Преди 15 млн. години територията на днешна България по отношение на релеф, животни, растения е изглеждало доста по-различно. Така например районът на село Сатовча в Родопите е бил дъно на езеро.

Живописните склонове около родопското село Сатовча – скалите, пасищата, хълмовете – някога са били дъно на езеро. Огромен естествен водоем с площ колкото язовир Искър. Тук са скитали прадедите на днешните коне, антилопи и бизони.

„Езерото е било доста голямо – около 10 квадратни километра. На територията на днешна Гърция е имало активна вулканична дейност. Доста от пепелта, съдържаща силиций, се е пръскала тук наоколо”, каза доц. д-р Владимир Бозуков от Институт по биоразнообразие при БАН.

С  този силиций кремъчните водорасли изграждат своите черупки, а след смъртта им черупките се утаяват и запечатват историята. Днес тези наноси се наричат диатомит – крехка пореста скала, която екипът на доц.  Бозуков търси и изследва за фосили – отпечатъци на растения, живели тук преди 15 милиона години.

Само за няколко дни разравянето на историческите пластове разкрива десетки фосили на растителния облик на района по онова време. Работата върви бавно и внимателно, тъй като седиментната скала е крехка, а целта е да се запази по-голяма част от фосилите. Някои от намерените растения живеят по нашите географски ширини и днес, но други отдавна са изчезнали.

В България има 120 подобни находища, но скалите в Сатовча са най-богатото. Проучванията тук започват още през 60-те години на 20 век.

Освен че са експонати в Благоевградския музей, откритите фосили са безценно научно богатство. Проучванията им показват промените в климата, еволюцията на живота и релефа.

„Изводът е, че развитието на човека е само секунда в развитието на Земята. Много преди да го има човекът, природата е била налична и трябва да я опазваме, защото в момента ние сами режем клона, на който седим”, каза още доц. д-р Владимир Бозуков.