Кападокия не е само балони

Eдна осуетена лятна програма за пътуване до Тоскана, ме отведе есенно в Кападокия. Завърнах се очарована, омагьосана, пленена и някак си променена. Всъщност всяко пътуване ни променя по някакъв начин, може би защото ни отваря към ново познание и изтрива едно или друго клише, заседнало някъде дълбоко в съзнанието ни.

Късметът беше на моя страна, че попаднах в групата на Ширин – момичето от Варна, което от много години живее в Анталия, един изключително професионален екскурзовод, който си обича работата.

„Била си в Кападокия, страшно ли е на балона?“ – това е въпросът, с който ме посрещат приятелите. Кападокия не е само балони и екстремно красиво изживяване. Тази част на Анадола е история на древни култури и ранно християнство, изумителни вулканични форми и загадъчен източен дух, скрит в танца на дервишите, в ароматния чай и горещия салеп, и много въпроси, за които ти трябва време и докосване до тукашния живот, за да намериш отговор, ако си попадал на уроците и поезията на суфиста Руми или романите на Елиф Шафак.

За Кападокия е трудно да се разказва. Този кът от света трябва да се види и да се усети. Една седмица е само малко докосване, но и желание да се върнеш отново и да откриеш нещо ново с балоните в небето над Юргюп, да потънеш в очарованието на Каньона Ихлара, да погледаш Нарлъ гьол и вулканичния му пясък, да се вмъкнеш в подземния град Чардак кьой, да пътуваш по реката Манавгат, да прекосиш планината Торос под осанката на вулкана Хасан даа, да помълчиш пред стенописите на християнските черкви в музея на открито Гьореме, да се опиташ да се потопиш в мистиката на Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми и неговите последователи в Коня, да погалиш копринен килим, да пиеш сок от нар и турско кафе..

Вестник “ Градът „