Свържете се с нас

Култура

На днешната дата – 28 октомври, православната църква почита паметта на св. великомъченица Параскева Иконийска.

Публикувано

на

Страдание на света великомъченица Параскева

По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината.

Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата.

В това време в Икония дошъл някакъв военачалник, изпратен в тази страна от император Диоклетиан, с цел да погуби всички християни. Гражданите дошли при него и му казали:

– Светлейши военачалнико, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия Христос и Го проповядва; тя се занимава с магьосничество и вече е отвърнала немалко хора с чародейството си от принасянето на жертви на нашите богове. Тя не престава да произнася хули срещу изображенията на нашите богове и на царя. Като чухме царската заповед, че всички, които не се покланят на боговете, трябва да бъдат наказани, ние хванахме тази девица и я държим в тъмницата.

Като изслушал това, военачалникът заповядал да изправят светата девица пред него на съд. Когато тя отивала към съдилището, Светият Дух я осенил и лицето й станало светло, така че всички, които я гледали, се удивлявали и казвали:

– Погледни! Тя ни най-малко не е угнетена от печал, лицето й даже като че ли сияе.

Когато застанала пред съдиите, военачалникът я погледнал и като се удивил от красотата и благородството на лицето й, казал на застаналите пред него:

– Напразно наклеветихте тази най-прекрасна девица; нима е възможно да се погуби такава слънцесияйна красота?

И той й казал:

– Девойко, кажи ни името си!

Света Параскева отговорила:

– Аз съм християнка, рабиня Христова.

Военачалникът казал:

– Съзерцаването на красотата на твоето лице ме прави кротък, но думите, излизащи от устата ти, ме възмущават до дъното на душата ми; не желая да слушам такива думи! Светицата отговорила:

– Всеки управник, който извършва справедлив съд, се радва, когато чуе правдата, а ти, като изслуша казаната от мене истина, се прогневи.

На това мъчителят казал:

– Гневя се, защото не получих отговор от теб; попитах те за името ти, а ти не ми го каза.

Светицата отговорила:

– Преди всичко трябваше да ти кажа името си във вечния живот, а след това как се казвам във временния. И така, казах ти, че във вечния живот името ми е християнка, Христова рабиня, а във временния живот съм наречена от родителите си Параскева, тъй като съм се родила в деня „Параскеви“ (което на гръцки език означава петък).

– Родителите ми – продължила светицата – винаги са почитали шестия ден, който е ден на доброволните и животворящи страдания на нашия Господ Иисус Христос с пост, молитви и милостини. Те правели така в чест на Христа, вярвайки, че заради любовта Си към човешкия род в този ден Той е пролял кръвта Си и е положил за нас живота Си на кръста. И Бог им дарил плода на честното им съпружество – мен, недостойната Негова рабиня, именно в този ден, който те добродетелно почитали, припомняйки си страданията на своя Владика. Те имали благоразумието да ми дадат това име, с което се нарича този ден и ето, от деня Параскеви (петък) и аз се именувам Параскева; аз съм съучастница на страданията Христови.

Военачалникът казал:

– Престани да говориш тези безумни думи и принеси жертва на нашите богове; тогава ще те взема за жена и ти ще станеш притежателка на голямо богатство и на земята мнозина ще те величаят.

На това света Параскева отговорила:

– Аз имам Жених на небето – Иисус Христос, и нямам нужда от друг мъж.

Тогава военачалникът казал:

– Ще помилвам красотата ти и ще пощадя младостта ти.

– Не щади временната красота – рекла светицата, – сега тя цъфти, а на сутринта ще повехне; по-добре помилвай себе си, защото те очаква вечно мъчение.

След това военачалникът се разгневил и заповядал да раздерат дрехите й и да я бият със сурови жили. Докато биели светицата, тя не издала нито един звук, но като мълчала с уста, в сърцето си викала към Христа, измолвайки от Него помощ в мъченията. А военачалникът, като щадял все още красотата й (нали той бил поразен и се съблазнил от нейната красотата), заповядал да престанат да я бият и започнал кротко да й говори:

– Девойко! Пощади младостта си, не погубвай най-прекрасните си години! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива и ще се удостоиш с още по-голяма почит от нас.

На това тя не му отговорила нищо. Тогава военачалникът, като се разгневил, казал:

– На мен ли не отговаряш, зло християнско изчадие?

В отговор на това светицата се изплюла в лицето му. След това мъчителят, като освирепял страшно, заповядал да я окачат на едно дърво за мъчения и безпощадно да стържат ребрата й с железни нокти и да разтриват с власеница раните й; по този начин плътта й била разкъсана до костите.

Управникът, като мислел, че мъченицата скоро ще умре, тъй като тя вече едва дишала, я снел от дървото и я хвърлил в тъмница. Докато лежала там едва жива и вече безгласна от жестоките рани, в полунощ й се явил ангел; раменете и гърдите му били препасани кръстообразно със златен пояс, а в ръцете си държал оръдията на Христовите страдания: кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Ангелът й рекъл:

– Девице, съучастница на Христовите страсти, стани! Изпратен съм да те посетя; за утеха в страданията ти донесох оръдията на страданията на нашия Господ. Погледни към честните оръдия: кръста и трънения венец на нетленния Жених; погледни към копието, проболо животворящите ребра, към тръстта, написала опрощаването на греховете на целия свят и към гъбата, която изтри Адамовия грях. И така, стани! Христос Господ те изцерява!

И ето, мъченицата станала като че ли от сън, а явилият се ангел, като пристъпил, изтъркал с гъба всички рани на светата мъченица и цялото й тяло станало здраво и силно, а красотата на лицето й станала още по-поразителна. Тя с благоговение целунала оръдията на Христовите страсти и прославила Бога. А небесният жител станал невидим.

С настъпването на утрото тъмничните стражи дошли и заварили Параскева здрава и стояща на молитва. По тялото й нямало нито една рана. Като се изплашили, те възвестили за това на военачалника. А той заповядал да я доведат при него и като я видял здрава, се удивил; не очаквал, че тя ще остане жива след нанесените й ужасни рани. Като се удивил отново от необикновената й красота, той й казал:

– Параскево, виждаш как нашите богове пощадиха красотата ти и те запазиха, като ти даруваха живот.

На това светицата казала:

– О, военачалнико, покажи ми тези, които ми дариха живот!

Военачалникът я изпратил в храма на своите богове, за да види тя техните идоли. С нея тръгнали също идол ските жреци и множество народ. Всички те мислели, че Параскева желае да се поклони на техните богове. Когато влезли в храма, в който имало множество идоли, Параскева мислено се помолила на Единия Истинен, пребиваваш във висините Бог, и като хванала идола на Аполон за крака, казала:

– Казвам на теб, бездушния и на всички тленни идоли, които се намират тук заедно с теб: така ви заповядва моят Господ Иисус Христос – паднете всички вие на земята и се превърнете в прах.

И ето, по думата на светицата, всички идоли паднали и се разрушили. Тогава всички избягали от идолския храм и започнали да викат:

– Велик е християнският Бог!

Нечестивите жреци, като видели разрушаването и гибелта на своите идоли, отишли при военачалника и плачейки, му казали:

– Военачалнико! Казахме ти – умъртви тази магьосница, тъй като тя съблазнява нашия град, а ти не ни послуша и ето, сега тя със своята магия разруши всички наши богове.

Като се изпълнил с ярост, военачалникът започнал с гняв да разпитва света Параскева:

– С какви магии направи това?

Светицата отвърнала:

– Влязох в храма на вашите богове с името на нашия Господ Иисус Христос на уста и се помолих на моя Господ така: яви ми се, Спасителю мой, Ти, Който ми дари живот. И ето, Самият Господ мой и Бог мой ми се яви, а твоите богове, веднага щом Го видяха, се разтрепериха от страх и като паднаха на земята, се разбиха, като с това показаха, че щом не могат да помогнат на себе си, не биха могли да помогнат и на другите!

Тогава военачалникът заповядал отново да окачат Параскева на дървото и да опалват ребрата й със свещи. Провесена и опалвана с огън, светицата въздъхнала към Бога и казала:

– Господи и Боже мой, Създателю и Промислителю на цялата твар! Ти разхлади горещата пещ за тримата момци, избави от огъня първомъченица Текла, спаси и мен, недостойната, от ръцете на тези мъчители.

И внезапно се явил ангел, докоснал свещите и пламнал твърде силен огън, който изтребил множество беззаконници.

А народът викал:

– Велик е християнският Бог!

И тогава множество народ повярвал в Христа; а военачалникът, като забелязал вълнението сред хората, се побоял да не би народът да възстане срещу него и бързо заповядал да посекат светицата с меч. Когато главата й била отсечена, някои чули глас от небето, който казвал:

– Радвайте се, праведници, защото се венчава мъченица Параскева!

Християните с благоговение погребали тялото на светицата в дома й. Така, като завършила подвига на мъченичеството, прекрасната девица отишла при своя Жених и влязла с мъдрите девици в чертога Христов, носейки кръв вместо елей.

На другия ден сутринта беззаконният началник излязъл на лов, но конят му внезапно подлудял и го хвърлил в оврага. При падането военачалникът се ударил лошо и така злощастно изпуснал окаяната си душа.

А святата и чиста душа на великомъченица Параскева отишла при Господа и от честните й мощи се подавали много изцеления на боледуващите за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух да бъде чест и поклонение во веки, амин.

коментара

Култура

Девет училища от Гоцеделчевско се обединяват в името на една благотворителна кауза!

Публикувано

на

Благотворително представление „Магьосникът от Оз“

Скъпи съграждани,

Ние учениците от „Драма клуб“ към Езиков център “VITO™”, заедно с нашите съмишленици от осем основни и средни училища от града и региона, Ви каним на благотворително представление „Магьосникът от Оз“. Със събраните средства ще направим интериора на Детско отделени към МБАЛ „Иван Скендеров“ по-весел, цветен и уютен за болните деца.

Подкрепете ни на 21 ноември, от 17:30 часа, в Дома на културата!

Вход: Парично дарение по Ваше усмотрение!                                                                                                                           (Непосредствено преди събитието, пред входа на Дома на културата, ще бъдат поставени кутии за дарения)

Участници:

  1. Езиков център „VITO™”
  2. Първо ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  3. Второ ОУ „Гоце Делчев“
  4. Трето ОУ „Братя Миладинови“
  5. ПМГ „Яне Сандански“
  6. ПГ по МСС „Пейо К. Яворов“
  7. СУ „Св. Паисий Хилендарски“ с. Абланица
  8. ОУ „Христо Ботев“ с. Мосомище
  9. ОУ „Св. Климент Охридски“ с. Дебрен

коментара

Продължете с четенето

Култура

Впечатляваща демонстрация на „Ебру – рисуване върху вода“ направи в Първо ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Гоце Делчев старши учител Илия Динев

Публикувано

на

Необичайното за България древно изкуство – рисуване върху вода, бе демонстрирано в иновативното Първо основно  училище „Св.Св.Кирил и Методий“ от старши учител в ЦДО Илия Динев с ученици от 4 клас. Той представи екзотичната техника, позната в Далечния Изток, наречена „Ебру“. Демонстрацията за рисуване върху вода, беше направена в открито занятие в часовете по Занимания по интереси, пред погледа на учители и директора на училището Люси  Дерменджиева.

Техниката рисуване върху вода „Ебру“ силно впечатлила старши учител, Илия Динев която била демонстрирана от негови колеги по време на обучение и семинар в Турция по изпълняван съвместен проект, и решил да я демонстрира и пред четвъртокласниците от училището му.

В началото на занятието учениците имаха възможност чрез електронна книга да добият начални знания за магическото изкуство. Те видяха, че техниката е ефективна, интересна и оригинална, а крайният резултат почти винаги е красив и дори неочакван и за самия творец.
„Трябва да знаете обаче, че рисуването върху вода е доста необикновено и изисква точна ръка и много, много търпение. Всичко трябва да се прави изключително внимателно и без колебания, защото ако например се обърка нещо, няма как да се изтрие, както при рисуване с молив, а просто трябва да се започне отначало“, сподели  находчививият учител който за пореден път доказа, че освен професията си той много обича и  учениците си.

„Рисунките върху вода“ силно впечатлиха учениците, развихриха въображението им и допринесоха за друг поглед към водата!

Иновативното занятие завърши с бурни аплодисменти от присъстващите които по време на демонстрацията преживяха  нови и незабравими емоции!

Познавачите твърдят, че Ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар че на пръв поглед изглежда просто и лесно.  Всъщност Ебру е хармонията, създадена от танца на цветовете с водата. Ебру е изкуство, което дава душевно спокойствие и учи на търпение.

В миналото майсторите сами изработвали материалите, необходими за своето творчество, като по този начин гарантирали уникалността на произведенията си. Ако искате и вие да опитате, необходими са ви вода, бои на растителна основа с неразтварящи се във вода пигменти,  хартия, която да попива добре, четка от клонче на изсъхнал розов храст с връх от конски косъм, както и специален инструмент шило.

Ето и стъпките:

  1. Боите се размесват докато се получи кремообразна консистенция, за да са готови за употреба.
  2. Ваничката се напълва с вода, в която се разтваря растителната смола китре. Чрез него течността става лепкава и плътна и заприличва на полупрозрачно платно, върху което с помощта на четките майсторът разпръсква боите.
  3. С помощта на различни по големина четки предварително подготвените бои се пръскат капка по капка върху вече уплътнената лепкава вода. След това с шилото боите се придърпват в различни посоки и им се придават разнообразни форми.
  4. Накрая готовата нарисуваната картина бива „прехвърлена“ на хартия или друг по-плътен и устойчив материал, за да се използва по предназначение.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ