Свържете се с нас

Таблоид

Как България се оказа на прага на война с Гърция

Публикувано

на

 Въпреки военните си успехи през Първата световна война, българите се оказват в губещия лагер. Така се стига до подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 година. Според неговите клаузи освен че губи превзетите по време на войната населени главно с българи Македония и Добруджа, от България са отнети и земи, които е владеела преди началото на военния конфликт – Беломорието и Западните покрайнини. Наложени са и множество репарации – забранено е държавата да има авиация, флот и артилерия, а армията не може да надвишава 33 000 войници. В другата крайност са съседните държави на България (с изключение на Турция). За всички тях тази война е победоносна и носи големи придобивки. Най-облагодетелствана за сметка на България е Гърция, която получава отнетите беломорските земи, но се задължава да осигури на българите икономически излаз на Бяло море. Това обаче така и не се случва.

Територията на България според Ньойския мирен договор
Територията на България според Ньойския мирен договор

Големите териториални придобивки, както и осигурената поддръжка на Гърция от страна на някои от Великите сили, засилват националното чувство на нейното население и разгарят отново мечтата за възраждане на Византийската империя. За тази цел е започнато нападение срещу Турция, но то завършва с пълен разгром за елините. Това обаче не охлажда техния ентусиазъм. За да изпълнят своя национален идеал, нашите южни съседи поглеждат все по-смело към българските земи, които според тях, като влизащи в пределите на Византия преди VII век, им принадлежат по право, въпреки че присъединените наскоро към тяхната държава области са населявани главно от българи. За сбъдването на техния блян това се оказва проблем. Масово гръцките власти започват преследване на тези българи, които отказват да забравят своя произход. Зверствата срещу тях зачестяват. Това сплотява българското население и мнозина се присъединяват към ВМРО.

Гръцките издевателства не остават скрити за световната общественост. След поредното клане над българи, станало в село Тарлис, намиращо се в Западна Тракия, гръцкото правителство е принудено да подпише протокол за малцинствата (23. 09. 1924 година) , в който да гарантира техните права. Цялото напрежение от вътрешността на страната се пренася и на границата. Изключително се изостря положението след преврата на 9 юни 1923 година. Новото правителство е разглеждано от гръцките управляващи като поставено от ВМРО. Дошлият на власт в Гърция след преврат генерал Пангалос също така упреква българските властници в подстрекаване и подкрепа на чети на македонската революционна организация.

Цялото това напрежение по българо- гръцката граница ескалира в чести инциденти. Един от тях до такава степен угнетява положението, че между двете страни се стига до война, която тенденциозно наричаме „ Петрички инцидент“.

Превързочен пункт близо до Петрич, в който бягащи българи са намерили закрила
Превързочен пункт близо до Петрич, в който бягащи българи са намерили закрила

На 19 октомври 1925 година  в местността Демир капия български войници граничари копаят кладенец. Гръцките часовои не преценяват правилно действието, извършвано от тях и смятат, че те копаят окоп – нещо, което нямат право да правят. Към 14:30  един гръцки граничар съвсем безцеремонно се запътва към тях, навлизайки в българска територия. Българският часовой Радой Георгиев стреля по нарушителя и го убива. Започва престрелка, в която е ранен друг гръцки войник, който по- късно също умира.

Българското правителство настоява случаят да бъде решен цивилизовано чрез съставяне на комисия с представители на двете страни, която да разследва случая, да разкрие кои са виновните и да ги накаже. Гръцкият министър- председател отказва. Той вижда удобния момент за нападение срещу България. На 22 октомври 1925 година, без да обявява война, генерал Пангалос заповядва на  VІ гръцка дивизия, разположена край Сяр, да нахлуе в България. Тя преминава южната ни граница, разтеглена на широк 40 километра фронт. Четвърти армейски корпус получава нареждане да се насочи от Драма и Кавала към град Неврокоп (днес Гоце Делчев). Числеността на гръцката армия достига близо 100 000 войника. Срещу нея се изправят българските граничари, които според Ньойския договор са в намален състав и наброяват 300 души. За кратко време са превзети селата: Кулата, Чучолигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново, Картечно.

България е изправена пред съдбоносно решение. Въпросът е дали да се противодейства със сила на гръцката агресия, или да се потърси дипломатическо решение. Правителството решава да действа по втория вариант и както се вижда в последствие това е правилният избор.

Отзвук в световните медии: Американски вестник от 25 октомври 1925 информира за събитията
Отзвук в световните медии: Американски вестник от 25 октомври 1925 година информира за събитията

Българското правителство, начело на което стои Александър Цанков, незабавно информира Секретариата на ОН в Женева за гръцката агресия. Към зоната в която е осъществено нахлуването военният министър генерал Иван Вълков изпраща подкрепления, състоящи се от 6 пехотни, 3 картечни роти с 4 планински и 8 полски оръдия, общата численост на които възлиза на едва около 1000 войника. На изпратената българска армия е заповядано изрично да оказва отпор на гърците единствено при крайна необходимост. Друга задача, с която правителството се нагърбва е, това да евакуира българите от застрашените области.

Междувременно гръцките войници започват да грабят каквото могат, което забавя техните настъпателни действия. Това дава възможност на българските войски да се окопаят в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Гръцкото забавяне също така позволява на силната в този регион организация на ВМРО да изпрати свои подкрепления към Петрич. Атаки на града има още на 22- 23 октомври, но най- сериозната се състои на 25 през същия месец. Местните жители, подкрепени от четите на ВМРО, успяват на няколко пъти да отблъснат гърците.

На 27 октомври от ОН пристига нота до България и Гърция, в която се настоява двете страни да прекратят всякакви военни действия. Съветът на организацията веднага изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, които да следят за това дали са изпълнени дадените заръки. На 28 октомври гръцкото правителство официално дава нареждане на своята армия да се изтегли от българските земи.

На 29 октомври 1925 година, след като гръцката армия вече е в пределите на своята държава, ОН назначава анкетна комисия с председател британския посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Холандия. Целта на комисията е да проучи положението на засегнатите райони, за да определи стойността на обезщетението, което трябва да бъде платено на България. Констатира се че гърците са виновни за опожаряването на 12 български села. Жертвите от българска страна възлизат на убити 4 войници и 5 граждани, ранени са 2 офицери, 9 войници и 10 граждани, 3 жени и 2 деца, а безследно изчезнали са 11 войници. За гръцките жертви няма официални данни. Според  Иван Михайлов те възлизат на над 120 убити войници.

Анкетната комисия взима решение на Гърция да изплати на България обезщетение в размер на  30 милиона лева. Така завършва тази кратка война, която бива наречена „инцидент“.

Училище Христо Смирненски в град Петрич, построено с средствата от обезщетението
Училище Христо Смирненски в град Петрич, построено със средствата от обезщетението

Дължимата сума е изплатена, а 1 милион и 200 хиляди лева отиват за пострадалите от град Петрич. Изненадващо те се отказват от личното обезщетение и решават да дадат парите за построяването на сграда на гимназията, която дотогава се помещава в частна къща. През 1926 година започва строежа, но парите се оказват недостатъчни и гражданите на града даряват от собствените си средства и така сградата е завършена. На 31 октомври 1937 година, на честванията по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит  първият исторически паметник в града. На една от неговите мемориални плочи са изписани имената на загиналите в защитата на града от гърците. Макар и участвали в един забравен от историята конфликт, самите те, които са дали своя живот за родината, биват увековечени.

коментара

Таблоид

Заради опасност от свлачище! БДЖ спря движението по линията Белица – Разлог

Публикувано

на

Поради опасност от свличане на скална маса е преустановено временно движението по теснолинейката в междугарието Белица – Разлог.

При редовен денонощен обход е регистрирана нестабилна скална маса. В момента аварийни екипи на НКЖИ ръчно обезопасяват мястото.

При наблюдаваните „слаби“ (опасни) места по жп инфраструктурата се извършва обход преди преминаването на всеки влак.

Очаква се до час движението да бъде възстановено.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров

Публикувано

на

В навечерието на  християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев .  Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти  една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото!  Понякога то  стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището  баралеф на Вапцаров  ти показа как се пази паметта  българска и възможно ли е  един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?

Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .

Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г.  на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?

А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява  голям безформен гранит,  приличащ повече на останал от строежа на основите  камък. Секретарят е  разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След  дълго  разчистване около него и  с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя  Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор  Либяховски  и председателят на  Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище  Анна Донкова приемат   идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и  осигуряват   финансиране ,а секретаря  Кръстю Панчев се заема с осъществяването на  проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник   Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът  на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ