Яна Димитрова Иванова от с. Калапот, Драмско, Егейска Македония – „Спомени“, Неврокоп (Гоце Делчев), 1984 година

Спомени на Яна Димитрова Иванова от с. Калапот, Драмско за опожаряването на селото от гърците през 1913 г., преселването в България, акцията на автономистите в Неврокоп и убийството на съпруга й Костадин Попиванов, околийски началник в Неврокоп (Гоце Делчев) през 1920-1923 г. Спомените са записани на 6 февруари 1984 г. в гр. Гоце Делчев.

„В селото ни нямаше нито турци, нито гърци. Бяхме повече от 500 семейства. Почвата – земята, беше много плодородно. Селото беше в ниското, беше заградено от много баири…Чухме, че идват гърци – 1913 г. Децата плачехме, защото нашият татко го нямаше – отишъл беше по кираджилък. Много хора бяха вече избягали още вечерта. Баща ни дойде сутринта, видяхме как палеха селото. Ние се разпищяхме. Бяхме останали 10-ина семейства. Взехме само хляб, някоя връхна дреха, натоварихме едно муле.

Отидохме до с. Белотинци. Посрещна ни един големец. Взеха на татко парите, на другите също направиха обиск. Заведоха ни в един харман. Там стояхме 20 дни. Тасето – гръкоманин, беше много жесток човек. Взе на татко мулето и не му го върна. После всички семейства ни накара да идем в с. Старчище.

Пак стояхме 20 дни. Върнахме се в с. Калапот. Всичко беше изгорело – станало пепел….“

Вестник “ Градът „