7-дневен поход през 6 планини посветиха на 6-и септември колоездачи от „Байкария“

Десет колоездачи от со­фийското сдружение „Байка­рия“ заедно със своя водач Васил Тодев предприеха ед­носедмичен колопоход през 6 планини,който посветиха на празника 6-и септември.

Снощи групата пристигна и остана да нощува в хижата „Попови ливади“ край Гоце Делчев, а днес пое към фи­налния си маршрут.

Водачът и основателят на сдружение „Байкария“; Васил Тодев отдели време и разго­варя с наш кореспондент за колопохода,както и за госту­ването си при прекрасните домакини на хижа „Попови ливади“; Митко и Ели Пир­нареви, които посрещнаха изморените от вчерашния им преход колоездачи и им по­дсигуриха всичко необходи­мо за почивка и пълноценен релакс.

За своя водач, инструктор, колегите от групата сподели­ха:

Васко е основател и дви­гател на сдружение „Байка­рия“. Познава Родопите като на длан и не само тях. Пъте­шествал е из доста интерес­ни дестинации в цял свят. Истински природолюбител, защитник, фотограф, планин­ски водач и най-вече приятел и добър човек с голямо сър­це.

– Като основател на сдру­жение „Байкария“; искам да Ви задам въпроса от кога съществува сдружението и какви са дейностите, с които се занимавате?

– От 2005 година насам сдружение „Байкария“ реа­лизира проекти, свързани с подобряване на условията за планинското колоездене в Родопите, природозащит­ни инициативи и устойчиво развитие в района на Бегли­ка. Тук искам да вметна да поздравя и благодаря на­собственика на хижа „Попо­ви ливади“; Митко Пирнарев за маркировката, която е на­правил и е с идеална ори­ентация.

Останахме възхитени и смеем да кажем, че много рядко по преходите ни сме срещали подобно нещо.

Нашият екип се състои от професионалисти, които въз­приемат планината като свой дом и имат умения, свързани с практикуването на различ­ни дейности на открито. Ние силно вярваме и в това, че работата с деца в планината помага за тяхното личностно развититие, себепознаване и контакт с останалите. За­това основната ни дейност е насочена именно към под­растващите. Организираме планински лагери с различни спортни и природозащитни дейности, като такива освен за деца организираме и за възрастни.

Идеята е хората да се на­сладят на природата, да се научат да я обичат и пазят.

– Сега сте почти на финала на на вашия маршрут бихте ли разказали кога тръгнахте от София, по колко киломе­тра изминавахте всеки ден, на каква възраст са участни­ците, къде ще бъде финалът и каква е таксата за участие в колопохода?

– Най-младият участник в колопохода е на 18 години, а най-възрастният на 40 годи­ни. Всички до тук се справиха отлично. Таксата за участие

е 420 лв. на човек и включва нощувки в „Заврачица“, До­бринище, хижа „Попови ли­вади“, Голешово, транспорт от Катунци до София, водачи, поддържащ транспорт и за­страховка „Злополука“. Так­сата е валидна при минимум 8 души. Максимален размер на групата е 14 души. Бяха се записали 12 души, но по здравословни причини два­ма отпаднаха и тръгнахме 10 човека на 1. септември от Со­фия с предварително начер­тан по дни и дори по часове маршрут, който както казах посветихме на днешния на­ционален празник. Преми­нахме през 6 планилни и вече сме на финала. Храна поръчвахме на поддържа­щия транспорт или купува­хме на място, където това е възможно.

Целият маршрут бе с ви­соко ниво на физическа и техническа трудност и изис­кваше добра предварителна подготовка. Имаше бутане, носене, пържени картофи и боб с наденица. Не сме го­нили някаква скоростна надпревара, изминавахме различни километри на ден от 30-40-50 и понякога малко повече километри. Много за­виси от терена.

Стартирахме с изкачва­не на Витоша и Черни връх. Качването бе по шосето от Драгалевци до връх Алеко и оттам през платото стигнах­ме до най-високата точка на планината. Продължихме на юг към Ярловския купен, от­където започнахме спускане към Ярема. Следвахме би­лото към връх Кръсто, след което започнахме спускане в южна посока към село Али­но, в чиито околности оста­нахме за нощувка. Общо за деня изминахме 45 км.

Следващия ден от Алино карахме към Самоков. Пре­сякохме града и по горски път, следващ река Малка Луковица, се изкачвихме до Боровец. Продължихме на юг, изкачвайки се към хижа „Чакър войвода“, където спряхме за хубава почивка и бира, след което продъл­жихме към Сарагьол и хижа „Марица“. Привечер изка­чихме и последния участък, достигайки до целта за деня – хижа “;Заврачица“.

Така, на 3. септември от хижата избутахме колелата до седловината Заврачица и поехме на изток по марки­рания маршрут към Белме­кен. Изкачихме склоновете на Ортачал и се спуснахме към циркуса на Казана, след което постепенно достигаме скалата Зъбчетоа, от там по стръмна пътека се спуснахме до спортна база „Белмекен“. По асфалта в посока Юндо­ла достигаме Филибелийска поляна, къде­то оставаме за нощувка след дневния преход от 30 км.

На четвъртия ден поехме към Родо­пите от Фи­либелийска поляна по горски път, спускащ се в посока на Аврамовата седловина. Тук преминахме от Рила в Родопите и продъл­жихме с леко изкачване към връх Велийца – най-висока­та точка в северозападната част на Родопите.

От Велийца следваше кратко спускане към живо­писното Орцево, след което продължихме в югозападна посока по билото, спускащо се към село Елешница по шосето стигаме Добринище, където и нощувахме. Общият ни преход за деня бе 57 км.

Петият ни ден започна с изкачване от Добринище по шосето за хижа „Гоце Дел­чев“. След около 9 км дос­тигнахме отбивката за гоце­делчевското село Брезница и поехме по горския път, в източното подножие на пла­нината. Следвахме този път до Брезнишките водопади, откъдето започна същинското изкач­ване по склоновете на Пирин. Пореди­ца от серпентини ни изведе до мест­ността Суватя на (1735 м), откъдето поехме на юг, след­вайки основното пиринско било. Продължихме още на юг, подсичай­ки склоновете на връх Орелякдо местността Добро поле, откъдето се спуснахме до крайната точка за деня – седлови­ната Папазчаир. Нощувката ни бе в хижа „Попови ли­вади“;, където за нас се погрижиха хижарите Митко и Ели Пирнарева, на които сме изклю­чително благодар­ни. Общо за деня изминахме по тежкия марш­рут 47 км, 2310 метра нагоре и 1730 метра надолу.Освен труден този маршрут бе и най-живописният, през който преминахме.

Днешната ни цел е Алибо­туш. От Папазчаир продъл­жаваме в южна посока, след­вайки основното било на Южен Пирин. За около 3 часа достигнахме седловината Парил – географска граница между Пирин и Алиботуш. Това е мястото ни за важни решения. Ако преценим, че имаме сили, ще продължим с изкачване към високото било на Алиботуш с изкачва­не на върховете Царев и Го­цев, които са на 2212 м, след което ще се спуснем към село Голешово или директно ще се потопим в автентична­та атмосфера на селото. Ще нощуваме в Голешово, а утре за финалаще направим едно лежерно спускане от Голешо­во до Катунци през Калиман­ци и ще се върнем в София.

– А какви са ви плано­вете за през есента?

През есен­та на 2018 отново ще посетим ка­ньоните и подземни градове на Кападокия. Ще се бази­раме в Гьо­реме и всеки ден ще пра­вим лъчови преходи, посещавай­ки каньона на Гълъби­те, каньона Мескендир, каньона на Любовта, Земи ка­ньон, Розо­вия каньон, множество раннохрис­тиянски църкви, подземния град Де­рикьою, каньона на Ихлара и куп други забележителности.

– И последно, бих искала да Ви попитам и за лагери­те, какви са дейностите и на какво учите вашите ла­герници? Това е вид бизнес и предполагам всички сте много усърдни към работата си.

– Това са изключително интересни лагерни дни, кои­то нашите лагерници пом­нят дълго и много от тях се връщат и лагеруват с нас и ползват професионалните услуги и бази на сдружение „Байкария“ отново и отново. Да, това нашият бизнес. Аз съм завършил география, но така и не заработих по специ­алността си, която въпреки това ми помага много в на­стоящото ми поприще, което се е превърнало в голямата ми любов.

По време на нашите лагери играем екипни и тонизиращи игри; изграждаме умения за пребиваване сред природа­та; ориентираме се и работим с карта и компас; провежда­ме пешеходни преходи сред дивата природа; караме пла­нински велосипеди и се учим да работим с тях; плаваме в тихите води на язовира; ка­терим се и работим с въжета и инвентар за катерене; пра­вим ботанически турове и наблюдаваме птици; изобщо – забавляваме се.

Вестник “ Градът „