Свържете се с нас

Интервюта

Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!

Публикувано

на

Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.

 Представете се на нашите читатели…

– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци.  Това са моите два диска които се казват  “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо   Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и  там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.

Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?

– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.

За службата какво ще кажете?

–   Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в  Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.

Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?

– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?

Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.

– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Интервюта

Адвокат Албина Анева – Томова с националната награда „Дело на годината“

Публикувано

на

Без съмнение Албина Анева е една от най-популярните адвокатки в Югозапада, а вече и призната като такава. Имам честа да я познавам от доста време и за това ще си говорим на „Ти“. Ето какво сподели тя специално за вас, читателите на Топ Преса. Поводът за срещата ни е Националната  награда за правосъдие в категория „Дело на годината“.

 

Как се чувстваш след тази награда?

– Добре… Чувствам се добре след наградата. Много развълнувана. Наградата беше съвсем неочаквана. Всяка година за последните шест години се раздават национални награди за правосъдие,като церемонията включва гала-вечеря в зала София на хотел Маринела веднага след деня на българският адвокат 22-ри ноември. По традиция събитието е изцяло благотворително и е в полза на децата болни от церебрална парализа, които също присъстват. В тяхна помощ се разиграва и търг с картини на известни художници и томбола. Водещи на вечерта бяха певицата Боряна Баташова и юристът Юлиян Демирев.  На церемонията се избират най-добрите през годината адвокат, съдия, прокурор, нотариус, синдик, млад юрист, кантора, медиатор и най-интересното от юридическа гледна точка дело на годината. Тази година официален гост на церемонията беше г-н Мартен Прадел – директор към Международния адвокатски съюз. По стечение на обстоятелствата г-н Прадел беше и адвокат защитник на колегата Рангел Бараков в Париж  по наказателното дело, което беше възобновено с участието на Прадел и адвоката Рангел Бараков беше изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. Националните правосъдни награди се дават за шести пореден път. Създадени са през 2013 г. и се раждат по идея на Балканската медийна асоциация на Софийската адвокатска колегия за издигане нивото и имиджа на адвокатурата в обществото. Събитието се осъществява с подкрепата на всички адвокатски колегии от страната, Нотариалната камера, Българската съдийска асоциация, Асоциация на медиаторите в България, Асоциация на жените адвокати, Асоциация на синдиците и други съсловни организации в системата на правораздаването. Тази година голямата награда, която се даде „Град при за юридическа дейност“ беше на професор д-р Александър Янков –  преподавател в Софийския университет по международно публично право, дългогодишен представител на България в ООН,Заместник председател на международния съд в Хага.Професор Янков ми е преподавал и на мен в СУ“Св.Климент Охридски“-всички с интерес присъствахме на лекциите му,никой не пропускаше негова лекция. Наградата му се връчи от миналогодишния победител проф. Васил Мръчков. Сред другите специални награди е Адвокатът в медиите. За адвокатът, който има най-висок рейтинг в медийните участия беше избран  бившият правосъден министър Антон Станков. Победителите се избираха от медийното жури, което включваше 25 журналисти – те присъстваха на церемонията и връчваха наградите, и професионално жури, с председатели проф. Огнян Герджиков, проф. Сашо Пенов и адвокат Владимир Дончев и др.Адвокат на годината бе адв.Златина Панайотова,която е вдовица с три деца и се пребори за промяна в законодателството относно наследствените пенсии на деца. Миналата година бяхме  номинирани за делото на адвокат Рангел Бараков. Тази година когато отидохме,се шегувахме с колегите,че засвидетелствуваме само участие. Когато обаче обявиха победителя в нашата категория бях изненадана и аз и колегите от кантората.Конкуренцията беше повече от оспорвана.Аз съм много благодарна на колегите от кантората адвокатите София Касабова-Беличенова и Атанас Малешевски,както и на адв.Бояна Ангелова за тяхната професионална работа по всички дела,които сме поели!Те са страхотни млади юристи!Благодарна съм и на всички приятели ,клиенти и колеги,които поздравиха мен и колегите за наградата,в кантората,във фейсбук на страницата ми! Благодаря за признателността и уважението!

Какво е мнението ти  за протестите на местно ниво. Одобряваш ли ги?

–  Аз изцяло подкрепям тези протести.Нямам нищо общо с организацията им. Отидох и като човек, и като гражданин да ги подкрепя на пешеходното шествие, което беше в Благоевград. Част от общинските съветници подкрепихме протестите с декларация!Участниците в тези протести са предимно млади хора,които искат по-добър живот,това са смели хора,защото не всеки би рискувал да излезе на тези протести.Считам, че състоянието на обикновените хора не само в нашата община, но и в държавата е изключително тежко. Аз лично недоволствам от липсата на достойна работа и възнаграждения на хората,от високите данъци, от цените на горивата, от стандарта на живот.

Как те приеха хората като те видяха там. Все пак си от местната власт?

    Аз съм независим общински съветник. Не съм от управляващите.Отидох да окажа своята подкрепа на исканията на хората. Направих го абсолютно добронамерено. Даже отидохме двамата с мъжа ми. Нито съм отишла по някакви политически подбуди, нито съм целяла нещо друго освен подкрепа на протеста. Аз много преди да почнат тези протести ,дадох подробно интервю затова, че нашият град умира. Винаги това ме е боляло, че града ни отива на зле,а хората си мълчат,вече си мислех,че всичко е загубено. Да живееш в България, да работиш достойно и да получаваш достойно възнаграждение, за да си покриваш разходите си ,са много трудни неща. Възнагражденията на работещите не стигат да покрият най-насъщни нужди,пенсиите са изключително ниски.На протеста хората излязоха спонтанно,без политици и без партии-това е хубавата му страна,но протестиращите трябва да изчистят и посочат целите и идеите за бъдещето-оставка,а след това…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Bayraktarski

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Тони Димитрова: В Благоевград се чувствам прекрасно!

Публикувано

на

Любимката на българската публика Тони Димитрова пристига в Благоевград, за да изнесе запомнящ се концерт под мотото „Моите неизпратени писма“.  На 30 ноември 2018 година от 19.00 часа талантливата певица ще представи своите вечни, златни хитове.  На сцената  заедно с чаровната изпълнителка ще се качат и музикантите от Разградска филхармония.  Сценарият и идеята са на Юлия Манукян, а режисьор е Тодор Мадолев. Диригент на бенда е Левон Манукян. Тони Димитрова изпълнява някои от вечните хитове на България, като „Ах, морето“, „За кой ли път“, „За тебе хората говорят“, „Обещания“, „Две сълзи“ и много други. Билети може да намерите на касата на зала „Яворов“, както и да получите допълнителна информация на телефон 0884115138. Сега Тони гостува на Топ Преса, за което и благодарим от сърце?

Тони, как се чувстваш в Благоевград?

– Прекрасно се чувствам в Благоевград. Съвсем близо се намира град Симитли, от който е родът на майка ми и може би кръвта говори. Чувствам се близка с хората там. Та нали кръвта вода не става!

Как спечели сърцата на българската публика?

– Не знам дали съм ги спечелила, това е много деликатно усещане. И безценно. Ако не го оценяваш, много лесно може да го загубиш. Затова съм честна и искрена с хората. Не се самоизмислям, не се превземам и ги обичам и уважавам.

Днес  представяш „Моите неизпратени писма“, какво ще чуят феновете?

– Не понасям думата “фенове” и никога не я използвам. Повдига ми се от нея. Пея на хора и така ги наричам – хората, които ме харесват. Какво ще изпея, ами много неща. Този концерт го правихме преди няколко месеца в Благоевград и за моя радост билетите свършиха много бързо. Обещахме, че ще се върнем и ето – изпълняваме си обещанието. За мое щастие в доста градове повторихме концерта, а това наистина прекрасно светло усещане. Да съм на сцената с Разградската филхармония, с Бенд, с Диригента Левон Манукян – това е щастие!

Пазиш ли писма, от онези истинските на хартия написани с химикал?

– Разбира се, че пазя такива, истински писма. Те не са исторически артефакти и не мисля, че са отживелица. Имам писма написани през годините от непознати хора, които са ми като съкровища, защото са пълни с обич. Аз, самата, обичам да пиша на ръка, по-истинско ми е. Разбира се, че използвам и новите технологии, но човещината на писмото няма да бъде заменена лесно…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Bayraktarski

 

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

ПОПУЛЯРНИ