Датската пивоварна Carlsberg отчете по-високи от очакванията приходи от продажби през четвъртото тримесечие на 2018 г., съоб­щава Reuters. Макар орга­ничният растеж да е по-слаб в сравнение с предходната година, резултатите бяха за­силени от доброто предста­вяне на компанията в Китай.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Carlsberg, третата по го­лемина в света пивоварна след Anheuser Busch InBev и Heineken, заяви, че очаква оперативната й печалба да нарасне с 5-6% през 2019 г., доста под миналогодиш­ните 11%. „Постигнахме до­бри резултати през 2018 г.“, заяви главният изпълните­лен директор Сеес’т Харт, позовавайки се на растежа на приходите от продажби, по-големите маржове на печалба и на­маления дълг. Ръстът на про­дажбите на безалкохол­ните и крафт бирите също подпомогнаха растежа през 2018 г.

Компанията, която е собственик на пивоварните в Шумен и Благоевград, за­яви, че ценовият микс, кой­то показва дали е продала повече от скъпите си бири, е положителен на повечето пазари, най-вече в Китай, къ­дето пласира повече своите премиум марки бира, вклю­чително „Пиринско пиво“. Китайският пазар е воден от международни премиум марки бира, които се прода­ват на два до три пъти по-ви­сока цена от масовите брандове. Харт комен­тира още, че не вижда признаци на забавяне на покупател­ната способ­ност на по­требителите в Китай.

През чет­въртото тримесечие приходите от продажби на компания­та са дости­гнали 13.59 млрд. датски крони (2.13 млрд. дола­ра), което е малко над прогнозата на анализа­торите от 13.51 млрд. крони. Компанията заяви, че ще започне 12-месечна програ­ма за обратно изкупуване на акции за 4.5 млрд. кро­ни. Бордът на Carlsberg ще предложи дивидент от 18 крони на акция, което е малко под очакваните 18.30 крони на акция.

ОЧАКВАНИЯТA

Датският пивовар пре­мина през програма за съ­кращаване на разходите, откакто настоящият главен изпълнителен директор пое управлението през 2015 г., чиято цел е да подпомогне възстановяването на клю­човия руски пазар. Компа­нията притежава марката Baltika, която е лидер на па­зара в Русия с дял от около 38%. Освен това продажби­те й осигуряват около една трета от печалбата на дат­ския производител. Покрай финансовата криза от 2008 г. насам датският пивовар намали персонала си в Ру­сия с една трета. Въпреки това компанията инвестира 12 млрд. долара от 2008 г., като в сумата е включено и придобиването на Baltika.

Докато руският пазар на бира нарасна миналата го­дина за първи път от 2007 г. насам, движещ се от топлото време и от Световното пър­венство по футбол, Carslberg заяви, че е загубил пазарен дял в страната през послед­ното тримесечие, тъй като е увеличил цените.

„Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки“; „Новата наредба за нама­ляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки“; „Изискванията на здравна­та каса ще доведат до фа­лит на квартални аптеки“; „Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че сис­темата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фали­ти!“.

Фалитът е плашилото, кое­то магистър-фармацевтите размахват всяка година, ко­гато държавата понечи да въведе някакъв тип отчет­ност в обектите им, като на­пример компютри за работа със здравната каса или ка­сов апарат. Прогнозите, раз­бира се, са комични, защото броят на аптеките в Бълга­рия продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обо­роти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на све­товната анализаторска ком­пания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е за­плашен от фалит.

ЗА КАКВО СА ПРОТЕСТИТЕ

Последният протест от вторник например беше обявен от една от профе­сионалните организации в бранша – Национална аптеч­на камара, в която члену­ват 128 аптеки по данни на председателя й Антон Вълев (общо в страната аптеките са около 3600). Във втор­ник в част от тези 128 апте­ки фармацевтите облякоха жълти жилетки в знак на протест срещу въвеждането на софтуер за верификация на медикаментите, който задължително трябва да притежава всяка аптека, за да следи фалшивите лекар­ства, от 9 февруари нататък. Системата започва работа в целия ЕС едновременно, съществуването й е основа­но на директива от 2011 г. и регламент от 2016 г., а един четец струва 200 лв. – сума, която едва ли би затруднила какъвто и да е бизнес.

Обличането на жълти жи­летки има и още няколко причини. През тази година аптеките трябва да изпъл­нят още три законови задъл­жения – да въведат касови апарати за отчитане в ре­ално време пред Национал­ната агенция по приходите, както и всички останали фирми, през следващия ме­сец да въведат софтуер, под­готвен от държавата, с кой­то всяка вечер да изпращат един файл до Изпълнителна­та агенция по лекарствата, за да се следи за дефицит на медикаменти, и в края на го­дината да въведат софтуер за електронна рецепта, кой­то отново ще бъде подгот­вен от държавата. Протес­тиращите обаче настояват, че държавата следва да им покрие разходите по дигита­лизацията, била тя наложе­на от ЕС или от българското законодателство.

В ЕС няма нито една дър­жава, която да е платила за въвеждането на четци за ве­рифициране на лекарства. Напротив, в част от държа­вите аптеките плащат, за да участват в системата за сле­дене на медикаменти. Част от българските аптеки обаче биха искали държавата да им плати четците, а освен това да им купи компютри, както това стана по проект на Световната банка с лич­ните лекари през 2000 г., и софтуер за следене на скла­довите наличности, който струва 500 – 700 лв. Според тези фармацевти поне 500 аптеки в България нямат компютри, понякога нямат ток и държавата, както и съ­словната им организация, трябва да се погрижи за тях. На практика покупката на нов компю­тър, софтуер и четец би струвало на една аптека 1700 – 2000 лв.

БИТКА В СЪ­СЛОВИЕТО

На този фон тече и още една битка в съсловието – за това кой да оглави съсловната орга­низация на фармацевтите Българския фармацевтичен съюз (БФС), защото втори­ят мандат на председателя й проф. Илко Гетов изтича през ок­томври. Пара­лелно тече спорът доколко ръковод­ството в момен­та за­щитава търгов­ските ин­тереси на чле­новете си. От­делно от това остава впечатлението, че част от аптеките просто не искат въвеждането на ред и про­следяване на лекарствата, защото това ще преустано­ви нелегалната търговия и износ на медикаменти. „Ди­гитализацията е един вид стрес тест на системата, за­щото с нея всички некоре­ктни и нелояни практики в лекарствоснабдяването ще бъдат елиминирани“, комен­тира председателят на БФС проф. Илко Гетов.

Управата на БФС пък е принципно съгласна с въве­дените законови промени за проследяването на лекар­ствата. Всеки фармацевт е длъжен да членува в БФС, за да може да упражнява про­фесията, а здравната каса проверява дали аптекари­те са си платили членския внос. Освен фармацевтите в аптеките и болниците в съюза участват и работе­щите в институциите и във фармацевтичните компа­нии. Овладяването на БФС е принципно важно, защото съсловието се самоконтро­лира през нея, а предста­вители на БФС участват в комисиите, които дават ли­цензи на аптеки и разреша­ват за употреба лекарства. В съсловната организация към момента членуват 6502 магистър-фармацевти, зато­ва протестът изглежда сим­воличен.

Министърът на здравео­пазването Кирил Ананиев съобщи във вторник, че от 3600-те аптеки, които рабо­тят в България, 2400 пред­лагат лекарства, платени от здравната каса, което предполага минимално­то ниво на дигитализация. „Не мога да си представя, че останалите 1200 аптеки, които не работят с НЗОК, за което се изисква компютър, нямат касов апарат или ра­ботят без интернет и ком­пютър, тъй като една аптека трябва най-малкото да има софтуер, за да управлява складовото си стопанство“, каза Ананиев. Минималният асортимент продукти в една аптека е между 3000 и 5000, което в днешно време трудно би се упра­влявало с тефтер в ръка.

Ананиев е кате­горичен, че про­мените няма да доведат до фа­лит на аптеки, и припомни, че ве­домството му е обещало плавен преход – в рам­ките на половин година аптеките няма да бъдат глобявани, а ос­вен това здрав­ната каса ще продължи да плаща 2 лв. на обработена рецепта.

25% Е ПАЗАРНИЯТ ДЯЛ НА МАЛ­КИТЕ АПТЕКИ В БЪЛГАРИЯ

Не всички от аптеките, ра­ботещи със здравната каса, поддържат пълната гама от 1500 лекарства. Повечето аптеки не продават скъпо­струващи лекарства, а само такива, от които могат да пе­челят.

„По данни на IQVIA инди­видуалните аптеки, собстве­ност на магистър-фарма­цевти в България, са около 45% от всичките реално ра­ботещи аптеки, които са при­близително 3200, като тен­денцията е към намаление. Преди 5 години този пока­зател е бил 55%. Пазарният дял на тези аптеки е около 25% за 2018 г. и също нама­лява през годините, макар и по-бавно“, коментира мени­джър на IQVIA за България. По думите му всички оста­нали аптеки се намират във верига от два и повече обек­та и през тях минават 75% от продажбите на лекарства.

Той отбелязва още, че средните обороти на малки­те аптеки са под 50 хил. лв. месечно при средна над­ценка под 15%, но не може да каже колко от аптеките, неработещи с НЗОК, нямат компютър и софтуер.

МАЛКА ПРЕДИЗБОРНА КАМПА­НИЯ

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите, които смятат, че държавата трябва да плати компютри­те, софтуера на аптеките, четците за верифициране на лекарствата и да увеличи таксата, която фармацевти­те получават за обработка на рецептата, се оглавява от Аделина Любенова, член на борда на един от четирите търговеца на едро с медика­менти с около 20% пазарен дял – това е българската компания „Стинг“ с прихо­ди 531 млн. лв. през 2017 г. Любенова е фармацевт, дългогодишен активен член на ръководството на БФС, а дистрибуторът е основен кредитор и снабдител на малките аптеки, собственост на фармацевти. По време на последните избори за пред­седател на фармацевтичния съюз Любенова беше канди­дат, но изгуби от проф. Илко Гетов, като събра 144 срещу 318 гласа. След неуспешно обжалване на избора в съда тя се опита да организира извънреден конгрес на съ­юза, но отново не успя. Тъй като официалните органи на фармацевтичния съюз под­крепят верификацията на лекарствата и са в постоян­ни преговори със здравната каса и здравното министер­ство, малцинството фарма­цевти против организираха конференция на 15 януари. Повечето от официалните лица обаче разбраха за нея постфактум и не присъст­ваха. На събитието иници­ативният комитет е заявил желанието си държавата да подкрепи финансово ап­теките при въвеждането на новите дигитални системи и освен това да отложи въ­веждането им с две години.

Лидерът на протестиращи­те фармацевти Антон Вълев, облечен в жълта жилетка, присъства на пресконфе­ренцията на здравния ми­нистър, след която двамата се уговориха за среща с мал­ките аптеки.

„Много колеги биха иска­ли да се кандидатирам за председател на БФС, но аз не бих искал, докато не видя съсловието единно. Работа може да се върши и без да заемаш постове“, казва Въ­лев. Според него няма нищо лошо в предизборните кам­пании, ако се постигне нещо полезно за съсловието, но БФС не е толкова жива ор­ганизация, която да има си­лата за мощни предизборни кампании.

Третото лице на протеста, автор на дълго писмо, раз­пратено до институциите, е председателят на Регио­налната фармацевтична ко­легия (РФК) в Благоевград Константин Качулев, който е подписал писмото и като член на управителните съве­ти на две неправителствени сдружения – „Експерти за просперитет на гражданско­то общество“ и „Българско международно движение“. Първото сдружение е екс­пертно и дава становища по нормативни актове, уточни Качулев. Сайтът на второто съобщава, че то се състои от „доброволни групи от съ­мишленици“, всеки от които може да участва в повече от едно ми­нистерство в сянка и за „граждански проект, който ще ог­лави новата българ­ска държава“. Качу­лев коментира, че в РФК – Благоевград, членуват 207 души, но не ги е събирал за подкрепа за пис­мата си, а е получил подкрепата на упра­вителния съвет от седем души.

По времето на здравния минис­тър проф. Николай Петров през 2017 г. група депутати от управляващата коалиция предложиха кандидатурата на Качулев за заместник-ди­ректор на лекарствената агенция. По това време при­оритет на част от народни­те представители беше да оказват натиск върху ин­ституцията да регистрира лекарство за рак, диабет и други болести, изобретено от приближен на Волен Си­деров.

Качулев коментира, че кан­дидатурата му е била „при­ета от депутати и предложе­на на тогавашния министър проф. Николай Петров, но заместник-министърът не ме одобри“. Пак вчера той заяви, че е партньор с Адели­на Любенова и че в момента компанията, в която работи, се занимава и с продажба на четци за верификацията. Той бил уредил колегите му от Благоевград да ги полу­чат на доставна цена, като освен това е помогнал да получат безплатно и аптечен софтуер, за който да плащат само 51 лв. такса месечно.

„Да бъда председател на БФС е отговорност, която в момента не искам да си причинявам, но ако нещата тръгнат натам, ще си поема кръста, след като има един куп хора, които ми се дове­ряват“, коментира Качулев. Той допълва, че те не са про­тив верификацията, а срещу начина, по който се въвеж­да, и усложняването на ра­ботата, което я съпътства.

В инициативния комитет участва и председателят на Асоциацията на собствени­ците на аптеки Николай Кос­тов, в която участват вери­гите аптеки. На пръв поглед обединението на вериги с малките аптеки е странно, още повече че дори етикети­те на стоките в аптеките на Костов от веригата „Ремеди­ум“ от години са дигитални.

Костов обаче смята, че по традиция ръководството на БФС не защитава добре ин­тересите на съсловието по отношение на верификация­та. „Получава се така, че ид­ват производителите и каз­ват, че половин час на ден трябва всяка една аптека да работи безплатно за тях за­ради верификацията. Отдел­но от това идва НАП и казва, че още половин час трябва да се работи за тях. Здрав­ната каса започна да казва, че трябва да работим без­платно и за тях. Предстои да дойде и ИАЛ, които да кажат, че всяка вечер искат да работим за тях половин час и да изпращаме данни за складовите наличности. Въпросът е кога работим за себе си“, коментира той.

КАКВО НЯМА ДА СЕ СЛУЧВА, АКО ИМА ВЕРИФИКАЦИЯ?

През октомври миналата година един от членовете на благоевградската фармаце­втична колегия – Светлана Тюлекова, сестра на дълго­годишния председател на колегията, беше арестувана като част от група, която не е прилагала лекарства на онкоболни, а ги е изнасяла нелегално от болничната аптека. Ако тогава имаше възможност да се просле­дява пътят на лекарството, пациентите на тези клиники нямаше да бъдат измамени. Константин Качулев се съ­гласява с това и отбелязва, че Тюлекова е била редовен член на колегията, но „РФК няма възможност да следи работата на фармацевтите. Ако получи присъда, ще раз­гледаме случая в етичната ни комисия“, допълва той.

Вестник “ Топ Преса “