В търсене на резултати

Фондация „Промяна и развитие” е с основатели Валентина Стефанова и мъжът й д-р Стефанов. Организацията е насочена към подпомагане и интегриране на ромите.

Разговоря

Ина КОКОВА

„Винаги съм искала да помагам на хората от общността и най-вече да им покажа пътя, по който човек може да се самоинтегрира и с личен опит и с опита, който имам да им предам и знанията, които имам”, казва Валентина Стефанова.

„Работейки с младежки дейности и инициативи, тогава моят съпруг работеше пак по един проект на Младежки дейности и инициативи, водеше един кабинет за здравни консултации, а мен тогава – Младенка Войнова беше председател на сдружението и Краси Кюпова – ме привлякоха да водя една подготвителна група, защото моята първа специалност е предучилищна педагогика. Поведохме деца от най-ниското стъпало, от Предел махалата, 24 деца водех в тази подготвителна група и със страхотен успех, всъщност, я изведохме. Краси беше много въодушевена, дори за това нещо получиха продължение на проекта още една година. След това пак работех към Сдружение „Младежки дейности и инициативи”, бях координатор по програма на Министерство на здравеопазването – програма по контрол и превенция на ХИВ, СПИН. Със сдружението и най-вече с Краси Кюпова придобихме много важен опит в работата в неправителствения сектор, ние сме съученички с нея от основното училище, познаваме се  и тя много сериозно рамо ми даде в това отношение. Нямаше организация, която да работи конкретно, всъщност сдружението работеше най-вече в ромска общност, но имаше хора, които вече бяха настроени срещу сдружението. Никога на хората не може да се угоди, не говорим само за Ромска общност, говорим като хора. Така се зароди идеята да създадем с моя съпруг такава организация, която да работи с идеална цел, която да работи най-вече по проблемите на здравеопазването и образованието в ромска общност. Тези са насоченостите, защото аз съм учител, той лекар и по-отблизо познаваме проблемите. Така основахме тази организация. Много неща сме правили с нея, развивали сме много дейности, дори без средства. Помагаме на хората, с каквото можем,  правим за тях, каквото можем. Лошото на организацията е, че нямаме стабилен екип, който да работи непрекъснато по разработването на различни проекти”, разказва още Валентина Стефанова.

–   След като работите и друго нещо, предполагам, че това ви идва по-странична дейност?

–   Това ми идва прекалено натоварено, защото лекарската и учителската работа са изключително натоварени, но все пак се справяме.

–   Може ли с няколко думи да представите вас и съпруга ви?

–   Много от хората в Благоевград познават доктор Стефанов, той има доста солидна практика, като семеен лекар, познават го много хора в Благоевград, работи от 2000 година, преди това беше завеждащ Здравна служба в село Брежани и от там много хора го познават. Беше много деен участник в политиката преди време, един от първите създатели на СДС в община Симитли, беше два мандата общински съветник в общината, но в един момент разбра, че идеалистите проправят път на практиците или да не използвам по-груба дума. Оттегли се в един момент от политиката и решихме, че най-добрия начин да помагаме на хората е неправителствения сектор. Аз съм завършила предучилищна педагогика, начална училищна педагогика, преподавател по английски съм, това ми е третата специалност, вече осма година работя в VІІІ ОУ, преди това работех в ХІ ОУ в Благоевград.

–   Какви са начините за набиране на средства, организирате някакви кампании или разчитате на хората?

–   Единия начин за набиране на средства е с циркулярни писма до предприятия. Едно такова дарение направихме, спонсорирани от Тютюнев комбинат Благоевград, за деца, които са с отличен успех, за стимулиране на деца от ромска общност, защото проблемът там е, че нямат желание да се образоват. Учител съм и знам много добре, че това е проблем не само на ромска общност, особено в последните години. Виждате колко много Европейски програми са създадени именно за това и тази последната, по която работим, да направим училището привлекателно за младите хора, всъщност виждаме едно отдръпване. Нашите възрожденци са давали пари, за да може тези, които искат да се образоват, да се образоват. Сега Европа дава пари, за да накара някой да поиска да се образова. В ромска общност това е много сериозен проблем, поради простата причина, че хората попадат в един порочен кръг – бащата – необразован, майката – необразована, дядото – необразован. За тях училището не е някаква ценност. Това е много сериозен проблем в мисленето. Те си казват: „И какво като съм образован, като съм циганин, пак няма да ме вземат никъде на работа!” Има го и този момент, като се явят трима българи и един циганин, естествено, че…

–   Как успявате да се преборите с предубеждението, което имаме по принцип към ромите, което по някакъв начин ни се насажда непрекъснато, че те не работят, че само крадат и лъжат?

–   Едно куче току така не го наричат бясно.

–   Съгласна съм, мърша има във всяко стадо.

–   Ние с моя съпруг много сме го коментирали този въпрос, лошото е, че в ромска общност са повече и това създава този негативизъм и това отрицателно отношение като цяло към общността. Знам, че имаме страшно много млади хора, които са скъсали отдавна с този начин на мислене, много образовани хора имаме, имаме висшисти, вече не е някакво чудо, както някога е било. Когато аз бях ученичка в гимназията, бях единствена в моя випуск. Моят съпруг пък беше единственият в неговия випуск отличник, но сега по-често се срещат тези неща. Усеща се тази промяна, която е започнала в начина на мислене на по-будните хора, но наистина това негативно отношение в много отношения пречи на циганина да иска да се промени.

–   Ние сякаш ги смятаме за втора ръка хора, едва ли не.

–   Точно така. В повечето от случаите се смятат за втора ръка. Ако две деца направят една и съща беля, към българчето ще се подходи по един начин – ами има проблеми в семейството, разглезен е – ще се търси оправдание. А, ако циганче направи беля, се казва – ами циганска работа.

–   Тук обаче искам да ви оборя, защото го има и другия момент. Ромите са свикнали да се женят по на 12 години, докато ако 20-годишен българин се ожени за 12 годишна българка, той е педофил. При ромите казваме – това им е манталитет, традиция.. Това според мен не е правилно, трябва да се изкорени това нещо.

–   Съгласна съм. Точно това се опитваме да правим. С въздействието, което се опитваме да имаме в тази среда е точно това, да променим начина на мислене.

–   Тук мисля, че е много важна и ролята на родителите. Родителите трябва да се научат, че децата са деца, те са равни. Защото всичко е от примера в семейството.

–   Как да го научи родителят, като той самият не е такъв?

–   Трябва да се дава пример, според мен.

–   Най-трудно е да промениш някого. Много пъти съм го казвала на мои колеги. Ние учителите сме факири. Ако лекарите в България са факири, защото с нищо средства правят чудеса, то учителите в България са факири, затова защото правят отново с нищо средства от един озлобен, един отчаян и депресиран народ, правят много неща.

Проблемите се коренят дълбоко, дълбоко в историята. Преди малко казахте, че за българина не е нормално да се жени малък, но някога е било съвсем нормално, дори родителите са имали право да сгодяват децата си. Аз много често казвам на мои ученици, ако се загледате много в начина, по който се празнува, човек трябва да се загледа в тези неща и да види. Много от програмите, които се правят, имат тази насоченост. Да видим, че различията са нищожни. Единственото е, че битът е различен, а битът всъщност вече се е определил от начина на мислене на хората. А иначе, ако погледнем и този е човек, и онзи е човек, и този има някакви традиции и обичаи, и онзи има.

В Благоевградска област, например, циганите празнуват страшно много Гергьовден, празнуваха го навремето, а сега голяма част от тях са станали християни и са спрели да празнуват такива празници. Обичаят, който имат те  – вечерта да се заколи агнето, едногодишно, без недостатък, това са все библейски неща, да се окичи примерно входната врата с върбова клонка, това прилича на Цветница, пак от Библията, да се намаже прага на вратата с кръвта на агнето, това е великденското агне. Толкова много неща, ако се замисли човек, са тръгнали от едно място, с едни традиции и обичаи. Но както китайците, както индийците, както англичаните са взели своя път на развитие, така и българинът, циганинът, турчинът, всяка една националност, която е била в един момент затворена общност, е запазила едни традиции, променила е други, взела е трети. С моя мъж това ни е целта, ако можеш да му помогнеш на човека, да му дадеш съвет как да пази тялото си от болести, какво да прави и ако му дадеш съвет как да развива ума си и как да променя живота си, това е пътят на промяната. За това и решихме да бъде „Промяна и развитие”.

–   Как смятате, милосърден ли е българинът и в частност благоевградчанинът и кои хора са по-милосърдни – по-богатите или тези, които търпят някакви лишения?

–   Мисля, че българинът е много милосърден и много търпелив. Аз, когато се сблъсквам с такива проблеми, които ромска общност създава, казвам – вие българите сте прекалено търпеливи. Казвам търпите ги толкова години, давате им социални помощи, ядосвам се, защото, колкото повече подкрепяш един човек, толкова повече подкрепяш в него мързела, а не би трябвало да е така. Тази социална политика не ми харесва, защото трудещият се народ, както каза някога Бойко Борисов – 2 милиона работещи да издържат 4 или 5 милиона мързеливци и аз не съм съгласна да бъде така.

–   Не може ли да се направят някакви програми, които да ги карат да работят, да учат, да ги накарат да се развиват по някакъв начин?

–   Например в Благоевград, това е любимият ми град, като погледна някъде запустяло място, си казвам, добре, пусто чудо, получават месечни социални помощи, те ги получават така на готово, и Библията казва, научи го да си лови рибата, научи го човека да работи, защото Библията казва, който не работи, да не яде. Не може на готово да му наловиш рибата и да му я дадеш и отгоре на всичко тази държава нищо не прави за нас. Идеята е да накараш този човек да осмисли, че тези пари не идват на готово. Не може, когато си създавал 8-9 деца, да мислиш, че държавата трябва да поеме отговорност за тях. Няма такова нещо. Раждаш и ти носиш отговорност за тези деца. Затова, вместо да получаваш тези 200-300 лева на готово, ще отидеш да работиш. Има толкова много работа в Благоевград. Като погледна парк Бачиново, колко пустеещи места, красиви места, които могат да бъдат използвани. Накарай ги тези хора, вместо да работят по 14 дни, накарай ги да работят целогодишно за тези пари. Той получава месечно еди колко си там, нека да отидат и да ги изработят тези пари, защото хората, които работят в шивалните, защото имаме страшно много хора, които работят в шивалните за 200 лева и те работят по 12 часа за тези пари. Значи единият ще отиде и ще работи за 200 лева 12 часа, а другият ще получава 200 лева на готово. Тази социална политика не ми харесва. Не е справедлива.

–   Може би по този начин с тази социална политика се наслагва и омразата към ромите?

–   Абсолютно, вместо да му даваш и после да го укоряваш, накарай го да работи. Ще работиш, ако не работиш, няма да ядеш. Той тогава ще си направи сметка, дали да ражда 2-3-или 10 деца. В крайна сметка какво се получава – просто се раждат деца, които от своето раждане са обречени на мизерия. Не може съседите ми, които са в една стая, да живеят 7 деца с бабата и дядото. Аз не знам как се събират там. Не е нормално. Дали, ако тези хора не бяха подкрепяни със социални помощи, щяха да родят толкова много. Ние сме им правили забележка и се чудим как може да не размислиш върху това нещо. „Вие ли ни гледате децата?” Ами да, ние, но той не го осъзнава, че от моята заплата, например, се спират данъци, които отиват точно за издръжка на неговото семейство, на неговите деца. Децата наистина са богатство, но когато ги създаваш, за да станат нещо. Децата им се женят на 12-13 години.

–   Може ли да ми кажете за някой случай, който ви е бил много труден, обаче сте постигнали много голям резултат, за развитието на някого, на когото вие сте му помогнали да се развие?

–   Има доста такива случаи и те са всички интересни. Важното е първо да накараш човека да се замисли върху собствения си живот, дали иска да продължава по начина, по който неговите родители са започнали. Даже и ако говорим за тази подготвителна група, която беше страшно фрапантна, защото имаше 24 деца, които идваха в първите дни, в първите 2 месеца идваха рошави, неумити, с дрехите, с които спяха, 70-80% от тях не можеха да говорят български, повечето от думите бяха на цигански. Първите дни не можеха да попитат „Може ли отида на тоалетна?”, половината от изречението звучеше на цигански. Добре, че знам цигански, за да ги разбирам какво говорят. Това е много важно за моите колеги от началния курс. Аз много пъти им казвам, трябва да знаете, че вие ги обучавате на чужд език, това е все едно да вземеш едно българче, да го сложиш в английско училище и нон стоп да му говориш само на английски, то ще научи, но ще научи след една година. За тази година обаче, материалът, който е взет в този клас ,то ще го пропусне, няма как да го знае. С тази група в началото беше така, докато започна дума по дума да им обяснявам какво да правят, всъщност започнахме с тях от нулата, те бяха като бял лист, върху който пишех, но това, което пишех, оставаше. След 6 месеца вече четяха, рецитираха, пееха, страхотни, просто невероятни. Много от тях само с тези 6 месеца въздействие промениха начина си на мислене, промениха начина си на живот, поискаха нещо по-различно за себе си. Много от тях мисля, че сега завършват фризьорство и козметика, няколко от децата записаха средно образование, ориентираха се към някаква специалност, като се има предвид, че това са деца, които излизат от сърцето на махалата. Много такива деца имаме, дори и ако трябва да говорим за племенницата на моя мъж – тя е много хубаво детенце, но родителите й и двамата не са толкова амбициозни, но ние с моя мъж непрекъснато сме я нахъсвали, че трябва да учи, че трябва да се реализира, че трябва да си избере специалност, която да съответства на нейния темперамент, нещо което й харесва да прави. Учи висше образование, променя се, развива се и винаги казва: „Благодарение на вас много неща в живота ми се промениха”. Достатъчно е на един човек да повлияеш. С даренията, които правихме, тези деца, които са отличници, тях сме стимулирали също да учат. Много пъти съм събирала децата, особено в І ОУ, когато съществуваше още и там паралелките бяха почти съгрегирани, влизала съм, събирала съм ги на разговор, за това какво искат от живота, за това, че те трябва да го поискат, че те трябва да искат нещо различно за себе си, защо трябва да подражават на това в махалата, това им е лесно, по-трудно е обаче да подражават на нещо добро, което ги променя. Там работата е много по-трудна, много по-сложна. По принцип работата на учителите е трудна и сложна.

–   Имало ли е моменти, в които ви се е искало да се откажете?

–   Имала съм такива случаи. Специално по тази програма, по която работехме за контрол на ХИВ, СПИН, полово преносими болести, това са много важни неща, особено за съзряващата младеж, контингента ни беше 12-25 годишни, правехме различни обучения, не можехме да ги накараме да дойдат на обучение, не искат да чуят нещо ново, нещо различно, в много от случаите се срамуват, не могат да се събират на едно място. Правим обучение отделно на момичета и отделно на момчета, защото се срамуват да се съберат на едно място. Те се притесняват от тези неща и в същото време традицията, че можеш на 13-15 години да се омъжиш, в това няма нищо лошо, но има лошо, ако говориш за тези неща, в присъствието на някой, който те притеснява. За да ги накараме да дойдат, Бианка Равначка, тя работи към ХЕИ, тя е страхотен човек, издейства на младите майки памперси за бебето, малки подаръчета и всяка майка и всяка жена, която идваше на нашето обучение, получаваше по една торбичка с такива дреболии. След това отиваме на терен, да търсим отново хора, да ги консултираме и ме спират и казват: „Аз чух, че един тир е дошъл за махалата, на нас сте дали по една торбичка, а тирът сте си го прибрали за вас!” Аз казвам – „Да, съжалявам, прибрахме го тира, тирът е за нас, за вас – торбичките!” Какво да кажеш? Просто в такива моменти си казвам, защо не ги оставиш тези хора, но в следващия момент си казвам, за които и хора да работиш, винаги ще се намери някой, който ще реши, че е прецакан. Той не може да осмисли, че може да правиш нещо за него и безплатно, че може да направиш и нещо за другите и то с чиста съвест, без да броиш облагите за себе си. В крайна сметка си казваш, такива винаги ще има. Това лято събирах деца, за да им помогна да си подготвят документи, за да кандидатстват за стипендия. Говорим за ученици 9-12 клас и студенти. Аз съм го правила без пари, пет или шест пъти обиколих махалата, носех декларациите, носех документите, обяснявах всичко, това са консултации и това е работа на терен и го правя без пари, но хората най-вероятно си са помислили, сигурна съм, че е имало между тях и такива хора, защото имаше и хора, които не кандидатстваха, и най-вероятно си са помисли, аз ще отида да кандидатствам за стипендия, но тя сигурно ще вземе двойно, в крайна сметка те се отказват да кандидатстват за нещо, което им се дава безплатно. Имам едно детенце, което е страшно будно, в Икономиката учи, с много добър успех, амбициозна, пуснахме документи за кандидат-студентски подготвителни изпити, по програма я включихме да ходи на подготвителни курсове – нещо, което е страхотно, аз не получавам нищо за това. Единственото, което получавам е радост за това, че съм могла на някого да помогна, нищо друго. Но някои хора не могат да го разберат. За това са малко и организациите, които работят.

–   Как хората могат да разберат, че организацията, към която са се обърнали, чиято кауза искат да подпомогнат, е истинска, защото има много фалшиви такива, които се възползват от мъката на хората и търсят лична облага?

–   В Библията пише: „По делата им ще ги познаете!”. Това е единственото нещо, което може да говори за една организация. Ако виждаш, че това, което правят тези хора е продуктивно, няма начин да не им се довериш. Но, ако виждаш, че всъщност вдигат много шум за нищо, значи няма защо да се доверяваш на такива хора. Аз имах такъв опит, който страшно ме разочарова и това са хора от общността. Поех една кампания и мисля да я довърша, защото в крайна сметка това е моя инициатива и няма нужда да търся съдействие от други хора. Още октомври месец поех една инициатива за събиране на средства, дрехи, които са запазени, защото, между другото в ромска общност имаме доста хора, които са заможни, които работят в чужбина и страхотни семейства, които имат у дома запазени неща, които им стоят, могат да ги съберат и да дадат на хората, които са в Предел махала, които нямат. Идеята беше хранителни продукти, който желае, който се съмнява, че тези пари ще бъдат скрити, определихме комисия от пет човека, които да отговарят за раздаването на тези помощи, от ромска общност, за ромска общност, това беше кампанията. Обърнах се към един човек, който в момента работи в общината, от ромска общност, и точно в това направление и ми провали кампанията, защото започна да мисли – ама така ще го направим и на края нищо не направи. Не така ще го направим, а дайте да го направим. Аз бях разпечатала съответните флаери, за да бъдат поставени на всички видни места в трите махали, за да знаят хората, в крайна сметка нищо не се направи. Дадох флаерите да бъдат разнесени, не бяха разнесени, това е нещото, за което най-много ме боли, защото няма екип, с който да работя, ние сме двамата с моя съпруг.

–   Няма ли желаещи, които да ви помогнат?

–   Дъщеря ми се включва, но в момента тя е извън тези неща, защото в крайна сметка тя има своя път, своя живот. Доброволци има и най-често те са студенти в нашата общност. Но докато ги направим доброволци, също има един дълъг период, докато се научат да се включват ей така за нищо.

–   Държавата и в частност община Благоевград помага ли?

–   Да, ние сме част от местния инициативен комитет. Община Благоевград винаги, когато сме се обръщали за помощ, винаги е била на среща. Сега работим пак по програма на общината – „Превенция на полово преносими болести, на ХИВ, СПИН и туберкулоза”. Днес се прави туберколинова проба на желаещи и на тези, които са били анкетирани. Имахме двама-трима, които допълнително изпратихме на консултация, защото имаше някакви съмнения. Сега очаквам един проект, той е насочен към предучилищна възраст, най-вече за децата от подготвителна група. Дай, Боже, да го одобрят, защото всъщност това е истината – да се започне с децата от детска градина.

–   Каква е промяната, която искате да постигнете в ромите, българите и България като цяло?

–   Промяна в начина на мислене, а начинът на мислене е позитивното мислене.

–   Може би трябва да се научим, че всичко зависи от нас, че ние трябва да се борим за себе си?

–   Абсолютно. Преди време взех участие в една конференция. Беше организирана от една организация в София, специално за проявата на дискриминация, аз точно това им казах на присъстващите на тази конференция, мен това отдавна не ме притеснява, аз съм надраснала всички тези глупави отношения на хората – този е черен, онзи е бял, този е българин, онзи е циганин. Имала съм колежка, която се е обръщала към мен и ми е казвала: „Стефанова, извинявай, ама аз съм националистка, дискриминирам”. Казвам й: „Това си е твой проблем, аз съм го надраснала, значи ти трябва да растеш”. За мен хората са еднакви. Въпросът е аз какво ще поискам за себе си, какво мога да направя и не само за себе си, но и за другите. Човек е създаден не да живее за себе си, той е създаден да живее в услуга на другите. Какво мога да направя за себе си, за моите ученици, за моите съседи? Дали мога като изляза днес на улицата, където са се събрали, да им кажа две думи, които да им останат, та дори и да ги разсмея, една положителна емоция да им доставя, това пак е нещо. Има една такава максима, която казва, всеки ден да се стараеш да направиш поне на един човек добро, но то да не идва от това да се намериш добър пред Бога, а да се намериш удовлетворен и щастлив, за това че ти си направил за някого нещо, защото само тогава човек може да е щастлив. Жал ми е за българина, но ми още по-жал, защото губи себе си. Българинът има страхотни традиции. Ние с моя съпруг много обичаме да се ровим в историята и двамата сме маниаци на тази тема. Той се порови в интернет и казва: „Добре, в тия българи 40% в тях тече тракийска кръв, как не могат да разберат какво нация са, защо се оставят до такава степен да бъдат унижавани, мачкани, защо се оставят тази робска психика да живее все още в мислите им?” Аз затова понякога казвам на колегите ми: Много сте търпеливи. Не можеш да го търпиш, като е мързелив – няма циганин, няма българин, да работи, да е полезен и за себе си и за другите. Може би тези 45 години, които преживя България, т.нар. „комунистически-социалистически” строй, хората се научиха да кръшкат, да избягват задълженията си, отговорностите си. Много сериозни неща има за оправяне.

–   Осъзнавате ли колко различна порода човек сте от масата, която е. Вие сте човек, който не се среща всеки ден – различна сте като мислене, като начин на живот. Аз хора като вас почти не съм срещала. Срещате ли хора като вас?

–   Да, моят съпруг е мой съмишленик, имам и колеги и се радвам, че това са хора в моя кръг и хора, мислещи като мен. Учителите наистина са вълшебници – това са хората, които носят промяната в една държава и не мога да разбера защо не им се отдава необходимото уважение, което те заслужават. Имам и такива колеги, които гледат ден да мине, друг да дойде, но има толкова много колеги, които са новатори по дух, които не се жалят и не се щадят. Имам една колежка, с която много често се шегуваме по този начин. Казвам: Вале, нали знаеш по възможно най-трудния начин, и по възможно най-сложния начин, но въпросът е да доставиш удоволствие на онези, за които ти го подготвяш и го правиш. Възхищавам им се и за друго, защото в крайна сметка тези хора ще отидат, ще боядисат, ще рисуват, ще правят всичко без пари, стига да им се предоставят материалите, за да направят тази стая място, където детето ще се чувства като в приказките. Искрено се радвам на такива хора, които го правят не, за да покажат себе си, а защото искат да покажат на децата другия свят, по-хубавия свят и може би затова си обичам толкова професията, защото това е най-хубавото нещо – да можеш да дадеш нещо от себе си, а децата са тези, които го заслужават. Не, че възрастните не го заслужават, но те не го оценяват.

–   Като се започне от децата, така се възпитават поколения?

–   В Библията пише, ако мъдреца порицаеш, той ще те обикне, защото той ще разбере, че го правиш за негово добро, а глупеца, ако порицаеш, той ще те намрази, той няма да разбере, че го правиш за негово добро. Затова продължавам напред, както мога, с каквото мога и когато мога.

–   Пожелавам ви да срещате все повече съмишленици, които да се включват във вашите каузи и да се надяваме, че промяната ще дойде, колкото се може по-бързо!

–   Благодаря ви.