Мая Стоицева: Кой политик ще понесе негативите, ако помести цялата система!

Мая Стоицева е родена в Бан­ско. Без да изпадаме в поезия и да красим нейния дух с Пирин планина, ще използваме само една дума – ВОЙН.

Мая е онази жена, коя­то хората от Югозапада и цяла България виждат редом до министрите. Тя дава изявления пред телевизиите, защото е част от протестиращите майки на деца с увреж­дания.

Мая стои на една маса с Борисов, Дончев, Пет­ков и компания, и иска от името на милиони в страната ни реформа.

Мая е родена в Бан­ско. Сега Мая, заедно с другите, се бори за Бъл­гария.

ПРЕДИСТОРИЯ НА „СИСТЕ­МАТА УБИВА“

Предисторията на нашата ка­уза започна през 2005 година, тогава започнаха протестите на майките на деца с увреждания.

Последните три години напар­вахме 6 национални протеста и палатката пред парламента е продължение на тези протести. На 18.04.беше последния, а на 1. юни опънахме палатката, кое­то поведе цялата страна в една обща кауза. Почти всички об­ластни градове са се включили в „Системата убива!“.

ПРОБЛЕМИ, РЕШЕНИЯ, НАПАДКИ

Това, което внесохме в парламента за обсъждане, е Закона за личната по­мощ. Но ние подозираме, че няма да бъде приет. Този закон е регламенти­ране на подкрепата на хората с увреждания да не е както до­сега в асистент­ски програми, за които се от­пускат или не средства, а да се оцени необ­ходимостта за лична помощ за всеки един чо­век с увреждане по отделно и да се даде според нуждата. Това означава, че например моят син се нуждае от придружител, който му пома­га да отиде до дневния център, до училище.

Този закон срещна изклю­чително голяма съпротива.

Ние осъзнаваме, че рефор­мата е голяма, но докато не се регламентира, всичко ще е на парче.

На обществено обсъждане вече е пуснат и Законът за хо­рата с увреждания. С работните групи имахме няколко срещи, които буквално бяха изстрада­ни. Очаквахме да се направи реформа, но се оказа, че този за­кон ще бъде копиране на стария Закон на интеграция на хората с увреждания.

Има някой елементи, които са приети, част от нашите искания, но те не ни удовлетворяват.

Вече имаме така наречения „План за действие“, който е вне­сен до Минис­терски съвет, Борисов и минис­терствата, които касае.

Този План е закон, с който ис­каме да се въведе реформа – да се направи една институция, към момента се нарича специализи­ран орган, на който са се подчи­няват всички министерства.

Хората с увреждания към момента не са обект на една институция – те са обект на ми­нистерството на здравеопазва­нето, на благоустройството, на социалното министерство, на образованието, но няма една институция, която да обединява всичко това.

Все още не е факт и ИНДИ­ВИДУАЛНАТА оценка на увреж­дането. Уврежданията минават през решенията на ТЕЛК, което е един абсолютно погрешен мо­дел. Ние – майките, бяхме об­винени, че сме приели ТЕЛК-а. Ясно е обаче, че ние изобщо не сме участвали в подобно гласу­ване за приемане. Неправител­ствените организации, които са гласували, и нападнаха нас, са дали вот „Въздържал се“ или „За“.

Принципно увреждането не може да се гледа само като медицинско. Моят син има ди­агноза, към която има и съпът­стващи неща, които не са само диагноза. Говорим за това, че човекът с увреждането трябва да се интегрира в обществото! Да се използва неговият капа­цитет.

ТЕЛК не прави това. Той не казва, че човекът има капаци­тет да разтовари един камион, защото синът ми вчера това е правил – той е силен, той може. ТЕЛК дава само ограничаващо заболяване, и то в проценти, които не показват реално капа­цитета на човека.

ТЕЛК е нещото което ти казва какво НЕ можеш да правиш!

– Как ежедневието на един човек с увреждане би се проме­нило, ако има промяна?

– Ако имаме правилна оценка на увреждането, той ще има раз­витие. Тогава на един работода­тел от Община Х ще му се каже, че има човек, който може да работи дадена работа, незави­симо, че е с увреждане. Той ще получи личната помощ на асис­тент. Финансовата помощ няма да е на калпак според процента на увреждане.

Сега се казва, че от 50 до 70% се дават 00000.00000 лева на даден човек, но в рамката на тези проценти има разнообраз­на палитра от увреждания. Не можем да сравним даден човек, който е с диабет и който ако си слага инсулин, и един човек с епилепсия, която не е контроли­рана. Но в момента и двамата може да са на 70%.

Много се нашумя, че ако тези проценти се махнат, хората ще бъдат уволнявани. И това е па­радоксалното, защото ние през цялото време казваме, че деца­та са дискриминирани, но всъщ­ност така дискриминираме и здравите хора.

Нека човекът с увреждане да е на равна нога с другите.

Увреждането трябва да се от­чете от работодателя, но то не е бич, а начин на живот и не е из­вънредна протекция.

– Ти беше на много срещи с министър-председателя, мини­стрите и други представители на институциите в МС? Срещаш ли разбиране в разговорите с тях?

– Според мен има голямо раз­биране. Всички министри, сед­нали на масата с нас, разбират нуждата от реформи. НО! Голя­ма е крачката да са се направят. Ще има много недоволни и по­ради тази причина управлява­щите се страхуват.

Недоволни ще на национал­нопредставителните организа­ции, които получават субсидия, защото ние искаме тя да бъде премахната, и не за да я полу­чава някой друг, а изобщо да я няма като финансиране. Тези 6 милиона може да си използват за хората с увреждания.

Реформата в ТЕЛК-а също ще засегне много недоволни. Ре­формата ще разтърси много не­правилни ТЕЛК-ове. Хора , които са свикнали буквално да доят системата после ще бъдат с на­кърнени интереси заради липса на помощните средства.

Ние също така не искаме ув­реждането да се свързва с бед­ността. Бедни са повече от 80% от българите. Но увреждането не е задължително да прокла­мира: Беден съм и трябва да по­лучавам помощ!

Има дори и хора с уврежда­ния не са доволни от това, което искаме.

Въпросът е до политическа воля. Кой политик ще се нагър­би да понесе негативите на част от народа за да помести цялата система.

– Какви нега­тиви понесоха протестиращите майки?

– Те бяха обви­нени с политиче­ски амбиции. Ние не искаме оставка на правителство­то или министри. Защото ние тъкмо сме обяснили как­во искаме на тези хора и сме се за­работили, искаме действия.

Много партии идват при нас, за­щото търсят диви­денти.

– Един човек, който стои пред парламента в па­латка какво вижда?

– Чес­то път палатка е място на дис­кусии. В палатка има хора с надеж­да, които искат ня­кой да ги види. След първия месец вече почти никой не обръща внима­ние на палатката.

Вестник “ Топ Преса „