Свържете се с нас

Светско

ЕДИН ОСОБЕН ПОГЛЕД, НАСОЧЕН КЪМ ДЕЛЧЕВО

Публикувано

на

Лудогорец оле, Цървена звезда на колене. Отново сме в групите на Шампионска­та лига. Делчево ни донесе късмет. Добре, че беше един запалянко на Левски иначе щяхме да гледаме мача, ама друг път. Тук да откриеш те­левизор е трудно, а ние сме тръгнали да търсим Шампи­онска лига. „Ами да бяхте си останали у ГрадО“, ми рече един дядо. И е прав човека. Хората тук си живеят спо­койно и не се интересуват от такива неща. Вълнуват ги ко­зичките, магаренцето, ракий­ката и все такива простички работи.

Станахме рано и веднага поехме нагоре, по кълдъръ­мените улички, в посока вър­ховете. Бяхме чели, че някъ­де там, зад последните къщи започва козя пътечка, която се катери нагоре, нагоре и стига чак до билото, а по него лесно щяхме да стигнем до Попови ливади (Папаз чаир) – целта ни днес. Не знаех­ме какво да очакваме там – знаехме само, че там има голям паметник на Гоце Дел­чев, че всяка година в мест­ността се провежда събор в чест на Илинденско-Преоб­ръженското въстание, че от там тръгват няколко пътеки към близки­те върхове и хижи и че има къде да се хапне. Беше рано сутрин, слънце ни се усмихваше и огряваше ста­рите къщички високо в по­крайнините на селото. Стран­но село – има си история, има си чар, но пък някак си къщите бяха наблъскани, нямаше въз­дух, уж бяха стари, а пък си имаше и доста нови. Не бях особе­но вречатлен. Тук след по­строяването на асфалто­вият път, май нещата са се променили.

Лека, полека стигнахме и до последната къща, където се заговорихме с група работ­ници, които имаха за задача на малка площ да построят голяма къща и за целта тряб­ваше да дълбаят в скалата. IMG_0985 IMG_1123Част от хълма, който е бил опора на къщата стотици години вече липсваше – трябваше им място. Не ги виня, някой е дал разрешение, някой си е платил. Момчетата бяха така добри да ни пуснат в стара­та къща, да разгледаме и да направим няколко снимки, а гледката от чардака си за­служаваше. Влезнахме и в двете стари изби под земята, едната за зеленчуците и ме­сото, а другата за ракията и винцето. И двете издълбани директно в камъка. На вън сигурно вече бе станало 25-30 градуса, но тук долу опре­делено си беше хладничко. От другата им страна беше оборът, който едно време умишлено се е правел на бечово ниво, за да задържа топлината и да затопля спал­ните помещения. Готини пи­чове. Пожелахме им късмет и продължихме напред

Скоро срещнахме и Калеко, който си имаше лош пазач или по-скоро лош за непозна­тите. Кучето си вършеше пре­красно работата, пазеше ста­дото. И то хляба си изкарва и то мръвка ще иска на вечеря. Калеко беше седнал под сян­ката на една слива, помощ­никът му бдеше, а кравички­те си пасяха кротко наблизо. Дадени наставления човека, от къде да минем за да не се загубим и се сбогувахме.

Не след дълго пред нас се озова и стадо кози. Възраст­ните си пасяха, а младите си играеха – лудуваха и подска­чаха, като малки безгрижни дечица. Спомних си за моето детство – боси на село, по по­ляните, в търсене на плодове, гонейки птиците, играейки си на какви ли не игри. Спомних си и гьолът, където ходехме да ловим риба. Сега като се замисля, на дали е имало и попови лъжички в него, но то­гава вярвахме, че ще хванем рибка, ще си напалим огън и ще си хампнем сладко, слад­ко. Детска му работа – на­ивна и безгрижна, весела и щастлива.

Козите ни отведоха при Баба Пенка, която беше кръстила повечето от тях с едно и също име – Лили или нещо такова, за да не ги бър­ка, но имаше и такива, които си имаха различни имена – първите 5-6. Сега стадото вече наброяваше двайсети­на. Никой не иска да ги купи и за това си ги гледа, прави си сиренце и си вари млекце – здравословен живот живеят хората на село, няма спор. В градинката доматки, чушчи­ци, краставички и много дру­ги вкусотии. Баба Пенка ни разказа за своите деца и вну­ци. Вика „Аз съм най-щастли­ят човек на света“. Питаме я „Кое те кара да се чувстваш така?“, а тя “Е как, кое, имам си 8 внучета – за тях живея“ и подскача напред, като 20 годишна мома, да ни покаже преките пътеки и как да стиг­нем до параклиса и кръста – не планирани отбивки, но пък нейната настоятелност и увероност, че от там се от­криват най-красивите гледки към Гоце Делчев и Родопите ни накараха да не се коле­баем и да кривнем в страни за час. Притичкваше на горе по стръмният баир, а ние изплезили език, едва смог­вахме след нея. И изведнъж спря и запя – народна песен за Делчово, за нейният край, за нейното село. Песента идваше от сърцето. Обожа­вам такива хора, истински, непринудени. Рядко се сре­щат, за това ги запечатвам в съзнанието си завинаги. Помня ги и когато ми е тъжно ги извиквам,а те ме карат да се усмихна и ми става някак по-весело. Не искаше да се разделя с нас, а и ние с нея. Постояхме още малко, побъ­брихме си за деца и внуци и потеглихме по указаните от нея пътеки. Първо посетихме кръста, а после и паракли­сът. Намират се на върховете на два съседни един на друг хълма. Параклиса, както раз­брахме от нашият местен гид (баба Пенка) са си построили сами, хора от селото. С муле­та са закарали материалите до върха и собственоръчно са изградили навеса, парак­лиса и пейките около тях. Горе освен гледките ни на­прави впечатление и гордо веещото се българско знаме. Евала на тия хора.

Починахме си, поразхла­дихме се и се спуснахме в търсене на билото и пътеките към Папаз чаир. Както почти всеки път по време на наши­те преходи други туристи не срещнахме, но пък срещите ни с местните не спираха. Из­веднъж от нищото пред нас изскочи стар джип. Метнах­ме на човека да спре за да го попитаме дали сме на прав път и след няма и две минути вече бяхме при него в джипа и търсехме червена крава подгонена от младо биче – това бе тръгнал да дири мъ­жът зад волана. Не беше от региона, но пък беше довел със своя син над 30 глави до­битък на паша по този край. Защо кравата и бика бяха избягали. Ами, много просо­то – кравата се разгонила, а бичето това и чакало, но било младо и не знаело то още как се ухажва възрастна дама, за това се наложило, да я вържат милата. Да ама биче­то тъкмо се качило и кравата полудяла, искала тя любовна игра, а не директно в леглото и се разбунтувала, скъсала синджира и беж да я няма, а младият ухажор толкова я желаел, че хукнал подире и. Как да намерим побесняла крава, гонена от младо биче в тази огромна територия – гори, поля, трънаци, дървета, рекички, ливади и т.н. Трудна работа – жив късмет ще е, ако ги откри­ем, камо ли да ги хванем. Клатушкахме се в джипа, кьорихме се през мръсни­те прозорци с надежда да зърнем двете животни, но напразно.

Не след дълго джипа спря, човека каза, че няма смисъл и по добре да се върне при стадото си от колкото да гони дивото. Тук пътищата ни се разде­ляха – той на ляво, а ние на дясно. Поже­лахме му къс­мет и продъл­жихме към Попови лива­ди по оказа­ният от него маршрут.

Пътят с все­ки метър се разширява­ше, появи се рекичка, а не след дълго и къщички.

Оказа се че местността Попови ливади е много голяма и е нещо, като вилна зона на хора от Дел­чово и Гоце Делчев. Бяхме изненадани – явно през ля­тото цели семейства се пре­местеха тук. Дечица, дошли на гости на баба и дядо си играеха на малката рекичка, домашните любимци бягаха на воля, а възрастните реже­ха салатите и печеха мезета­та. Вече бяхме гладни.

И тогава, пред нас, на пъте­ката, видяхме двете влюбени гълъбчета – червата крава и младото биче. Не можех да повярвам на очите си. Вед­нага хукнах в обратна посока да диря техният стопанин, а моите приятели останаха да ги пазят. Как ли да го открия. Стигнах до мястото, където ни остави и започнах да ви­кам: „Кравата и бикът, откри­хме ги“ „Ехооооооооо“ и раз­ни такива. Джипа го нямаше, но пък след минута–две го видях да тичаше през гла­ва надолу между дърветата. „Къде са? Къде ги вядя?“ ме попита задъхан. „Хайде води ме“. Все едно не беше бягал, ускори крачка, едвам смог­вах да го следвам, налагаше ми се да подтичквам след него. Пристигнахме на място­то, където видях двете живо­тинчета, а тях ги нямаше. Би­кът се бил развихрил отново, кравата подвила опашка и задрапала по насипа, нагоре в гората. Това не разочарова техният стопанин, напротив беше усмихнат. „Вече знам, къде са, няма къде да избя­гат. Ей сега ще ги завардим“. Сбогува се с нас и тръгна по следите на двете животни, а ни продължихме в търсене на заведение, където можем да хапнем. Доста вървяхме, минахме покрай изоставен детски лагер, като след него пътят стана асфалтов, по­явиха се няколко сгради в строеж, минахме по край ня­колко хотела, които не рабо­теха или поне не предлагаха храна, една огромна чешма, появиха се хора и най-накрая я надушихме – миризмата на кебапчета и кюфтета се носе­ше във въздуха. Бяхме се и обезбирили, така че точно на време.

Имахме планове да се раз­ходим наоколо, но след като хапнахме обилно (а то и пор­циите не бяха никак малки) и пийнахме по една-две бирич­ки, вече нямахме желание за разходка. Излегнахме се на припек и са заслушахме във вятъра. На тръгване хапнах­ме и по едно сладоледче, ей така за капак и потеглихме по-вече познатият ни път. Не че не се озъртахме за преки пътечки, за да скъсим поне малко прехода, но такива не срещнахме чак до мястото където джипът ни беше оста­вил по рано през деня. Този път поехме на дясно, нагоре по билото. Отново срещнах­ме стадото кози да се изле­жава под една сянка, но този път без баба Пенка.

Бяхме уморени, бързо стиг­нахме до селото, а там все едно нас чакаха – бабите от село Делчово.

Нощувахме в една къща без стопани. Обадихме се на човека, който ни каза, къде е ключът и къде да оставим парите на тръгване и повече не го чухме. Излъгах, чухме го, но само да ни каже, че на долният етаж има механа, която е на наше разположе­ние, че има кафе машина, а някъде из шкафовете ще на­мерим и кафе, ако ни се пие.

Къщата беше на наше раз­положение. За сетен път се убедих, че тук хората са раз­лични и все още вярват в честната дума.

Както преди няколко дни ни каза една баба „Тук лоши хора няма да видиш“.

Вестник “ Градът “

коментара

Таблоид

КИТАЙЦИ ПИЯТ ПИРИНСКО?

Публикувано

на

Датската пивоварна Carlsberg отчете по-високи от очакванията приходи от продажби през четвъртото тримесечие на 2018 г., съоб­щава Reuters. Макар орга­ничният растеж да е по-слаб в сравнение с предходната година, резултатите бяха за­силени от доброто предста­вяне на компанията в Китай.

РЕЗУЛТАТИТЕ

Carlsberg, третата по го­лемина в света пивоварна след Anheuser Busch InBev и Heineken, заяви, че очаква оперативната й печалба да нарасне с 5-6% през 2019 г., доста под миналогодиш­ните 11%. „Постигнахме до­бри резултати през 2018 г.“, заяви главният изпълните­лен директор Сеес’т Харт, позовавайки се на растежа на приходите от продажби, по-големите маржове на печалба и на­маления дълг. Ръстът на про­дажбите на безалкохол­ните и крафт бирите също подпомогнаха растежа през 2018 г.

Компанията, която е собственик на пивоварните в Шумен и Благоевград, за­яви, че ценовият микс, кой­то показва дали е продала повече от скъпите си бири, е положителен на повечето пазари, най-вече в Китай, къ­дето пласира повече своите премиум марки бира, вклю­чително „Пиринско пиво“. Китайският пазар е воден от международни премиум марки бира, които се прода­ват на два до три пъти по-ви­сока цена от масовите брандове. Харт комен­тира още, че не вижда признаци на забавяне на покупател­ната способ­ност на по­требителите в Китай.

През чет­въртото тримесечие приходите от продажби на компания­та са дости­гнали 13.59 млрд. датски крони (2.13 млрд. дола­ра), което е малко над прогнозата на анализа­торите от 13.51 млрд. крони. Компанията заяви, че ще започне 12-месечна програ­ма за обратно изкупуване на акции за 4.5 млрд. кро­ни. Бордът на Carlsberg ще предложи дивидент от 18 крони на акция, което е малко под очакваните 18.30 крони на акция.

ОЧАКВАНИЯТA

Датският пивовар пре­мина през програма за съ­кращаване на разходите, откакто настоящият главен изпълнителен директор пое управлението през 2015 г., чиято цел е да подпомогне възстановяването на клю­човия руски пазар. Компа­нията притежава марката Baltika, която е лидер на па­зара в Русия с дял от около 38%. Освен това продажби­те й осигуряват около една трета от печалбата на дат­ския производител. Покрай финансовата криза от 2008 г. насам датският пивовар намали персонала си в Ру­сия с една трета. Въпреки това компанията инвестира 12 млрд. долара от 2008 г., като в сумата е включено и придобиването на Baltika.

Докато руският пазар на бира нарасна миналата го­дина за първи път от 2007 г. насам, движещ се от топлото време и от Световното пър­венство по футбол, Carslberg заяви, че е загубил пазарен дял в страната през послед­ното тримесечие, тъй като е увеличил цените.

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Председателят на Регионалната фармацевтична колегия – Благоевград д-р К. Качулев: Не сме против верификацията на медикаментите, а срещу начина, по който се въвежда тя, и усложняването на работата, което я съпътства!

Публикувано

на

„Безплатните лекарства за хипертония ще доведат до фалит на малките аптеки“; „Новата наредба за нама­ляване на надценките ще доведе до фалит на аптеки“; „Изискванията на здравна­та каса ще доведат до фа­лит на квартални аптеки“; „Фармацевтите ще носят сигнални жълти жилетки върху белите престилки, за да привлекат вниманието на обществеността, че сис­темата убива българските аптеки, потиска оказването на фармацевтични грижи за пациентите и води малките и средните предприятия в аптечния бранш към фали­ти!“.

Фалитът е плашилото, кое­то магистър-фармацевтите размахват всяка година, ко­гато държавата понечи да въведе някакъв тип отчет­ност в обектите им, като на­пример компютри за работа със здравната каса или ка­сов апарат. Прогнозите, раз­бира се, са комични, защото броят на аптеките в Бълга­рия продължава да бъде около 4000 през последните 15 години, а при средни обо­роти на един обект от 50 хил. лв. месечно по данни на све­товната анализаторска ком­пания IQVIA някак е трудно да се приеме, че някой е за­плашен от фалит.

ЗА КАКВО СА ПРОТЕСТИТЕ

Последният протест от вторник например беше обявен от една от профе­сионалните организации в бранша – Национална аптеч­на камара, в която члену­ват 128 аптеки по данни на председателя й Антон Вълев (общо в страната аптеките са около 3600). Във втор­ник в част от тези 128 апте­ки фармацевтите облякоха жълти жилетки в знак на протест срещу въвеждането на софтуер за верификация на медикаментите, който задължително трябва да притежава всяка аптека, за да следи фалшивите лекар­ства, от 9 февруари нататък. Системата започва работа в целия ЕС едновременно, съществуването й е основа­но на директива от 2011 г. и регламент от 2016 г., а един четец струва 200 лв. – сума, която едва ли би затруднила какъвто и да е бизнес.

Обличането на жълти жи­летки има и още няколко причини. През тази година аптеките трябва да изпъл­нят още три законови задъл­жения – да въведат касови апарати за отчитане в ре­ално време пред Национал­ната агенция по приходите, както и всички останали фирми, през следващия ме­сец да въведат софтуер, под­готвен от държавата, с кой­то всяка вечер да изпращат един файл до Изпълнителна­та агенция по лекарствата, за да се следи за дефицит на медикаменти, и в края на го­дината да въведат софтуер за електронна рецепта, кой­то отново ще бъде подгот­вен от държавата. Протес­тиращите обаче настояват, че държавата следва да им покрие разходите по дигита­лизацията, била тя наложе­на от ЕС или от българското законодателство.

В ЕС няма нито една дър­жава, която да е платила за въвеждането на четци за ве­рифициране на лекарства. Напротив, в част от държа­вите аптеките плащат, за да участват в системата за сле­дене на медикаменти. Част от българските аптеки обаче биха искали държавата да им плати четците, а освен това да им купи компютри, както това стана по проект на Световната банка с лич­ните лекари през 2000 г., и софтуер за следене на скла­довите наличности, който струва 500 – 700 лв. Според тези фармацевти поне 500 аптеки в България нямат компютри, понякога нямат ток и държавата, както и съ­словната им организация, трябва да се погрижи за тях. На практика покупката на нов компю­тър, софтуер и четец би струвало на една аптека 1700 – 2000 лв.

БИТКА В СЪ­СЛОВИЕТО

На този фон тече и още една битка в съсловието – за това кой да оглави съсловната орга­низация на фармацевтите Българския фармацевтичен съюз (БФС), защото втори­ят мандат на председателя й проф. Илко Гетов изтича през ок­томври. Пара­лелно тече спорът доколко ръковод­ството в момен­та за­щитава търгов­ските ин­тереси на чле­новете си. От­делно от това остава впечатлението, че част от аптеките просто не искат въвеждането на ред и про­следяване на лекарствата, защото това ще преустано­ви нелегалната търговия и износ на медикаменти. „Ди­гитализацията е един вид стрес тест на системата, за­щото с нея всички некоре­ктни и нелояни практики в лекарствоснабдяването ще бъдат елиминирани“, комен­тира председателят на БФС проф. Илко Гетов.

Управата на БФС пък е принципно съгласна с въве­дените законови промени за проследяването на лекар­ствата. Всеки фармацевт е длъжен да членува в БФС, за да може да упражнява про­фесията, а здравната каса проверява дали аптекари­те са си платили членския внос. Освен фармацевтите в аптеките и болниците в съюза участват и работе­щите в институциите и във фармацевтичните компа­нии. Овладяването на БФС е принципно важно, защото съсловието се самоконтро­лира през нея, а предста­вители на БФС участват в комисиите, които дават ли­цензи на аптеки и разреша­ват за употреба лекарства. В съсловната организация към момента членуват 6502 магистър-фармацевти, зато­ва протестът изглежда сим­воличен.

Министърът на здравео­пазването Кирил Ананиев съобщи във вторник, че от 3600-те аптеки, които рабо­тят в България, 2400 пред­лагат лекарства, платени от здравната каса, което предполага минимално­то ниво на дигитализация. „Не мога да си представя, че останалите 1200 аптеки, които не работят с НЗОК, за което се изисква компютър, нямат касов апарат или ра­ботят без интернет и ком­пютър, тъй като една аптека трябва най-малкото да има софтуер, за да управлява складовото си стопанство“, каза Ананиев. Минималният асортимент продукти в една аптека е между 3000 и 5000, което в днешно време трудно би се упра­влявало с тефтер в ръка.

Ананиев е кате­горичен, че про­мените няма да доведат до фа­лит на аптеки, и припомни, че ве­домството му е обещало плавен преход – в рам­ките на половин година аптеките няма да бъдат глобявани, а ос­вен това здрав­ната каса ще продължи да плаща 2 лв. на обработена рецепта.

25% Е ПАЗАРНИЯТ ДЯЛ НА МАЛ­КИТЕ АПТЕКИ В БЪЛГАРИЯ

Не всички от аптеките, ра­ботещи със здравната каса, поддържат пълната гама от 1500 лекарства. Повечето аптеки не продават скъпо­струващи лекарства, а само такива, от които могат да пе­челят.

„По данни на IQVIA инди­видуалните аптеки, собстве­ност на магистър-фарма­цевти в България, са около 45% от всичките реално ра­ботещи аптеки, които са при­близително 3200, като тен­денцията е към намаление. Преди 5 години този пока­зател е бил 55%. Пазарният дял на тези аптеки е около 25% за 2018 г. и също нама­лява през годините, макар и по-бавно“, коментира мени­джър на IQVIA за България. По думите му всички оста­нали аптеки се намират във верига от два и повече обек­та и през тях минават 75% от продажбите на лекарства.

Той отбелязва още, че средните обороти на малки­те аптеки са под 50 хил. лв. месечно при средна над­ценка под 15%, но не може да каже колко от аптеките, неработещи с НЗОК, нямат компютър и софтуер.

МАЛКА ПРЕДИЗБОРНА КАМПА­НИЯ

Инициативният комитет на магистър-фармацевтите, които смятат, че държавата трябва да плати компютри­те, софтуера на аптеките, четците за верифициране на лекарствата и да увеличи таксата, която фармацевти­те получават за обработка на рецептата, се оглавява от Аделина Любенова, член на борда на един от четирите търговеца на едро с медика­менти с около 20% пазарен дял – това е българската компания „Стинг“ с прихо­ди 531 млн. лв. през 2017 г. Любенова е фармацевт, дългогодишен активен член на ръководството на БФС, а дистрибуторът е основен кредитор и снабдител на малките аптеки, собственост на фармацевти. По време на последните избори за пред­седател на фармацевтичния съюз Любенова беше канди­дат, но изгуби от проф. Илко Гетов, като събра 144 срещу 318 гласа. След неуспешно обжалване на избора в съда тя се опита да организира извънреден конгрес на съ­юза, но отново не успя. Тъй като официалните органи на фармацевтичния съюз под­крепят верификацията на лекарствата и са в постоян­ни преговори със здравната каса и здравното министер­ство, малцинството фарма­цевти против организираха конференция на 15 януари. Повечето от официалните лица обаче разбраха за нея постфактум и не присъст­ваха. На събитието иници­ативният комитет е заявил желанието си държавата да подкрепи финансово ап­теките при въвеждането на новите дигитални системи и освен това да отложи въ­веждането им с две години.

Лидерът на протестиращи­те фармацевти Антон Вълев, облечен в жълта жилетка, присъства на пресконфе­ренцията на здравния ми­нистър, след която двамата се уговориха за среща с мал­ките аптеки.

„Много колеги биха иска­ли да се кандидатирам за председател на БФС, но аз не бих искал, докато не видя съсловието единно. Работа може да се върши и без да заемаш постове“, казва Въ­лев. Според него няма нищо лошо в предизборните кам­пании, ако се постигне нещо полезно за съсловието, но БФС не е толкова жива ор­ганизация, която да има си­лата за мощни предизборни кампании.

Третото лице на протеста, автор на дълго писмо, раз­пратено до институциите, е председателят на Регио­налната фармацевтична ко­легия (РФК) в Благоевград Константин Качулев, който е подписал писмото и като член на управителните съве­ти на две неправителствени сдружения – „Експерти за просперитет на гражданско­то общество“ и „Българско международно движение“. Първото сдружение е екс­пертно и дава становища по нормативни актове, уточни Качулев. Сайтът на второто съобщава, че то се състои от „доброволни групи от съ­мишленици“, всеки от които може да участва в повече от едно ми­нистерство в сянка и за „граждански проект, който ще ог­лави новата българ­ска държава“. Качу­лев коментира, че в РФК – Благоевград, членуват 207 души, но не ги е събирал за подкрепа за пис­мата си, а е получил подкрепата на упра­вителния съвет от седем души.

По времето на здравния минис­тър проф. Николай Петров през 2017 г. група депутати от управляващата коалиция предложиха кандидатурата на Качулев за заместник-ди­ректор на лекарствената агенция. По това време при­оритет на част от народни­те представители беше да оказват натиск върху ин­ституцията да регистрира лекарство за рак, диабет и други болести, изобретено от приближен на Волен Си­деров.

Качулев коментира, че кан­дидатурата му е била „при­ета от депутати и предложе­на на тогавашния министър проф. Николай Петров, но заместник-министърът не ме одобри“. Пак вчера той заяви, че е партньор с Адели­на Любенова и че в момента компанията, в която работи, се занимава и с продажба на четци за верификацията. Той бил уредил колегите му от Благоевград да ги полу­чат на доставна цена, като освен това е помогнал да получат безплатно и аптечен софтуер, за който да плащат само 51 лв. такса месечно.

„Да бъда председател на БФС е отговорност, която в момента не искам да си причинявам, но ако нещата тръгнат натам, ще си поема кръста, след като има един куп хора, които ми се дове­ряват“, коментира Качулев. Той допълва, че те не са про­тив верификацията, а срещу начина, по който се въвеж­да, и усложняването на ра­ботата, което я съпътства.

В инициативния комитет участва и председателят на Асоциацията на собствени­ците на аптеки Николай Кос­тов, в която участват вери­гите аптеки. На пръв поглед обединението на вериги с малките аптеки е странно, още повече че дори етикети­те на стоките в аптеките на Костов от веригата „Ремеди­ум“ от години са дигитални.

Костов обаче смята, че по традиция ръководството на БФС не защитава добре ин­тересите на съсловието по отношение на верификация­та. „Получава се така, че ид­ват производителите и каз­ват, че половин час на ден трябва всяка една аптека да работи безплатно за тях за­ради верификацията. Отдел­но от това идва НАП и казва, че още половин час трябва да се работи за тях. Здрав­ната каса започна да казва, че трябва да работим без­платно и за тях. Предстои да дойде и ИАЛ, които да кажат, че всяка вечер искат да работим за тях половин час и да изпращаме данни за складовите наличности. Въпросът е кога работим за себе си“, коментира той.

КАКВО НЯМА ДА СЕ СЛУЧВА, АКО ИМА ВЕРИФИКАЦИЯ?

През октомври миналата година един от членовете на благоевградската фармаце­втична колегия – Светлана Тюлекова, сестра на дълго­годишния председател на колегията, беше арестувана като част от група, която не е прилагала лекарства на онкоболни, а ги е изнасяла нелегално от болничната аптека. Ако тогава имаше възможност да се просле­дява пътят на лекарството, пациентите на тези клиники нямаше да бъдат измамени. Константин Качулев се съ­гласява с това и отбелязва, че Тюлекова е била редовен член на колегията, но „РФК няма възможност да следи работата на фармацевтите. Ако получи присъда, ще раз­гледаме случая в етичната ни комисия“, допълва той.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

ПОПУЛЯРНИ