? Това е основното за Банско. Другото – инфра­структу­рата е съвсем прилич­на, ули­ците и зелените площи са в до­бро със­тояние, хотелите и ресто­рантите са на ниво. От­там насетне единстве­ното, което ни липсва, е втората кабинка. И пак влизаме в позната ситуация – проле­тта, лятото и есента се за­бравя всичко. Идва зимата, пристигат хората, открива­ме сезона и се започва пак с огромни опашки, пак не­доволство. Затова не съм доволен въобще! Другите неща са рутинни и си вър­вят – готови сме, техниката за снегопочистване я има­ме, едва ли ще ни изнена­да нещо в това отношение. Техника за снегопочистване има и концесионерът, той си чисти неговите територии. Сняг вече се прави с оръ­дията по пистите, защото е студено. Нищо по-различно от друга година, в това отно­шение сме напълно готови. С полицията комуникираме всеки ден по отношение на сигурността.

– Ще вдигате ли от­ново шум за ка­бинката?

– Не. Аз лично не. То вече не е до шума. Шум вдигахме 8 години и какво се про­мени!? Преди дни мина засе­да­ние­то на петчленния Върховен ад­министративен съд. Сега да видим какво решение ще излезе. Самият факт, че през всички тези години има някакво различно тъл­куване на това дали трябва да има екологична оценка или не трябва да има така­ва, на това разрешено ли е ново строителство или не е разрешено…Това означа­ва, че в крайна сметка нор­мативната база не е точна, конкретна и категорична. Затова за мен трябва да се тръгне пак отгоре – прави­телството да каже искаме ли да развиваме зимните спортове или не, ако искаме да ги развиваме, трябва да се промени Законът за за­щитените територии така че да бъде категорично в тази посока. Да се казва ясно и безапелационно разреша­ва се строителство на нови спортни съоръжения. Да се промени Законът за горите, където трява да отпаднат тези разпоредби, недооб­мислени според мен, огра­ничаващи, при които трябва да сменяш начина на трайно ползване за писти, за стъл­бовете на кабинката, трябва да се промени Законът за околната среда, където ясно да е написано, че Планове за управление на паркове – национални и природни, трябва да имат екологична оценка, ама да е категорич­но. Или пък да се запише, че не трябва да има. Но не това да е въпрос на тълкуване от страна на съдилищата и всеки да си мисли, че е прав. Както ние си мислим, че сме прави. Зелените също се мислят за прави и се полу­чава един безконечен спор. Но това нещо, за да се реши, просто трябва да се внесе в парламента и да се вземат решения в едната или в дру­гата посока и да се прекрати с тези клатушкания толко­ва години наред. Аз затова вече не вземам отношение по тази тема за втората ка­бинка, каквото реши съдът, това ще направим. Призо­вавам бизнеса да инвестира в летни атракции. Това е по тази тема.

– Има ли ръст на летния туризъм в последните годи­ни?

– Много добре върви, има много туристи, фестивали­те дават своето отражение. Планината също, голф ком­плекса, който е близо до Банско, СПА туризмът, даже и морето в Гърция дават прекрасни условия Банско да стане страхотен летен ку­рорт.

– Банско печели много на­гради, няколко години наред и тази за най-евтин курорт. Това радва ли ви?

– Знаете моето мнение по тази тема, това не е рекла­ма, това е анти­реклама. Ние бъл­гарите пак сме един фе­номен. Когато кажем, че сме най-ев­тин ку­рорт, тогава казваме, че при­вличаме само най-евтините туристи. Но пък идват тук и казват, че е скъпо в Банско. Какво искаме в крайна смет­ка – да е евтино или да е скъпо? Аз моето мнение съм го казал – искам Банско да е скъпо. Предпочитам Банско да не е курорт за всякакви туристи от всякакви народ­ности, Банско да не може да си го позволи всеки, казвам го напълно отговорно, но така че, идвайки в Банско, цените да са високи, но и услугата, която се предла­га тук, да бъде на световно ниво. Т.е. туристът да не спи за 40 лева, защото, ако спиш за толково, то такава нощув­ка, условия и обслужване ще получиш. Като спиш за 140 лева, то обслужването ще е далеч по-различно.

– С по-високи цени ще се вдигнат ли и заплатите на персонала в бранша?

– Да, разбира се, тогава ще се вдигнат и заплатите. Защото няма как да даваш високи заплати, когато пред­лагаш ниски цени. Трябва да се тръгне отнякъде. Всеки иска високи заплати. Обаче да не се пипат цените. Дори протестите, ако ги погле­днем сега, протестираме, че искаме високи заплати, в същото време искаме да свалим цената на бензина. Добре де, но в този бензин има акциз, ДДС и данъци. Като свалиш цената, ти тряб­ва да свалиш акциз и данъ­ци, но така постъпленията в бюджета стават по-малко – по-малко пари за пенсии, социални плащания, здраве­опазване, образование. Тове е един навързан механизъм.

– Туристическият бизнес единен ли е за въвеждане на минимални цени на но­щувките в Банско?

– Те се опитаха да въведат минимални прагове, но ско­чиха други браншови органи­зации, казаха, че не е добре, даже и КЗК се намеси, че не било нормално да има мини­мални цени на нощувките, което за мен е и така, и не е така. Давам пример – има минимални цени на таксита­та, които се опре­делят от общин­ските съвети, има ми­нимални хонорари на нота­риусите, които се опреде­лят на база ма­териален интерес. Регула­ция има и в други сектори. Защо да няма и тук? Но тук аз си мисля, че няма да е дос­татъчно ефективно, защото туристическата услуга не е само нощувка. Може някой да даде висока нощувка на туристите, но в същото вре­ме да даде безплатни услу­ги като СПА, закуска и така нататък. Друг може да даде ниска нощувка, но като вле­зеш в този хотел и започнеш да си плащаш другите услуги на двойни цени, то е същото. Не е само един механизъм, който да урегулираш. Това е трудното на тази регулация в туризма. За мен единстве­ният вариант е да се разбере самият бизнес, представите­лите му да си стиснат ръце­те, да направят цените висо­ки и да оцелява този, който дава най-добрата услуга. Но дали ще го направят, това е друг въпрос. Ще има и друг плюс – в момента единстве­ната кабинка не може да поеме всички туристи, чака се с часове на опашки. Като се вдигнат цените, тогава постепенно ще се отсеят и туристите, те ще намалеят, в което няма нищо лошо. Не е нужно в Банско да има 15 000 туристи при положение, че не може да ги поеме ски зоната. Нека да са 10 000 ту­ристите, да са по-спокойни в ски зоната, но да плащат колкото за 15 000 туристи. При това положение някои от хотелите ще отпаднат, някои от ресторантите ще отпаднат, защото няма да предлагат качествена услу­га.

– Бетонът вече не драз­ни толкова много гостите на града, зеленината взема връх. Как го постигате?

– Имаше лоши години, в които се чупеше, късаха се цветята. Сега това намаля. В момента се садят лалета, те­менужки. Това е най-евтино­то и най-лесното, което може да направи всеки кмет. С ми­нимални пари можеш да на­правиш облика на един град съвсем различен, да подре­диш тротоара, да направиш озеленяване, капково напо­яване, да ги поддържаш, да ги косиш. Това не изисква много финансов и кадрови ресурс в сравнение с други тежки дейности. Всеки гост се впечатлява от зеленината и чистотата. Може би тези два компонента са най-ва­жни за един град, като ви­диш зеленото и цветята мо­жеш да не обърнеш толкова внимание на лошия асфалт или на някой друг кусур.

– Нови проекти готвите ли за развитието на курорта?

– Главният архитект се оп­лаква, че имам толкова идеи и проекти, че сигурно 10 го­дини няма да ни стигнат, за да ги завършим. Искам да си завършим улица „Пирин”, защото това не е просто една улица, а представлява връзката на стария град, на центъра, с туристическата зона. Това нещо, докато го нямаше, докато не същест­вуваше и улица „Гоце Дел­чев”, туристите си оставаха горе в туристическата зона. Някои от тях даже не знаеха, че има център в Банско, ми­слеха, че е горе. Сега с тези улици ще слизат долу, което ще оживи допълнително гра­да ни през зимата, не само през лятото. Довършването на улица „Пирин” си остава ключово.

Друг важен проект е въз­становяването на дървения мост, който бе отнесен пре­ди две години. Направихме отличен проект за моста, той ще бъде от ковано желязо, ще бъде прекрасен, но за да го сложим, трябваше да съ­берем река Глазне, защото това навремето е било краят на стените. А там винаги се получава фуния, отделно от това там липсваше и стена. Затова сега ние ги правим успоредни. Правим стените, монтираме моста, отделя се място за една улица, която ще стига в ски зоната, не е като да въртиш през от дру­гата страна на реката, а оти­ваш директно горе. Там ще е еднопосочно движение, кое­то ще освободи трафика. По­край стената ще мине много хубав път, който отива ди­ректно в ски зоната. Имаме проект за пространствата около реката, които ще ста­нат невероятен парк. Така че това нещо като стане в своя­та цялост, ще изградим и медицински център, за кое­то ме е срам, защото се про­точи този проект много във времето. Но той ще стане, след като направим улицата и реката. Не можем да стро­им тук, преди да „подпрем” реката. Тук ще стане нов квартал с различна визия. Другото, което ще напра­вим, е околовръстният път, който скоро ще започнем да строим, скоро ще обявя про­цедурата. От входа на град Добринище до хотел „Танне” ще е този път. Вече няма да се налага да влизат в града туристите, които идват от Гърция, за да отидат към ски зоната, а ще минават по новия път и ще стигат до ски зоната. Новата и модерна детска градина, чието стро­ителство вече започна, ще довършим и догодина ще я открием. 4 улици имаме да ремонтираме по Програ­мата за селските райони. В двора на Горския техникум ще осъществим една стара моя идея, че техникумите и пространствата около сгра­дите не ги използваме функ­ционално. Огромни дворове, които вече са полуразруше­ни, никой не спортува там. Затова сме направили един голям проект за двора на техникума с футболни игри­ща, тенис кортове, с трибу­ни, който да се превърне в един спортен комплекс. Ще се ползва и от учениците, и от жителите на Банско. Езе­рото в градския парк, което ще завършим, ще даде за­вършек на целия ремонт на парковата зона.

– Ще довършите ли во­дния цикъл и в източната част на града?

– Другото много важно е да си довършим водния ци­къл. Да се реконструира во­допроводът в югоизточната част на града, ВиК-мрежата там не бе обхваната от во­дния цикъл. Да се направи проектиране и да решим и този проблем. За да вър­ви един курорт, е нужно да му подсигуриш вода и ток. Инфраструктурата отгоре е лесна – градинки, цветя, площадки. Газификацията също е важна, нещата там се движат в добра посока.

Правим екологична оцен­ка на всяко нещо, за което се спомене, че трябва да има. Ще я правим за футболни игрища, които са в началото на Банско с един буферен го­лям паркинг, така че догоди­на като стане, ще преценим дали да е публично-частно партньорство или изцяло частна инициатива.

Част от бившата казар­ма се оформи като малка индустриална зона. Там в момента старите халета ги наеха фирми, които правят незамърсяващо производ­ство, удобно им е, защото е по-отдалечено, има охрана, всичко е заградено. Голяма част от района ще си ос­тане така, а друга част ще отделим за изграждането на спортна зала, но чакаме инвеститор. За мен, може и да греша, но мнението ми е, че не цялата спортна инфраструктура трябва да бъде общинска. Най-лесно е да го построиш, но после поддържането, експлоати­рането са сериозни разходи. Ние сме богата община, ще ги поемем, но ако седи праз­на една зала, за какво ти е? Трябва да я изпълниш с жи­вот, трябва човек специално да се занимава с това нещо, въпрос на мениджмънт, на реклама, ние нямаме този капацитет.

– Намерихте ли решение на проблема с недовърше­ните постройки?

– С недовършените хоте­ли спрях да се боря вече. Нямам идея какво ще се случва с тях. Няма разбира­не от страна на държавата. Макар че част от тях се пра­вят. Мисля, че ако все пак ни огрее втората кабинка и тя тръгне, то тези хотели ще се завършат, гаранция давам за това. Ще се вдигнат це­ните на имотите. Само ме е страх да не стане кръговрат пак, защото това не може да продължава до безкрайност – кабинка, строителство, кабинка, строителство. При магистралите е същото – един път не се използва дъл­го време, но кога­то го направиш магистрала, в началото е по-ре­хаво, след 2-3 години и на ма­гистралата става задръстване. Пак трябва разшире­ние. В един мо­мент трябва да спре това стро­ителство и да се търсят алтерна­тиви. .

– Негодуват ли кметовете на на­селените места в общината, че не разполагат със свой бюджет?

– Тук такъв проблем няма. Ще дам конкретен пример – Добринище събира около 150-170 000 лева данъци на година – данък сгради, такса смет, данък МПС, а получа­ва около един милион лева. Няма какво повече да кажа по този въпрос, същото е и за селата. Нямаме никакъв проблем с финансирането. Макар че имам и друга тео­рия – всеки има право на фи­нансиране, но ако хвърлиш финанси там, където няма да ти се върнат по никакъв начин, не е икономически оп­равдано. Затова искам да се концентрират финансите тук, в Банско, да стане наистина образцов курорт, да докара повече туристи и от парите на тези туристи да прехвър­ляме към селата. Вкарвайки по 1 милион, например в се­лата Обидим и Кремен, как­во ще ни върне това?! Нищо. Един милион инвестиция в Банско обаче ще ни върне много повече.

Мария Благоева