1972 г.: петима гимназисти бягат в Гърция под дулата на автомати край Бръщен

Имахме смъртни присъди, проме­нени после на 15 г. затвор. Отнеха ни и българското гражданство, каз­ва 62-годишният Салих Якубов- Ка­надеца, който се върна да живее в родопското село

“За планираното бягство аз избрах най-добрия си приятел. Той из­бра друг, третият – също друг, и така станахме 5-има. Всеки се закле, че ще пази в тайна подробностите по нелегалното пре­сичане на границата.” Това разказва 62-годишният Салих Якубов – Кана­деца от доспатското с. Бръщен. Той е един от 5-имата успели да преми­нат границата под заредените авто­мати на граничарите край родното си село на 1 май 1972 г.

Салих бил на 17 г. Избраният от него Салих Карагьозов също бил на 17 г., а в групата, която

МЕСТНИТЕ НАРИЧАТ КАНАДСКАТА ПЕТОРКА,

попадат още две 18-годишни мом­чета и един на 22 г.

Успешното им преминаване през строго охраняваната граница се счита за един от най-големите удари по сигурността на комунистическа­та система – става по течащия по онова време в областта възродите­лен процес, а и граничарите са били преметнати от ученици.

“Същата година през пролетта в района се случват репресиите от възродителния процес с жертви в съседното с. Барутин. Това ме нака­ра да ускоря плана си за бягството”, твърди Якубов.

Младежите планирали бягството в деня на труда, за да се възполз­ват от отслабената бдителност на властта.

“Всичко бяхме проучили предва­рително –

КОГА СЕ СМЕНЯ НАРЯДЪТ, КЪДЕ Е НАЙ-СЛАБА ВИДИМОСТТА

и къде ще попаднем в Гърция, след като преминем браздата”, раз­казва Канадеца.

От предната вечер скрили в храс­талаците багаж. Вечерта се промъ­кнали в района на старата застава край селото. Снабдили се и с вейки от леска, за да заличат с тях стъпки­те си по изораната бразда.

“Като се събрахме, им казах: “Кой­то ще се връща, сега да го направи. Но ако го направи, никога да не говори за това. Ако продължи – да знае, че връщане назад няма.”

Заклехме се всички, че продължа­ваме.

УСЕТИХА НИ, КАТО БЯХМЕ ВЕЧЕ НА ГРЪЦКА ЗЕМЯ

Преследваха ни 4 ч, стреляха, но вече бяхме влезли навътре и се от­казаха”, добавя той.

На другия ден близките ги търси­ли из целия район, докато властите не съобщили къде са бегълците. То­гава бащата на Салих Якубов е бил свален от поста кмет на Бръщен.

Заради провала с избягалите момчета държавата е направила след това втори кльон на границата. Петимата твърдят, че искали да из­бягат от България, понеже не желае­ли да си сменят имената.

Двама от гимназистите, които учили в Девин, се прибрали в Бръ­щен и казали, че имат заповед до 3 дни да си изберат български имена. Не го направили и ги изгонили.

Бащата на Якубов посъветвал сина си да се премести да учи в Гоце Делчев. Живял на квартира при местен зъболекар, но вместо да учи в гимназията, търсил и открил подробни карти на Северна Гърция и започнал да крои удара.

От другата страна на браздата заставили първия срещнат грък да ги закара в полицията. Минали раз­пити в Като Неврокопи, в Драма и след като разбрали, че са бегълци, ги ескортирали до Кавала.

ДЪРЖАЛИ ГИ 45 ДНИ В ЗАТВОРА, ЗА ДА УСТАНОВЯВАТ ДАЛИ НЕ СА ТАЙНИ АГЕНТИ

После 15 дни ги проучва­ли в Солун и ги изпратили в бежанския лагер в Лаврио, южно от Атина. Гърците им предложили 7 държави за емиграция.

“Посочих Канада, защото като дете бях чел много за индианците и исках да съм близо до тях и другите се съгласиха. Смятаха, че колкото по-далеч, толкова по-добре”, спомня си Якубов.

Невръстните бегълци били натоварени на само­лет до Цюрих без никакъв багаж – останал им по за­творите. Билетите им били платени от хуманитарна организация.

“Не знаехме, че самоле­тът не лети директно до Канада. Никой от нас не знаеше чужд език, за да попита. Изпуснахме връз­ки и спахме по летищата в Цюрих, а след това и в Амстердам.

Отново ни разпитваха и на две­те места. После се озовахме в Ню Йорк. Там им дали по 17 долара и ги качили на самолет за Торонто, къде­то отново след разпити били преда­дени на бежан­ските служби. Наста­нили ги първо на хотел, но те не мо­жели да се опра­вят сами и с дни стоели гладни – чакали някой да ги повика. Камериерка осъзнала, че нещо не е наред с тях.

“Все едно си на друга планета. Небостъргачи, не знаеш език. Тако­ва напрежение, че не знаеш на кой етаж и в коя стая си, не познаваш асансьора. Един ден натисках всич­ки копчета в асансьора, оглеждах се на всеки етаж и видях павилион с шоколади. Дойде ми наум, че имам 17 долара. Подадох парите и жена­та си взе 5 за един шоколад. Взех още един за другите. Камериерката ме видя, доведе полицаи и като им стана ясно, че сами не можем да се оправим, ни уредиха квартира и ра­бота”, разказва Якубов.

През деня 6 месеца учили англий­ски език, а през нощта работели във фабрика и всеки поел по собствен път.

Двама от тях – Сафет Чаушев и Зюлфин Талипов, не са създали се­мейства. Якубов се оженил за мал­тийката Джозефин, от която има дъщеря и син.

“ОЖЕНИХ СЕ, ЗА ДА НЕ ПРОПАДНА,

иначе виждах, че ще попадна в разни неща, от които най-накрая ще стигна до затвора.”

Салих и Джозефин имали бизнес в строителството и поддръжката на сгради, след това държали ресто­рант. Живеели в Торонто, но по-къс­но се изселват на 100 км от града. По-късно се развеждат, а след 2002 г. заради болест Якубов се прибира в България окончателно.

“Цяло чудо е, че съм жив. И тогава казах, че искам да се върна в Родо­пите, тя душата ми все тук е била, искам да си умра в родното село.

Семейството се шашна, но винаги са знаели, че ме влече към Родо­пите, взеха да настояват да се при­бера, само и само да се лекувам. Идвах, връщах се и тогава реших да направя къща в Бръщен”, обяснява Якубов.

На най-видното място на дома откъм улицата е поставил в мазил­ката кленов лист. За него Канада е втора родина – от 1977 г., когато по­лучава канадско гражданство. Сега преживява с минимална пенсия от чуждата държава.

Първия път, когато се върнал след 10 ноември 1989 г., довел де­цата си. След това дошъл отново с момченцето си и изкарали цяла зима в Бръщен. След това децата му продължили живота си зад океана, но поддържат контакти.

“15 г. след като избягах, не бях чувал близките си. Властите ми при­бираха писмата. Върнах се на 24-ата година, откакто избягах в Северна Америка. Поне заварих баща си жив”, казва някогашният беглец.

Само той от 5-имата живее в Бъл­гария, другите си идвали, но рядко. Според Канадеца само Зюлфин не пожелал да се върне изобщо.

“След бягството сме имали смърт­ни присъди, които след няколко го­дини са променени на 15 г. затвор. Отнеха ни и българското граждан­ство”, твърди Канадеца. След като се прибрал, търсил начин да получи възмездие за това, че е бил прину­ден да бяга от възродителния про­цес и съден.

“Поисках обезщетение за репре­сиран, но не получих, защото тряб­вало да докажа, че съм бил осъден, а присъдите явно са унищожени. Всеки в района знае нашата история, но какво от това”, казва Якубов.

10 ДУШИ ЗАГИНАЛИ НА БРАЗДАТА

Бръщен пази и други спомени със злощастната гра­ница. На 800 м юго­източно от центъра на селото се намира местността Ваклинова чука, в която през нощта на 1 срещу 2 юли 1953 г. в прес­трелка с диверсионно-разузнава­телна група смъртоносно са ранени младши сержант Вергил Ваклинов и неговото предано служебно куче Вихър.

Заедно пазели границата, заедно загинали в битка с въоръжена група от 4-ма разузнавачи, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е из­пълнила задачата си в България.

В памет на Вергил и Вихър мина­лата година е изграден паметник, около който редовно се оставят цветя.

Един дядо разказва и днес със сълзи на очи за онази нощ. Били приятели с Вергил. Като чули из­стрелите, тичали по баира заедно с други мъже, за да помогнат, но не успели да го спасят. До 1989 г. около браздата между двете държа­ви са намерили смъртта си 10-ина души. Сред тях са и двама източно­германски младежи – 19-годишните Андреас Шуцер и Детлеф Хайнер. Застреляни са през 1980 г. Залове­ни са и са вдигнали ръцете си, ко­гато командирът на заставата ги разстрелва.

Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене