Парализираният Сергей от Перник се състезава с мотор
- октомври 22, 2018
„Аз отказвам да се предам!“
Това си обещава парализираният състезател по мотоциклетизъм Сергей Сергеев – Сижи три месеца след като чува категорична присъда от лекарите. По време на тренировка на 24 септември 1995 г. той пада от мотора на поляна край Княжево. Негови приятели се притичват на помощ, качват го на автомобил и бързат към „Пирогов“. Там Сижи е опериран по спешност.
След интервенцията прогнозите не са добри. Оказва се, че част от прешлена се откъснал, забил се е в гръбначния мозък и го наранява.
– Чака те живот в инвалидна количка! – съобщава му лекарят с мрачно изражение.
„Синът ми Кристиан тогава беше на 4 години – спомня си Сергей. – Трябваше да бъда неговият герой, неговият пример. Не можех да си представя, че ще изживея живота си неподвижен. И непотребен.“
Сижи има собствен сервиз за спойлери и докато се възстановява, неговите служители и за миг не прекъсват работа. Сергей е наясно, че за да управлява успешно бизнеса си, трябва да се движи. По един или друг начин.
„Чудех се как мога да карам колата си, при положение че краката ми са парализирани – връща се назад Сергеев. – И намерих начин! Взех дръжка от чадър и я закрепих за лоста за спирачките, така че да мога да ги натискам с ръка. След това трябваше да измисля и приспособление за газта.
Взех ръчка от мотора и я монтирах до чадъра. Бързо приспособих и едно жило да дърпа педала. След 15 минути пробвах колата и тя потегли. Един час по-късно вече пътувах за Плевен. Тогава карах един старичък „Мерцедес“ и той беше първият ми автомобили, преустроен така, че да може да бъде управляван от човек с увреждане. След това намерих и по-лесен начин за шофиране. Направих го, за да помогна на приятели, които трудно движат ръцете си. Някои от тях с години си седяха вкъщи и не излизаха. Живееха живот на растения, които чакат някои да ги полива. Но това се промени! Сега техните жени ми се сърдят, че не могат да видят мъжете си вкъщи! От тогава до днес съм приспособил над 350 автомобила за хора с увреждания. Това е нещо, което ги връща в живота!“
Но просто да управлява автомобил не е достатъчно за човек с бензин в кръвта. Сергей има нужда от по-голямо предизвикателство. Година след контузията, която го парализира, Сижи сам си прави мотор на три гуми. Успява с помощта на момчетата от неговия сервиз. Пробва го на път за Благоевград и след лека засечка край Перник машината благополучно стига до крайната цел.
Въпреки че не може да използва краката си, Сергей успява да води напълно пълноценен живот. Намира време за тренировки във фитнес залата и в център за рехабилитация. Продължава да се вълнува от любимия спорт и сякаш е въпрос на време отново да се завърне на трасето… И наистина това се случва.
„Бях в Кюстендил да гледам състезание – разказва Сергей. – И много ми се прииска да опитам пак да се кача на мотор. Помолих приятели да ми помогнат. Облякоха ми екип, качиха ме на мотор, а краката ми ги вързаха със свински опашки, за да не мърдат. Направих няколко обиколки, а чувството на щастие, което изпитах, не може да бъде описано с думи. След това нещата се развиха много бързо. Моят близък другар Калин Керин намери части и ми помогна да приспособя мотор, който да мога лесно да управлявам. Почнахме да го сглобяваме вечерта, а в три сутринта вече го пробвахме.“
Така Сижи започва да участва на състезания за хора с увреждания от различни страни по света. Всеки от тези мотористи е преминал през кошмара да се озове в инвалидна количка, но намерил сили да продължи живота си на висока скорост.
„Плановете ми за бъдещето? Да продължа да се състезавам! Голямата ми мечта е да направя отбор по мотоциклетизъм за деца с увреждания. Искам да им помогна да сбъдват мечтите си. Аз успях, защо да не успеят и те?! Щастлив човек съм и желая да направя и други хора щастливи!“ – казва смелият Сергей!
