Хранителното разстройство – едно начало с неизвестен край!

КАК ХРАНИТЕЛНОТО РАЗСТРОЙ­СТВО МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА!?

Неразривната връзка тя­ло-душа е в основата на ба­лансирания и хармонизиран ритъм на живот. Тя опре­деля качеството на живот и отразява актуалното ре­ално отношение на човека към самия себе си. Но дали начинът, по който се въз­приемаме чисто физически, е реален или фантазно въ­ображение на обременено­то съзнание? Съвсем ясно е, че начинът, по-който се възприемаме ние самите съвсем не тъждествен на това, което околните виждат у нас. Затова може би не е случайно твърдението, за­ложено в древноазиатската култура, че човек има три лица – това, с което се представя пред окол­ните; това, с което се показва пред се­мейство си; и това, което е всъщност сам пред себе си. А и самият факт, че все­ки вижда у нас различ­ни неща е в следствие на това, че субектив­ните търсе­ния на всеки един от нас са различни, т.е. внимание­то ни се фокуси­ра върху нещата, които ни вълнуват и интересуват.Така например, ако някой ха­ресва цвета на сините очи, е напълно естествено да се заглежда в очите на хора с именно такъв цвят и да им отдава по-голямо зна­чение. Оказва се, обаче, на практика, че изследова­тели след проведени редица изследвания и проучвания, в „Юнивърсити колидж“ в Лондон открили, че образът на тялото, който се прожек­тира в мозъците ни, когато се погледнем в огледалото, е „напълно изкривен“ и е 2/3 по-широк от обикновено. Същото изследователите регистрирали и при мъжете, но в по-тесни граници, тъй като жените по начало са значително по-чувствителни към темата за килограмите и формата на тялото. Въз основа на резултатите от изслед­ването учените създали „карта“ на мо­зъч­ната пред­ста­ва за чо­веш­кото тяло, която по-къс­но сравнили с действител­ните размери и форми на телата ни. След края на из­следването, учените разкри­ли, че разстоянието между показалеца и палеца на ръ­ката според мозъка е 69% по-голямо от действител­ната дистанция меж­ду тези два пръста. Всичко е свързано с мозъка и психи­ката, както под­чертава един от изследователите. Мозъкът има не­вероятната спо­собност да бъде, така да се каже програмиран – каквото човек му зададе като ми­съл-команда, това реално се случва – нашите собстве­ни ми­сли опреде­лят на­соката на на­шето пове­дение.

По същия начин, ко­гато човек насърчи себе си, че може, той ус­пява, но когато му каже, просто така, без реална причина, ти си дебел, човек започва в своето съзнание да бъде такъв. А пътят от тази мисъл до диетата е съвсем кратък, до болес­тта също. Често си задавам въпроса, това, че можем да вербализираме мислите си означава ли, че трябва да го правим постоянно?!? За­давам този риторичен въ­прос не случайно, а поради обстоятелството, че една от главните причини да се попадне в пропастта на ди­етите е хаплива, неуместна и лишена от деликатност за­бележка от страна на някого спрямо друг. Хора, които са уверени в себе си, с адекват­на самооценка и добро са­мочувствие ще отминат ко­ментара без да му придадат особено значение, но тук идва другата категория хора – неуверените, лишени от самочувствие, с ниска само­оценка, плахите и несигур­ните, които са много по-уяз­вими и вероятността да се поддадат на такъв комен­тар е значително по-голяма. Но малко или много всеки човек е подвластен на внушения. Сугестивно­то въздействие съз­дава благоприятна среда за покълва­нето на семето на съмнението, което може да прерасне в голям проблем, с трайни послед­ствия.

Такава е и траекторията на хра­нителните нарушения, който най-вече водят на­чалото си от една безобид­на диета, която по подмолен и неусетен начин разтваря пропаст, в която човек пада и трудно и мъчително изли­за от нея. Задавайки новия модел на поведение – диета, човек започва да свиква, из­граждайки нов навик, макар и вреден, който започва да диктува всяко негово дви­жение и мисъл. Постоянна­та ангажираност на мозъка около храната, превръща човек в неин роб, където не той, а тя дирижира неговия избор. Представата, възпри­ятията, целия когнитивен процес се изменя и заема деструктивна позиция, която разрушава човек ментално и физически. Последващи­те физиологични промени, прерастват и в психологиче­ски. Чревната флора се на­рушава, и тук отново ще се позова на източноазиатска­та медицина, която още от древни времена твърди, че всички болести започват от червата. Така стоят нещата и при хранитителните раз­стройства, където световно известни лекари като Кем­бъл-Макбрайд, въз основа на дългогодишен опит и редица проведени изследвания в областта на храносмила­телните разстройства също изхожда от това твърдение. Авторката твърди, че в след­ствие на увредената чревна флора, поради недостига на хранителни вещества, тя започва да произвежда па­тогенни бактерии, които уни­щожават полезните такива. Така чревната стена става пропусклива и през нея в кръвта преминават имен­но тези патогенни бактерии, който движейки се с цир­кулиращата из цялото тяло кръв, достигат до мозъка.

По този начин се зараждат по­веденческите и когнитивни проблеми при страдащите от хранителни разстройства. Или още както бих добавила, всичко започва, продължа­ва и свършва с храната. А храната сама по себе си не е просто храна, необходима да задоволи потребността на глада. Тя е същността на човека. И тук проблемът не се основава до това, че се придава голямо значение на храната, а до погрешната информация относно храна­та, която тиражират рекла­мите, обслужващи интере­са на големите хранителни компании. Всяка погрешно подадена информация води до объркване и не често до проблем. На лице, от всичко това, по света има безброй млади хора (жени, по – мал­ко мъже), които се лутат в търсене на правилната ин­формация. Тя е субективна за всеки един, но е еднаква и реална за абсолютно всич­ки – диетата не е начин на живот. Тя е път само и един­ствено към болестта.