Кочо Мавродиев – възрожденецът от Гайтаниново

Константин (Кочо) Коста­динов Мавродиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархий­ски учител.

БИОГРАФИЯ

Роден е в село Гайтанино­во, Неврокопско. Произхож­да от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Дими­тър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев препода­ва около 1860 – 1870 година в Гайтаниново. Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специ­ална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финан­сово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.

През 1882 година Мавро­диев е сред първите трима български учители в Маке­дония, които получават учи­телска правоспо­собност от турската държав­на ко­ми­сия по про­све­та в град Со­лун. През същата годи­на е назна­чен за гла­вен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен ин­спектор. Той насърчава петричани през проле­тта на 1883 година да за­почнат стро­еж на ново училище. По негова ини­циатива през учебната 1886-1887 година учи­лището пре­раства в класно. До­принася за откриването на много бъл­гарски учили­ща в Петрич­кия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира пър­вото честване на Деня на славянските просветите­ли в града през 1889 година. Негови нововъ­ведения са учеб­ната ек­скурзия, наблюде­нието, при­родният кът в учи­лище и учи­лищните празници.

В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учи­телката Параскева Филипова от същия град и поставят начало­то на голям род.

През учебната 1896-1897 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родо­любива дейност. През 1908 година той е избран за пър­ви директор на трикласното училище с пансион в голямо­то драмско село Просечен. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.

През Балканската война 1912-1913 година е назна­чен за помощник-кмет на град Сяр. Убит е на 26 юли 1913 година по жесток на­чин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата вой­на. Името му носи училище и улица в Петрич.

Негов син е ученият про­фесор Благой Мавров.

Вестник “ Топ Преса“