Спомени от Долен през 2009 година

Село Долен ни плени още от пър­вия път, когато го видяхме и отсед­нахме там с голя­ма група приятели през почивните дни около 01.03.2009г. Но тогава не успяхме да обико­лим всичко, за което бях из­вадила материали, че може да се види в района и зато­ва решихме след Коледни­те празнични дни да отсед­нем отново в Джамаловата къща.

Но ние отново избрахме да почиваме в това село най-ве­че заради нашите мили и любезни дома­кини, които ни приеха много радушно, на­станиха ни и се грижеха за нас през ця­лото време. Домакинята ни приготвяше вкусни родоп­ски ястия, а ка­мината грееше в механичката, където се хра­нехме и беше просторно и много топло.

Същото мога да кажа и за стаите, в които бяхме настанени. Ето и част от тях:

Девиза на Джамаловата къща е:” Нека Ви помогнем, когато сте да­леч от дома да се чувствате като у дома си !” И ние наис­тина се чувст­ваме така там, затова отново решихме да им гостуваме. И интересно, че между непознати хора се зараждат приятелски отношения.

Интере­сен факт от­носно име­то на Долен е, че селото се намира на много високо мяс­то, сгушено в пазвите на Запад­ни Родопи до което се стига по виещ се път с много завои. Историята разказва, че след като Бъл­гария пада под османско владичество няколко християнски семей­ства търсят убежище високо в планината в непроходима­та й част и там основават село Долен. А самото село се намира в дол, от където идва и името на селото.

Това, което ме заинтри­гува относно историята на село Долен прочетох в Уи­кепедия, а именно, за раз­растване на населението в селцето. Историци предпо­лагат, че една част от насе­лението на Долен е дошло от село Букорово, което вече е изчезнало село, но се предполага, че останките му се намират между селата Долен, Крибул и Горно Дря­ново (Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че село Горно Дряново е много отдалечено от дру­гите 2 села, а точно между тях се нами­ра Долно Дряно­во и предполагам, че автора е имал предвид това село, но това са само мои предположе­ния). Населението на село Букорово е било многобройно и се е занимавало с обработка на ме­тали. И има голяма вероятност Букоро­во да е било оръ­жейницата на райо­на, което се оказва основателна причина да бъде унищожено от всеки нашественик. От друга стра­на думата „букоар” означава просветен човек. Това нала­га и една друга теория, че тези хора са били богомили, разселени принудително по време на Втората българска държава. От­крити са ос­нови на голя­ма църква и скосен олтар. Учените-ис­торици и до днес търсят една изчез­нала община Драговищи­ца, намирала се в Западни Родопи, за която сведе­нията сочат, че е била населена с богоми­ли, разселени впоследствие. Предприемали са се мерки за разселване на богомили­те, защото в онези времена е било нужно тези хора да не бъдат заедно. Така, че най-близките за обитава­не села се оказват Долен, Сатовча и Горно Дряново. Всичките са на не повече от 10 км. (Отново пояснявам, че това за Горно Дряново не е вярно).

Село Долен се състои от нова част, където са постро­ени нови двуетажни къщи и стара част, към която ни води една калдъръмена уличка отклонявайки се на­долу и вдясно от площада. Точно там се намира архите­ктурния резерват от по-мал­ки и по-големи каменни къщи с дървени чардаци, по­крити с тикли /каменни пло­чи/. Голямо е очарованието на тези покриви. Носят отпе­чатъка на една стара и отми­нала епоха. От тях лъха уют и топлина.

Улиците са покрити с кал­дъръмени каменни плочи, но само главната и 2-3 вто­ростепенни.

Останалите са черни пъти­ща или пътеки, по които хо­рата стигат до къщите си.

Но ако ня­кой мисли, че може да се разхож­да с ток­чета или официални обувки нека му кажа, че има голяма кал по тези малки улич­ки. И човек трябва да е добре обут, за да не за­тъне в някоя кална локва.

Радващо за окото е, че много от къщите са купени и са реставрирани и възста­новени и греят в своето ве­ликолепие и красота. Галят окото.

Но има и много от тях, кои­то са като старци – някои безвъзвратно изоставени с изпочупени покриви и счу­пени прозорци, други с из­попадала мазилка, но много от тях се държат, а в някои живеят и хора.

Въпреки, че бяхме запла­нували 3 нощувки, за да разгледаме Долен ни ос­тана време едва на 4-я ден преди да си тръгнем. Така беше и при мартен­ското ни посещение. То­гава посетихме Коваче­вица, Лещен, Гоце Делчев и Делчево и едва послед­ния ден разгледахме и Долен. Но интересно, че всяко едно село си носи своята атмосфера и е различно. Различни са къщите и в архитектурно отношение. Но те прила­скават.

Този път разходката започнахме от горната махала, където къщите са накацали по склона.

После слязохме по кал­дъръма на старата чаршия и интересно, че пред една къща с пейка снимаме ви­наги едни и същи дядовци, които са седнали на припек и приказка :), въпреки, че става въпрос за разлика от 10 месеца.

Човек вървейки из улички­те на селцето се наслаждава на спокойствието и тишина­та.

Естествено, че някъде ки­пеше усърдна дейност (все пак беше делник). Я някой ще прибере кравата си от паша или се режат и приби­рат дърва или се вари ракия.

Населението на Долен е смесено. Съвместно в мир и разбирателство живеят християни и мохамедани. В селото има църка и джамия.

Много исках да разгледам църквата им, построена през 1837г., че предишния път беше затворена, но и сега се оказа заключена. Спомних си, че още за 1-вото пътува­не бях чела за баба Яна, коя­то държи ключа от църквата и е единствената останала баба, която пее така, нарече­ното „високо пеене”, харак­терно за До­лен, но впо­следствие традицията на това пеене се предава на жените от село Сатовча. Спомням си, че и нашия хазяйн, които е много пред­приемчив човек ни беше споме­нал че в миналото е водил бабите по разни фестива­ли и концерти в други села, дори и в София, но по­вечето от тях са измрели. Като видях, че църква­та е затворена си помислих дали няма да можем да се срещ­нем с тази баба Яна, а и да я накараме и да ни попее. Зна­ех, че живее близо до църк­вата, но каква беше моята изненада, ко­гато излизай­ки от двора на църквата върху дървена порта на съ­седна къща съ­зрях некролог. Една слънчева жена с леко изтормозена физиономия ме гледаше от снимката. Това беше баба Яна… Стана ми много тъжно и мислите ми ме отведо­ха натам, че когато едно богатство не се предава на младото поколение, то си отива с човека, който е напуснал вече този свят… Дам… Така и с ви­сокото до­ленско пеене, което вече няма да носи славата на Доленските баби, но Сла­ва Богу, че все пак сатовчани са приели традицията и са го опазили и са му вдъхнали живот. Та поглеждайки дата­та от некролога установих, че на 01.03.2009г. тази баба все още е била в селото, но тогава сме били на друг акъл и не се бяха родили тези же­лания в нас. Те дойдоха по­степенно след престоя ни на фестивала на фолклорната носия в Жеравна и т.н. Зна­ете ли как съм се радвала, когато заедно с възрастни баби съм виждала малки де­чица, които са се включвали в изиграването на различни обряди и са пеели родопски песни. Това го усетих 2007г. в Широка лъка, а когато виж­даш, че нещо се загубва и погива – страшно му става на човек и болно… Колко е хубаво, когато младите бъ­дат заразени от ентусиазма и примера на възрастните. Това може да носи голяма радост и да бъде за слава на тези, които са опазили традициите и корените си и са ги предали на тези мал­ките… Но аз много се откло­них от темата, но тази мъка остана е в мен и няма как да не я спо­деля. А освен църквата до нея имаше една малка постройка, която се на­ричаше кръ­щелница. За 1-ви път чу­вах за така­ва.

Неразгада­ната тайна на Долен са подземните тунели. Те са свързвали църквата с къщите и са стигнали до края на селото. По тях са бягали от турците Яне Сандански, Гоце Делчев и други борци за свобода на българите в Пиринско. Но интересно, че тези тунели все още не са разкрити и проучени.

С това разказа ми за село Долен приключи, но не и срещите ми с него. Остави­хме си неразгледани места, които да можем да посетим и следващия път :).

Ценка Велева

Вестник “ Топ Преса „