Грабежът на Роженския манастир възкреси факти и легенди за делото на Яне Сандански

Един дързък грабеж, чийто краен резултат се материализира с една дупка в стената на Роженския манастир възкреси исторически факти за реални личности от Пиринския край и ги оплете с иманярски легенди.

На 18 септември привечер безскрупулни обирджии нахлуват в светата обител, връзват свещеника, вадят кирки и за петнайсетина минути разбиват зазидан преди години прозорец на черквата в манастира. След което бягат, за да дойде полицията.

Към момента двама от извършителите вече са в ареста с най-тежката мярка за неотклонение, други двама – непълнолетни, са под надзор на инспектор от Детска педагогическа стая.

От тук нататък започва да излиза все повече и повече противоречива информация за мистериозния грабеж: откраднати са пари, икони и църковна утвар, включително чудотоворната и позлатена икона на Света Богородица, последва лаконичното: нищо не е откраднато, за да се разбере в края на краищата за дупката в стената.

От полицията пък се оплетоха с информация за откраднати камери, до имаше ги на записите, позирайки като в кабина за моментални снимки – без да крият лицата си. Въпреки, че първоначално бяха „въоръжени и маскирани”. „Ке ги фанат”, категоричен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански, кметът на Рожен Сашо Филипов.

И ги „фанаха”, следобед същия ден. 24 часа по-късно в ареста се оказаха адвокат от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната наскоро и двама непълнолетни от петричкото село Яворница. В петък съдиите от Районен съд-Сандански си дадоха отвод по мярката за неотклонение на четиримата, което наложи гледането й да бъде прехвърлено чак в Пловдив.

На сайта на Окръжна прокуратура единствената информация по случая бе препратка към интервю на говорителя й Весела Стоилова, която казва, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 г.

 За освобождаването им е платен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 долара, с които организацията на Яне Сандански купуват оръжие за Илинденското въстание от 1903 г. Колко от този откуп е похарчен за тази цел не е известно. От тук нататък тръгват легендите за скритата някъде част от откупа. За да стигнем днес – 117 г. по-късно до малката дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир.

На 100 метра под Роженския манастир, край черквата „Св. св. Кирил и Методий”, е гробът на Яне Сандански, тръгнал от село Рожен за Неврокоп, за да бъде убит на 22 април 1915 г. в прохода „Папазчайр”, сега вече село Попови ливади.

А иначе в Пиринско има десетки легенди къде е скрита останалата част от откупа, според най-състоятелната от тях, златните лири са в пещера над село Пирин, по склоновете на връх Ореляк.

Възможно е иманярите да са объркали черквите, според друга легенда златото на Яне е скрито някъде около параклиса „Св. Петка” под село Черешница, община Сандански. Така духът на Яне, пиринския „Старик” бе възкресен сто и три години по-късно. С каква цел, едва ли ще стане ясно. /БГНЕС