Свържете се с нас

Таблоид

Оставя трайна диря в просветното дело (110 години от рождението на Пандо Мих. Воденов)

Публикувано

на

Учителят Пандо Мих. Воденов наистина ос­тавя трайна диря в образователното дело в с. Либяхово /дн. Илинден/, Неврокоп­ско. В първите години от учителствуването му редовно използва цигулката в часовете по пеене и това доставя ра­дост и голямо удоволствие на учениците му.

Роден на 25. 10. 1908 г., Воденов по предание е пото­мък на корави, родолюбиви българи от Воденския край на Македония, преселили се в Либяхово вероятно през втората половина на 18-ти или в началото на 19-ти век.

След учението си в родно­то село при учителя Дими­тър Бекяров и прогимназия след това в гр. Неврокоп. Пандо Воденов завършва и Неврокопското смесено пе­дагогическо училище. Като ученик в прогимназията се запознава с Никола Вапца­ров, за когото след това раз­казва като за близък нему приятел.

На 16. 09. 1929 г. той по­стъпва като учител в родно­то си село. Още в началото заема длъжността главен учител и е такъв до 1938 г. С възрожденски дух и с младежки ентусиазъм той допринася значително за културното издигане на местното на­селение. Под негово ръко­водство и с усилията на целия учител­ски колектив, в периода 1929- 1939 г. чувствително е нама­лена неграмотността сред населението.

За него ученикът му Борис Сим. Гърнев /р. 1922 г. /каз­ва; ‘’Той бе учител с ‘’умерени макаренковски методи’’, сла­ботелесен, но с подчертан естетичевски вкус и с без­спорна духовност. Говореше кротко и тихо, понякога бе загадъчен. Заставаше пред класа като антена, слабичък, с бяла яка, с вратовръзка, черна прическа, с бяла ве­зена кърпичка в малкото джобче на лицевата страна на сакото. Записваше на чер­ната дъска заглавието на пе­сента, която ще изучим. По­сле се обръщаше с лице към нас, с цигулката до брадата и с лъка в ръката. Изсвирва­ше мелодията, а след това и ние по него, плахо и неувере­но в началото, постепенно я разучавахме. Още помня 2-3 песнички от него, макар че са минали оттогава повече от 80 години’’.

Учителят Воденов се от­кроява и с чудесен красно­пис. Няколко години той е и председател на основаното през 1928 г. читалище ‘’Пе­тър Сарафов’’. По негова инициатива през 1936 г. се основава Дружество за за­крила на децата, а предната година, през коледните праз­ници, организира томбола, която донася приход 500 лв.

Те са използвани за без­платна храна на бедните ученици.

Като главен учител Пандо Воденов е един от основни­те инициатори за построява­не на нова голяма училищна сграда през 1938-1939 г. За целта, заедно с председа­теля на училищното насто­ятелство Илия Полянов отиват в София у Сарафови – по-точно при инж. Никола П. Сарафов и д-р Злата П. Са­рафова /тя имала познати в Министер­ството на образова­нието/ да ги помолят за съдей­ствие за получава­не на раз­решение за строеж на учили­щето, как­то и за фи­нансови средства.

Мисията им е из­пълнена изцяло и в следващи­те години местните майсто­ри-зидари, начело с главния майстор Петко В. Сургов и с помощта на ця­лото население, построяват новото училище. Строител­ството се извършва на сто­пански начала и със сред­ства от държавата, от фонд ‘’Построики на училища по кооперативен начин’’.

За известно време Пандо Воденов е начело на кредит­но-потребителската и про­изводствена кооперация в селото, като негов учител в тази област е дългогодиш­ният кооперативен деятел Илия Полянов.

След политическите про­мени през 1944 г. Воденов участва активно в обществе­но-политическия и културен живот в родното си село. При тържествена обстанов­ка, в гр. Гоце Делчев през 1954 г. му е връчен медал от Министерството на про­светата, заради дългогодиш­ната му културно-просветна дейност.

Излиза в пенсия през 1963 г. и се занимава с тю­тюнопроизводство и пче­ларство.

Жизненият му път завърш­ва на 1 януари 1982 г.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

Туроператори в Югозапада: Гърция вече не се продава, семействата почиват у нас

Публикувано

на

Велинград и Банско са предпочитаните туристически дестинации за великденските празници на кюстендилци, споделят туроператори под Хисарлъка. „Това са курорти, където има чист въздух и хората да отдъхнат. Изобщо предложенията са за хора с различни финансови възможности”, допълва Мая Божанова, туроператор.

Най-натоварената дестинация обаче остава Анталия, Кападокия със съчетание на стара култура, море, въздух и екскурзия. „Това е й най-продаваната дестинация с чартър до Анталия и след това поемат към Кападокия. Лети се с балон във въздуха. За по 2 дни в по-евтин вариант някои семейства пък избраха Охрид, което е и по-близко”, каза още Мая Божанова.

„Гърция не знам защо тази година не е толкова предпочитана, може би защото развалиха ол инклузива. Имат много туристически такси, които се плащат включително и в хотелите, и някак си вече Гърция не се продава”, казва туроператорът.

„Хубаво е, че кюстендилци се насочиха към българските курорти. По-скъпите пакети се продадоха още през февруари, след това малко по-ниският клас хотели, каквито са в Охрид”, добави още Божанова.

Повечето кюстендилци се комбинират за великденските празници по 2-3 семейства. Като групи организирано по Великден почти не се купуват. „Групово само в Турция, съседите се наложиха в туристическия бранш. Умеят да посрещнат туриста, умеят да му докажат, че е цар и е отишъл наистина да отмори или да празнува. Нашите великденски празници там се организират много добре, нищо че е Турция, както беше и на фестивала на лалето. Всички ходиха да се любуват на парка Емирган.

Охрид пък избират, защото е близо, някои семейства искат по-бързо да се приберат, ако са сами. Да няма езикова бариера, но дори и възрастните вече се справят с английския”, споделя кюстендилката.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Българската планина плаче от раните си

Публикувано

на

Не практикувам и не съм привърженик на зимните спортове. Не харесвам и планината през зимата. Но я обожавам през летните месеци. Това лято си направих един излет до Паничище, известен планински курорт. Останах потресен от промяната, която усетих. Планина, нарязана от асфалт, безброй хотели, сякаш строени в състезание по архитектурна грозотия, стърчащи навсякъде железа от съоръженията, използвани през зимата.

Същото е положението и в Банско през лятото, в съседното село Баня. Банско отдавна престана да бъде онова възрожденско градче и място, което помним от години. Внушителната църква и шепата възрожденски къщици в центъра на града изглеждат сякаш не на място. След като съсипахме и циментирахме цялото Черноморие, разораваме дюните като средновековни вандали, сме подкарали и планините си.

Качете се през лятото при Байкушевата мура, за да усетите раните на планината, вижте бетонно-търговската грозота на Бъндеришка поляна. От близкото село Баня е останало само името. Как ли не са посегнали на близкото село Добърско с уникалната църквичка от времето на Самуил. За Витоша пък да не говорим, там положението е направо плачевно

Весрник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПОПУЛЯРНИ