Андрей Новаков: Каузата ми като евродепутат е една – България!

Андрей Новаков е бъл­гарски политик от партия ГЕРБ и евродепутат в гру­пата на Европейската на­родна партия (ЕНП) от 2014 година. При встъпването си в длъжност е най-мла­дият член на Европей­ския парламент и един от най-младите в историята на институцията. Лауреат на класацията на списа­ние „Форбс“ „30 под 30“ за най-успешни млади хора в Европа, категория „Поли­тика“. Създател е на пър­вата българска програма на ЕС A.L.E.C.O. Избран е за главен преговарящ по ос­новния регламент за Евро­пейските структурни и ин­вестиционни фондове след 2020 г. С него разговаряме за бъдещето на България в ЕС, за политиката на сбли­жаване, за финансирането по европейските програми.

– Г-н Новаков, какво да оч­аква България в следваща­та многогодишна финансова рамка?

– Искам веднага да под­чертая, че 10% е намаление­то в политиката за сближа­ване в Европейския съюз, но за България има 8% увеличе­ние. За да разясним всичко, което се прави в Брюксел, проведохме разяснителна кампания в страната ни за бъдещето на ЕС след 2020 г. Благодаря на хората, които взеха участие в тзи срещи, ще вземем предвид техните идеи и предложения. Това, което е важно да се каже е, че тези митове, че след 2020 г. средствата за България ще бъдат намалени или спрени, не са верни. За България се очаква увеличение с около 2 милиарда лева спрямо това, което имаме в момента.

– Една от целите Ви е да се опростят механизмите за достъп до европейски сред­ства? Ще успеете ли да я по­стигнете?

– Това зависи не само от мен, разбира се. Най-напред трябва да се научим да го­ворим на разбираем език с хората. Да ползваме раз­бираеми думи. Стратегията, която пишем за бъдещето на структурните инвестицион­ни фондове, ще я напишем като визионери, а не като чи­новници. Кандидатстването за европейски проект тряб­ва да е лесно като да си по­ръчаш кафе. Като отвориш един регламент, той трябва да е лесен за четене като вестник. В противен случай хората с право казват: Пред­почитаме да отидем в банка­та да теглим заеми, а не да се зани­маваме с вашите дъл­ги и сложни процедури.

– Има­те ли кон­кретни ис­кания към бъдещата финансова рамка?

– Едно от моите пред­ложения е първо да увеличим средствата с 12% по Ко­хезионния фонд – от 41 милиарда до 46-47 ми­лиарда. Второ – значително опростяване на политиката. Много често носим критики, че тежката администрация и бюрокрация идват по време на проверките и контрола. Ето защо аз предлагам да подкрепим усилията на ко­мисията по отношение на опростяването. Ако някой реши да проверява даден бенефициент, първо трябва да провери всички докумен­ти, които вече са подадени по електронен път и да не безпокои бенефициента. Ако и след това има някакви въ­проси, да отиде при Управля­ващия орган. Чак след това да се отиде при дадения бенефициент. Предлагам контролът да бъде базиран на риска. Сега има случаи, в които пет институции едно­временно проверяват даден бенефициент. В такава ситу­ация трудно се работи в нор­мален ритъм. Не бива обаче да има никакви компромиси там, където се правят злоу­потреби. Но има и куриози – търси се отговорност от бе­нефициент, тъй като синият цвят на знамето не бил точ­но толкова син, колкото са преценили проверяващите.

– Ще се стигне ли до пре­дефиниране на понятието „Селски райони”?

– На практика 800 000 бъл­гарски граждани не могат да ползват тези средства. Въ­прос на дебати е да се търси промяна в тази посока. Да­вам пример – в момента се­лата в община Благоевград не могат да кандидатстват за европейски средства по Програмата за селските ра­йони. Вслушваме се в съ­ветите на хората, в техните потребности. В момента е недопустимо партньори по трансграничен проект да ремонтират път между две погранични общини от двете страни на дадена граница, както и да се ремонтира гра­ничен пункт. А това е от пол­за на местните общности.

– Демографията ще бъде ли сред критериите за фи­нансиране?

– По отношение на селски­те райони вкарваме нався­къде демографията, така че да бъде един от допълнител­ните критерии, които дават преимущество на такива населени места. В противен случай ще ги обречем на прекалено малко ресурс, а те имат нужда от много. В мо­мента има механизъм, но се нуждае от подобрение. Мо­ите надежди са свързани с това, че тази обратна връзка идва в точния момент. Така че от 1 януари 2021 г. да има нов подход и нови критерии за селските райони. Остава да видим възможностите с експертите от Европейската комисия и Европейския пар­ламент, да направим някак­ва оценка на въздействието. Мисля, че може да се постиг­не по-добра позиция. Особе­но за регионите, които тежко страдат най-много от демо­графията.

– Съвсем наскоро по Ваша инициатива стартира пър­вата българска мрежа за села и градове – Selovoditel. Защо я създадохте?

– Selovoditel е интернет платформа, която вместо профили на хора разпрос­транява профили на българ­ски села и градове. Акцен­тът е поставен върху селата, тъй като отдалечените и сел­ските райони са най-често засегнатите от процесите на обезлюдяване. Броят на обезлюдените населени места се увеличава непре­къснато, което от своя стра­на е проблем, засягащ цяла Европа. Българските села притежават изключително голям потенциал, който към момента остава неразкрит.

Интернет платформата има за цел да рекламира българските селища из цяла България, Европа и САЩ. Чрез изключително опро­стен графичен модел всеки профил на селище показва неговите най-силни страни и определящите фактори за бъдещи посетители, туристи и инвеститори. Платформа­та е напълно безплатна и всеки може да създаде про­фил на избрано от него бъл­гарско селище. Тя е достъп­на на сайта www.selovoditel.andreynovakov.eu.

– Възможно ли е да има „сърдити” държави, които внасят повече в ЕС, а полу­чават по-малко?

– Крайно време е да раз­венчаем и този мит – че има държави, които внасят по­вече и получават по-малко. Тази политика е от полза на всички в ЕС. Защото тогава, когато ремонтираш една болница в България, виж­даш, че оборудването вътре е дошло от Франция, Герма­ния, Великобритания. Част от парите по този проект са отишли в държава, която е с висока вноска. Когато по­строиш високоскоростна жп линия, по нея се движат френски или немски влако­ве, парите пак се връщат в тези държави. Статистиката сочи, че от едно евро 70 ев­роцента се връщат в държа­вите, които дават най-много. Няма как да си богат с беден комшия. Твърде елемента­рен и плосък е подходът чис­то аритметично да се пре­смята кой е дал повече и кой е взел повече

– Кое е най-ценното за Вас като част от Европейския парламент?

– Най-ценното за мен е, че мога да защитавам и да се боря за моята кауза – Бъл­гария. За четвърта поредна година България ще има място на преговорите на ев­ропейския бюджет за 2019 г. Радвам се, че ще бъда там. България има място и на масата и на преговорите за цялата финансова годишна рамка и средствата за ко­хезия, където съм съавтор и вносител на регламента, а по-късно и преговарящ. Искрено вярвам, че този път ще съумеем да вземем най-доброто, което се пред­лага от ЕС. 1200 евро на чо­век влизат в България. 80% от публичните разходи се правят благодарение на ЕС. Трябва да сложим веднъж завинаги точка и на въпроса България печели или не от членството си в ЕС. Цифрите казват всичко и дават кате­горичен отговор – страната ни печели, и то много.

Мария Благоева

Вестник “ Топ Преса „