Здравословно с Цветелина Хаджиева: Изпитвам вълчи глад

Да започнем оттук – гладът е първична физиологична нужда, при която възниква потребност от храна и следва да бъде удовлетворена с наличните ресурси. По начало всяка физиологична нужда мобилизира организма да я задоволи, тъй като потребностите от въздух, вода, храна и секс са жизнено важни за оцеляването на живия организъм. Всяка от тези потребности има индивидуален период на отлагане преди да настъпи латентния момент, като без въздух човек може да издържи най-много 5-6 минути, без вода около 7-10 дни, а без храна….., е оцелява се и с изключително оскъдно хранене, но трудно би могло да се каже оцеляване.

В такъв случай, подложения на дълго гладуване организъм, когато всички запаси от органите, тъканите, костите и кожата са усвоени за поддържане функцията на организма, тогава той превключва на вегетативен режим, където почти се изключва, за да пести енергия и да запази минималното си функциониране, т.е. той изпада в калориен дефицит и метаболизмът се забавя значително. Това състояние е известно като „Starvation mode“. Този икономичен режим на функциониране, в следствие на рестриктивното хранене, организмът го изработва, за да се адаптира към новите условия – редуцирания приток на хранителни вещества. Това адаптиране от своя страна се нуждае от ресурси и започва да мобилизира всички налични такива, които в „мирно време“ не представляват интерес за него, но при настъпилите промени, за да гарантира своето оцеляване, поне до известна степен, започва да разгражда глюкогенa в черния дроб, подкожните и висцерални мазнини, мускулите.

В по сериозни случай, когато всичко това е изчерпано, организмът започва да извлича и от важни органи, в това число и мозъкът, който се „смалява“. Настъпва момент на самоизяждане, последван от това организмът да спре да функционира изобщо. Това на практика се случва с организма, като се опитах да очертая основните етапи при въвеждането на не целесъобразни диети, като средство за редуциране на теглото. Но аз искам да се спра на онзи етап, който се случва не след дълго, когато вече храната е обсебила съзнанието и направлява поведението, тогава, когато силно е заложен „принципът на позволена-непозволена храна“.

Точно тогава настъпва моментът на „Starvation mode“, когато диетикът е постоянно гладен, мисли само за храна, но обсебеното съзнание казва, какво точно трябва да се яде, кога, колко, при което гладът още повече се обостря, нуждата става неподвластна на „диетичните принципи“ и контролът се губи…, намирайки израз в безконтролно поглъщане на огромни количества храна, които при нормални обстоятелства човек не е способен да погълне, оттук следват вина, очистване с лаксатативи и диуретици, повръщане, още по-строги диети, чувство за провал, тъга, депресия……

В този момент на пиршество, диетикът не усеща засищане, изгубил е способността да регистрира с точност моментите на глад и засищане, неговият хранителен инстинкт е нарушен. И това е съвсем естествено, когато гладът се подтиска, залъгва и напълно игнорира, да настъпи объркване, което да повлече след себе си редица физиологични и психични проблеми. Затова „вълчият глад“ е едно хронично прегладняване, измъчване, като отчаян опит на тялото да го превъзмогне, наваксвайки си пропуснатото.

Всичко е преодолимо! С желание и работа в тази насока настъпват положителни промени, с които човек може да се върне към нормалния си начин на живот! Пътят е труден, дълъг, но и преодолим!
За консултации: 0877 34 74 14
Цветелина Хаджиева