Свържете се с нас

Интервюта

Хр. Шопова зам.-кмета по култура и хуманитарни дейности: За Деня на народните будители, културата и каузата „Благоевград“!

Публикувано

на

За учителите мога да говоря само с любов и уважение. За Благоевград работи общински екип, които прегръща всяка кауза със сърцето си. Отговорно, амбицирано и пристрастно… Не разбирам поведението на съветници, които гласуват против важни решения за града и жителите му..

Намираме заместник кмета по култура и хуманитарни дейности Христина Шопова в кабинета ѝ: осеян с документи, чертежи и много нови проекти, с които тя се е заела. Разговаряме с нея в навечерието на Деня на народните будители, за да разберем какво подготвя общината за празника, какво е бъдещето на учителската професия и дали тя изживява своя нов възход. За каузите, проектите и мисиите на културата, както и за програмата, която общината подготвя за коледните празници.

– Г-жо Шопова, в навечерието на деня на Будителя сме тук, за да си поговорим за образованието, учителите и будителите? Напоследък се забелязва силно търсене на работа за учители, сякаш се върна уважението към тази професия. Как мислите?

– Ако е така, както казвате, много ще се радвам да се върне уважението към тази професия, защото тя е много важна. Колкото и тривиално да звучи, без образование няма нищо. Когато човек има образование, има и избор. Много ще се радвам тази тенденция да продължи и млади хора да влизат в сферата на образованието и да работят със сърце и душа за децата.

– Има ли безработица сред учителите в Благоевград?

– Не! Мисля че това, което се получи в Благоевград: поетапно пенсиониране на учители и в същото време влизане в системата на млади учители, като цяло стана много естествено. Така че няма безработица.

– Оценени ли са достатъчно учителите?

– Мисля, че има какво още да се желае. Това, което наблюдавам от Благоевград, е че има много добро отношение към учителите, уважително и с респект. Всеки родител знае предварително при кой учител иска да запише детето си, още преди започване на първи клас, това говори, че самите родители са проверили, че са разпитали, че са проучили работата на този учител. Паралелките са пълни, така че със сигурност има уважение към професията и към самите учители.

– Какво ще пожелаете на учителите?

– Пожелавам им винаги да събуждат знанието в децата. Да продължават да работят със сърце и душа за децата на Благоевград. Да поддържат нивото на образованието в града все така високо, ние се гордеем страшно много с нашите учители. И да са живи и здрави, това е най-важното.

– Ако ви попитаме за списък с приоритетите Ви по отношение образованието в Благоевград, с какво ще започнете, какво ще направите още за училищата, детските градини и учителите?

– За последните 7 години бяха направени много неща, за да бъде направена и подновена цялата образователна сфера. Останаха съвсем малко неща, които трябва да бъдат направени. Дори вие ме хващате в момент, в който правим планове за следващата инвестиционна програма в Благоевград, за 2019г. Ако преди 4 години списъците бяха с по 20 точки за детско или учебно заведение, то днес те се свеждат само до 3 точки. Това говори, че сме изпълнили по-голямата част от работата си, което е хубаво. По отношение на детските градини, последователно и много целенасочено се вдигат заплатите в учебните заведения, а те никак не бяха високи. Сега хората усетиха, че трудът им е оценява, стимулирани са и дават още повече в своята работа.

– Да си поговорим за Благоевград. Съживихте културата на областния център с множеството мероприятия, които организирате -фестивали, конкурси, полагате сериозни усилия за спасяване на културните институции. Къде обаче не стигат възможностите Ви и какво още трябва да се направи в Благоевград?

– Първо ще Ви поправя- не съм сама. Това е целенасочена политика на Община Благоевград. Страшно много хора работят в тази сфера и аз се гордея с екипа, който създадохме. Ние работим по надграждането на нещата, които направихме. Колкото до това, което казахте за културните институти- опитахме се да ги съживим. Мога да дам пример с ансамбъл „Пирин”, който дигна почти тройно приходите си от концертна дейност, а ние заварихме ансамбъла в една агонизираща ситуация, която не беше лесна за никого.

Общинският куклен театър само за последната година вдигна двойно приходите от своята дейност, дори в момента чакаме да бъдем номинирани за „Икар”. Има какво да се желае по отношение на Камерната опера, но мисля че и там вървим в правилната посока. Община Благоевград дава над 2 800 000 лв. само за културни институти, осигуряването на заплати и условия на труд в тях. Разбира се, там заплащанията не са високи, има какво да се желае, но съм сигурна, че хората в сферата не са чак толкова доволни от заплащането, но се мисли в тази насока.

Промяната, която направихме се оказа правилна, приходите, които всеки културен институт има от своята дейност, се връщат отново към него, което е стимул за тях. Т. е. те не се взимат от Общината, а се връщат при тях, което им дава свободата да развиват техните дейности, колкото повече приходи имат, толкова по-добре за тях.

– Какво е да си част от екипа на кмет като Атанас Камбитов? Лесно ли се работи с него?

– Отговорност е! Не е лесно! Господин Камбитов е човек с много стратегическо и мащабно мислене и човек, ако не е аргументиран, ако не е последователен в действията си и работи на парче, няма как да се доближи до неговото мислене. Опитваме се, учим се от него. Не винаги успяваме. Не е лесно, но мисля, че във времето той създаде един много добър и работещ успешно екип. Аз съм горда, че съм част от този екип и смятам, че всеки един човек от екипа последователно и целенасочено работи. Сигурно допускаме и грешки, но той като ръководител ще каже най-добре.

– А с общинските съветници? Какво мислите за работата в общински съвет, един и същ въпрос задаваме напоследък? Съветниците на кмета вършат ли работата си както подобава?

– Мисля, че в своята си роля, това, което трябва да върши, общинският съвет го върши. Когато има разумни решение те се приемат. Понякога ме учудва, че решения, които са важни за града, някой оспорва неаргументирано. Според мен, ако не си съгласен с нещо, трябва да се аргументираш защо го правиш. Понякога се гласува против, просто, за да се гласува така, на инат. Мисля че ролята, ако има т. нар. опозиция, е да се аргументира защо гласува против.

Има неща, решения и проекти, които са важни за целия град, а именно този общински съвет представлява целия град. Това, което ме учудва, е че понякога, когато се разглежда дадена точка, т. нар опозиционери не поставят своите въпроси, не оспорват по някакъв начин това което се предлага, а след това се използва пленарната зала като трибуна за изява. Като разбира се аз не съм в роля нито да съдя, нито да коригирам, но мисля, че благодарение на основното ядро, хората, които наистина гласуват с мисъл, желание и отговорно за Благоевград и неговите жители, нещата в общинския съвет са случват и важните за града предложения се приемат, а това е най-важно. Така, че като цяло Общинският съвет работи добре..

– Бихте ли споделили с какво се гордеете в работата си?

– Гордея се с това, че успяхме да извадим прекрасните деца на Благоевград навън. Все повече им осигуряваме поле за изява, а това е много важно. Това, което правят трябва да се вижда не само от техните родните, но и от целия град. Гордея се с това, че не делим децата на общински и частни детски цели. Нашата обща цел е, че това са децата на Благоевград и те не трябва да бъдат разделяни. Страшно много се гордея и с фестивала „Франкофоли”. Важното при него е, че Благоевград доказа, че има събитие, което е на международната сцена и това събитие представлява цяла България на тази сцена. Всеки град има различни събития, но те са на национално ниво. Радвам се, че градът го прие, че хората го оцениха, че имаме страшно много доброволци. Вървим към голямата ни цел- Благоевград да бъде Фестивален център на Балканите, защото помним, че беше такъв. Преди 20 години Благоевград имаше и „Златна антена”, „Франкофоли” и „Ален мак”. А преди 7 години нямаше нито едно от тези събития.

– А нещо от което да сте недоволна? Нещо, което отчитате като провал в работата ви като заместник кмет?

– Понякога ми се ще, когато има една хубава идея, хората да се обединяват около нея и да я правим заедно. Смятам, че екипната работата е много важна и когато хората се обединят около нещо хубаво, то се случва. От какво съм недоволна, сигурно има неща, за които още може да се мечтае, но не съм недоволна от работата си, защото знам, че давам максимум от себе си, за да се случват нещата в града, в сферата, за която аз съм отговорна.

– Какво да очакват благоевградчани за 1-ви Ноември, а и за наближаващите Коледно новогодишни празници?

– За първи ноември имаме подготвен концерт от читалището на Благоевград, както и представянето на една книга, казва се „Цръна месечина”, и е от бившия зам. кмет по култура- Кирил Пецев. Премиерата на книгата ще бъде в зала „22 Септември”. А по отношение на коледните празници, както и всяка година, ни очаква един фестивал с коледен дух. Всяка година започваме със запалването на коледните светлини, което ще бъде на 5-ти Декември. Приготвили сме много изненади за малките, а и за малко по-големите. Със сигурност очакваме да завърши ремонтът пред Общината, за да се подготви украсата на центъра, а в момента се подготвя цялата украса на града.

– Г-жо Шопова, ще завърша интервюто си с нещо, което ние като медия сме забелязали, а хората не знаят. Направили сме над 100 кампании за болни страдащи хора, за деца, които имат нужда от средства за рехабилитация и средства за лечение в чужбина. Тeзи кампании озаглавихме „Ранени Ангели“. Вие лично и като кмет по хуманитарните дейности винаги сте се включвали в почти всички кампании в помощ на страдащи.

Оценяваме високо това, защото сме свидетели на тесногръдието и безсърдечието, с което се отнасят към подобен вид дейности други личности, чиито имена не ми се ще да споменавам. 90 % от нашите политици са абсолютно хладнокръвни по време на кампании, а Вие сте сред малкото публични личности, които се отнасят с душа и сърце към всеки зов за помощ! Това характер ли е, или го приемате като задължение, в качеството ви на зам. кмет?

– Мисля че това е характерът ми. Такава съм. Чувствителна, състрадателна, но и в същото време се стремя да бъда силна, защото такова е времето -на силните и борбените хора. Една временна длъжност не определя това, което да правиш, а ако го правиш само заради длъжността- то личи. Това, което мога да направя, от позицията, която стоя, е да ми даде повече свобода и механизмите, да го направя по-лесно. Истината е, че съм такава като човек. Тук искам да кажа, че в момента готвим една много специална програма, искаме всички да се обединим, да съберем сили, възможности и средства за Иван- който е с едно сериозно заболяване.

Цялата ни коледна програма и всички събития, посветени за Коледа, ще бъдат за него и посветени на него. Мисля, че Благоевград отново ще докаже, че можем да се обединим, да помогнем на едно дете да повярва, че нещата ще станат по-добри, а и, че не е сам в тежката битка със заболяването си. Всяка кауза приемам със сърцето си, преживявам я, но така съм устроена.

Благодаря ви, г-жо Шопова!

К. Костов
www.struma.com

коментара

Интервюта

Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!

Публикувано

на

Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.

 Представете се на нашите читатели…

– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци.  Това са моите два диска които се казват  “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо   Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и  там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.

Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?

– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.

За службата какво ще кажете?

–   Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в  Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.

Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?

– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?

Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.

– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.

Публикувано

на

Да кажем на читателите на Топ Преса, че се намираме в с. Бачево – механа „Тамаре“. Защо сме тук?

Тук сме защото собствениците на заведението бяха първите, с които се свързах преди две години и пред които се разкрих. Оказа се че са семейни приятели на моите баба и дядо. Всяка сутрин след процедурите, за които по-късно ще разкажа се отбивам тук и си почивам и пия кафе в приятна обстановка.

Представи се на нашите читатели…

Казвам се Елена Георгиева. Родом съм от гр. Благоевград, но след като завърших се преместих в гр. София. Следвах в Лесотехническият университет – Горско стопанство. Върнах се да карам стаж в Благоевград. След този стаж взех решение, че няма да се занимавам с горско стопанство в България и заминах за Америка. Имам дъщеря на 18 години. Майка студентка бях. Мъжът ми замина 2002 г. за Испания. Малко преди да замина за Америка ние се разведохме официално, за да може всеки един да продължи живота си. Когато се прибрах от Америка започнах работа в голф клуб „Света София“. До преди да се разболея работех там. В момента в който установихме това заболяване/официално го установиха лекарите/, напуснах голф клуба и се прибрах в Благоевград. Успях да издържа точно 3 месеца и взех решение да замина за Англия, въпреки състоянието в което бях. Там получих първият си рецидив след една година. Прибрах се. Лекарите ме стабилизираха. Пак заминах за Англия. Пак получих рецидив след месец. Прибрах се в България. Започнах работа в родният си град Благоевград. Видях, че нещата не стават. Пак се върнах в Англия. Пак получих рецидив. Там лежах една седмица и ме прибраха официално. Започнах една сериозна химиотерапия. Лекарите ми казаха, че немога повече да си правя експерименти и да излизам от България без да съм в добро състояние. От тогава/2014 г./ до сега съм в България. Варирам между София, Благоевград и Бачево. Лятото прекарвам предимно в Бачево. Защо съм в Бачево? Защо сме тук? Значи когато съм била малко дете съм боледувала от бронхопневмонии и гнойни ангини постоянно и мен са ме изпращали при баба ми. През 2015 г. когато получих поредният рецидив с автоимунна хеморигична анемия поговорих с една моя близка приятелка, че трябва да се замисля кога в детството си съм била най-щастлива. На 5 годинки родителите ми взеха решение зимата да ме изпратят тук защото това се отразява добре на автоимунната анемия и има шанс да боледувам по-малко

Българско Сдружение Лимфом

бул. „Черни връх” № 15 София

тел.: 02 / 866 47 00

моб.: 0877 / 43 86 01

Булстат: 175279458

Банкова сметка в лева в Банка Пиреoс

IBAN:  BG03PIRB7621 1602716641

Пиринка Петрова – Председател

 

 

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ