Свържете се с нас

Интервюта

93-годишния д-р Тодор Петлов от Добринище с награда от кметът на Общината Банско Георги Икономов

Публикувано

на

Добринище участва в конкурса на Община Банско “Красивите градини на Банско”. В Дома на изкуствата кметът на Общината Георги Икономов награди най-възрастния участник в конкурса – 93 годишния д-р Тодор Петлов от Добринище, на който бе отделено специално внимание. Със своята вълнуваща реч, докторът трогна присъстващите и въпреки своята преклонна възраст, показа своята любов към флората на Пиринския край. Топ Преса, ще ви запознае с живата енциклопедия на Добринище. Човекът, който знае всичко за миналото на тогавашното село и сегашния град. Докторът лекувал стотици деца в региона. Д-р Петлов, който в градината си отглежда над 1200 растения и притежава уникална библиотека с хиляди заглавия.

Топ Преса ви среща с д-р Тодор Петлов

Д-р Петлов, представете се на нашите читатели….

– Името ми е Тодор Благоев Петлов, роден съм в Добринище и всички жители на градчето ме знаят, като Тоше. Нося името на дядо ми. На времето той е бил търговец. Трима братя сме и една сестра. Баща ми е бил обикновен селянин, които е бил много предприемчив човек. Занимавал се е със земеделие и е бил само с четвърто отделение – образование. Майка ми е от знатния добринишки род – Козареви, тя е била абсолютно неграмотна. Ходила е само един ден на училище. Имали стадо овце, баща и я хванал за косата и й казал: “Немаме нужда от женски даскали, ти требва да одиш с козите” . Но въпреки това беше интелигентна жена, която също като баща ми имаше много добра памет.
Дядо ми е имал 10 коня и е докарвал беломорски стоки от Серес, Драма и Кавала. Търгувал е с маслини, риба, памук, но през 1903 година, когато избухва илинденското въстание на 15 септември, дядо ми бил нападнат от помашка група и бил ограбен и убит. Така, всички са останали сираци. Най- големия бил баща ми на 13 години и той поел издръжката на семейството. В тази среда съм роден на 8 юни 1926 година, като трети син на семейство Петлови. Израснал съм в абсолютно селска обстановка. Не съм имал никаква интелектуална помощ от родителите си. От малък иначе имах интерес към науката. Най-любимото ми занимание беше четенето на книги, а майка ми често ми се караше, казваше:“Кирил и Методи са немали друга работа та са написали азбуката” .Основното си образование съм завършил в нашето селско училище което носи името на „Св. Климент Охридски’’ и беше със статут до трети клас. През 1940 година продължих гимназиалното си образование в първа мъжка гимназия в София. Но за съжаление там учих само една година. Защото германските войски нахлуха в България и се настаниха в училищата. Продължих образованието си в Разлог, където се и дипломирах през 1946 година. Бях много ученолюбив и мога да отбележа, че съм от първия курс, който се откри в Медицински университет – Пловдив през 1946 година. Класирах се на едно от челните места. Кандидатствахме с химия и български. На третата година бях изключен, като син на Михайловист (След убийството на Тодор Александров (30 август 1924 г.) ВМРО се разцепва на „протогеровисти“ и „михайловисти“ по името на двамата членове на ЦК – генерал Александър Протогеров и Ванче Михайлов). Баща ми макар и с четвърто отделение – образование е бил кмет на Добринище и като член и ръководител на македонската група на Иван Михайлов е награден на 28 октомври 1928 година за добра дейност….

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

коментара

Интервюта

Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!

Публикувано

на

Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.

 Представете се на нашите читатели…

– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци.  Това са моите два диска които се казват  “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо   Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и  там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.

Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?

– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.

За службата какво ще кажете?

–   Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в  Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.

Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?

– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?

Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.

– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.

Публикувано

на

Да кажем на читателите на Топ Преса, че се намираме в с. Бачево – механа „Тамаре“. Защо сме тук?

Тук сме защото собствениците на заведението бяха първите, с които се свързах преди две години и пред които се разкрих. Оказа се че са семейни приятели на моите баба и дядо. Всяка сутрин след процедурите, за които по-късно ще разкажа се отбивам тук и си почивам и пия кафе в приятна обстановка.

Представи се на нашите читатели…

Казвам се Елена Георгиева. Родом съм от гр. Благоевград, но след като завърших се преместих в гр. София. Следвах в Лесотехническият университет – Горско стопанство. Върнах се да карам стаж в Благоевград. След този стаж взех решение, че няма да се занимавам с горско стопанство в България и заминах за Америка. Имам дъщеря на 18 години. Майка студентка бях. Мъжът ми замина 2002 г. за Испания. Малко преди да замина за Америка ние се разведохме официално, за да може всеки един да продължи живота си. Когато се прибрах от Америка започнах работа в голф клуб „Света София“. До преди да се разболея работех там. В момента в който установихме това заболяване/официално го установиха лекарите/, напуснах голф клуба и се прибрах в Благоевград. Успях да издържа точно 3 месеца и взех решение да замина за Англия, въпреки състоянието в което бях. Там получих първият си рецидив след една година. Прибрах се. Лекарите ме стабилизираха. Пак заминах за Англия. Пак получих рецидив след месец. Прибрах се в България. Започнах работа в родният си град Благоевград. Видях, че нещата не стават. Пак се върнах в Англия. Пак получих рецидив. Там лежах една седмица и ме прибраха официално. Започнах една сериозна химиотерапия. Лекарите ми казаха, че немога повече да си правя експерименти и да излизам от България без да съм в добро състояние. От тогава/2014 г./ до сега съм в България. Варирам между София, Благоевград и Бачево. Лятото прекарвам предимно в Бачево. Защо съм в Бачево? Защо сме тук? Значи когато съм била малко дете съм боледувала от бронхопневмонии и гнойни ангини постоянно и мен са ме изпращали при баба ми. През 2015 г. когато получих поредният рецидив с автоимунна хеморигична анемия поговорих с една моя близка приятелка, че трябва да се замисля кога в детството си съм била най-щастлива. На 5 годинки родителите ми взеха решение зимата да ме изпратят тук защото това се отразява добре на автоимунната анемия и има шанс да боледувам по-малко

Българско Сдружение Лимфом

бул. „Черни връх” № 15 София

тел.: 02 / 866 47 00

моб.: 0877 / 43 86 01

Булстат: 175279458

Банкова сметка в лева в Банка Пиреoс

IBAN:  BG03PIRB7621 1602716641

Пиринка Петрова – Председател

 

 

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ