Свържете се с нас

Светско

ЕДНА НЕРАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ: Дядо Никола 9 г. след трагедията в Охрид: Страшни спомени мъчат главата ми

Публикувано

на

„Страшни спомени от трагедията нахлуват в главата ми почти всеки ден. Това не може да се забрави. Сега, като говоря, усещам нещо, което не може да се обясни. Започвам да заеквам. Такова чувство не искам на никого да се случва!“

Това разказа един от оцелелите при страшното корабокрушение в Охридското езеро – Никола Томчев. Днес се навършват 9 години от зловещия инцидент, при който загинаха 15 българи. Корабчето „Илинден“ превозва над 50 нашенци към манастира „Свети Наум“ и потъва на 200 метра от брега.

„За секунди стана всичко. Бях там заедно със съпругата си – баба Митра. Изведнъж се оказахме на голямо разстояние един от друг. И до днес се обвинявам, че я заведох там да се удави. Тя не може да плува, но някаква сила ми я върна. Как е оцеляла – не знам. Толкова съм благодарен“, разказва с мъка 74-годишният мъж.

Малко след като Никола пада във водата, идва първият спасителен кораб. Пенсионерът успява да се качи на него, но губи от поглед любимата си.

„На всеки изваден човек тичах по брега да видя дали не е жена ми“, допълва оцелелият.
Мъчителните минути, който Дядо Никола прекарва в лутане по повърхността, не губи надежда и изведнъж съдбата му се усмихва. От един от корабите слиза баба Митра.

„Почти всички, които бяхме на корабчето, се познаваме. До вечерта не можехме да си кажем една дума един към друг. Когато погледите ни се срещнеха, започвахме да плачем. Искаш да кажеш нещо, но не можеш, не ти позволява, не се намират думи“, продължава разказа си спасеният по чудо мъж.

Няколко години поред след инцидента с „Охридския Титаник“ възрастната двойка се връща на злокобното място. Сядат на брега и мълчат. Някаква необяснима сила ги дърпа натам.
Днес дядо Никола по стара традиция ще събере всички оцелели в малко ресторантче в Пирдоп.
„Да се видим кой накъде го е повлякъл животът. Е, някой вече може да е сдал багажа. Ние сме вече на такава възраст – втора младост живеем“, допълва шеговито пенсионерът.

Вестник “ Топ Преса “

Доли Тачева

коментара

Светско

Ветеран от войната разказва как е спасил немски връстник

Публикувано

на

На Деня на победата срещу фашизма 91-годишният ветеран от войната Димитър Портарски поднесе цветя пред паметника на незнайния воин в Благоевград и разказа най-впечатляващия си спомен от тези години.

„На днешния ден трябва да се радваме за победата. Войната е нещо лошо, изпитах ужаса й. Оставя сираци, погубва млади човешки животи, сподели бай Митко пред журналисти. Никога няма да забравя случката с германеца, когото спасихме на фронта и след 20 години той ме намери, за да ми благодари. „Бяхме с един мой другар от Дупница на палатка край Ново село. Изведнъж от храстите излиза един германец, млад също като нас, с вдигнати ръце и започва да плаче. Успокоихме го, той знаеше малко руски. Дадохме му една консерва и хляб, и го пуснахме да си ходи, без да казваме на началството. След войната започнах работа в Балабановата фабрика в село Бараково. След години един ден ме викат на входа на фабриката, гледам и не мога да повярвам на очите си. Същият германец пристигнал в България заедно със семейството си. Открил ме чрез военния архив. Станал доктор и отворил клиника в Мюнхен. . Благодари ми отново за всичко, което съм направил за него през войната. Заведох ги да преспят на бунгалата в село Рилци. На другия ден заедно се разходихме до Рилския манастир.“ – с насълзени очи се върна в спомените си бай Митко.

91-годишният ветеран е известен ключар в Благоевград. На 17 години се включва като доброволец във Втората световна война. Воюва с братя Дерменджиеви и Жельо Демиревски. Пред очите му загинали братя Дерменджиеви при село Звегор на днешната българо-македонска граница.

Димитър Портарски е роден в дупнишкото село Джерман. Служил е във военната музика, свири на саксофон, пиано и акордеон.Завършил е в Благоевград Механотехникума задочно. 20 години работи в Балабановата фабрика. След това започва работа в ЗИИУ- Благоевград като механик. От 1967 година е в Благоевград. След пенсионирането си става ключар. Има син и дъщеря, трима внуци и трима правнуци. Внуците му живеят и работят в Лондон. Идват си от време на време.

Вестник “ Топ Преса „

коментара

Продължете с четенето

Таблоид

Завод за медицински консумативи отваря врати след месец в Катунци

Публикувано

на

Модерната фабрика за производство на медицински консумативи в санданското село Катунци ще заработи следващия месец.

Тримата инвеститори от Египет в близките дни ще пристигнат в селището, за да се уверят, че всичко е готово за старта на предприятието. „Всичко вече е готово. Оборудвани са помещенията с машини. Двадесетина души почистват в сградата и в двора. Вървят и интервютата за наемане на работници. Идват чак от Сандански и Петрич хора, които искат да се трудят в нашето село”, заяви кметът на село Катунци – Иван Коричков.

Първоначално ще се наемат около 100-150 души, а на по-късен етап – до 1-2 години, в завода ще работят поне 300 души. В него ще се правят десетки артикули медицински консумативи. По-голямата част от продукцията ще се изнася в чужбина, но ще се зарежда и родният пазар.
Производственото помещение е на площ от 6 декара. Целият имот е 33,5 декара. Само за строителството тримата египетски съдружници са похарчили 2 милиона евро. Общият размер на инвестицията им е 6-7 милиона евро.

Вестник “ Топ Преса “

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

ПОПУЛЯРНИ