Името на ЮЗУ се чува от Съединените щати до Китай

Професор д-р Георги Апостолов е зам.-ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благо­евград. Той отговаря за научно-изследователската дейност и докторантското обучение. Има дългогоди­шен административен опит и добри атестации за рабо­тата си в университета и в научните среди в страната и чужбина. Преди да заеме този пост през 2015 година проф. д-р Георги Апостолов ръководи успешно Фило­софския факултет на ЮЗУ в продължение на 8 години.

– Готови ли сте за нова­та учебна година, професор Апостолов?

– В абсолютна кондиция сме. Подготвени, отпочина­ли, още повече, че тази годи­на започваме работа малко по-късно. Кандидатстудент­ската кампания мина отлич­но, попълнили сме всички места, с малки изключения. Традиционно има специ­алности, които се търсят по-малко. Освен местата за бакалавър, в момента тече кампания и за магистри. През септември набираме студенти-магистри, там си­туацията вече е по-различ­на. Свързана е с различни фактори като раждаемост и мобилност на младите хора, просто магистърските про­грами ги записват хора, кои­то са завършили някакво висше образование, работят и имат потребност от допъл­нително образование. За ня­кои това ще е второ или тре­то висше образование. По същото време тече и нашата кампания за докторантско обучение.

– Колко докторанти ще подготвя тази година ЮЗУ?

– Що се отнася до докто­рантското обучение там мо­жем да се похвалим дори, защото тази година имаме повече бройки от минала­та година. Тази година сме обявили 118 места редовно и задочно обучение, прием, субсидиран от държавата, което е изключително мно­го. В сравнение с миналата година, когато бяха малко над 100, сега са завишени нагоре. Тоест – първата го­дина бяха 66, втората – 88, третата – 98, сега – 118. Суб­сидията за един докторант е колкото за двама редовни бакалаври и таксата е висо­ка. Освен това докторантите се ползват с много различни екстри – финансови бонуси, които получават. Някои от тях даваме ние от универ­ситета, други получават от държавата.

– Напоследък е актуална и темата за качеството на младите хора, които идват в университета от учениче­ската скамейка. Какво е ва­шето мнение?

– През по­следните годи­ни се запазва, за съжаление, ниското ниво, което идва от училище.За съжаление казвам, защо­то основното, което виждаме най-напред, е проблем с пра­вописа. Затова моят колега Антони Стои­лов предлага­ше за всички студенти да се въведе задъл­жителен курс по български език, за да мо­жем да запъл­ним тези праз­ноти, тъй като те не се запъл­ват в процеса на обучението. Всяка една специалност има своя спе­цифика, специфично съдър­жание, което не предполага обучение по български език. Така че тези проблеми дори се мултиплицират, студен­тите тук трябва да овладеят по-сложна терминология, по-сложни начини на изказ, по-сложни граматически конструкции и затова има­хме такова предложение.

– Има ли шанс това пред­ложение да се реализира?

– Може и да успеем да го въведем, макар че то е свързано с много трудности, включително и финансово обезпечаване. Но обмис­ляме, обсъждали сме го на Академичен съвет. Второ­то е липса на широка обща култура у нашите студен­ти. Ние много трудно над­граждаме. Ако преди доста години студентите, които идваха в университета ня­как имаха широка култура и ние започвахме от самото начало да надграждаме, да ги въвеждаме в специфика­та на специалността, сега, общо взето, преподаватели­те чисто практически са си изработили един такъв под­ход – правят нещо като въ­веждащо изпитване, карат студентите да попълнят тест или да разработят някаква свободна тема, за да видят тяхното ниво. За да знаят от­къде да започнат. И за съжа­ление много често се налага да се връщаме назад, да по­пълваме празноти, липсва­щи знания. Аз много често питам студентите кои книги са прочели преди да дойдат в университета. И кои име­на познават. За съжаление единици са тези, които са чели дори една книга. Много голяма част от тях от някои специалности, разбира се, не са чели книги. Учили са си уроците добре, получа­вали са отлични оценки, но към самостоятелна отделна книга да са проявили любо­питство, такова нещо няма.

– Това означава ли, че университетът трябва да се нагажда спрямо новото по­коление?

– Ние се променяме, за­щото, когато човек влезе в час и започне да води лек­ции, и вижда неразбиране и учудване от страна на сту­дентите, и когато им зададе няколко въпроса и вижда, че те не знаят основни автори, основни личности – истори­чески или културни, тогава ние започваме да се адапти­раме и да слизаме малко на по-ниско ниво и да търсим някакви забавни начини, за да ги въвлечем в матери­ята. Те нямат вина, ако се замислим сериозно, през всичките тези години всич­ки ние, и те, и ние сме обект на някакъв експеримент. Ако погледнем обективно на събитията, които се включ­ват в областта на образова­нието, нещата могат лесно да се изяснат. Последните 10 години се смениха 10 министри, уважавани хора, авторитетни, но всеки един със своите виждания, кои­то са различни. Налагат се неща, които скоро след това се отменят. Преработват се стратегии, появяват се нови идеи, които след това се забравят. Нещата вървят половинчато и несистем­но. Участвал съм в изклю­чително много проекти, в международен обмен, ходил съм къде ли не и виждам какво се случва в страни с напреднали образователни системи. Преди години те също са били в лоша ситуа­ция. Да вземем за примери Ирландия или Финландия. Преди около 50 години във Финландия установяват, че образованието е критично, лошо, изработват стратегия, следват я и в момента обра­зователната система там е на много високо ниво.

– А защо у нас не се пра­вят такива стратегии?

– Появяват се такива стра­тегии, но в това разногово­рене някак като че ли всичко пропада.

– Политиката ли пречи?

– Това е на политическо ниво. Политиката на държа­вата по отношение на обра­зованието трябва да бъде единна, но тя не е такава. Поне така го виждаме ние. Например в областта на висшето образование 2010 г. се отмени един закон за развитие на академичния състав от 1973 година. Но вместо нещо по-добро да се случи, това създаде хаос. През годините този закон мина в различни варианти на проекторедакции, ние ги следяхме на страницата на парламента, влизаха в комисии, обсъждаха се, не­прекъснато сме пращали нашите концепции. Сега на 5 май излезе промяна в закона за академичния със­тав, който донякъде промени системата, донякъде я подо­брява, но частично. В нея продължава да има неясноти и необмислени тек­стове, които ни съз­дават много големи затруднения. Да речем следното – имаше правилник за изследване на на­учно-изследовател­ската работа, приет през 2015 г. Тази година обаче той се отмени тотално и се въведе нов. Това създава несигурно усещане у нас. Раз­бира се, че мобили­зираме цялата аке­демична общност да генерира идеи, да дава предложения, но всичко потъва в пясъка. Изводът е, че държа­вата не работи в синхрон с образованието. На нас така ни се струва. Защото има много разумни идеи, които никога не ги приемат и ни­кой не се вслушва в тях. Така човек започва да се отчайва в такъв момент и имигрира, влиза навътре в себе си. Или се отдава на академично пе­чалбарство. Ходи по универ­ситетите, води лекции, не го интересува нищо. Как да мо­тивираме хората да работят в такива условия?

– Все повече млади хора избират да учат в чужбина…

– Да, това е тенденция от доста години. Доколкото знам около 20 000 младежи учат в чужбина. Аз винаги се опитвам да видя добро­то. Защото, когато ние не можем да предложим дос­татъчно добро качество, ес­тествено е младите хора да потърсят по-доброто. Ние се стремим да създадем добро качество, но то е несравни­мо, защото в който и уни­верситет по света да отидем виждаме начина, по който той е оборудван, по който функционира, как се трети­рат студентите, има прави­ла, които строго се спазват. Абсолютна безкопромис­ност в обучението, библиоте­ки, пълни със студенти, мла­дежи, които пълнят залите с лаптопи, папки, учебници. Докато при нас е доста труд­но това да бъде осъществе­но. Защото се съобразяваме с демографската криза, дър­жавата е задала принципа ние да зависим от броя на студентите, а не от тяхното качество.

– Образованието у нас произвежда ли аутсайдери?

– Да, може да се каже, но това нещо го има и в чуж­бина, не е само българско явление. Разбира се, при нас е в много по-голяма степен. Заради безкрайната реформа на образованието, трансформацията на цялото общество. У нас има много университети, бълват вся­какви специалности и съв­сем нормално е всички те да страдат за студенти. Защото те създадоха нетипични за тях специалности. В момен­та има 52 висши училища в страната. В този смисъл ге­нерираме аутсайдери. В мо­мента това, което се прави, е едно праволинейно измер­ване на начина на пазар на реализация на студентите. Тази мантра, която се из­ползва в обществото ни и от академични среди, и от бизнеса, и от политиците, това е мантрата „Я да видим колко от вашите студенти са реализирани на пазара на труда?”. Т.е. ние, университе­тите, сме приемани като фа­брики, които произвеждат стока за пазара на труда, в случая – работна ръка. Това не е особено правилно. Това не вниква в спецификата на университетското образова­ние.

– А как е в чужбина?

– Във Финландия има два типа образователни инсти­туции – едните са приложни, другите са научни. Едните произвеждат специалисти за пазара на труда, другите произвеждат хора с висше образявание, които да се ре­ализират по много различни начини. Заради непознаване на спецификата на висшето образование и функциите на университетите изобщо в обществото, се стига да тази елементарна идея за пазарната реализация. През последните 50-60-70 годи­ни светът се развива с все по-голяма интензивност. От доста години навсякъде се налага принципът на така наречената мултидисци­плинарност, създаване на специалисти, които владеят различни области на знание­то. Такива, които да могат да се справят в този сложен свят, в който живеем днес. В такава посока трябва да ра­ботим и ние.

– В каква посока трябва да се развива ЮЗУ?

– През последните години ние израснахме изключител­но много, спечелихме много проекти, които са свързани с международни програми. Ние станахме международ­но видим университет. Име­то на ЮЗУ се чува от Съеди­нените щати до Китай. Ние имаме над 120 подписани договора с чужбина. Имаме около 4-5 пъти нарастване на средствата по Програма Еразъм. Ако в началото на нашия мандат те бяха 18 000 евро за мобилност, сега са половин милион. Ние в мо­мента имаме пари, които да осигурим на преподаватели, студенти да отидат седмица, две, три в други страни, да специализират, да общуват, да работят. Имаме и спече­лени по европейски програ­ми проекти. Разрастнахме докторантското обучение, в момента имаме над 400 док­торанти. От тях между 70 и 100 са чужденци от 13 дър­жави. Това, което за мен бе огромно възнаграждение за нашия труд бе едно момиче от университета в Брюксел. То беше цяла година на об­мен по Еразъм на обучение, специалност „Психология”. Поиска среща с мен преди да си замине и каза, че е изключително впечатлена и доволна от всичко в нашия университет. Попита ме как­ва е възможността да прави докторска програма и в два­та университета – в Брюксел и в Благоевград. За съжале­ние нямаме такава програ­ма, нямаме такъв подписан договор с тях, но български­ят закон, който позволява двойно ръководство. Т.е. – ние можем да акредити­раме и да предложим двой­на програма на обучение. Когато тя разбра, че нашите програми са акредитирани и важат в целия свят, реши, че е добре да учи тук. Тя прояви интерес как може да остане на работя в ващия универси­тет. За мен това бе изключи­телно важно. Това са бели лястовици и това е нашият път. Студентите намаляват, това е нормално, това са ес­тествени процеси и ние не се сърдим. Нивото на студенти­те пада, това също не е при­ятно. Начинът, по който мо­жем да компенсираме тези дефицити, е докторантското обучение. Ако имаме някъде проблеми за запълване на бройките, за доктор нямаме такива проблеми. Там има конкуренция, борят се 5-6 човека за едно място. Тук е нивото, което ние търсим. Чуждестранните студенти също са на високо ниво. Ние в момента сме на трето или четвърто място по докто­рантско обучение. Наскоро получихме документи от МОН от южнокорейка, която иска да учи при нас. С неве­роятна автобиография, не­вероятна мотивация. Това са нашите бели надежди за правилното развитие на уни­верситета.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене