Няма лъжа, няма измама – От Сатовча до Балкан Тореси

 Много са хората, падна­ли убити за свободата на България, с надеждата за по-добър живот. После останалите живи издигат паметници на загиналите в знак на признателност и всякога се чества годиш­нина от тяхната смърт. Кратко е и ясно като оно­ва: „Ядено, пито, платено“, но не е баш така. Има събития, които продължават да се случват и това е сериозно обезпокоително. Изглежда да не сме доузрели доста­тъчно. Словото е като хвър­лен камък, а гневът, когато замъгли съзнанието на да­ден човек, той не цепи бас­ма на никого. Гняв, натруп­ван през годините от турски и цигански издевателства, пояснявам: Тук може да се вмъкне и поговорката, че ле­кото почукване по самара е с цел да се сети магарето.

Тия дни в брой 36-ти на вестник „Топ Преса“ от 12.10.2018г. г-н Байрактар­ски ни запознава с д-р Тодор Петлов от Добринище, който с голямо чувство за хумор обяснява как майка му се е изказала по адрес на Ки­рил и Методи, че са немали друга работа, та са написали азбуката. И аз реших да на­пиша с буквите на Кирил и Методи нещо сериозно, за­щото буквите са измислени, за да си служим с тях всеки, както може. А поводът е 106- тата годишнина от освобож­дението на нашия край от турско робство. Някои от не­щата са оп­исани така, както съм ги прочел:

В редица научни изслед­вания битката при Балкан То­реси на прохода Маказа справед­ливо е описана и оценена като последния опит на командване­то на кърджа­лийския корпус на Явер паша да спре настъпле­нието и напред­ването на бъл­гарски­те вой­скови части и частите на Ма­кедо­но-Од­рин­ското опъл­чение на ген. Нико­ла Генев в посока на Гюмюрджина и да обърне хода на военните действия чрез организиране на контранастъпле­ние. В изпълнение на тези стратегии низамските полкове на Явер паша са разположени на най-удобните за успешна отбрана и последващо кон­транастъпление позиции. В отбранителните позиции при Балкан Тореси команд­ването на кърджалийския корпус на Явер паша използ­ва подкрепления, изпратени му в помощ чак от Анадола и мобилизираното местно население (башибозук).

Македоно-Одринското опълчение настъпва срещу така изградената отбрани­телна линия на корпуса на Явер паша, като рано су­тринта на 7 ноември 1912 година, след продължителен артилерийски огън и от две­те страни опълчението се придвижва напред и влиза в директен сблъсък с тур­ския корпус на Явер паша. В завързалия се ожесточен, а на отделни участъци ръко­пашен бой, никоя от двете страни не успява да вземе превес. Към обяд боят за­тихва, но се разгаря отново към 16.00 часа. Надвечер всички опълченци се юрват – хвърлят се в атака с щикове и на бой с нож, посрещнати от убийствен огън и в крайна сметка турците не издържат на мощното българско „Ура!“ и „Напред на нож“, предвож­дани от своите командири с извадени и добре наточени саби. През нощта на 7-ми срещу 8-ми ноември 1912 година кърджалийският корпус на Явер паша отстъпва на юг, изо­ставяйки обозите си и се спират чак по Одрин, Лозенград, Люлебургас, Бунар­хисар – Чаталджа и Турция капитулира пред българската сила със завършек на войната, което е част от същата исто­рия.

Загубите в жива сила на Македо­но-Одринското опъл­чение в бо­еве­те на 7-ми ноември 1912 година са големи. Само от средната колона опълченци, напред­вала в боевете по шосето на пътя Маказа-Гюмюрджи­на, падат убити 43-ма души юнаци (както пише на па­метника), а ранените са 156. На мястото, където е стана­ла тази голяма и кръвопро­литна битка от балканската война, над обща братска мо­гила през пролетта на 1927 година е издигнат паметник, напомнящ за саможертвата на загиналите опълченци. В тая братска могила са и кос­тите на нашия чичо Кольо, брата на моя дядо Георги (Геро) Илиев Начев – баща на моята майка, която е роде­на 2 години след описаните събития, но както на нея са й разказвали, така и тя на мене ми разказваше, че сме имали чичо Никола Илиев Начев от с. Сатовча – Нев­рокопско, войн в трета рота на десета Ма­кедоно-Одрин­ска опълчен­ска дружина, паднал убит в това сражение на Балкан То­реси заедно с други земляци. Вечна слава на всички герои!

Прилагам документални снимки и сним­ка с отличи­телен знак от униформа на турски аскер от тогавашна­та турска ар­мия.

Който иска да научи пове­че за събитията около рази­гралите се военни действия по време на балканската война и участието на опъл­чението в нея за освобож­дението ни от турско, нека да се снабди и да прочете: ИСТОРИЯ НА МАКЕДОНО-ОДРИН­СКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ от полк. Дървингов.

Тоя човек, с военен чин полковник, пряк участник в събитията, е положил такъв ог­ромен труд да напише тази история, че си за­служава нашата бла­годарност от все сър­це….

Халал му вяра и Бог да прости загиналите войни.

Данните са предоста­вени от сина ми Георги Димитров Джамбазов и са извлечени от архивите на Република България.

Димитър Джамбазов