Свържете се с нас

Таблоид

СЛЕД МЕСЕЦИ НИЩЕНЕ В РАЙОНА НА ДУПНИЦА ТОП ПРЕСА РАЗКРИВА:„Несметното богатство“ на Карамански изчезна!

Публикувано

на

„Няма наследство от Иво. Няма и несметно богатство, оставено от него.“

Думите са на съпругата на Иво Караман­ски – Галя Лу­кановска, коя­то както всяка година, така и тази на 29 ноем­ври ще направи панихида в па­мет на покой­ния си любим мъж. Само след месец, ако беше жив, Кръстника щеше да навър­ши 59 години.

Никой не знае какво се е случило с ми­лионите, които би трябвало да притежава Ка­рамански. Ако са съществу­вали, те или са скрити на тако­ва място, че ни­кой не може да ги открие, или са откраднати, без най-близ­ките му да разберат.

Жената на Кръстника е категорична, че тя и децата й живеят съвсем скромно и не са си и помисляли за нес­метни богатства.

„Не живеем охолно, дъще­рите ни са в частния бизнес, а аз им помагам“, споделя вдовицата на Карамански. Тя живее изключително скромно в апартамент в „Люлин“, който семейство­то притежава още докато Кръстника бе жив. Караман­ски не се прибираше често в този дом, но все пак той бе един от пристаните му. Днес Галя Лукановска из­бягва светски събития, дори не кара луксозна кола. Главното й за­нимание са грижите за домакинството. От империята на Кара­мански не е остана­ло почти нищо. Галя е наследила само 2-3 от неговите фирми, свързани с търговия с разнообразни сто­ки и консултантски услуги. Приживе тя прощава на съпруга си доста прегрешения и из­невери, включително и съ­жителството му с бившата тв водеща Нели Атанасова, от която има син, кръстен на негово име.

Освен него Кръстника има три дъщери. Момичетата – Десислава, Ралица и Алек­сандра, са от брака му с Галя. Двамата се женят още през 1984 г. Това, което най-ис­крено възмущава близките на Карамански, е, че през го­дините са писани неистини за тях. Затова избягват раз­говорите с медиите. Близки на Карамански твърдят, че наследството му се е разпи­ляло. От бизнеса му не е ос­танало почти нищо. Все още Галя и двете по-малки дъще­ри са в семейното жилище, а най-голямата се омъжи, има и дете. Александра има детективска агенция. Тя е най-дейната и предприемчи­ва в семейството и по харак­тер приличала на баща си. Като него била луда глава. Майка й помага в работата.

„Аз съм един нормален човек, не виждам смисъл да занимавам хората с това как живея“, споделя Галя Лу­кановска.

„Живеем редови живот като всички българи, душа носим, сърце носим, съвест имаме“, добави тя. Синът Иво е студент в САЩ, където учи музика и в бъдеще въз­намерява да се занимава с изкуство. Младежът е и из­явен тенисист с ред спортни успехи у нас. В момента съв­местява успешно музиката и тениса.

„Съ­би­раме се да почетем Караман­ски всяка година“, казва близкият до семейството Марин Маринов. Някои от приятелите на Кръст­ника вече не са сред живите.

„Карамански беше инте­лигентен, комбинативен, ку­понджия, мъжкар с харизма, когато влезеше в стаята, дори без да каже нещо, ста­ваше център на внимание“, описва го Маринов.

„Надявам се след време да стоя на една голяма маса и като стар английски лорд да казвам: „Това са моите девет дъщери, а това са че­тиримата ми синове… Много обичам децата“, казва при­живе Карамански. Макар и да не доживя това време, че­тирите му деца остават него­вото наследство.

Нароченият за българския капо ди тути капи е застре­лян пред очите на 13 души в разгара на студентски купон в нощта на 20 декем­ври 1998 г. във вила на ул. „Горска ела“ 22 в столичния кв. Симеоново. Екзекуцията му не прилича на знаковите убийства през 90-те години на миналия век, останали неразкрити. Карамански не е покосен от куршума на неизвестен стрелец, скрит в мрака, а от свой познат, кой­то слага край на живота му в пристъп на гняв и под вли­яние на алкохола. 33-годиш­ният бизнесмен от Дупница Стефан Въжарски убива Ка­рамански с 2 куршума, кои­то се забиват под дясното ухо на боса. Твърде нелепа смърт за нарочен за кръст­ник на мафия­та. Въ­жарски е осъден на дожи­вотен за­твор и в момента се нами­ра в еди­нична килия в Софий­ския за­твор.

ПАМЕТНИКЪТ НА КАРАМАНСКИ БУРЕНЯСВА

Паметникът и гробът на Иво Карамански, известен като Кръстника на българ­ската мафия, буренясва. След разстрела му на 19 срещу 20 декември 1998 го­дина близките му полагат Карамански в Централните софийски гробища.

Вместо мраморен памет­ник роднините на Кръстника поставят морена, на която има барелеф с неговия лик, гордо захапал пура. Дълго време след кончината му роднини, охранители, негови приближени и хора, на които е помагал, засипвали гроба му с уиски, вина, цигари, бу­кети, венци и какво ли още не. Изведнъж посещенията спират. В момента гробът е потънал в трева и бурени. Гробарите си спомнят един­ствено, че преди няколко месеца там отишъл млад мъж, който поизчистил, но след време всичко отново буренясало. Близки на Кара­мански разказват, че малко преди да бъде разстрелян, Кръстника с усмивка за­ръчвал на познатите си: „Ей, момчета, да не ме забрави­те, че и от оня свят ще ви го върна“.

ЕТО Я ВНУЧКАТА НА КРЪСТНИ­КА!

Ралица, дъщерята на Кара­мански, се омъжи наскоро, но запази емблематичната фамилия на баща си.

Момиченцето й поразител­но прилича на Кръстника и е наследило неговите запом­нящи се сини очи. „И като характер е точно като баща ми“, споделя красивата Ра­лица, която напоследък се занимава с фотография. Тя дори е запознала дъщерич­ката си със сина на Кръст­ника – Иво, който й се пада вуйчо.

Лили Ангелова

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Реклама
loading...

Таблоид

Заради опасност от свлачище! БДЖ спря движението по линията Белица – Разлог

Публикувано

на

Поради опасност от свличане на скална маса е преустановено временно движението по теснолинейката в междугарието Белица – Разлог.

При редовен денонощен обход е регистрирана нестабилна скална маса. В момента аварийни екипи на НКЖИ ръчно обезопасяват мястото.

При наблюдаваните „слаби“ (опасни) места по жп инфраструктурата се извършва обход преди преминаването на всеки влак.

Очаква се до час движението да бъде възстановено.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

В навечерието на Никулден откриват възкръсналият от мазето на читалището в Мосомище баралеф на Вапцаров

Публикувано

на

В навечерието на  християнският празник Никулден когато е празникът на гоцеделчевското село Мосомище и храмовият празник на местната църква в селото, ще бъде открит възкръсналият наскоро баралеф на писателят- революционер Никола Вапцаров който откри след много години скрит и потрупан със прах и стари строителни материали от време оно , в мазето на читалището в Мосомище което носи името на Вапцаров, секретаря на кметството в селото Кръстю Панчев .  Оказа че баралефа на Вапцаров е преседял в мазето на културно просветната институции в Мосомище цели 52 години . 52 години е стоял празен и постамента пред читалище „Никола Й. Вапцаров“докато баралефът е тънел в прах и боклуци запокитен именно в мазето на читалището . Така ,разровена от ентосиасти и хора патриоти  една история лъсна с пълният си блясък , а дали ще горчи и на какво ще мирише от нея – авторите ни оставиха сами да преценим защото не винаги миналото остава в миналото!  Понякога то  стои свито в един „тъмен, мръсен ъгъл” и чака своето реанимиране. Историята за изхвърленият в мазето на читалището  баралеф на Вапцаров  ти показа как се пази паметта  българска и възможно ли е  един „изгубен“ барелеф, да бъде памет за поколенията?

Така в навечерието на празника на село Мосомище и храмовият празник на църквата в селото ще бъде така нареченото „възкресение“ на баралефа на Вапцаров който след цели 52 години най- после ще заеме мястото си на постамента пред читалището което носи неговото име .

Вапцаров е роден на 7-ми декември 1909г., а сега през 2018г.  на почти рождената си дата знаменитият поет ще се „роди“ отново в едно малко, будно селце. Или може би ще „възкръсне“ за нов живот след години забвение. Какво ли би написал поета за принудителното си изгнание в мазето на читалището, чийто патрон е? Може би поема „ Попитай прахта“?

А историята е следната , воден от спомените на съселянинът си Димитър Копривленски, Кръстю Панчев неотдавна започва разчистването на читалищното мазе с работници на кметството. Натъкват се на половин вековна мръсотия, всевъзможни боклуци и строителни отпадъци, задръстващи помещението. И изведнъж под тоновете безполезности се появява  голям безформен гранит,  приличащ повече на останал от строежа на основите  камък. Секретарят е  разочарован от неуспешната експедиция, но нещо все го дърпа към този камък. След  дълго  разчистване около него и  с помощта на четири човека обръща канарата. „Тогава сърцето ми спря- споделя  Панчев. Чувствах се като Индиана Джоунс, открил Светия Граал. Вапцаров гледаше строго, държейки книга в ръка.“Находката е изумителна. Чудесен барелеф от черен гранит, изваян на ръка който след броени дни , след половин вековно „изгнание „ ще заеме своето място което винаги го е чакало – на постамента пред читалището . „От там нататък беше лесно – казва секретарят Панчев . Бе ясно, че находката трябва да види бял свят“. Така кметът на селото Тодор  Либяховски  и председателят на  Народно читалище „Никола. Й. Вапцаров-1927“ в село Мосомище  Анна Донкова приемат   идеята,за празника на селото баралева на Вапцаров да заеме полагащото му се почетно място и  осигуряват   финансиране ,а секретаря  Кръстю Панчев се заема с осъществяването на  проекта.Проектант и консултант в начинанието е местният художник   Костадин Златков. А главният майстор на проекта е племенникът  на Димитър Копривленски – Петър Копривленски.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ