Георги Витанов, живата легенда на киното в Югозапада: Преди цялата интелигенция се изсипваше в киносалона, а сега… Чак ми е болно! (ВИДЕО)

– Скъпи зрители на Топ Преса, ние вир­туално ви караме на доста места, този път ще ви закараме на кино, намираме се в киносалона на град Гоце Делчев, ще ви запознаем с един ис­тински кино ветеран, кино механик Георги Ви­танов. Тук е и нашият поет известен за цял Гоце Дел­чев за региона защо не и за страната Ангел Каравчев, благодарение на който се случи тази среща. Ангеле, идеята беше твоя!

Искам да поздравя наши­те съграждани и да пред­ставя този човек Георги Витанов, защото това е чо­векът, който 48 години рабо­ти в киното и се е превърнал в една истинска жива леген­да, хора от селата от града и от цялата околия са минали през него когато им е късал билетчетата или им е пускал филмите но най добре нека го оставим сам да говори за професията си която прак­тикува още от средата на миналия век, за мен е чест да изслушам и да ви пред­ставя Георги Витанов.

– За нас също е чест, гос­подин Витанов, благодаря, че приехте нашата покана, нека да разчупим нашия разговор и да започнем… Ангел Каравчев спомена една цифра, която мен ме респектира – 48 години от­даден на киното.

– За­почнал съм от 68 го­дина да работя в киното, най на­пред бях в Кова­чевица, Горно Дряново, започнах тези ки­нопрожекции с 16-милиме­трови киномашини, прена­сяхме ги от едно село в друго връщахме ги и пак и пак някъде 68 – 69 го­дина мно­го гледаха филмите Бродяга, Господин 420, Двете ваксаджий­чета, ей та­кива. После пускахме и много съ­ветски фил­ми, имаше един много хубав – Застава в плани­ната, хората ги гледаха с интерес, там изкарах една година, после дойдох в Гоце Делчев, започнах работа на 11 март, после ме изпратиха в Брезница, Корница, 10 го­дини бях там.

– Тогава държавно пред­приятие ли си е имало?

– Имаше си държавно предприятие Кинефикация, имаше и ДП Разпростране­ние на филми, ние държавна кинефикация Благоевград плащахме наем за разпрос­транение на филми, 10% се плащаше наем на селата, 20% процента на градове­те. Завърших една година училище в София, после ме взеха войник, там също про­жектирах в отделението в Самоков

– С една дума от малък обичаш да се занимаваш с прожектиране на кино!

– После вече, като се увол­них, веднага ме викнаха тук, управител беше Гавалюгов, тогава дойдох, започнах работа и досега не съм пре­късвал

– По колко човека идваха на про­жекция по оно­ва вре­ме, какво беше ки­ното за хората?

– Зали­те се пъл­неха, толкова много хора имаше, че работеха по два­ма касиери, единия прода­ваше билети за днес, а дру­гия за утре, когато пускахме Време разделно, залата се пълнеше, събира около 400 човека, имаше и около 100 правостоящи, на балкона не ни даваха да пускаме, за да не се събори, помня на тоя филм вътре 400 човека, вънка имаше още около 400 чакаха да влезнат на ден влизаха по 1500 човека, а на лятното кино пускахме над 500 човека, където нямаше киносалони като Дебрен, Ореше, носехме си едно платно слагахме го на една стена и пускахме. Освен ки­ното нямаше друго развле­чение за хората.

– Ти спомена за един ку­риозен случай, когато е за­валяло дъжд на лятното кино…

– Отидохме да пуснем кино, беше пълно с народ, имаше над 40 пейки и като завали дъжд, всички от там бягат тук да дойдат, за да продължим прожекцията, ние механиците взимаме филма в едни дисаги, взима­хме лентите, 35-милиметро­ва филмова лента, слагаме на рамото, носим тук, хората вече са влезнали, чакат тук, те бързат да си вземат мес­тата, много пъти се случва­ше така заради дъжда.

– Чувал съм, че тук мно­го хора са започнали своите семейства, карали са на вре­мето гаджетата тук, било е много модерно!

– Така беше, цялата инте­лигенция на града идваше на кино, доктори, попове, учители, докато сега никой не идва, а преди това беше всеки ден, филмът започва­ше от единия понеделник чак до другия и винаги има­ше хора

– Колко струваше биле­тът?

– Билетът беше тук на пър­вите редове 15 ст., по среда­та 20 ст и най-отзад 25, бал­кона също беше 25 ст.

– Какво представлява из­лъчването на една прожек­ция?

– Аз идвах да подготвя филма, той идваше с пощата от София, тук имаше помо­щен персонал и започвам, накачвам го, залепвам ча­стите една за друга, нави­вам го на ролката на ръка и после подготвям другите части, те бяха по 200 300 ме­тра, частите ги лепех една за друга с специално лепи­ло и после пак ги разкач­вах, събирах ги в кутиите и заминаваха някъде за друг град. Първоначално маши­ните бяха с волтова дъга, коксове и ако не стоиш до машината, изгасва и хората започват да викат, като не доближиш коксовете, еди­ния е плюс, другия минус, отзад има шпигел, който от­разява светлинния поток на екрана, светлината минава през кадровото прозорче на екрана, с времето тия коксо­ве отпаднаха, започнаха да внасят лампи от Германия и вече лампата беше по-ста­билна

– А по селата хората как ви посрещаха?

– Аз още като се покажех, всички започваха да викат „ура, ще има кино“, ходех с мотора и с мен карах фил­ма. В Брезница имаше ста­ционарни машини Балкан 1 , Балкан 2, те се произвежда­ха в София, после започнаха да внасят от Чехия, Герма­ния…

– А в селата, които няма­ше стационарна машина?

– После вече ми дадоха джип и ходех с него, товарях машините и тръгвах до 90-та година беше така и после всичко се развали, после Ге­орги Димитров докара едни руски киномашини, пуснах­ме киното тогава в култур­ния дом и вече съм 20 годи­ни при него

– А как е в частния сек­тор?

– Сега върви слабо, в начало­то идва­ха хора, обаче мал­ко по малко започ­наха да нама­ляват, като излезна видео­то, на­маляха, после ДВД като из­лезна, намаляха още, после кабелните телевизии сега и тоя интернет, много ми е бол­но, аз искам да е пълна за­лата, но вече не е така, няма хора.

– Гоце Дел­чев е малък град, фа­ктът, че имаме такова кино, е ня­как си жалко, а Геор­ги Ви­танов има ли любим филм?

– Ху­бавите филми ги гле­дам всич­ките ей сега тоя Рапсо­дията вече три пъти съм го гледал такива филми ги гледам много, после имаше един За­крилника, гледал съм много филми, 10 години бях ръко­водител на киното в Брез­ница, Корница, Лъжница, в ония времена, когато им сменяха имената, киното го пълнеха всяка вечер и там салоните са 400 места.

– Какво бихте казали на хората, как според вас мо­жем да ги върнем към ки­ното?

– Всички са се затворили по къщите и не излизат.

– Имаш ли любим актьор?

– Харесвам всички бъл­гарски актьори.

– На времето как се при­емаше киното?

– Хората гледаха с инте­рес филми като Хитър Пе­тър, Опасен чар и сега идват български филми , ама няма кой да ги гледа, хората за­почнаха да гледат повече фантастика, те пълнят пове­че салоните.

– Сега нека видим с каква машина се прожектира ки­ното…

– Всички филми влизат в сървъра и се записват, а на компютъра има ключ, който не ни ли го дадат от София, не можем да го пуснем, фил­мът е записан, обаче маши­ната е свързана с интернет и трябва от там да ни пус­нат паролата да я вкараме в компютъра, като изтече времето на филма за колко дни е пуснат и филмът авто­матично се заключва, вътре в машината има ксеноно­ва лампа, но всичко се ко­мандва от компютъра, има и вентилатор, понеже самата лампа излъчва много озон, а той е вреден и трябва да се изкара по някакъв начин на­вън. Техниката много бързо се развива в киноиндустрия­та, преди звукът не беше ка­чествен, докато сега е много чист и приятен за ухото.

– Дано с този репортаж накараме хората да се вър­нат към киното, защото според мен е престъпление да не посещаваме киното в нашия град…

– Кино има само в Благо­евград и тук никъде другаде.

– Време е да се събудим и да започнем да идваме на кино, много ти благодарим, че ни направи част от твоя живот, от твоята работа, дано всички се обединим и да се върнем към киното в Гоце Делчев.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене