Свържете се с нас

Светско

Кочо Мавродиев – възрожденецът от Гайтаниново

Публикувано

на

Константин (Кочо) Коста­динов Мавродиев е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархий­ски учител.

БИОГРАФИЯ

Роден е в село Гайтанино­во, Неврокопско. Произхож­да от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Дими­тър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев препода­ва около 1860 – 1870 година в Гайтаниново. Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специ­ална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и брат си подпомага финан­сово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.

През 1882 година Мавро­диев е сред първите трима български учители в Маке­дония, които получават учи­телска правоспо­собност от турската държав­на ко­ми­сия по про­све­та в град Со­лун. През същата годи­на е назна­чен за гла­вен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен ин­спектор. Той насърчава петричани през проле­тта на 1883 година да за­почнат стро­еж на ново училище. По негова ини­циатива през учебната 1886-1887 година учи­лището пре­раства в класно. До­принася за откриването на много бъл­гарски учили­ща в Петрич­кия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира пър­вото честване на Деня на славянските просветите­ли в града през 1889 година. Негови нововъ­ведения са учеб­ната ек­скурзия, наблюде­нието, при­родният кът в учи­лище и учи­лищните празници.

В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учи­телката Параскева Филипова от същия град и поставят начало­то на голям род.

През учебната 1896-1897 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родо­любива дейност. През 1908 година той е избран за пър­ви директор на трикласното училище с пансион в голямо­то драмско село Просечен. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.

През Балканската война 1912-1913 година е назна­чен за помощник-кмет на град Сяр. Убит е на 26 юли 1913 година по жесток на­чин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата вой­на. Името му носи училище и улица в Петрич.

Негов син е ученият про­фесор Благой Мавров.

Вестник “ Топ Преса“

коментара

Таблоид

Заради опасност от свлачище! БДЖ спря движението по линията Белица – Разлог

Публикувано

на

Поради опасност от свличане на скална маса е преустановено временно движението по теснолинейката в междугарието Белица – Разлог.

При редовен денонощен обход е регистрирана нестабилна скална маса. В момента аварийни екипи на НКЖИ ръчно обезопасяват мястото.

При наблюдаваните „слаби“ (опасни) места по жп инфраструктурата се извършва обход преди преминаването на всеки влак.

Очаква се до час движението да бъде възстановено.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров

Публикувано

на

В навечерието на  християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев .  Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти  една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото!  Понякога то  стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището  баралеф на Вапцаров  ти показа как се пази паметта  българска и възможно ли е  един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?

Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .

Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г.  на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?

А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява  голям безформен гранит,  приличащ повече на останал от строежа на основите  камък. Секретарят е  разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След  дълго  разчистване около него и  с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя  Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор  Либяховски  и председателят на  Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище  Анна Донкова приемат   идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и  осигуряват   финансиране ,а секретаря  Кръстю Панчев се заема с осъществяването на  проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник   Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът  на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ