Свържете се с нас

Интервюта

Румен Василев – бивш директор на музея в Благоевград: Археолозите са подвели проектантите на АМ „Струма“, че обекта е незначителен!

Публикувано

на

Новоучреден Инициативен комитет поде решителен отпор срещу държавата за запазване и социализиране на античното селище в благоевградското село Покровник. Председател е Лазар Андреев. Заедно с него в ИК са известните археолози Красимира Лука, Павел Десподов, туроператорът Здравка Чимева, Румен Василев – бивш директор на музея в Благоевград, Кирил Атанасов и Иван Петров. Срещам се с Румен Василев, който ще разкаже специално за читателите на Топ Преса какво направи инициативният комитет от неговото учредяване

Г-н Василев какво се случи до момента?

– Имахме среща /Инициативен комитет/ в Министерство на културата. В момента има позиция благодарение на намесата и на медиите, и нашата намеса да се спаси колкото се може повече от обекта. Ще ви кажа две неща. Те когато са взели да работят са подведени от археолозите, които са дали разрешение да се мине оттам. Нямало да има никакъв проблем. Казали, че обекта е незначителен. Тогава те така са предначертали нещата, че нямало откъде от друго място да мине тази прословута магистрала в тази част. И ще мине оттам вероятно, но ние сега чакаме. Имаме уговорката институциите да мислят как най-безобидно да се направи така, че да не се разрушава обекта.

Ще се местят ли от там?

– Не. Не сме казали още да се местят. Ще трябва да се изготви някакъв проект, за да се види какво ще стане. Ще предстои обсъждане на този проект. Това ще стане в рамките на две – три седмици. Първо ще го обсъдим заинтересованите  страни, за да кажем мнението си и след това ще го предоставим на обществеността. Това е което мога да кажа засега. Ние не сме нито за съд нито за дестабилизация на правителство, институции и т.н. Нищо не е политически насочено. Ние искаме да подпомогнем решаването на обществено значим въпрос.

Направи ми впечатление, че благоевградчани не можаха да се съберат, за да направят един хубав протест. Защо не се събраха хора?

– Защото има хора, които влагат политически привкус на тези мероприятия и едни други не се разпознават. Както обикновено ние не се влияем от политиката. Ние искаме да подчертаем, че обекта е обществено значим. Този обект колкото е възможно от него да се запази. Да се подготви за социализация. Да се разработи докрай защото вероятно има още по-голямо селище нагоре. Ще го видим дали е така или не е така, но сондажите показват това. Не сме против магистралата защото и тя е от обществено значим характер. Не бихме искали по никакъв начин както в началото стана да противопоставим едното мероприятие на другото. Не искаме да влизаме в политическа конфронтация. Това искам да го подчертаете защото има други четири-пет човека във фейсбук, които пишат глупости. Аз мисля, че не трябва да се стига до прокурори и други такива неща. Когато нещата се разгледат и се види какво и как да се прави, тогава можем да преценим нататък какво трябва да се прави. Неможе заради бълхата да изгорим юргана. Искаме по възможност обекта да остане колкото се може в по-голямата си част и да мине и магистралата. Това е целта.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

 

коментара

Интервюта

Румен Стойкови: Имах само едно изискване към зетьовете си – да са били войници!

Публикувано

на

Полковник от запаса. Пее и се изявява в много военни самодейни и професионални формаци в областта на Македонската музика. Работил е под вещата палка на Димитър Гетов – диригент и музикален директор на народната армия.

 Представете се на нашите читатели…

– Казвам се Румен Стойкови съм от Кресна, там са моите родители… Живи са все още, колко са здрави е отделен въпрос, но са живи. Да сами живи и здрави. Аз живея в София, женен с две дъщери и трима внуци.  Това са моите два диска които се казват  “От Извора На Кресна” и “Кресна Приказка Любима”, и съм ги донесъл специално за вас г-н Байрактарски. Първите стъпки в музиката ги направих още като дете в началото започнах с тропане по тенджери, по- късно започнах да свиря на акордеон със Сашо   Миразчийски, който все още се занимава с мен. След това в техникум отидох в София и  там започнах да свиря на тромпет. Там попаднах да друг също много известен педагог, Карябашев. Лека му пръст, той почина… Беше и преподавател в консерваторията. Карябашев видя в мен някакви музикални заложби и много искаше да отида в консерваторията, а вместо там, аз отидох във военното училище в Шумен.

Дъщерите, внуците наследили ли са любовта към музиката? Имат ли интерес към народното пеене?

– Те, като всички по млади хора, малко по- трудно, но харесват народната музика. Все пак гена си е ген. Внуците пеят… Аз вкъщи имам пиано, опитват се, дрънкат, свирят… То времето ще покаже, все още са малки.

За службата какво ще кажете?

–   Службата… Служил съм в Самоков, след това академия в  Санкт Петербург, тогава беше Ленинград, след това в София. Накрая завърших Началник на канцеларията на Генералния щаб на Българската армия. Бях заедно с генерал Михо Михов, а накрая напуснах при генерал Колев.

Имали нужда българското момче от казарма, за да стане мъж?

– Този въпрос е излишен. 100% има нужда от казарма. Аз имах само едно изискване към моите зетьове, може ли да се досетите какво е?

Да са били войници ? 😉 Задавам този въпрос, защото аз съм служил и ме е яд, че моите синове няма да бъдат войници. Не бих казал, че това е изгубено време… Сега е по модерно момчетата да си скубят веждите, а момичетата да си правят татуировки.

– Радвам се за вас, че така мислите… Много хора казва, че това е изгубено време, може би има и такива моменти. Но общо взето не е изгубено време за този които е съумял как да го използва.

Целият материал четете в печатното издание на Топ Преса!

Методи Байрактарски зам.председател на редакционния съвет на Топ Преса

коментара

Продължете с четенето

ВИДЕО

Елена Георгиева: Момента на шока е шест месеца. През тези шест месеца човек отрича, че е болен. Ако се справиш през тези шест месеца с този проблем значи, че е спечелена една основна битка. Но не войната.

Публикувано

на

Да кажем на читателите на Топ Преса, че се намираме в с. Бачево – механа „Тамаре“. Защо сме тук?

Тук сме защото собствениците на заведението бяха първите, с които се свързах преди две години и пред които се разкрих. Оказа се че са семейни приятели на моите баба и дядо. Всяка сутрин след процедурите, за които по-късно ще разкажа се отбивам тук и си почивам и пия кафе в приятна обстановка.

Представи се на нашите читатели…

Казвам се Елена Георгиева. Родом съм от гр. Благоевград, но след като завърших се преместих в гр. София. Следвах в Лесотехническият университет – Горско стопанство. Върнах се да карам стаж в Благоевград. След този стаж взех решение, че няма да се занимавам с горско стопанство в България и заминах за Америка. Имам дъщеря на 18 години. Майка студентка бях. Мъжът ми замина 2002 г. за Испания. Малко преди да замина за Америка ние се разведохме официално, за да може всеки един да продължи живота си. Когато се прибрах от Америка започнах работа в голф клуб „Света София“. До преди да се разболея работех там. В момента в който установихме това заболяване/официално го установиха лекарите/, напуснах голф клуба и се прибрах в Благоевград. Успях да издържа точно 3 месеца и взех решение да замина за Англия, въпреки състоянието в което бях. Там получих първият си рецидив след една година. Прибрах се. Лекарите ме стабилизираха. Пак заминах за Англия. Пак получих рецидив след месец. Прибрах се в България. Започнах работа в родният си град Благоевград. Видях, че нещата не стават. Пак се върнах в Англия. Пак получих рецидив. Там лежах една седмица и ме прибраха официално. Започнах една сериозна химиотерапия. Лекарите ми казаха, че немога повече да си правя експерименти и да излизам от България без да съм в добро състояние. От тогава/2014 г./ до сега съм в България. Варирам между София, Благоевград и Бачево. Лятото прекарвам предимно в Бачево. Защо съм в Бачево? Защо сме тук? Значи когато съм била малко дете съм боледувала от бронхопневмонии и гнойни ангини постоянно и мен са ме изпращали при баба ми. През 2015 г. когато получих поредният рецидив с автоимунна хеморигична анемия поговорих с една моя близка приятелка, че трябва да се замисля кога в детството си съм била най-щастлива. На 5 годинки родителите ми взеха решение зимата да ме изпратят тук защото това се отразява добре на автоимунната анемия и има шанс да боледувам по-малко

Българско Сдружение Лимфом

бул. „Черни връх” № 15 София

тел.: 02 / 866 47 00

моб.: 0877 / 43 86 01

Булстат: 175279458

Банкова сметка в лева в Банка Пиреoс

IBAN:  BG03PIRB7621 1602716641

Пиринка Петрова – Председател

 

 

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

ПОПУЛЯРНИ