Свържете се с нас

Таблоид

Как България се оказа на прага на война с Гърция

Публикувано

на

 Въпреки военните си успехи през Първата световна война, българите се оказват в губещия лагер. Така се стига до подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 година. Според неговите клаузи освен че губи превзетите по време на войната населени главно с българи Македония и Добруджа, от България са отнети и земи, които е владеела преди началото на военния конфликт – Беломорието и Западните покрайнини. Наложени са и множество репарации – забранено е държавата да има авиация, флот и артилерия, а армията не може да надвишава 33 000 войници. В другата крайност са съседните държави на България (с изключение на Турция). За всички тях тази война е победоносна и носи големи придобивки. Най-облагодетелствана за сметка на България е Гърция, която получава отнетите беломорските земи, но се задължава да осигури на българите икономически излаз на Бяло море. Това обаче така и не се случва.

Територията на България според Ньойския мирен договор
Територията на България според Ньойския мирен договор

Големите териториални придобивки, както и осигурената поддръжка на Гърция от страна на някои от Великите сили, засилват националното чувство на нейното население и разгарят отново мечтата за възраждане на Византийската империя. За тази цел е започнато нападение срещу Турция, но то завършва с пълен разгром за елините. Това обаче не охлажда техния ентусиазъм. За да изпълнят своя национален идеал, нашите южни съседи поглеждат все по-смело към българските земи, които според тях, като влизащи в пределите на Византия преди VII век, им принадлежат по право, въпреки че присъединените наскоро към тяхната държава области са населявани главно от българи. За сбъдването на техния блян това се оказва проблем. Масово гръцките власти започват преследване на тези българи, които отказват да забравят своя произход. Зверствата срещу тях зачестяват. Това сплотява българското население и мнозина се присъединяват към ВМРО.

Гръцките издевателства не остават скрити за световната общественост. След поредното клане над българи, станало в село Тарлис, намиращо се в Западна Тракия, гръцкото правителство е принудено да подпише протокол за малцинствата (23. 09. 1924 година) , в който да гарантира техните права. Цялото напрежение от вътрешността на страната се пренася и на границата. Изключително се изостря положението след преврата на 9 юни 1923 година. Новото правителство е разглеждано от гръцките управляващи като поставено от ВМРО. Дошлият на власт в Гърция след преврат генерал Пангалос също така упреква българските властници в подстрекаване и подкрепа на чети на македонската революционна организация.

Цялото това напрежение по българо- гръцката граница ескалира в чести инциденти. Един от тях до такава степен угнетява положението, че между двете страни се стига до война, която тенденциозно наричаме „ Петрички инцидент“.

Превързочен пункт близо до Петрич, в който бягащи българи са намерили закрила
Превързочен пункт близо до Петрич, в който бягащи българи са намерили закрила

На 19 октомври 1925 година  в местността Демир капия български войници граничари копаят кладенец. Гръцките часовои не преценяват правилно действието, извършвано от тях и смятат, че те копаят окоп – нещо, което нямат право да правят. Към 14:30  един гръцки граничар съвсем безцеремонно се запътва към тях, навлизайки в българска територия. Българският часовой Радой Георгиев стреля по нарушителя и го убива. Започва престрелка, в която е ранен друг гръцки войник, който по- късно също умира.

Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая, да разкрие кои са виновните и да ги накаже. Гръцкият министър- председател отказва. Той вижда удобния момент за нападение срещу България. На 22 октомври 1925 година, без да обявява война, генерал Пангалос заповядва на  VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Тя преминава южната ни граница, разтеглена на широк 40 километра фронт. Четвърти армейски корпус получава нареждане да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп (днес Гоце Делчев). Числеността на гръцката армия достига близо 100 000 войника. Срещу нея се изправят българските граничари, които според Ньойския договор са в намален състав и наброяват 300 души. За кратко време са превзети селата: Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново, Картечно.

България е изправена пред съдбоносно решение. Въпросът е дали да се противодейства със сила на гръцката агресия, или да се потърси дипломатическо решение. Правителството решава да действа по втория вариант и както се вижда в последствие това е правилният избор.

Отзвук в световните медии: Американски вестник от 25 октомври 1925 информира за събитията
Отзвук в световните медии: Американски вестник от 25 октомври 1925 година информира за събитията

Българското правителство, начело на което стои Александър Цанков, незабавно информира Секретариата на ОН в Женева за гръцката агресия. Към зоната в която е осъществено нахлуването военният министър генерал Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата численост на които възлиза на едва около 1000 войника. На изпратената българска армия е заповядано изрично да оказва отпор на гърците единствено при крайна необходимост. Друга задача, с която правителството се нагърбва е, това да евакуира българите от застрашените области.

Междувременно гръцките войници започват да грабят каквото могат, което забавя техните настъпателни действия. Това дава възможност на българските войски да се окопаят в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Гръцкото забавяне също така позволява на силната в този регион организация на ВМРО да изпрати свои подкрепления към Петрич. Атаки на града има още на 22- 23 октомври, но най- сериозната се състои на 25 през същия месец. Местните жители, подкрепени от четите на ВМРО, успяват на няколко пъти да отблъснат гърците.

На 27 октомври от ОН пристига нота до България и Гърция, в която се настоява двете страни да прекратят всякакви военни действия. Съветът на организацията веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, които да следят за това дали са изпълнени дадените заръки. На 28 октомври гръцкото правителство официално дава нареждане на своята армия да се изтегли от българските земи.

На 29 октомври 1925 година, след като гръцката армия вече е в пределите на своята държава, ОН назначава анкетна комисия с председател британския посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Целта на комисията е да проучи положението на засегнатите райони, за да определи стойността на обезщетението, което трябва да бъде платено на България. Констатира се че гърците са виновни за опожаряването на 12 български села. Жертвите от българска страна възлизат на убити 4 войници и 5 граждани, ранени са 2 офицери, 9 войници и 10 граждани, 3 жени и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 войници. За гръцките жертви няма официални данни. Според  Иван Михайлов те възлизат на над 120 убити войници.

Анкетната комисия взима решение на Гърция да изплати на България обезщетение в размер на  30 милиона лева. Така завършва тази кратка война, която бива наречена „инцидент“.

Училище Христо Смирненски в град Петрич, построено с средствата от обезщетението
Училище Христо Смирненски в град Петрич, построено със средствата от обезщетението

Дължимата сума е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лева отиват за пострадалите от град Петрич. Изненадващо те се отказват от личното обезщетение и решават да дадат парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. През 1926 година започва строежа, но парите се оказват недостатъчни и гражданите на града даряват от собствените си средства и така сградата е завършена. На 31 октомври 1937 година, на честванията по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит  първият исторически паметник в града. На една от неговите мемориални плочи са изписани имената на загиналите в защитата на града от гърците. Макар и участвали в един забравен от историята конфликт, самите те, които са дали своя живот за родината, биват увековечени.

коментара

Таблоид

Един млад мъж от Разлог се връща в родния си град, за да преподава

Публикувано

на

Един млад мъж от Разлог се връща в родния си град, за да преподава. Признава, че го е направил заради повишените заплати на учителите и най-вече, защото почувствал, че някой го чака, че има нужда от него тук, че липсва на някого.

Слав Астинов е преподавател по английски език в разложката професионална гимназия „Никола Стойчев”.

За 32-годишния Слав Астинов, преподавател по английски език в разложката професионална гимназия „Никола Стойчев”.

Астинов е работил сезонна работа във Франция, в автосервиз във Великобритания и като служител на големи търговски вериги в САЩ, за да се върне окончателно преди три години в родния Разлог.

Питаме го какво го е накарало да започне да преподава на учениците от разложката професионална гимназия: „Чувствам се добре в родния си град, както се казва камъкът си тежи на мястото. С целия професионален опит, който имам като преподавател, смятах, че ще се справя с преподаването на младите хора, за да споделя опита си”.

„След като завърших висшето си образование започнах работа в ЮЗУ „Неофит Рилски“, но поради ниското заплащане там не можех да се изхранвам. За това, когато се освободи място в гимназията, директорката Галина Адамова, ме назначи. Но тогава бяха тежки за мен времена, заплащането бе ниско. Бях решил да замина пак за чужбина, за да си стъпя на краката. Тогава обаче се смени ръководството на училището, директорът Васка Пенева ми подаде ръка. Даде ми година неплатен отпуск, обаждаше ми се да ме пита как съм, но винаги казваше, че ще се радва да се върна, че съм добре дошъл отново в гимназията. Тогава реших да се върна, защото знаех, че някой тук ме чака, някой е доволен от работата ми, на някой му липсвам.

За това да се върна повлияха и учениците ми. Преди да тръгна за Англия те ми подариха тениска с надпис „Любим учител“, те също ми се обаждаха, питаха как съм. Така разбрах, че съм свършил добра работа, че съм оставил някаква следа тук в гимназията. Тогава си казах: защо трябва да се раздавам, да работя за друга държава, за други хора, когато мога да бъда полезен в моя роден град, в моята страна”.

Питаме младия преподавател как трябва да се държи учител с ученици, за да има взаимно уважение и все пак да респектира децата: „Те усещат един натиск, смятайки, че ние учителите очакваме те да бъдат същите ученици, каквито сме били ние, а това няма как да стане. Те са новото поколение, те са по-различни и аз ги приемам като по-добри от ученика, който съм бил аз. Когато погледна на тях през тази призма, нещата започват да работят, най-голямата им потреба е да ги обичаш и подкрепяш. Аз се придържам към това, с пет минути психология – какво- ако, какво-защо, защо трябва да се прави, в момента когато им се покаже пътя, те започват да се замислят, започват да стават с една нотка по-добри, намират пътя. Това е моята стратегия”.

На въпроса трябва ли учителят да бъде приятел с учениците си, Астинов заяви: „Не, не трябва, но по някакъв начин трябва да им покаже, че е близък с тях. Ако те имат нужда да разговарят с някого, било то за усъвършенстване в личен план, за помощ по личен проблем, няма начин, ти трябва да се отзовеш, и до там”.

32-годишният учител по английски е категоричен, че нито за миг не е съжалявал за решението си да се върне в Родината. „Не съжалявам, защото нещата започват да се оправят, подобрява се училищната база, а и не на последно място, увеличиха ни се заплатите. Това е голям стимул и учителската професия си идва на мястото”, каза той.

Той не крие, че в чужбина е изпитвал носталгия към България: „Чувствал съм я непрестанно, достатъчно е да прекараш навън един празник, например Великден, за да се увериш, че не е както тук – да се събираме с приятели, да ни е весело, празнувал съм го и в САЩ, и в Англия, там всеки празнува сам”.

И още нещо, питал съм се защо трябва да съм ефективен в чужда страна като мога да бъда такъв за едно младо поколение българи, върху които се надявам труда ми да окаже някакво влияние, заключи Слав Астинов. /БГНЕС

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Снежанка Пенова: „Девойка Кюстендилска пролет“ е един от най-истинските конкурси в България!

Публикувано

на

Снежанка Пенова е „Девойка Кюстендилска пролет“ за 2019 година. Тя е ученичка от ПГИМ „Йордан Захариев“. Наградата на победителката връчи кметът Петър Паунов. Снежанка получи 1500 лв. от Община Кюстендил. Журито бе съставено от 28 носителки на титлата „Девойка Кюстендилска пролет“. „Уникално се чувствам, не съм го очаквала. Пожелавам на кюстендилци да бъдат здрави, щастливи, обичани и най- вече да продължават да се усмихват, защото усмивката е най- важното нещо. На себе си пожелавам успехи и здраве”, заяви след награждаването победителката Снежанка Пенова.  Ние се свързахме с нея, за да разберем коя е хубавицата с приказното име Снежанка…

Представи се на нашите читатели…

– Казвам се Снежанка Пенова На 17 години съм от град Кюстендил. Уча в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“ – специалност банково дело. През свободното си време обичам да пея и танцувам. Занимавам се с благотворителни каузи. Ходя на уроци. Излизам с приятели. Забавлявам се общо взето.

Тоест не скучаеш?

– Изобщо не. Графика ми е пълен.

Разкажи за конкурса. Кой беше човекът, който първи те подкрепи? Ти сама ли взе решението да участваш в него?

– Приятелите и семейството ме подкрепиха и записаха. Те ми дадоха кураж първоначално. Постоянно ми повтаряха да се запиша. Че е хубаво. Затова и се записах.

Имаше ли някакви очаквания? Нещо подсказваше ли ти, че ще спечелиш?

– Изобщо не очаквах, че ще спечеля. Нищо не ми го подсказваше. Като гледах другите момичета, които участваха, не се възприемах за нещо повече от тях. Мислех си, че някой друг ще вземе тази титла, а всъщност я взех аз. Все още не мога да повярвам. Все още ми е тръпка.

Как се чувстваш сега като „Девойка Кюстендилска пролет“2019?

– Еуфорията ми намаля, но се чувствам много добре. Определено е гордост да носиш тази титла. Чувствам се страхотно.

Какво предстои сега от тук нататък?

– Незнам. Надявам се на много успехи, здраве, щастие. Всичко най-хубаво си желая….

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ