Свържете се с нас

Таблоид

Отец Георги Паликарски: Валери Симеонов ще изстрада казаното

Публикувано

на

Отец Георги Паликарски е архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия. Молебен за децата с увреждания се проведе вчера в много храмове в страната. Решението бе взето на заседание на Светия синод. С него 24 октомври се вписва в календара на православната ни църква като Ден за молитва за децата с увреждания. По този начин духовенството ни заявява своята подкрепа към страдащите и техните семейства. Какво мисли за скандала с Валери Симеонов и протестите на майките, четете в следващите редове в разговора с Божия служител.

Борислав РАДОСЛАВОВ

– Отче, направихте вчера молебен за болните дечица. Имате ли близки деца с увреждания, които имат нужда от подкрепа?

– Да, направи се молебен във всички големи храмове за здраве и благополучие на всички болни дечица. Сложихме иконата на Света Богородица. Търсим упование в Божията майка. Ние сме едно духовно паство и познаваме почти всяко семейство. Съпричастни и състрадателни сме към страданията на тези семейства, които се предават и към обществото. На всяка една света литургия ги поменуваме. За всички отрудени и обременени се молим. Някои така са се родили. При други знаем как една ваксина може да повреди както душата, така и тялото на човек.

Напоследък много нашумя това, че системата ни убива. Ако се погледне реално, така е в почти всяко нещо. Пенсия от 200 лв. за хора, работили над 30 години, е просто обидно. Затова се молим за всички обременени люде.

– На този фон как ви звучат думите на Валери Симеонов за „уж“ болните деца?

– На Валери Симеонов не му подхожда на годините. Виждам в него един бизнесмен. Но остави другото, най-важното е, че той е вицепремиер, едно от лицата на държавата. Но вече му знаем хапливия език. Виждаме го доста време вече по медиите. Но съм сигурен, че не го е казал с умисъл. Той мисли, че майките са по партийна линия там. Така го усещам. Защото няма човек, роден от майка, да каже тези думи. Не мисля, че има в неговите думи омраза към майките и децата.

Валери Симеонов

– Искрено ли беше извинението му?

– Не съм го слушал и гледал, честно казано. Той е роден от българка и съм сигурен, че ще изстрада този момент.

– Заслужава ли да подаде оставка, за каквато майките настояват?

– Аз съм аполитичен и нямам право да казвам подобно нещо. Всеки си има глава на раменете, съвест и морал. Аз нямам право да осъждам никого.

Протестът на майките е всяка вечер пред Министерския съвет

– Споменахте, че деца се разболяват и вследствие на ваксини. Има ли подобни случаи в Дупнишко?

– В Дупница имаме три случая. Ваксината не повлиява добре на нервната система и уврежда тялото. В село Мламолово едно момче беше физически здраво и активно спортуваше. Но една ваксина го повали на болнично легло. Майка му го гледа сега. Знае ли човек в кой момент и на кого може да се отключи някаква болест?

– Виновни откриват ли се в повечето случаи?

– Не мога и нямам право да обвинявам нито лекарите, нито тези, които са произвели ваксината. Възможно е ваксината да е злокачествена или да е сложена по-голяма доза. Но в XXI век медицината е на такова ниво, че всичко трябва да е ясно и точно какво трябва да се направи. Както на всички деца сега, така и на нас са ни слагали ваксини. Още ми стоят три белега на ръката.

– Какво е впечатлението ви, хората отдалечиха ли се от храмовете и религията?

– Всеки пали свещичка за здраве и най-накрая за пари. Но, изглежда, в този интензивен живот повече се набляга на парите и капитала. Никой не гледа към духовното извисяване на личността и това дразни много от вярващите хора. Иначе храмовете се пълнят с миряни, особено неделно време. Има много млади хора. Майки водят децата си и се причестяват. Поколението се сменя. Трябва обезателно вероучението да се изучава в училищата. Не да има неделно училище, както казват някои, а да се учи религията. Както е било едно време и нашите родители са учили религия. По-друго беше тяхното самосъзнание, морал и отговорност. Отговорност пред Бог, род и родина. Човек трябва да покаже пред децата си какво трябва да бъде той, какво трябва да представлява в обществото и как нашата държава трябва да тръгне напред.

– От години говорим по темата. Защо все не се получава?

– Оправдаваха се, че нямаме подготвени учители. Напротив, имаме хора с вярата и морала и патриотизма. Дай Боже, България да бъде в онова време, когато етиката е била на пиедестал.

Погледнете една Гърция. Там още в детската градина учат децата как да се кръстят. Там се набляга именно на тази отговорност към род и родина. Защо нашите политици бавят този момент, не знам. Когато има морал и етика в нашите депутати, тогава ще има и в обществото и ще бъдем на висота.

Борислав Радославов
Вестник “ Топ Преса „

коментара

Таблоид

Заради опасност от свлачище! БДЖ спря движението по линията Белица – Разлог

Публикувано

на

Поради опасност от свличане на скална маса е преустановено временно движението по теснолинейката в междугарието Белица – Разлог.

При редовен денонощен обход е регистрирана нестабилна скална маса. В момента аварийни екипи на НКЖИ ръчно обезопасяват мястото.

При наблюдаваните „слаби“ (опасни) места по жп инфраструктурата се извършва обход преди преминаването на всеки влак.

Очаква се до час движението да бъде възстановено.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров

Публикувано

на

В навечерието на  християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев .  Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти  една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото!  Понякога то  стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището  баралеф на Вапцаров  ти показа как се пази паметта  българска и възможно ли е  един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?

Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .

Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г.  на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?

А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява  голям безформен гранит,  приличащ повече на останал от строежа на основите  камък. Секретарят е  разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След  дълго  разчистване около него и  с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя  Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор  Либяховски  и председателят на  Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище  Анна Донкова приемат   идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и  осигуряват   финансиране ,а секретаря  Кръстю Панчев се заема с осъществяването на  проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник   Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът  на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ