Свържете се с нас

Uncategorized

39 години от мача, в който един дупничанин спря звездата на Англия насред „Уембли „

Публикувано

на

Само преди дни бяха от­белязани 39 години от учас­тието на единствения фут­болист от Дупница играл с екипа на националния ни отбор на митичния „Уембли“. През не толкова далечната 1979 година, на 22 ноември, пред 85 621 зрители, на­ционалите ни водени от Д. Ташков се изправят срещу световните звезди Кевин Кийгън, Тони Уудкок, Глен Ходъл в храма на Албиона в квалификация за Европей­ско първенство.

В състава е и превърналият се в легенда из­ключително сърцат ляв защитник Роман Кара­колев. Той е роден на 23.03.1955 година в град Дупни­ца. Започва тренировки в местния Марек на 12-годиш­на възраст, като дебю­тира с мъж­кия отбор едва 17-годишен. Той прави впечетле­ние със скоростта и прецизния си пас. Първоначалната по­зиция, на която играе е ляв атакуващ халф, но по-късно се утвърждава като ляв кра­ен бранител. И в продълже­ние на няколко години е счи­тан за Номер 1 у нас на този пост.

24019943_1799840803373747_650640631_n

Роман Караколев е част от най-успешния тим на Марек, с който през 1977 г. побеждава легендарния Байерн Мюнхен с 2:0, пече­лят 3-о място А група и ста­ват носителите на Купата на България (тогава Купа на Съветската армия) като побеждават отбора на ЦСКА на финала с 1:0. Талантът на Караколев, не остава не­забелязан от треньорите на националния отбор на Бъл­гария. Той става част от него като записва общо 26 офи­циални мача с национална­та фланелка.

Именно с мача на ми­тичния „Уембли“ в Англия е свързан и един куриоз с Караколев. Железният бра­нител е сигурен титуляр в своята зона, но гордите ал­бионци имат мълниеносно ляво крило Тони Уудкок, който е истински кошмар за съперниците. Щабът на род­ните национали се чуди как да спира бързоногата звез­да на домакините и в един момент решават да риску­ват. С номер 2 за първи път в живота си излиза 24-го­дишният дупничанин и то на пост, който никога не е играл – десен краен защитник сре­щу един от най-големите в тези години нападатели-кри­ла. „Нямаше друг, освен Ка­раколев, който да може да го спре. Проблемът беше, че той никога не бе играл отдяс­но и не бяхме убедени, че ще се справи. Извикахме го и го питахме дали ще се справи и каза, че на Уембли веднъж се играе и вратар да го сло­жиме ще даде най-доброто от себе си. Той се справи със задачата си и не даде на Уудкок да мръдне, но не успяхме да спрем Ходъл“, казват пред медиите тогава от треньорския щаб, попи­тани за изне­надващата ро­када. Самият Уудкок след мача поискал фланелката на Караколев и двамата ги разменят.

Легендарна­та 4-ка с екипа на „Марек“ е участник в ква­лификации за Европейско и Световно пър­венство, участ­ник в квали­фикациите на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Той е един от малко­то български футболисти играли с на­ционалната фланелка и на другия от трите считани за митични стадиони в света – „Ацтека“ в Мексико. Липсва му само бразилският „Мара­кана“.

24099434_1800358933321934_1956032519_n

Роман Кара­колев преуста­новява своята кариера през 1988 г. като по­лучава и при­за Майстор на спорта, както и почетен граж­данин на град Дупница. Вед­нага след това започва тре­ньорската си кариера в род­ния „Марек“, като е водил представител­ния тим общо 3 пъти. Като тре­ньор в школата на клуба дава път на няколко играчи за про­фесионалния футбол.

Караколев отново се за­връща към футбола. Той ще води новосформирания дупнишки „Динамо“, но ос­новно ще се на­гърби да развие детско-юношеска­та школа на ам­бициозния клуб. Там, където е си­лата му.

39 години след онзи мач, друг дупничанин не е излизал в храма „Уембли“. Както и никога преди това…

Легендарният ляв защитник си остава в истори­ята на Дупница като първият и последен нацио­нален състезател израстнал в шко­лата на „Марек“ и играл за нацио­налния отбор на България.

Вестник “ Топ Преса „

коментара

Uncategorized

БУНТ В ХАДЖИДИМОВО! ЦЕЛИЯТ ПЕРСОНАЛ НА УЧИЛИЩЕ СКАЧА СРЕЩУ ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕН КОНКУРС!

Публикувано

на

Подписка от 43 човека, служители на СОУ „Никола Вапцаров“ – Хаджидимово депозираха днес подписка в РУО – Благоевград, срещу предварително решен по думите им конкурс, за директор на училището. Както е известно дългогодишният директор на школото госпожа Марияна Боянина, излиза в заслужена пенсия и мястото и е свободно.

Оказва се че за мястото и вече има „решение“ при това на „вътрешно партийни“ люде, които са спуснали „директива“ на шефа на РУО – Благоевград, Ивлайло Златанов, че за директор на училището трябва да бъде, назначена директорката на училището в село Борово – госпожа Марта Донкова. Това твърдят абсолютно всички работещи в училището на Хаджидимово. В декларацията си подписана от абсолютно целия състав се казва, че за мястото има две кандидатски от самия град Хаджидимово, жена от Сандански и Донкова, която била гласена за директор. Обръщаме внимание че това твърдение е повече от скандално! Искането на служителите на училището, а и на жителите в града, е за директор на училището да бъде избран човек от Хаджидимово. Човек който познава училището, работата, човек който обича професията си… Напълно незаконно и скандално било, да се прави лъжлив конкурс с предрешен резултат. Ако въпреки апела, подписката исканията на хората не бъдат удовлетворени те плашат с масови протести. Родители заявяват че няма да пуснат децата си да учат в това училище, персонала плаши със ефективна стачка… Напомняме – всичко това е документирано и декларирано с подписи пред РУО – Благоевград. 

Ще допусне ли Ивайло Златанов, напрежение и бунтове, стачки пред едно българско училище, питаме ние от местната медия. Топ Преса припомня че и в други училища имаше подобни напрежения с подобни конкурси и те не завършиха успешно за тези които ги нагласяват. В това напрегнато време протести и стачки в хаджидимово не са ни нужни, за това ние от местната медия предлагаме да се мине на вариант – открид диалог с педагогическия състав на училището, с администрацията, с другите негови служители и гражданството на Хаджидимово. Не упражнявайте власт, там където я нямате, пишат местните в писмо до Топ Преса, с цел да изпратим този апел в РУО – Благоевград и министерството на образованието. Ние го правим!

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ! 

Продължете с четенето

Uncategorized

Топ Преса представя една Неврокопска футболна звезда: Васил Панайотов: Още ме боли за „Левски“

Публикувано

на

 

Кой е той?

Панайотов е роден на 16 юли 1990 година в Гоце Делчев. Израства в школата на „Левски“, след което носи екипите на „Шумен“, „Пирин“ (ГД), „Банско“, „Берое“. Навън е играл в Кипър и Полша, преди да се завърне на „Герена“. През миналия сезон записа 26 мача и 4 гола за „сините“, но не му бе предложен нов договор. Тази есен Васко защитава цветовете на „Черно море“. Той вкара една от дузпите, с които „моряците“ елиминираха отбора на сърцето му. Панайотов говори единствено пред „България Днес“.

– Васко, честита победа! Очакваше ли я?

– Беше ни трудно. „Левски“ показа много силни игри при новия треньор Славиша Стоянович през сезона до момента. Смятам, че в момента „сините“ са най-силният отбор у нас. Заслугата за успеха е на всички в отбора. Борихме се до последно и не загубихме вяра в нито един момент. Затова и късметът ни кацна на рамото и продължихме. Дузпите са една лотария, която се оказа печеливша за нас. Отстранихме един от претендентите за трофея и не трябва се притесняваме от никого.

– Уверен ли беше, преди да изпълниш твоята дузпа?

– Определено да. Чувствах се много добре и сам пожелах да изпълня дузпа. Имаш ли увереност и късмет, се получава.

– Докъде може да стигне „Черно море“ в турнира за Купата на страната?

– Разчитаме предимно на колектива. В „Черно море“ има добри футболисти. С двете неща заедно се надявам да постигнем нещо повече за Купата. Жоро Илиев е нашият лидер и той го показва във всеки един мач. Сякаш не остарява, а се подмладява постоянно.

– Помогна ли това, че бяхте домакини в сблъсъка с „Левски“?

– Да, като домакини имахме крачка предимство. Ако мачът бе на „Герена“, там със сигурност щеше да ни очаква пълен стадион. На „Тича“ също се получи празник за феновете във Варна.

– За теб специално по-различен ли беше този мач?

– За първи път след напускането ми на „Герена“ се изправих срещу „Левски“. При всички случаи имаше сантименти у мен. Но все пак аз съм професионалист и трябва да се боря за цветовете на новия си клуб.

– Беше ли двойно по-мотивиран да се докажеш, че си бил неправилно освободен през лятото?

– Всяка една среща съм мотивиран достатъчно, за да показвам най-доброто. Аз бях на „Герена“ и там дадох всичко от себе си. По моя преценка заслужавах да остана там. Все пак има други хора, които преценяват това. Опитах се да покажа, че съм имал място там.

– Играл ли си и друг път срещу родния „Левски“?

– Имам мачове срещу „Левски“ с екипа на „Пирин“ (Гоце Делчев). Това не е нещо непознато за мен. Сега беше малко по-различно, защото играх само няколко месеца, след като напуснах „сините“.

– Вече си почти три месеца в „Черно море“, как ти се струва обстановката в отбора?

– Вече се аклиматизирах, познавам се с всеки един от съотборниците си. Обстановката в самия клуб ми харесва и се чувствам добре тук. Приеха ме страхотно и сега остава да заслужа мястото си в отбора.

– Още ли те наричат Българския Гатузо?

– Да, има такива моменти. Прякорът няма значение, аз искам да се развивам.

– Има ли разлика в методите на работа между предишния ти треньор Делио Роси и настоящия Илиан Илиев?

– Да, определено. Разликата е огромна. При Делио Роси тренировките бяха много монотонни. Сега при Илиан Илиев има настроение и това се вижда и на терена.

– Какви са целите, които сте си поставили в Черно море?

– Най-важното е да влезем в първата шестица. Там ще се изправяме срещу отбори, с които можем да вдигнем и нашето ниво. Това е целта, която сме си поставили. Трябва да я изпълним не с приказки, а с дела. Купата също е турнир, който дава възможност за излаз в Европа. Всичко зависи от нас самите.

– Ти беше любимец на феновете на „Левски“. Как се почувства, когато клубът не ти предложи нов договор?

– Заболя ме. Имаше нотка на огромно разочарование у мен. Тогава обаче се сблъсках с огромната любов на феновете. Усетих тяхната истинска и силна подкрепа. Ръководството беше на друго мнение и аз нямах друг избор, освен да погледна напред и да продължа.

– Чие беше решението да не останеш на „Герена“?

– Нямам представа. Не искам да се връщам назад. Все пак ръководителите на тима решават. Явно така е трябвало да стане.

– Би ли се завърнал на „Герена“?

– Разбира се! „Левски“ ме е създал. Няма съмнение в това нещо. Всеки един футболист от нашето първенство иска да играе в такъв голям клуб.

– Кой ще стане шампион на България този сезон?

– Доста е оспорван този сезон. Силно се надявам „Левски“ да продължи с добрите игри, които показва до този момент в първенството. „Сините“ имат огромен шанс да прекъснат доминацията на „Лудогорец“ и да станат шампиони.

– Гледаш ли мачовете на националния отбор?

– Да. Имаме всички предпоставки да спечелим групата си. Самият отбор показа голямо израстване в този турнир Лига на нациите. Имаме доста добри футболисти, така че защо да не ни зарадват с нещо голямо…

Панайотов е щастлив в „Черно море“

Катя е до него от 7 години

Васил Панайотов има сериозна приятелка до себе си, която го мотивира за всеки един мач. С красавицата Катерина са заедно повече от седем години. И двамата са родени и израснали в град Гоце Делчев, откъдето се познават. Катерина е завършила право в УНСС. Признават, че вече мислят за сватба и деца, но за момента не издават повече.

„Всичко е крачка по крачка. От седем години сме заедно, много се обичаме и сме щастливи. В свободното си време обичам да се разхождам с приятелката ми. Като всеки човек ходя на кино“, казва Васко.

Добромир Добрев

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ