Свържете се с нас

Таблоид

Андрей Ковачев: Кресненското дефиле – това беше една любов, която Боян Петров имаше

Публикувано

на

Кресненското де­филе – това беше една любов, която Боян Петров има­ше към това място и която споделяха много хора и много биолози.

Така определи работата на алпиниста неговият ко­лега и приятел от детинс­тво – Андрей Ковачев.

Той, заедно със Стоян Бежков и други колеги и приятели на Петров откри­ха фотоизложбата „Каузите на Боян Петров – биораз­нообразието в Кресненския пролом“ в сградата на Об­щина Кресна.

Това всъщност е един­ствената по рода си фото­изложба в България, по­казваща разнообразнието на флора и фауна в Крес­ненското дефиле и отразя­ваща изследователската дейност на Боян Петров.

Ковачев сподели, че Боян е свързан с Кресна не само професионално – тук при­родозащитникът е служил като войник, неговата ди­пломна работа пък е на тема „Прилепите в Крес­ненското дефиле“.

На фотоизложбата всеки може да види кадри от уче­ническите години на Боян в дефилето, за което разказа и неговият колега:

– Бяхме 7. клас, когато за първи път дойдохме тук. Ние бяхме съученици с Боян още от 1. клас. Доведе ни нашият учител в кръжока към Софийския зоопарк. Докато бяхме ученици, прак­тически всяка седмица от годината бяхме в дефилето. Аз с Боян имам една мно­го проста договорка, че ако става дума за Кресненското дефиле – по всяко време на всяко място да се обръщам веднага, за да действаме с него. Тази любов и опазва­не на природата е заради хората, за да може да жи­веем на едно място, което усещаме любовта към този свят и за да бъдем човеци. Самият той беше много го­лям човек. Неговата кауза беше много важна – не само защото по този начин ще спасим човешки животи, а защото единственият начин да спрем ката­строфите е там долу пътят да си остане лока­лен, а ма­гистрала­та да бъде извън Де­филето. По този начин ще се предотвра­ти не само смъртта на хората, а и смъртта на природата.

Прилепи, насекоми, влечуги са малка част от показаното в излож­бата, като към всяка снимка има кратно оп­исание за популацията на видовете. Забеляз­ва се, че самият Боян е достигнал до неприят­ния факт, че видовете намаляват.

Кресненското дефи­ле е най-богатото мяс­то в България – като дива природа – най-много видо­ве, които се срещат на едно място и освен това е уни­кално, защото тук граничат различни климатични зони и това го прави много ценно за опазването, защото няма как да възстановим това. Ако ние запушим Креснен­ското дефиле – то предста­вете си, че главната артерия на вашето сърце е запушена и ние се опитваме да на­мерим някакво решение – няма как. Единственият на­чин да опазим и природата и човешките животи е дейст­вително да оставим някакъв локален път, а магистрални­ят трафик да бъде отделен от дефилето.

– А какво с Боян открихте в дефилето?

– Ние намерихме в Крес­ненското дефиле тези жи­вотни, които днес са за­щитени от Европейската директива. За пръв път тук бяхме през 1987 г. и тогава нямаше нито евродиректи­ви, нито защитени зони, но лошото обаче е, че това раз­нообразие пострада. Няма вид, който в момента да не е намалял драстично по де­филето заради опасния тра­фик, който убива и хора, и животни. Точно за това пра­вим това нещо – те са мно­жество животни от прилепи, земноводни, влечуги и змии, който са редки. Цялото това невероятно богатство в мо­мента изчезва. Единстве­ният начин да възстановим това е този трафик „да изле­зе“.

– Какво пре­чи на попула­цията на ви­довете?

– В момен­та причината е трафикът – той нараства, а ако магис­тралата се направи като тапа – тоест до и след де­филето да за­почва първо­класният път, това е просто смъртоносно. Каузата е тра­фикът да се изнесе извън дефилето.

– Миналого­дишният по­жар оказа ли влияние?

– Това беше много теж­ко събитие. Най-неприят­ни са дългосрочните после­дици, защото когато е много сух почвеният слой, той из­гаря. Това е хумус, който се е натрупал стотици години и с едно палване на клечката си заминава. На мястото на тази изгоряла почва ще оста­не един пясък, който много трудно би бил залесен. Дори и горските не знаят какво друго да зале­сят освен бор, който гори много лесно. Трябва да се вземат мерки, с които да се контролират пожарите.

По-всяко време, във всеки един мо­мент ЗА Крес­ненското дефиле, е каузата на Боян, продължена и след неговата гибел.

Той имаше много каузи, една от тях беше да пома­га на болни деца, но Кресна – Кресна му беше особено близка – ние станахме би­олози – заедно, в Кресна, разказа още Ковачев, кой­то претърпява тежката ка­тастрофа в дефилето през 2016 заедно с Боян.

– Често природозащитни­ците са нападани за това, че пречат за развитието на ин­фраструктурата, така ли е?

– В момента тези, които пречат да се изпълни магис­тралата – е правителството, защото най-тежката отсечка е дефилето и съгласно ре­шение от 2009 г. строежът трябваше да започне от тук, за да се реши този проблем, но това не беше направено. Трябва да сме насяно, че самото изграждане на ви­деонаблюдение и раздели­телна ивица щеше да спаси много животи, но това не се направи отново по вина на правителството.

Стоян Бежков също разка­за пред гостите свои споме­ни от работата си с Боян. Той изтъкна, че Петров е един­ственият биолог и алпинист в България от толкова голям ранг, който оставя след себе си изключително важни факти за биоразнообразие­то в дефилето.

Ралица Василева

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Таблоид

Заради опасност от свлачище! БДЖ спря движението по линията Белица – Разлог

Публикувано

на

Поради опасност от свличане на скална маса е преустановено временно движението по теснолинейката в междугарието Белица – Разлог.

При редовен денонощен обход е регистрирана нестабилна скална маса. В момента аварийни екипи на НКЖИ ръчно обезопасяват мястото.

При наблюдаваните „слаби“ (опасни) места по жп инфраструктурата се извършва обход преди преминаването на всеки влак.

Очаква се до час движението да бъде възстановено.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров

Публикувано

на

В навечерието на  християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев .  Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти  една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото!  Понякога то  стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището  баралеф на Вапцаров  ти показа как се пази паметта  българска и възможно ли е  един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?

Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .

Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г.  на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?

А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява  голям безформен гранит,  приличащ повече на останал от строежа на основите  камък. Секретарят е  разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След  дълго  разчистване около него и  с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя  Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор  Либяховски  и председателят на  Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище  Анна Донкова приемат   идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и  осигуряват   финансиране ,а секретаря  Кръстю Панчев се заема с осъществяването на  проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник   Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът  на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ