Свържете се с нас

Интервюта

Веселин Стаменов пред Мариета Димитрова: Читателите и Интернет ми върнаха вярата, която цензурата дълго се мъчеше да убие!

Публикувано

на

– Това е моят колега жур­налист и писател г-н Веселин Стаменов. Много ми е при­ятно, че си тук в студиото. В това студио си позволявам да ти говоря на ти, защото ние сме приятели.

– Аз ще отговарям както ка­жеш, защото съм изцяло на територията на Blagoevgrad-news. Това е много притесни­телно за мен. В „Неудобните“ мога да си правя каквото ис­кам, но тук не. Под обстрела на твоите въпроси съм мал­ко притеснен. Не един и два­ма си отстреляла медийно, така че трябва да внимавам.

– Ти няма да си от отстре­ляните. Днес съм те покани­ла, за да разкажем малко повече на нашите зрители за това, което предстои след­ващата седмица. Ще изле­зе на пазара последната ти книга.

– Тоест поредната. Аз се надявам да не ми е послед­ната.

– Имах в предвид послед­ната, която е сега написана. Много наши зрители са за­познати с твоето творчест­во. Аз лично имам честта да притежавам всички книги написани до момента и из­дадени от теб. Безкрайно истински неща пишеш в тях. Искаше ми се сега пред на­шите зрители да направим една пред премиера на тво­ята книга. Да разкажеш за нея. Първо как ще се казва, второ какво ще четем в но­вата книга на г-н Стаменов. Много хора ще тръпнат в очакване дали няма да се намерят някъде из страни­ците.

– Мариета, преди всичко искам да ти благодаря за това, което правиш за мое­то творчество, като колега и като приятел. Защото тук конкретно говорим за истин­ската свобода на словото. Както знаеш, моите книги са жертва на тотална цензура от разпространението, за­това искам да акцентираме върху това. Искам да ти бла­годаря. Да знаете, че за по­реден път Blagoevgrad-news доказва, че една от най-сво­бодните медии в тази дър­жава. Защото тук могат да се говорят за неща, които са забранени на много други места. Затова ти благодаря, че говорим за моето твор­чество, което не се долюбва много от много хора и не мога да си обяс­ня защо. Което е глупаво. Досега занимавахме пуб­ликата с книги от национален план. Вдъхновението беше такова, пък и дълго време не бях издавал книга заради цензурата. Сега читателите ме намериха във фей­сбук и аз започнах да си реализирам стари проекти, кои­то се отпечатаха в нашето издател­ство Топ Медия Прес. Сега обаче, през по­следната една година рабо­тя върху този нов проект, който ще излезе идната сед­мица. Нека не ви звучи про­вокативно, но новата книга на г-н Стаменов се казва „Да го духат справедливите“. Тя е точно в стил Стаме­нов, корицата е точно в стил Стаменов. Не сме избяга­ли изобщо от стила, който съм наложил като автор. Нямам и на­мерение да бягам от този стил. Мисля, че намерих себе си като творец тук, но реших да снижим малко ситу­ацията и да се върнем в малкия град, в затворения свят на обик­новения бъл­гарин. Не чак толкова на обикновения, а на местна­та власт, на местният фе­одализъм, на хората овлас­тени.

– Ей сега притесни толкова много хора. Цялата област сега според мен ще мисли. Всички феодали, олигарси ще се чудят дали фигурират вътре в книгата.

– Няма как. Занимавам се с регионални медии. Тепър­ва започвам с национални медии. Новината продължа­ва, че книгата ще се прода­ва с най-новият продукт на Топ Медия Прес – списание „Ъндърграунд“. Едно списа­ние, което ще е безплатен подарък към книгата. Все­ки, който ще си поръча кни­гата от фейсбук, от нашите страници ще получава и списанието. Ти си специал­но поканена като автор на списанието. Обещавам, че няма да има никаква цен­зура. Едно списание на под­земната медия, на медията, която е неофициалната. Ние ще правим тези медии и ще се храним от тези медии. Нашите за­плати и хонорари ще идват от наши­те читатели, а не от олигарсите.

– Аз затова ис­ках да си погово­рим, защото и при последните книги, които издаде иска­ха да те пресират. Не искаха да ти разпространяват книгите в книжар­ници. Върнаха ги, но ти реализира едни невероятни продажби само през интернет и фейсбук страници­те. Хората искаха да те четат и те намираха и поръчваха. Тоест не успяха с този план.

– Всичко тръгна от книга­та, която презентирахме в „Неудобните“ – „Размисли

 от килията“. Обадиха се от Хеликон, че искат да прода­ват тази книга, понеже има голямо търсене. Ние бяхме отпечатали 500 бройки. Тези 500 бройки свършиха за една седмица. Аз се вдъхно­вих, че има смисъл. Имах го­тови ръкописи, които чакат. Както казва Йовков: „Писа­нето е болестно състояние“. Издадох си готовите ръко­писи и също ги предоставих на Хеликон, но един слън­чев ден Хеликон ми пращат email, в който ми казват, че по решение на борда на ди­ректорите на Хеликон АД не могат да разпространяват книгите. Попитах защо. Пъл­но мълчание. Предишните разпространители реагира­ха по същия начин. В първи­ят момент си помислих, че хората не ме искат. Не може да се буташ там където не те искат.

– Ако не те искаха, няма­ше да реализираш такива продажби в интернет.

– Да. Първоначално когато ги пуснах в интернет целта беше да се отърва от налич­ностите. В един момент се получи фурор.

– Преиздаваш тиражи.

– Да.

– Което показа, че всъщ­ност хората търсят и искат да четат.

– Да. Тук вече идва темата за свободните медии. Сво­бодните социални медии. Във фейсбук имам около 20 000 последователи. Не съм и сънувал, че мога да реализи­рам такива продажби през една фейсбук страница. Аз на практика вече нямам нужда от разпространители. И тази книга ще се продава само на моята фейсбук стра­ница и в моите партньорски мрежи – store.bg, ozon.bg и книжарници Вooktrading, къ­дето засега няма цензура. Много им благодаря. Нямал съм проблеми досега. Кни­гите се продават. Хората ги рекламират. Вижда се, че има смисъл в това, което правя и това дава стимул да продължаваме. В последно време ние с теб се занимава­ме само с тези местни тъпо­тии и абсурди. В последното предаване на „Неудобните“ пак става въпрос за една такава тъпотия. Гледайте я. Имате какво да видите. Там между иронията и сар­казма може да усетите отчаянос­тта на едни регионални журналисти, сблъсквайки се с местния феодализъм. В конкрет­ният случай книгата „Да го духат спра­ведливите“ е точно с тако­ва послание. Няма нищо черно в този живот. За първи път моя книга има що годе някакъв по­ложителен край.

– Аз знам, че ти не оби­чаш преди да е излязла книгата да казваш де­тайли от нея. Ще видим ли познати лица от нашият ре­гион.

– Ще раз­познаете институциите. За­щото за повече от 13 години в медийния бизнес и близо 9 години в регионалния ме­диен бизнес, героите нямат никакво значение. Модела е един и същ. Тук в конкрет­ния случай се извършва едно престъпление от човек, който е близък до шеф на институция. Синът на шефа на институцията извърш­ва престъплението. Цялата система – местна, изпълни­телна, законодателна власт са вкопчени как да потулят това престъпление, а прес­тъплението е наистина теж­ко, сериозно, болно, сърце­раздирателно. Това вади на светло цялата тази помия от обвързаности, цялата тази система от плетеница, свин­ски черва, както искате така ги наречете от зависимости, от задкулисие в един малък провинциален град. Градът е близо до София неслучайно. Става въпрос за Костинб­род. Това е един много инте­ресен град. Той е пример за подобен вид конгломерат. Там наистина говорим за кланове, за истински картел. Защото ако говорим за един много малък град, в него има един феодал с много пари. В един малък град са съсре­доточени доста интереси, доста бизнес, доста корпо­рация. Тук влиза и паралел­ната държава. Вкарал съм и ролята на кардарашите. На тях никой нищо не може да има каже. Задку­лисие. Винаги Со­фия ни е виновна. Тази книга има точно тази мисия. Където и да жи­веем в България, дори в чужбина да се огледаме какви са ни връз­ките, с кой имаме отношение, какво правим, докъде участваме. Това искам и спазвам каузата си, че на­шите продукти ще бъдат изяве­ни свидетели на своето време. Аз вярвам, че една книга има наис­тина дълъг жи­вот. Тя ще остави трайна следа и за бъдещите по­коления. Ще по­каже реалността такава каквато е, а не платена­та манипулация. Най-лесно е Ма­риета да отидеш до един политик и да му кажеш дай ми 20000 лева да ти напи­ша биографията. Това е иде­ален катапулт за един автор.

– И са го правили.

– Да де.

– Не ми се иска да издава­ме много от тази книга. Ху­баво е хората да прочетат.

– Заглавието казва всичко. Да има стане ясно на спра­ведливите, че трябва да го духат. Вдъхновен съм и от репликата на Стефан Цанев: „Ако срещнете честен човек, убийте го, за да не се мъчи!“ За мен реалната оценка е читателската оценка. В кни­гата има послание написано със сърце. Читателят ако ми даде за пореден път шанс ще го усети. Мисля, че наистина ще остави трайни следи в него защото тук говорим за престъпление, което води до

 тежки страдания. За нехай­ството на местната власт относно това престъпление. Това четиво няма да пощади за пореден път читателите. Ако някой очаква вътре ро­мантика, няма смисъл да ми дава шанс. Смятам, че има какво да се прочете. Наисти­на съм много вдъхновен да рекламирам каузата на тази книга, защото тя ще остави трайни следи у читателите.

– Убедена съм. Много ти благодаря затова, че избра ефира на Blagoevgrad-news да направиш предпремиера на твоята книга. Да кажем отново на нашите читатели, че книгата ще бъде следва­щата седмица на пазара във фейсбук – на страницата на Веселин Стаменов писател, където може да си поръч­вате книгата. Сигурна съм, че си заслужава. Аз още не съм я прочела, но ще имам възможността.

– Това е първата медия, където презентирам. Благо­даря ти за подкрепата. Не съм и очаквал нещо друго от теб разбира се.

Мисля, че заедно можем да направим много неща. Официално те каня като ав­тор на списание Ъндъргра­унд. Мисля че то ще говори само по себе си. Това е един бонус към читателите, но нека да излезе то и тогава ще го коментираме него. Трябва да видим изцяло концепцията.

– Да. Нека оставим нещо за читателите и при следва­щата ни среща.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Интервюта

Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!

Публикувано

на

Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.

 Представете се на нашите читатели…

– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци.  Това са моите два диска които се казват  “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо   Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и  там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.

Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?

– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.

За службата какво ще кажете?

–   Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в  Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.

Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?

– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?

Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.

– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.

Публикувано

на

Да кажем на читателите на Топ Преса, че се намираме в с. Бачево – механа „Тамаре“. Защо сме тук?

Тук сме защото собствениците на заведението бяха първите, с които се свързах преди две години и пред които се разкрих. Оказа се че са семейни приятели на моите баба и дядо. Всяка сутрин след процедурите, за които по-късно ще разкажа се отбивам тук и си почивам и пия кафе в приятна обстановка.

Представи се на нашите читатели…

Казвам се Елена Георгиева. Родом съм от гр. Благоевград, но след като завърших се преместих в гр. София. Следвах в Лесотехническият университет – Горско стопанство. Върнах се да карам стаж в Благоевград. След този стаж взех решение, че няма да се занимавам с горско стопанство в България и заминах за Америка. Имам дъщеря на 18 години. Майка студентка бях. Мъжът ми замина 2002 г. за Испания. Малко преди да замина за Америка ние се разведохме официално, за да може всеки един да продължи живота си. Когато се прибрах от Америка започнах работа в голф клуб „Света София“. До преди да се разболея работех там. В момента в който установихме това заболяване/официално го установиха лекарите/, напуснах голф клуба и се прибрах в Благоевград. Успях да издържа точно 3 месеца и взех решение да замина за Англия, въпреки състоянието в което бях. Там получих първият си рецидив след една година. Прибрах се. Лекарите ме стабилизираха. Пак заминах за Англия. Пак получих рецидив след месец. Прибрах се в България. Започнах работа в родният си град Благоевград. Видях, че нещата не стават. Пак се върнах в Англия. Пак получих рецидив. Там лежах една седмица и ме прибраха официално. Започнах една сериозна химиотерапия. Лекарите ми казаха, че немога повече да си правя експерименти и да излизам от България без да съм в добро състояние. От тогава/2014 г./ до сега съм в България. Варирам между София, Благоевград и Бачево. Лятото прекарвам предимно в Бачево. Защо съм в Бачево? Защо сме тук? Значи когато съм била малко дете съм боледувала от бронхопневмонии и гнойни ангини постоянно и мен са ме изпращали при баба ми. През 2015 г. когато получих поредният рецидив с автоимунна хеморигична анемия поговорих с една моя близка приятелка, че трябва да се замисля кога в детството си съм била най-щастлива. На 5 годинки родителите ми взеха решение зимата да ме изпратят тук защото това се отразява добре на автоимунната анемия и има шанс да боледувам по-малко

Българско Сдружение Лимфом

бул. „Черни връх” № 15 София

тел.: 02 / 866 47 00

моб.: 0877 / 43 86 01

Булстат: 175279458

Банкова сметка в лева в Банка Пиреoс

IBAN:  BG03PIRB7621 1602716641

Пиринка Петрова – Председател

 

 

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ