Етнологът доц. Недин от ЮЗУ: Хелоуин не застрашава българската традиция

Къде е българската тра­диция в навечерието на Деня на будителите и хрис­тиянската Задушница на фона на Хелоуин.

Това е темата, която въл­нува много хора, споделяй­ки постове в социалните мрежи. Голяма част от об­ществото – предимно мла­дите, се маскират и празну­ват, а други казват „НЕ на Хелоуин!“.

Има ли обаче български еквивалент на западния празник и от какво се стра­хува българинът – говори доц. д-р Илия Недин – пре­подавател по етнология и българска фолклористика в ЮЗУ. Той е ръководител на катедрата по „Етнология и фолклористика“ във Фи­лологическия факултет от дълги години.

– Кой е българският Хело­уин?

– Защо трябва да търсим непременно български екви­валент на Хелоуин – парале­ли няма. Това всъщност не е само американски, а келт­ски празник. Произходът му е ирландски, свързан с древните келти, които почи­тат настъпването на новата година. Но ако трябва да правим паралел, ние също си имаме Нова година – на първи януари по нов стил (по стар стил 14. януари). Тогава излизат сурвакари, василчари и всякакви мас­кирани групи, но те не са кукерите. Защото те излизат на „чист понеделник“ – на първия ден след Великден­ските пости. Цялата тази маскарадна обредност в началото на новата година напомня англо-скасонския Хелоуин. Той днес е доста комерсиализиран, но това е част от съвременната гло­бална култура на консума­торското общество.

– Възможно ли е подобен празник да размие българ­ските традиции?

– За мен няма притесне­ние дали празнуването на Хелоуин намалява и дали се увеличава честването на българските празници. Културите винаги са общу­вали. Културните контакти са откакто свят светува. Хо­рата общуват и дори Иван Шишманов – нашият голям основател на академичната етнология в България, е пре­дупредил: „Нашата култура не е уникална, не е необходи­мо да търсим някаква уни­калност, специфичност, коя­то да бъде толкова различна от другите.“ Той е бил последова­тел точно на тази теория на културни­те контакти и взаимство.

Такива празници като Хелоуин са с проме­нена функ­ция, защото днес се тър­си забава­та, търси се маскарада, веселието, не замърсяват българска­та традиция. Не трябва да бъдем край­ни пуритани с опасение, че нашата култура ще бъде за­тъмнена.

На Запад църквата се е оп­итвала да затъмни този ези­чески ритуал като въвежда точно на 1. ноември деня на Вси светии, а Вси светии в православния свят се почи­та в първата неделя след Петдесетница – тоест в къс­на пролет.

На втората неделя след Петдесетница пък се почи­тат всички български све­тии. Докато западната църк­ва измества празника точно на 1. ноември с цел ако може този „езически празник“ да бъде прекъснат.

Днес Хелоуин се празну­ва основно от младежите и децата. Но за кое дете не е приятно да се облече и мас­кира, но не сам за децата. Виждате днес колко активна е маскарадната обредност във всичките ѝ форми. Виж­даме навсякъде кукери, но така наричаме всеки ритуал, свързан с маскиране. Куке­ри обаче е традиционното название на маскарадност в Тракия и Странджа.

Така или иначе човек има интерес към маската – към действието, или както Ра­ковски го нарича – „лице­действието“. Отделно, че в градската култура има мно­го форми на маскарад.

– Защо точно с маската се гони злото?

– Хелоуин не гони толкова злото. Самата семантика на празника е свързана с вя­рата на древните келти, че на 31. октомври срещу 1. но­ември – това е тяхната нова година, се нарушава грани­цата между света на живите и света на мъртвите и души­те на мъртвите идват да се вселят в живи тела. По тази причина хората са угасвали всякакви огньове, обличали са се в кожи и рога, за да си придадат колкото се може по-грозен и уплашен вид, така че да избегнат душите на мъртвите да им вземат живите тема. Така възниква Хелоуин.

В българската традиция такава страшна образност не пъди толкова, отколкото събужда земята, природата за настъпващата нова аг­рарна година. Тя е свързана по-скоро с идеята за плодо­родието. Елемент на уплаха има – пример са станчина­рите, които вървят по улици­те и подгонват децата, за да ги уплашат малко. Но и това е по-скоро свързано с весе­лието.

Днес ние имаме паралели на равнище сезон със запад­ния Хелоуин, защото ако там на 1. ноември е Вси светии, а на 2. – почитат душите на мъртвите, то при нас на 3. ноември (съботата преди Архангел Михаил) е Архан­гелова Задушница. Тоест ние също влизаме в един период от календара – в се­зон, който е силно свързан с почитането на мъртвите. Във фолклорната традиция някога е имало вълчи дни, например. Повечето от тези дни са свързани със забра­ни какво да се прави, което издава едни следи на влия­ние на традиция за почита­нето на мъртвите.

– От какво се плаши бъл­гаринът?

– В миналото, ако говорим за християн­ската тради­ция, която не бива да я бър­каме с етич­ността, са се страхували от сатаната. В селската пред­модерна кул­тура хората са се страхували от вампири, караконджули, върколаци, са­модиви също. Това е една много бога­та област във фолклора, свързана с представите за демонични­те сили. И ес­тествено всяка култура си има свои предписа­ния как да се справи с тези сили. Хората са знаели, че до първи петли не е било ху­баво да се излиза навън, за­щото тогава обикалят демо­ничните същества. Или пък повреме на поганните дни родилките не трябвало да излизат след залез слънце, да не оставят на просто­ра изпрано бельо.

– В какво вярват мла­дите днес?

– Направи ми впечат­ление, че сред младите се повишава суеверие­то.

Мисля, че това се дъл­жи на демократичното време, в което живе­ем. Преди хората бяха формирани в някаква атеистичност за добро или лошо. Такова беше възпитанието. От друга страна забелязваме как църквата се опитва да контролира нещата, но не в полза на фолклор­ната култура.

Всичко, което не е по канона, е определя­но като езическо, но в днешно време е абсурдно да говорим за езичество. Колкото и една църква да се бори срещу определи об­реди и празници, винаги ще има конфликт между фол­клорното и каноничното. Но няма победител!

Вестник “ Топ Преса „