6 млрд. лв. изгорели заради зеления рекет в Банско!

Близо 2,7 млрд. лв. за 10 години са загубите на дър­жавата от забавени или не­реализирани инвестицион­ни проекти, блокирани от съдебните жалби на група­та „еколози“, изпълняващи мокри поръчки срещу раз­витието на Банско. Сумар­но отложените инвестиции за периода 2007 – 2017 г. се оценяват на над 6 млрд. лв. Данните са от мащабно изследване, направено по поръчка на МОСВ от екип на консултантската ком­пания КС2 на икономиста Красен Станчев. Докладът съдържа 115 страници, като са използвани данни от На­ционалния статистически институт.

„ЕКОЛОЗИТЕ“ ПЕЧЕЛЯТ САМО 5% ОТ ДЕЛАТА

Анализът категоризира и оценява преките, непреките и предизвиканите разходи за икономиката, фиска и обществото, възникнали от забавяне на инвестиционни намерения поради оспорва­не на процедури в областта на околната среда. За цел­та са разгледани договори и проекти, придобили т.нар. гражданственост, и таки­ва, които са били отложени заради някаква процедура по ОВОС главно по 3 зако­на – за опазване на окол­ната среда, за биологично­то разнообразие, в който са определени начините за включване на териториите в „Натура 2000”, и за защи­тените територии, в който са плановете за управление на националните паркове. Средната продължителност на делата, които се водят по тези три закона, дава осно­вата за изчисленията.

„В България минават по около 2000 такива дела на година, но тези, които са спе­челени от граждани и непра­вителствени природозащит­ни организации, са много малко – около 5%“, обясни Красен Станчев.

ИЗПУСНАТИ ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ РАБОТНИ МЕСТА

Потенциалните работни места, които не са разкри­ти заради забавените или спрените инвестиции у нас, са над 32 000. „При случаи­те от 2 години и половина на задържане на проектите в съда нереализираната зае­тост е оценена 22 181 работ­ни места за целия период на изследването. Налице е допълнително нереализира­на заетост на 10 875 души за същия период поради закъснение на част от про­ектите в бъдеще”, се казва в доклада. По този начин пря­ко са ощетени бюджетите на Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Според основните изво­ди от забавени проекти за среден срок от 2 години и половина през последното десетилетие временно про­пуснатите ползи за държав­ния бюджет и фиска са 1,145 млрд. лв. Когато към тях се добавят и спрените инвести­ции, т.е. тези, по които няма движение от 5 години, чиято стойност е 498 млн. лв., су­мата набъбва до 1,643 млрд.

ГРАФА „ОКОНЧАТЕЛНИ ЗАГУБИ“ В изследването има и гра­фа „Окончателни загуби”, в която са включени неос­ъществени инвестиции на „Дънди Прешъс Металс – 269 млн. лв., 416 млн. лв. от проучвателната фаза на кон­цесията на „Шеврон“ в Нови пазар, провалената инвес­тиция за златодобив в Трън – 380 млн. лв., спряната концесия в Генерал Тошево за 120 млн. лв. и забавената концесия в Брезник за 140 млн. лв.

„Налице са и потенциално невъзвръщаемите загуби от радикални реформи (огра­ничаване на правата на ин­веститори, собственици и др.), които са 1,440 млрд. лв.”, твърди анализът. Така сумата скача до стряска­щите 2,677 млрд. лв., които няма как да бъдат компен­сирани. „За посочените годи­ни загубата от отлаганията на проекти е близо 1 млн. лв. на ден”, уточни Красен Станчев.

Загубата от саботирани инвестиции за 6 млрд. лв. е изчислена въз основа на допускането, че засегнатите проекти, които са свързани с околната среда, предста­вляват приблизително 3% от инвестициите в икономика­та за разгледания период.

УДАРИТЕ ПО ПИРИН, ВИТОША И АМ „СТРУМА“

В доклада са разгледани и казусите със забавянето на Плановете за управление на Национален парк „Пирин” и Природен парк „Витоша”, както и опитът за блокиране на лот 3.2 от автомагистрала „Струма” през Кресненското дефиле.

Относно Пирин, ако ситуа­цията не се промени, това ще доведе до загуби в държав­ния бюджет от близо 2 млн. лв. Толкова ще е пропусна­тата полза за все още нере­ализираното повишаване на концесионните такси за ски зона „Банско”. Отделно биз­несът в Пиринско рискува оборот от 158 млн. лева, ако не се направят нужните про­мени, които „зелените” блоки­рат. Подобна е и ситуацията с Витоша, където под „екологи­чен” натиск всичко е в застой.

„Според общата статистика на пътнотранспортните прои­зшествия за последните пет години загиналите на автома­гистрали са средно около 3,2 – 3,3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища. При „Струма” закъс­нението е 12 години. На годи­на в дефилето загиват между 5 и 10 души, като при наличие на магистрала те биха били три пъти по-малко”, пише още в доклада.

„Не е лошо, когато се смя­тат убитите от автомобили таралежи и други бозайници (б.а. – това е аргументът на „зелените” да не се реализи­ра участъкът по проектното трасе), да се вземат предвид и хората”, коментира Станчев.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРА­ВИ?

„Достатъчно е да се осъз­нае, че съществува елемен­тът „пропуснати ползи“ при всяко решение за спиране на инвестиции. Независимо дали тези решения се взе­мат от законодателни орга­ни, съд или чрез референду­ми.

Това важи и за случаи­те, при които „някои“ искат една концесия да се вземе от някого и да се даде на друг или това да се направи с някой ветропарк. Защото за това се плаща съответна цена и ако на някого му хру­мне да прави такива „рефор­ми”, ще трябва да пресметне и потенциалните загуби от обезщетенията, които об­ществото в крайна сметка ще плати“, завърши Красен Станчев.

Калин Калинов

Вестник “ Топ Преса „