Георги Ив. Зимбилев – изявен родолюбец, радетел за утвърждаване на българщината

В началото на 19-ти век, както навсякъде из българ­ските земи, така и в будните неврокопски села Гайтани­ново, Ковачевица, Либяхово и други съществуват килий­ни училища, където ученици­те били обучавани от местни духовни лица. Един от пър­вите радетели за българско четмо и писмо в училищата и черквите на този край бил Георги Иванов Зимбилев, ро­ден през 1820 г. в с. Либяхо­во /дн. Илинден/, Неврокоп­ско. .

Като малък Георги се учи при неизвестни духовници в родното село, след което ро­дителите му го изпращат да продължи образованието си в манастира ‘’Св. Иван Пред­теча’’близо до гр. Сяр. След като завършил и гръцката прогимназия в Сяр, той за­почва учителската си прак­тика като преподавател по гръцки и турски език, така както било навсякъде по онова време в този край.

Скоро обаче даскал Георги разбира, че за пробуждането на българското население е необходимо в училищата и черквите постепенно вместо гръцки език да се въведе български. Затова той пръв в този край въвел изучаване на граматика,

христоматия, география, история свещенна и всеоб­ща, аритметика и калигра­фия /краснопис/. Дори и четене на български език. ’’Важното беше – пише в спо­мените си неговия ученик Ат. Поппетров – че като пре­подаваше от христоматията тълкуваше текстовете от староелински на новогръц­ки и на говорим български език и изискваше от учени­ците си така да научат уро­ка.

И като учител в съседното село Гайтаниново, Невро­копско заменил килийно­то учение със споменатите по-горе предмети плюс пре­подаване на български бук­вар и съкратената турска история, превод на П. Р. Сла­вейков от 1857 г. Бил и певец в църквата, където в праз­нични дни държал слово по тълкуването на евангелието също на български език. За това той ‘’напълно привлече любовта и сърцата на учени­ци и слушатели’’-пише в спо­мените си Спас Прокопов.

Постепенно името и новия начин, по който преподава даскал Георги, стават из­вестни не само в Неврокоп­ско, а и в съседните кази. При него идват ученици от близки и далечни села. Тук се стекли и бъдещите народ­ни будители и основатели на Серско-Мелнишко-Драм­ско-Неврокопско учителско дружество ‘’Просвещение’’

Петър Сарафов, Спас Про­копов, Никола Падарев и др. И това е съвсем оправдано,

защото за своето време Зимбилев бил ‘’просветна сила от първа величина в този край’’.

Според Спас Прокопов Ге­орги Зимбилев поддържал писмена връзка със Сава Филаретов, който го насър­чавал в просветното му дело.

Радостни от напредъка на науката в селото, жителите на Гайтаниново построили през 1858 г. голямо учили­ще. ‘’И новото училище – пише Анг. Даскалов – е пър­вата искра, която отпосле възпламени огъня на народ­ното съзнание в този край. ’’

Изплашени от напредъка на българското образова­телно дело, гръцкото духо­венство скоро видяло в ли­цето на даскал Георги свои опасен противник. Ето защо след продължителни закани то организирало насилстве­ното му отвличане от с. Гай­таниново. Няколко години след това Георги Зимбилев учителствува в с. Просочен, Драмско.

През 1868 г. родолюби­вият кмет и голям патриот на с. Горно Броди, Серско –Хаджи Димко –баща на Димо Хаджидимов и тъст на безстрашния Зюмбюл войвода –решил да въведе изучаването на български език в новопостроеното гор­нобродско училище. За цел­та с големи усилия успява да привлече за учител тук Георги Иванов Зимбилев. И тук продължил да работи не­уморно за утвърждаване на българщината.

За три години обучил бли­зо 400 ученици, много от които по-късна станали ви­дни обществени дейци и борци за църковна и нацио­нална независимост. Заед­но с Хаджи Димко организи­рали в Серската епархия 140 села, които подписали през февруари 1870 г. махзари за присъединяване към бъл­гарската Екзархия. Заради патриотичните си изяви Ге­орги Зимбилев си спечелил славата на един от първи­те просветители и народни будители в цялата Източна Македония.

Зимбилев присъствал и на учителския събор в Не­врокоп през август 1873 г., където се учредило Сер­ско-Мелнишко-Драмско-Не­врокопско учителско друже­ство ‘’Просвещение’’. Той бил щастлив до сълзи, защото четирима от общо петимата учители, избрани в ръковод­ството, били негови възпи­таници.

След няколкогодишно пребиваване в родното село, в началото на Априлското въстание Георги Зимбилев бил принуден да напусне Ли­бяхово и да се укрие извест­но време при свои познати в гр. Сяр. Оттук през 1879 г. заминал за Цариград, къде­то бил назначен като учител в екзархийското училище. Учителствувал до 1-ви март 1880 година, когато нена­дейно се разболял. Починал след около една седмица в Руската болница в Цари­град.

Вестник “ Топ Преса „