Бранимир Митов, директор на Драматичен театър „Проф. Енчо Халачев“: Да живее Театъра! В името на Публиката! В името на Бъдещето!

Представяме Ви един наш приятел. Човек с който работим от години и който ние подкрепяме, защото знаем, че младите хора в България, които могат, трябва да бъдат подкрепяни.

– Вече не сме толкова млади.

Да. Прав си, но пък сме готини! Да почнем първо със семейното щастие. Твоето момиченце стана на две години.

– Да. Събитието беше на 04.11.2018 г. Щастие и купон до зори. Имаше много гости. Стоварихме цялото осветление и озвучаване на театъра. Дискотеки. Подаръци. Въобще купон голям.

Предполагам, че е било много яко защото в крайна сметка ти и Пролет забавлявате всички деца от детските градини. Когато има представления и театрални неща вие сте там. Тя е една щастливка с такива родители.

– Да. Тя не само е щастливка, но и вече участва в представления. Наложи се един ден да не ходи на ясла и дойде с нас, и игра представление. Взе дейно участие. Плюс това, това дете е на сцената още от утробата на майка си. Беше на седем месеца когато игра на „Арт Емона“ с Весо Кавановски едно представление на Чехов „Печелившият билет“ и се премяташе в корема на майка си, докато майка и се покланя на сцената. Така че тя е човек на изкуството. Предполагам че ще стане такава или поне ще има добро отношение към театъра и към това, което правят нейните родители.

Какво ще ни разкажеш за „Нощта на театрите“?

За пета поредна година правим в Симитли „Нощта на театрите“. Една инициатива, която е страхотна. Тук е момента да благодаря на ръководството на община Симитли и кмета Апостол Апостолов, който абсолютно обезпечава цялото събитие. Входът за всички представления  беше безплатен. Стотици зрители не спираха да пълнят залата на читалището и с бурни аплодисменти да засвидетелстват любовта към театъра. Читалище „Св. Климент Охридски“ Симитли, Драматичен театър „проф. Енчо Халачев“, Театрална школа ,,Ер малък“ и Театрална школа към НЧ „Св.Климент Охридски“- гр. Симитли, Театър „А“ и Агенция „Фъри“ направиха Симитли едно от най- предпочитаните места за прекарване на почивния ден миналата събота. „Приказка от цветната леха“, „Ревизор“, „Не се гаси, туй що не гасне“, „Съботна езда“, „Домът на Бернарда Алба“ бяха уникалните превълпащения на актьорите пред публиката в нощта на театрите. За пореден път ние станахме неразделна част от голямото театрално семейство на България. Във време на национални терзания в хората „Не се гаси, туй що не гасне“, в лицето на малките актьори на Симитли заявиха по текстове на Вазов и много други, „Да живее България“ и ни накараха да се „ВОЗВИСИМ“. „Съботна езда“ беше комедията, която всеки има нужда да гледа и да се замисли над семейните отношения и да се засмее над глупавите решения на семейните двойки. „Домът на Бернарда Алба“ ни остави без дъх, уникалната игра на Драматичен театър „проф. Енчо Халачев“ замрази дъха на хората в залата, които я бяха препълнили, за честта на семейството и ценностите,които не трябва да бъдат погазвани говориха актьорите, които сложиха и края на нощта на театрите в Симитли след 12 часа храна за сетивата. Плюсът който имахме е това, че там залата на читалището е отоплена. Тоест имахме една уютна, топла и чиста зала. Работим прекрасно с община Симитли. Прекрасно работим с читалището в гр. Симитли. Получи се нещо много хубаво, защото целият ден всички бяхме заедно. Правим театър, правим изкуство и всички сме много щастливи от този факт. Аз искам да обърна внимание на нещо друго. Радостен съм да кажа, че имахме възможност да обезпечим тези събития чисто като технически възможности. Тоест това бяха пет различни представления, които ние още от четвъртък започнахме да строим осветление и звук. Пет различни представления с пет различни осветления. Някои от тях са с много сложна музикална среда. Имаме мултимедии. Така че стигнахме дотам и аз твърдя, че може би от София надолу посока Петрич /Югозападна България/ сме театъра с най-добрата сценична техника. Плюс това ние разполагаме и със сцена, която ние можем да монтираме навсякъде. Във всяко едно читалище в България. Можем да излезем на която и да било поляна, за да играем театър. Можем да я качим и в гората тази сцена. От тази гледна точка аз съм много щастлив…

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!