Свържете се с нас

Бизнес

Биодом Orbelus

Публикувано

на

Красивата Долина на Струма приютява няколко от най-добрите български изби и безспорно е винарски регион с огромен потенциал. Сирата тук повече от успешно конкурира тази от другия звезден регион на България – Сакар, но Югозападът има и друго предимство – той е дом на един от най-обещаващите до достигнат международна слава български сортове – ранна мелнишка лоза или мелник 55.
Именно този сорт е в основата на идентичността на вината на изба Orbelus, която носи древното име на Пирин – Орбел. Само едно нещо липсваше на първия български изцяло биосертифициран производител на вино, за да завърши напълно чаровния си, свеж и модерен образ: собствена изба. Е, тя вече е факт.

Потънала сред лозовите масиви на петричкото село Кромидово, новият дом на Orbelus е с форма на … гигантска бъчва. А wow ефектът е гарантиран още отдалеч. Проектът на архитектите Попова и Гочев е не само оригинален и интересен, но е и в пълна хармония с тихия, топъл и успокояващ пейзаж, обграден от седем планини.
Но не само за винарната си Orbelus заслужават поздравления, а за цялата си история, която описва предизвикателната, но устойчива посока, в която може и трябва да се развива българското винопроизводство.

Проектът Орбелус

Проектът Orbelus, реализиран от „Биоагрофуудс 2000“, води началото си от 2000 г., когато са засети и първите сертифицирани за биоземеделие лозя. Днес те са общо 248 дка насаждения с бели и червени сортове, както класически, така и местни – ранна мелнишка лоза или мелник 55, каберне совиньон, мерло, сира, гренаш, примитиво, пти вердо, марселан, мурведър, вионие, шардоне , пино гри и новите попълнения – рубин, сандански мискет и гръцкия сорт асиртико.
Масивите са разположени в землищата на четири околни села. Това, че не са съсредоточени на едно място от една страна предпазва реколтата от неблагоприятни условия, а от друга – диверсификацията осигурява и разнообразие от тероари.

  • Избата е заобиколена с лозя

    Избата е заобиколена с лозя

    снимка: Магдалина Генова

Плановете на избата са в близките години насажденията да нараснат до 300-320 дка. Тези мащаби превръщат Orbelus в малък, но не точно бутиков производител. Досега вината на Orbelus се произвеждаха и бутилираха в близката изба Дамяница, под контрола на технолозите от двете изби и биосертифициращата организация. И макар сътрудничеството между тях да е било повече от успешно, Orbelus е вече като един дипломирал се млад човек с обещаващо бъдеще, който е заслужил своя нов и красив дом.
А той е и впечатляващо модерно оборудван – с хладилна камера, ферментатори на подземно ниво, 10 ротиращи френски дъбови бъчви с обем 500 л, 80 френски дъбови бъчви от 225 л за отлежаване и т.н. Максималният капацитет на избата е около 100 хил. л. или 130 хил. бутилки, но засега технолозите на избата си поставят за цел да достигнат 70-80 хил.бутилки при реколта 2014 , която ще е и първата, създадена в новата изба.

Биовиното

Биодинамичните вина не са далечно и възможно бъдеще за сектора. То е тук и сега, като все повече производители както в Стария, така и в Новия свят се насочват към него. Както и при много други биопроизводства, вече не става дума за мода, а за трайна и устойчива тенденция, към която рано или късно ще се ориентират повечето производители.
В България тя е още прохождаща, като до 2013 г. Orbelus бяха единствената изба със сертификат за биовино. Сега още няколко изби имат единични биопродукти, а други няколко правят стъпки към биопроизводство. Все още обаче говорим за шепа производители.

За да правиш биовино не е нужно само да разполагаш със сертифицирани насаждения (което означава контролиран добив от едва 500 кг/дка, отглеждане без изкуствени торове, пестициди и хербициди и т.н.). Изискванията съпътстват целия технологичен процес и гарантират ръчно прибиране на гроздето, щадящи техники на преработка, минимални количества помощни вещества в технологичния процес като сулфити т.н. Ето защо има разлика между биовино и вино от биолозе.

  • Ротационните бъчви от френски дъб

    Ротационните бъчви от френски дъб

    снимка: Магдалина Генова

Че биопроизводството има значение за крайния продукт е повече от сигурно. Дали обаче то влияе на вкусовите качества, е малко по-спорен въпрос. Разбира се, един неопитен технолог може да превърне и най-качественото грозде в лошо вино, но за щастие далеч не е това случаят с Orbelus. Това че е сравнително малка изба, позволява на технолозите Ники Стоянов и Кирил Миладинов, да се съсредоточат върху качеството. Собствената изба и пълният контрол върху производството сега ще им помогне това да се случва в още по-голяма степен.

„Опитваме се да правим вино без грим, да подчертаем натуралните качества на продукта“, казват те. А това със сигурност е нещо, което потребителите ще търсят все повече и повече в крак със световните тенденции. Плановете им са смели – в скоро време да създадат вино изцяло без сулфити (във винопроизводството те се използват за да убият остатъчните микроорганизми, а също така предпазват от окисляване и запазват цвета на виното). С нетърпение очакваме и първите вина с участието на ароматното и чаровно асиртико – съвсем на място предвид близостта с Гърция, както и тези с участието на рубин – друг български сорт с потенциал за успехи.

  • снимка: Магдалина Генова

Първите вина на Orbelus са от реколта 2009. Макар и експериментална за избата, тя е напълно изчерпана от продажба, като в момента са останали единични бутилки с колекционерско значение.
Реколта 2010 обаче бе тази, която донесе на избата признание, награди, а и немалко фенове. „Мелник 2010“ (купаж с водещо участие на ранна мелнишка лоза в комбинация с пти вердо, сира и гренаш) е едно от най-свежите, пивки и чаровни вина на избата, същевременно далеч без да е лишено от дълбочина, комплексност и потенциал да отлежава.
Купажите „Гетика 2010“ ( каберне совиньон, мерло, ранна мелнишка лоза, сира и пти вердо 8 месеца във френски дъб, нефилтрирано) и „Прима 2010“ (ранна мелнишка , каберне совиньон, сира и пти вердо, 8 месеца във френски дъб) пък показват потенциалът на избата да създава класни, комплексни тероарни вина.
Реколта 2011 бе първата за белия „Орелек“ – шардоне и пино гри, който в последващите реколти е в комбинация и с вийоние. Южният тероар тук допринася  за вина с интензивен златист цвят и наситени аромати  на тропически плодове.
Сред новите допълнения на избата е „Оребелус Хрумки“ 2012 – живо и ароматно червено вино (без дъб, купаж от мелник 55, мурведър и марселан).
Реколта 2013 допълни портфолиото на избата и с първото розе – „Парил“ (сира, гренаш и мелник 55).

Добри новини има и за почитателите на винения туризъм: Orbelus приемат и гости за дегустация и разходка в избата. Засега само по предварителна уговорка, а по-късно – и за случайни отбивки. Плановете на избата включват изграждането на по-добър път и хотелска част. Така че добрите новини от Orbelus няма да спрат дотук./bacchus.bg/

коментара

Реклама
loading...

Бизнес

Следприватизационният контрол не знае за затварянето на „Благоевград – БТ”

Публикувано

на

Към момента Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) не разполага с информация относно окончателно затваряне на „Благоевград – БТ” АД, съобщиха от ведомството за bTV.

В петък БНР съобщи, че тютюневата фабрика в югозападния град окончателно затваря врати и така ще сподели съдбата на друго от големите предприятия на тютюневия холдинг – това в София, която след протести на работници и продължили с месеци неясноти, беше разрушено, а машините – изнесени в Благоевград.

„Непосредствено след първите публикации в пресата, агенцията незабавно изготви и изпрати писмо до мажоритарния собственик на „Булгартабак – Холдинг“ АД във връзка с изпълнението на следприватизационния ангажимент за срок от 10 години да запази основния предмет на дейност на дружеството. Очакваме възможно най-скоро ръководството на „Булгартабак – Холдинг“ АД да уведоми АПСК относно намеренията си по отношение на дейността на „Благоевград – БТ“ АД”, пишат от агенцията.

Те напомнят, че според приватизационния договор има срок от 10 г. (до 14 октомври 2021 г.), в който дружеството трябва да запази основния си предмет на дейност и седалището си в България. Допустимо е дружеството или някоя от дъщерните компании в този период да не работи – но за не повече от общо 12 месеца и то без спиране на всички дружества едновременно.

АПСК посочват, че де факто „София – БТ” е възстановила производствената си дейност през 2016 г. – макар и в Благоевград (междувременно, „Булгартабак” продаде основните си цигарени брандове на друга компания – б.р.). Евентуалното съкращаване на работници също не е нарушение – едва до края на 2014 г. новият собственик е бил задължен да поддържа конкретен средногодишен брой на работниците.

Все още не са постъпили отчетни документи за дейността на „Булгартабак” през миналата година, като срокът е до 30 юни.

Официално, това е третата вълна на съкращения в холдинга. Първите работници са съкратени след закриването на предприятието в София и преместването на филтровия цех от Благоевград в Пловдив. През 2017 г. е втората вълна, когато с работата си в Благоевградската фабрика близо 300 човека.

Ще има ли някаква дейност, ако утре цигарената фабрика затвори не е ясно. Собственикът на холдинга не беше открит за коментар.

pirinsko.com

коментара

Продължете с четенето

Бизнес

Нов бизнес трус в Благоевград! До две седмици решават съдбата на завода за волани

Публикувано

на

Заводът за волани в Благоевград е застрашен от закриване и 300 работници могат да останат на улицата.

Тревожният сигнал дойде на редакционната поща на „Струма”, след това работници потвърдиха притесненията си. Те разказаха, че вчера в 16 часа шефът им ги събрал и обяснил, че предишния ден е провел среща с румънския бизнесмен от ръководството на фирмата. Той казал, че ако до две седмици не бъде намерена нова фирма на мястото на канадската „АЛС България”, заводът в Благоевград ще бъде затворен и производството ще се изнесе в Румъния.

struma.bg.

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

януари 2019
П В С Ч П С Н
« дек.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ