Свържете се с нас

Култура

Хубави имена черпят днес, а по стар български обичай, празнуваме Архангеловден

Публикувано

на

Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че, ако мъртвият си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии, светията му е подал да изпие горчива чаша. Според вярванията, след като извади душата, светията, наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър.

Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада. Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести. Празникът е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.

Традиции и обичаи

Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник. На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.

Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата. Съботата преди Архангеловден е Задушница. С червено вино се преливат гробовете на починалите, раздава се жито, пали се свещ – да озарява пътя на душата в отвъдното.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца – покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле. Жените приготвят обреден хляб „рангелово блюдо“ (рангелов хляб), „боговица“ (богова пита), близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение.

Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и, разбира се, обредната пита.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“. Подобно на предшестващия „Мишкин ден“ се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.

На празника не се работи.

Поверия за Архангеловден

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.

На този ден черпят: Ангел, Ангела, Алина, Ангелина, Ангелинка, Анжело, Анжела, Архангел, Гавраил, Гаврил, Мила, Милко, Милка, Милан, Милен, Милена, Миленка, Михаил, Михаел, Михаела, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рая, Руси, Серафим. 

blitz.bg

коментара

Култура

Днес честваме Св. патриарх Евтимий Търновски

Публикувано

на

„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба“ (Св. Евтимий Търновски).

Кратко животоописание

Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий . По-късно, в продължение на седем години пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора.

Завръщайки се в родината, св. Евтимий се усамотил в пещера недалеч от Търново и построил там църквата „Св. Троица“. Скоро при него се заселили ревностни ученици и се образувал цял манастир, превърнал се след време в огнище на просвета и чист духовен живот. Тук св. Евтимий написал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги съобразно с гръцките първоизточници, превел други текстове. Създал с времето школа за подготовка на богослови, литургисти, преписвачи на богослужебните и свещените книги, познавачи на гръцки, църковнославянски и на родния говорим език. Житиеписецът Григорий Цамблак сравнява делото на св. Евтимий със стореното от законодателя Мойсей и от египетския цар книголюбец Птолемей.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе-мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“ Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България не се знае. Предполага се, че е издъхнал през 1401 – 1402 година.

Паметта на патриарх Евтимий се чества на 20 януари.

Pravoslavieto.com

Петльовден е! Красиви имена черпят, а традицията повелява във всеки дом, където има момче да се…

Този ден е посветен на паметта на Преподобни Евтимий Велики

Петел се коли във всяка къща с мъжка челяд. Обикновено жертвеният акт се извършва на къщния праг, който според традиционните народни схващания разграничава усвоеното пространство на дома от дивата природа. Петелът се коли от петнадесет-шестнадесетгодишно момче, което трябва да отговаря на изискването за „полова чистота“, т. е. момчето не трябва да е имало сексуална връзка. В ситуацията на обреда юношата се нарича „петелар“. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с нейната кръв по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. С кръвта на петела се рисуват кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се забучва на портата, обърната в източна посока. Краката на птицата се хвърлят на покрива на къщата, а перата й се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С част от петьовите пера се украсяват специално приготвените за празника знамена, които се наричат „колуни“. Всяко домакинство приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял.

Майките месят пресни пити и кравайчета, пържат тиганици и правят баница или зелник. Част от обредния петел и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В онези домове, където има женска челяд, стопаните колят обикновено ярки за здравето на момиченцата. В Странджанския край, където народният култ към св. Евтим е особено развит, всяка жена коли за здравето на своите деца черен петел. Според местните вярвания св. Евтим е господар на детските болести и той предпазва от „детешката“ и „вънкашната болест“ (детски паралич и епилепсия). За обед цялото домочадие се събира около тържествената трапеза.

Днес празник имат всички, които носят имената Евтим, Евтимия, Ефтим, Евтимий и Ефтимия.

 

коментара

Продължете с четенето

Култура

Банско ще отбележи Бабинден с много настроение

Публикувано

на

В община Банско ще отбележат Деня на родилната помощ – Бабинден, на 21 януари.

Кметът на общината – Георги Икономов, кани всички майки, родили своите деца през 2018 година, на празнична вечеря.

Началото на приема на градоначалника е в 17,30 часа в зала „Босфор” на хотел „Регнум” в курортния град.

За настроението на присъстващите ще се погрижат с празнична програма част от самодейците към Народно читалище „Никола Вапцаров”-Банско.

Жестът към майките е традиционен за община Банско. Целта е да се отдаде почит и уважение към жените, които са станали майки в предходната година.

Преди три години кметството стартира нова инициатива в подкрепа на младите семейства – предоставянето на парична награда за първото родено дете в общината за годината.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ